ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Външнополитическите правомощия на президента според конституцията на Република България

Автор: Д-р Пламен Киров дата: 19/12/2003 (Брой 6 2003г.) от 21 до 32 страница  
ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ

Дебатът относно усъвършенстването на конституционния модел не е преставал още от приемането на конституцията; от тогава се правят опити за нейното делегитимиране. При създаването на новата конституция трябваше да се отговори на две трудно съвместими изисквания – да се изгради система на управление, която да е едновременно демократична и ефективна.
Външнополитическите правомощия на президента на република България трябва да се разглеждат в контекста на модела на разделение на властите, залегнал в конституцията. В нея са включени идеите за относително силен държавен глава със самостоятелни функции в рамките на парламентарна форма на управление. Президентът не се конкурира с другите политически институции, но има широки възможности да участва във формирането на външната политика и да упражнява влияние върху нейното провеждане. В този смисъл може да се очаква функциите на президента да се разгръща и утвърждава занапред, като обединяващ и балансиращ фактор на политичесдкия живот.

За автора

Д-р Пламен Киров е главен асистент по конституционна право в СУ "Св. Климент Охридски". Учредител и член на УС на ГИСДИ. Член на Българската асоцияция по философия на правото.

    Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ