ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Една тъжна гагаузка рапсодия

Автор: Киряк Цонев дата: 01/12/2009 (Брой 5-6 2009г.) от 193 до 198 страница  
ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ

Има един народ, който, макар и другоезичен, дори не народ, а етнос, който е историческа частица от българския народ, забравен от българските управници още от времето на Освобождението, с обърнато наопаки от целенасочената чужда пропаганда национално самосъзнание. През цялата следосвобожденска епоха гагаузите са били почти винаги извън полезрението на българските правителства, макар някои да са правили стъпкиза поддържане на ограничени контакти поне с „български говорещите българи” в Бесарабия. И макар съвременните български лидери, посещаващи Молдова, да е трябвало да пресекат територията на Гагаузия, за да стигнат до „българските” райони в Южна Молдова, те почти не са спирали тук и практически не са имали контакти с гагаузките лидери.

Авторът разказва своите непосредствени спомени от посещението в Гагаузия, Югоизточна Молдова къдетосе говори практически от всички на всички езици в региона, говори за възникване на понятието гагаузи, както и за историческото заселване на този етнос в молдовските земи. Той описвавпечатленията си отВтория световен конгрес на гагаузите.

За автора

Бивш посланик на България в Алжир и Мавритания.

 
  • КЛЮЧОВИ ДУМИ
  Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ