ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Историческа трактовка с политически привкус – кой предаде Апостола?

Автор: Красимира Стоянова дата: 07/05/2012 (Брой 2 2012г.) от 113 до 122 страница  
ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ

В публичното пространство активно се появяват все още неизяснени и противоречиви съждения относно последните житейски дни на Васил Левски и най-вече въпросът: Кой предаде Апостола, за да бъде той заловен и обесен? Съвременните историци и изследователи на делото на Левски се опитват да оборят хипотезата, че той е предаден от сподвижника си поп Кръстю, като твърдят че свещеникът е набеден, за да бъде коз в подкрепа на атеистичната политика на властите и за дискредитиране на Българската православна църква. Прави се бегъл преглед на историческите извори в защита на тезата за предателството на свещеника и като контрапункт – мнения на видни историци, политици и литератори.
Разглежда се по-детайлно от семантична гледна точка твърдението на редица изследователи, че поп Кръстю е бил „доносчик” на турските власти. Те се позовават на шифрованата телеграма №1117 от София до Търново от 24 ноември 1872 г., която представлява, поне засега, единственото по-сериозно важно доказателство в спора за участието на поп Кръстю в процеса на разкриването на комитетската организация и залавянето на Васил Левски.

За автора

Красимира Стоянова е заместник-главен редактор на списание "Международни отношения".

 
  • КЛЮЧОВИ ДУМИ
  Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ