ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Обръщение на новоизбрания президент на Република България Росен Плевнелиев

Автор: Росен Плевнелиев дата: 07/03/2012 (Брой 1 2012г.) от 6 до 14 страница  
За автора

Президент на Република България.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-председател,

Ваше светейшество,

Уважаеми господин Председател на Конституционния съд,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми народни представители, уважаеми вицепремиери и министри,

Скъпи сънародници,

От мое име и от името на вицепрезидента Маргарита Попова благо­даря за доверието. Съзнавам голямата лична отговорност и тази на ин­ституцията. Ще бъда президент на всички български граждани, незави­симо от религия, етнос и политическа принадлежност. Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажи­менти и не се страхувам да поема много. Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на интер­нет страницата на президентската институция. Нещо повече, ще осигу­рявам постоянна прозрачност и отчетност на свършеното, защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формиране на активно гражданско общество в България. Ще съдействам за отваря­не на институциите към хората, защото важните проблеми на България трябва да се решават от парламента, от правителството, от президен­та, но с активното участие и пред очите на хората.

Днешната церемония е в духа на българската политическа традиция и приемственост. За това си позволявам да се обърна към всички демокра­тично избрани досега президенти на Република България. Уважаеми гос­пода президенти, Желев, Стоянов, Първанов, вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвър­дите авторитета на институцията в страната и по света. Аз ви благо­даря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите заедно с всич­ки нас за една по-добра България, защото да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза. Получих доверие­то на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на мо­дерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компе­тентен и да си свърша добре работата. Ще работя за националния ин­терес и благоденствието на всички българи. Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт, а за да търся и намирам решения по важните проблеми на страната. Ще бъда по-различен политик и ли­дер. Няма да участвам в политически интриги, няма да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети.

Съзнавам, че поемам президентството в трудни времена, когато дър­жавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, поро­дени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от иконо­мическа, финансова, дългова – най-тежката криза от Втората световна война насам. На изпитание са подложени не само оцеляването на нацио­налните икономики, но и на обединена Европа. Това е не просто поредна­та циклична икономическа криза. В тези бурни времена се променя све­товният ред, утвърждават се нови глобални и регионални играчи. Драма­тично се променя начинът, по който работим, пътуваме, комуникираме, живеем. Кризата е не само заплаха, тя е и възможност. От действията ни сега зависи как ще изглежда нашата страна след десет години. Тряб­ва да вземем трудни и отговорни решения и ясно да си дадем сметка, че бъдещето на българския народ зависи от способността на всички, които са натоварени с управлението на страната, да мобилизират целия по­тенциал на нацията и да го насочат в правилната посока. Въпреки мак­роикономическите успехи, България остава най-бедната страна в ЕС. За­платите са ниски. Много българи, особено пенсионерите и хората в сел­ските райони на България, живеят бедно. Трите най-изостанали региона на България са и най-изостаналите в Европа. С две думи –  България не е в средата, а е в дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени. Нужна ни е енергията на всеки един от вас. Тя не може да бъде пропилявана в безцелно политическо противопоставяне. За мен сил­на, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза – ка­уза да служим, да дадем най-доброто от себе си, да загърбим политиче­ски пристрастия. Силни сме, само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел.

Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и от политическите сили. Най-страшният де­фицит на една нация е дефицитът на бъдещето. Не можем да допуснем това. Правителствата трябва да се сменят, да, те се сменят на четири години, но България не може да започва всеки път от нулата. Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента, но това, кое­то „България 2020” предлага е не просто консенсус, а съгласие около дъл­госрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията. Моя­та кауза е, ако искате нека да го кажа в прав текст, аз имам кауза Бъл­гария да се превърне в средно богата европейска държава с развити реги­они, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това тряб­ва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година. За това, въ­преки трудностите, не може и не бива да мислим, и да говорим за оцеля­ване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нация­та до 2020 година. Затова, въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със зна­чителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било то в облас­тта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.

Ето как виждам България през 2020 година.

Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС – през 2020 г. е не по-малко от 60%. Сега сме на 74-то място по конкурентоспо­собност в света – през 2020 година сме в топ 50. Сега българската иконо­мика е пет пъти по-енергоемка за средната в ЕС – през 2020 година сме стопили тази разлика до два пъти. Сега производителността на един ра­ботник в България е едва 42% от средното за ЕС – през 2020 година про­изводителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%. Сега България изнася зърно – през 2020 година изнасяме храни. Сега български­те държавни железници са пред фалит – през 2020 година високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България за Европа с 200 км/ч. Сега академичната и научна общност трудно покрива издръж­ката си и младите учени напускат страната – през 2020 година учени­те са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти. Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 година – през 2020 година България представя своето богато кул­турно-историческо наследство пред света, символ е на качествения ту­ризъм и печели милиарди от това. Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазването – през 2020 година спешна­та помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благо­дарение на въведената електронна здравна каса, лекарите взимат бързи и адекватни решения, корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни. Сега 2,700 млн. български граждани живеят в енер­гийно неефективни панелки – през 2020 година поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.

Давам си сметка, че целите са високи, но за да постигнем такава Бъл­гария, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията – интелектуален, ду­ховен, физически. Затова ще превърна президентството в център на об­ществения дебат по важните за българите въпроси. Непрестанно ще търся баланс между институциите, но и между институциите и граж­даните при решаване на важни обществени въпроси.

Един президент не се оценява по неговата популярност. Преди всичко се оценява по това, какво обществото е постигнало в неговия мандат. Винаги има изкушението президентът просто да се превърне в критик с надеждата, че това ще му донесе рейтинг. Моята стратегия е друга – президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подме­нят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Общест­вените съвети към президента няма да функционират като кабинет в сянка, а като форум за дискусия, център за дебати по приоритети, по политики за устойчиво развитие на нациите. Активен, прозрачен диалог и генериране на решения – това е целта на съветите, които ще зарабо­тят към президентството. В тях ще поканя представители на различни политически партии, депутати, министри, представители на работода­телските организации, профсъюзи, представители на регионите, на ака­демичната общност, но и гражданите. Гражданското общество ще бъде задължително в центъра на моята дейност. Ще създавам и съдействам за работещи механизми за оползотворяване на гражданската инициатива и енергия. За да бъдат максимално прозрачни и близо до хората, заседани­ята на съветите към президентството с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност, ще се предават пряко в интернет.

Ето част от приоритетите, по които ще работя като президент.

Справедливост за гражданите и ефективна система на правораздава­не. Културното и духовното развитие на нацията. Работещи институ­ции. Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа. Инфра­структура на европейско ниво. Нов подход в енергетиката – енергийна ефективност, енергийна независимост, енергийна либерализация. Бълга­рия на регионите. Образование, наука, инвестиции – двигатели на иконо­мическия растеж. Добрата репутация на България в Европа и по света.

По тези приоритети и по много други ще търся национален диалог, съ­гласие и резултати. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва, пенсиите и доходите – също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създа­дем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест и създаване на добри, работещи институции. Това, че имаме нисък дълг не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци не означава, че сме активни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата не ни прави по-богати. Налагането на строга бюджетна дисциплина е трудна задача и аз благодаря на правителството за отговорната позиция. С последова­телната си политика на икономии то удържа бюджетния дефицит през последните три трудни години и запази равнище на инфлация под сред­ното за ЕС. Благодарение на усилията на няколко правителства, Бълга­рия стана символ на фискална дисциплина и ред и единствената държа­ва в ЕС, която е с повишен рейтинг по време на криза. Това е постиже­ние на няколко правителства. Имаме стабилност. Сега трябва да гово­рим и работим за растеж и заетост. В основата са инвестиции, износ, потребление.

Трябва да се борим за всеки лев инвестиции. Трябва да осигурим по­требление от изработени доходи, а не от помощи и субсидии. Малките и средни предприятия формират две трети от работните места в Бълга­рия – трябва да им осигурим достъп до финансиране, еврофондове за кон­курентоспособност, качествени кадри чрез системата на образование, на регионално и на национално ниво, и борба със сивата икономиката. Ино­вациите и образованието са движеща сила на растежа и предпоставки за създаване на добре платени работни места. Имаме постижения в наука­та и иновацията – време е да се научим да печелим от това. Важното е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят около це­ленасочена програма за иновации в приоритетните области на икономи­ката. Трябва да окуражим реформите в българското образование. Обра­зованието е мост към бъдещето. Посоката е за изграждане на специали­сти, адекватни на нуждата на икономиката, с помощта на които Бъл­гария ще посрещне предизвикателствата на бъдещето. Хората са тези, които добавят стойност в икономиката, в обществото, заради тях ид­ват инвестициите, те създават иновациите, те са най-големият капи­тал.

За да развиваме устойчиво икономиката, трябва да се насочим и към сектори с висока добавена стойност, като се позовем на даденостите и опита, които имаме. Важно е да постигнем добро съчетание между тра­диционните за България индустрии, тези с висока добавена стойност и индустриите на бъдещето. В широк обществен дебат в президентство­то ще търсим и ще формираме визия, как България може да създаде кон­курентни предимства за някои от индустриите на бъдещето. Такива мо­гат да бъдат свързани с човешкото здраве, информационни и комуника­ционни технологии, зелените технологии, производството на храни, нови материали, умни енергийни мрежи, електромобилност и много други – да създадем конкуренти предимства, за да може след време да се превърнем във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето.

В българската енергийна политика е нужен нов подход – прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализа­ция. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. Бъл­гария, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независи­мостта се поражда от конкуренцията и правото на избор. Освен че пи­леем енергия, пилеем и вода. Водата е петролът на бъдещето. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, за да гарантираме качест­вена услуга и опазване на водата като един от най-важните стратеги­чески ресурси на държавата. Нека да сме наясно, няма богата държава, няма просперираща икономика, ако няма работещи институции. Пробле­мът с административната реформа и електронното правителство е на дневен ред и трябва да бъде решен. Електронното правителство не оз­начава да вържем администрацията в мрежа, а означава държавата да предоставя качествени услуги на гражданите и фирмите по електронен път. 4,5 млн. българи са вече в интернет. Те го заслужават. Сигурно си даваме сметка как се прави бизнес в България –  гишета, тромави про­цедури, субективизъм. Това е голяма тежест, както за нашите предпри­ятия, така и за чуждестранните инвеститори. Решението е отново ра­ботеща администрация и електронно правителство. Убеден съм, че ще го имаме. И благодаря предварително за фокуса и мотивацията. Балансира­ното регионално развитие, създаването на икономическа перспектива и ново качество на живот, регионите, изграждането на специфични регио­нални източници на конкурентоспособност –  всичко това ще бъде воде­що в моите приоритети.

Уважаеми дами и господа,

Просперитетът и благоденствието на народа са в нашите ръце. Те са наша отговорност – отговорност за бъдещето на нашите деца. Няма външен фактор, който да дойде и да ни освободи от това бреме. Няма ня­кой да дойде отвън и да ни свърши работата. Сами ще изковем бъдещето си. Развити са тези общества, в които гражданите имат доверие един на друг и са придобили умението да работят заедно. Богати са тези дър­жави, в които институциите гарантират равнопоставеност и спазване на правилата. Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия. Защото липсата на дългосрочна визия, липсата на стратегическо мислене, липсата на дългосрочен план, водят до работа на парче, до ни­ска ефективност, до оскъдни резултати и слаба конкурентоспособност на икономиката. Затъваме в празни приказки, политическо брокерство, организационен хаос, сложни административни процедури, оставаме не­ефективни – следователно бедни. Ако намирате смисъл в тези конста­тации, то нека се обединим около Националната програма за развитие „България 2020”, около национални приоритети, политики, проекти и да ги следваме, независимо кой е на власт.

Репутацията на България е много важна. Тя е предпоставка за нацио­нално самочувствие и доверие в международен аспект. Но репутацията на една държава, на една партия, на една икономика, не може да бъде ку­пена. Тя се изгражда с последователни усилия на много поколения и лиде­ри. България трябва да надгражда своя успех, да показва на света своето можене. Като президент ще показвам постиженията на България и бъл­гарите. Гордея се, че България е единствената държава в ЕС, която успя да намали за последните десет години своя държавен дълг от 100% на 16% от брутния вътрешен продукт. Изстрадахме го. Беше тежко. Продължа­ва да е тежко, но това е национално отговорна позиция към следващото поколение. Аз благодаря на всички партии, на всички правителства, на всички лидери в последните десет години за постигнатия успех. Имаме нужда от повече причини и поводи за гордост и самочувствие. Българска­та външна политика не може да има други цели, освен благоденствието и успеха на нацията. Това означава нашата дипломация да защитава бъл­гарския интерес по света, в региона.

Като президент заявявам категорично, че ще работя за европейско­то развитие на България и ще задам курс за по-ефективна и ускорена интеграция на страната в ЕС. Повече Европа означава по-силна и бога­та държава. Но България успява само тогава, когато ЕС е силен и обеди­нен. За това ние ще работим за успеха на демократична и свободна Евро­па, в която правилата се спазват, в която няма големи и малки народи, в която солидарността е не само принцип, а ежедневна практика. Бъл­гария има отговорност да допринася за демокрацията, за стабилност­та, за мира и за просперитета в нашия регион и в света. Исторически шанс е, че в последните две десетилетия Балканите се промениха корен­но. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние про­тягаме ръка към всеки, който иска да живее в нашия общ европейски дом. Дом, в който границите обединяват, а не разделят. Дом на всички, които споделят европейските ценности и стандарти, и работят за регионал­но сътрудничество и искрени добросъседски отношения. Заедно с нашите партньори в ЕС ще застанем срещу всеки, който разделя хората, прена­писва миналото и търси противопоставяне.

През последната година региони, традиционно свързани с българските интереси, а именно Близкия Изток и Северна Африка, преживяха истори­чески събития, съизмерими по мащаб с краха на комунизма в Източна Ев­ропа преди двадесет години. Подкрепяме техния стремеж към демокра­ция, достойнство и добър живот. Наред със споделянето на опита ни от прехода от тоталитаризъм към демокрация, нашата цел е да създаваме предпоставки и условия за завръщане на българския бизнес по тези па­зари и по тези важни за нас региони. Създаването на повече реални въз­можности за българския бизнес в чужбина означава повече работни мес­та у дома, повече инвестиции и повече ресурс за социална политика. Сви­детели сме на динамични процеси, които променят съществено света, в който живеем. Необходима е прецизна оценка и, разбира се, бързо адапти­ране на външната ни политика. Трябва да насочим усилията си към све­товните региони с бърз икономически растеж, към региони с разширява­щи се пазари. С помощта на дипломацията ще поставим „Произведено в България” на международната сцена. За да постигнем целите на външна­та политика, на България й трябват и тя трябва да бъде представля­вана от професионалисти, от достойни българи, от хора, които са моти­вирани и имат качествени.

Външната политика на България трябва да дава гаранции за сигур­ността на страната. Ключов фактор за това е и ще продължава да бъде пълноценното участие на България в НАТО. Сигурността на всеки бъл­гарски гражданин зависи от активните ни усилия, солидарно с другите съюзници да изграждаме отбранителните способности на Пакта. Ние трябва да имаме активна роля в изпълнение на съюзническите ангажи­менти. Заедно с това българските институции трябва да положат съ­ществени усилия за доизграждане и усъвършенстване на собствените ни национални способности за защита на сигурността на страната. Нуж­дата е цялостен, интегриран, системен подход. Това означава да осигу­рим съгласувано управление и ефективно взаимодействие в областта на сигурността, както и много точно дефиниране на функциите и отговор­ностите на отделните институции. Трябва да се въведат ясни принци­пи, процедури и правила при определяне на приоритетите и задачите на институциите, при кадровата политика, при формиране на бюджета за дейността им, при отчитане на резултати. Българските служби за от­брана и сигурност не обслужват партии и политици, а служат единстве­но на българските граждани и националния интерес. Необходимо е да се усъвършенстват механизмите за институционален контрол, като дей­ността на службите трябва да бъде подчинена на принципа, че права­та и свободите на гражданите са висша ценност за всяко демократиче­ско общество.

Българските граждани трябва да знаят какво получават за всеки лев, похарчен за сигурност, но трябва да знаят от какво се лишават, от все­ки лев, икономисан от бюджета за сигурност. Очевидно е, че е необходи­ма реформа в сектора „Сигурност” и нова нормативна база, която да ре­гулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провежда­нето на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е са­моцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способ­ностите за взаимодействие между службите. Проблемите в сферата на сигурността със сигурност няма да се решават конюнктурно и на пар­че. Аз благодаря предварително, защото зная, че през 2012 година ние ще седнем и ще изковем новите устройствени закони на службите за сигур­ност. При управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията на Република Бълга­рия, именно президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори и ако е необходимо, провеждане на консултации за законо­дателни промени.

Като оценявам отговорността си като върховен главнокомандващ, ис­кам да обърна специално внимание на отбраната на страната. България трябва да изгражда въоръжените си сили в съответствие с концепцията за интелигентна отбрана, което означава повече гъвкавост и повишава­не способностите на взаимодействие както в рамките на НАТО, така и с въоръжените сили на всеки един от съюзниците. Това също така озна­чава пренасочване на инвестициите към високо технологични решения, изграждане на мобилни, модерни въоръжени сили, ориентирани към посре­щане на съвременните предизвикателства за сигурността на страна­та ни. Ние не можем да разглеждаме сигурността си извън общите уси­лия на страните-членки на НАТО и ЕС. Трябва обаче да си дадем сметка, че колективната сигурност означава и това, че всеки един от съюзници­те допринася за изграждане на общите отбранителни способности. Въ­преки икономическите трудности, ние трябва да продължим да инвести­раме в отбрана и сигурност. Необходимо е решенията за инвестиции да бъдат взимани при наличие на ясна визия и в съответствие със страте­гията ни за развитие на системата на отбрана и сигурност, и в част­ност на въоръжените сили. Те трябва да бъдат съобразени с икономиче­ските възможности в средносрочен и дългосрочен план, и в резултат на тях да се получи бърз, значим и измерим ефект за сигурността на Репу­блика България.

Скъпи сънародници, аз не искам българският народ и държава да бъ­дат асоциирани с корупция и организирана престъпност. Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана на­ция в Европа. Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем. Тук пътят е ясен. Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез ук­репване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие меж­ду институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители. Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този про­блем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията. Върховенството на закона е ценност, от която пря­ко зависят устоите на демокрацията и успехите ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага рефор­мите в областите „Правосъдие и вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети. Реформите в съдебната власт трябва да про­дължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 година. Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъ­дие. Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законода­телни и структурни промени. Дължим на българските граждани предви­димо и справедливо правосъдие. Стабилността на съдебната власт е га­ранция за стабилността на държавната власт. За това и изпълнителна­та власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състояние­то на кадровия ресурс, професионалните умения и развитието на българ­ските институции, и на българските магистрати.

Сега е моментът да създадем процедури, да приложим усилия, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната сис­тема, за установяване на зависимост, за дефицит на професионален или личен морал. Българските граждани имат правото да претендират за мо­тивирани с безупречна репутация и с високо чувство на отговорност ма­гистрати. Ще използвам целия обществен натиск, който може да упраж­нява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за по­вишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на не­търпимост към корупцията и закононарушенията.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук в парламента, но най-вече ги виждат всички български граждани. Поли­тическото противопоставяне, повтарям, политическото противопоста­вяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят. Обръщам се към всички поли­тици – запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през за­гърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката, а посоката е за доброто бъдеще на децата ни.

Когато погледна назад във времето, България се промени много в по­следните двадесет години и то за добро. Стартирахме от тоталния крах и икономически фалит на тоталитарния режим. С много търпение, упоритост, с грешки, но и с много трудности постигнахме не малко. Сега трябва да надградим, да построим модерна България с авторитет и дос­тойнство, с национално самочувствие, България като регионална сила и уважаван партньор, България като двигател на прогреса, България с ре­путацията на качествен производител, на уютно място за живеене, на добър съсед и надежден партньор, България абонирана за успеха през ХХІ век.

Скъпи сънародници, всички можем! Ако искаме да съградим, нека го на­правим заедно!

 
  • КЛЮЧОВИ ДУМИ
СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ