В съответствие със съществуващата необвързаност към военни съюзи и изграждането на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) същественото изискване на неутралните държави към Европейския съюз е те да не поемат задължение за военна взаимопомощ. Засиленото участие в международно управление на кризи все пак се отразява на политиката на страните от ЕС с неутрален статут (Австрия, Швеция, Финландия, Ирландия и Малта). Общо взето неутралният статут на тези държави е в съответствие с досегашното съдържание на целите на ЕПСО, но не се знае до каква степен ще бъде засегнат неутралитета на тези страни при конкретното прилагане на ЕПСО – например под формата на военна мисия на ЕС. Изграждането на ЕПСО може да доведе до промени в задълженията на неутралните държави, което не изключва в дългосрочен план този процес да завърши за някои държави с пълен отказ от неутралитета. Авторът анализира тези тенденции в петте неутрални държави членки на ЕС.