ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Участието на неправителствените организации в европейски и световни мрежи – важно направление в съвременните международни отношения

Автор: Кръстенова Елена, Павлов Владимир дата: 11/09/2013 (Брой 4 2013г.) от 103 до 106 страница  
За автора

Елена Кръстенова е юрист.
Владимир Павлов е икономист, председател на Надзорния съвет на Фондация за развитие на предприемачеството; член на УС на НАМО. 
Авторите са с 20-годишен опит в неправителствения сектор в България. Като индивидуални експерти или в екипи те са участвали в изследователски, обучаващи и консултантски дейности в над 100 международни, европейски и национални програми и проекти.

Определено може да се каже, че през последните години неправителствените организации (НПО) и различните обществени, научни и други организации  играят все по-важна роля в международното сътрудничество на всички нива, включително и при формирането и провеждането на външнополитическия курс на България на Балканите, в Европа и в света. Участието на много на брой и различни по вид и характер НПО във външнополитическите отношения е водеща тенденция в съвременния свят. То позволява да се засилят контактите както между правителствата, така и между групи от хора от различни държави не само в политическата, а и в икономическата, социалната, екологическата, културната, образователната, спортната и други области. Нараства сътрудничеството и между организациите на хората с увреждания, изследователските центрове, младежките организации и т.н. Разшири се в огромна степен регионалното и субрегионалното сътрудничество, трансграничното сътрудничество, особено на Балканите, в Черноморския басейн и в Европа като цяло. Значителна е ролята на изследователските и професионалните организации в комуникирането на позиции, по начин, който е различен от каноните на дипломацията.

Невъзможно е в рамките на една статия да се опишат и анализират всички тези нови за България отношения, но посочването на основните направления на участието на НПО в международния живот подпомага обмяната на опит, очертава добрите практики и по този начин ги разширява и обогатява, както в многостранното, така и в двустранното сътрудничество.

Условно може да се приеме, че българските неправителствени организации участват в международното сътрудничество в две основни форми:

• „Организирано”, т.е. по силата на международни или вътрешни нормативни актове, най-вече в качеството си на организации, представителни за определени групи.

• Чрез мрежи (ад хок или повече или по-малко устойчиви), които са изградени „отдолу” от самите НПО.

Една от областите с най-активно и формализирано участие на български неправителствени организации (социалните партньори) е дейността на Международната организация на труда (МОТ). Чрез ежегодното си участие в годишните сесии на МОТ тези български организации оказват влияние върху дискусията и изготвянето на документи по един много широк кръг от въпроси от индустриалните отношения. Те подпомагат българското правителството при обсъждане и приемане на мерките и препоръките на МОТ в българското законодателство, както и при прилагането на приетите от организацията регламенти.

През последните години, след приемането на България в ЕС, особено много се активизират връзките между български НПО с организации от страните членки на ЕС, осъществявани основно чрез проекти, финансирани от фондове на ЕС. Това сътрудничество подпомага превръщането на България в пълноправен член на Европейската общност. И тук особено активни са работодателските и синдикалните организации, които участват и поддържат многобройни контакти с партньорите си от европейските страни. Заедно с други НПО те участват и в дейността на Икономическия и социален съвет на ЕС.

В условията на разгъналата се икономическа и финансова криза се разширява и икономическото сътрудничество между бизнес организациите в ЕС. Може да се отбележи активната дейност в Брюксел на БТТП в рамките на Европалатите, на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и други. Все по-активни са и различните браншови организации.

Много важна е дейността на БАН и нейните институти, както и на Софийския университет чрез Научноизследователски център и Центъра за трансфер на технологии в поддържането на контакти и участие в европейски и международни мрежи в различните научни и образователни области. Активните са и други големи държавни и частни висши учебни заведения – УНСС, Технически университет, Варненски свободен университет, Нов български университет и други.

Една от най-големите НПО в България – Центърът за изследване на демокрацията, е активен член на 14 организации и мрежи на регионално, европейско и международно ниво в приоритетните области в които работи – правосъдие, антикорупция, права на човека, конкурентоспособност, енергийна сигурност. Тези мрежи подпомагат съдебната реформа в редица страни, изследват престъпността и законодателството, подготвят годишните антикорупционни доклади на отделните страни, доброто управление, мониторинг на правата на човека, сравняват конкурентоспособността в различните държави, осъществяват мониторинг на скритата икономика и т.н. Обикновено такъв тип сътрудничества се основават на програмен принцип и са подпомогнати от големи международни донори.

Повечето български изследователски НПО (think tanks) в икономическата и социалната област във все по-голяма степен участват като равноправни партньори в европейските мрежи по тези въпроси. Например:

• Институтът за пазарна икономика в осем европейски мрежи с икономическа тематика;

• Центърът за икономическо развитие е партньор на Световния икономически форум за подготовка на годишния доклад за конкурентоспособност;

• Фондацията за развитие на предприемачеството е член на Европейската мрежа за социални и икономически изследвания и ежегодно участва в няколко общоевропейски изследвания по важни аспекти на европейското развитие – развитие на малките и средните предприятия, развитие на предприемачеството, иновациите, изготвяне на бизнес и обучителни обсерватории, социални аспекти на икономическата и финансовата криза, демографска криза на континента,  управление на възрастовите различия във фирмите и т.н.

Чрез дейността на мрежите на изследователски НПО се оказва ценна подкрепа чрез информация и анализи на различните органи на ЕС, дава се възможност за сравнение между страните от ЕС, подпомага се използването на добри практики в съответната област и т.н. По този начин се реализира едно общо европейско сътрудничество, което подпомага преодоляването на трудностите особено по време на криза. Такъв тип мрежи се изграждат, така да се каже, „от долу нагоре”, тъй като се формират по силата на познаване и установено доверие между партньорите с цел консолидиране на усилията за участие в големи общоевропейски проекти.

Добър пример за национална мрежа на НПО, която е активна в изразяването на гражданска позиция и съдейства за участието на НПО в процеса на вземане на решения, е БлуЛинк Мрежа за гражданско действие. Тя действа от 1999 г. и предоставя виртуален форум за обмен и споделяне на информация от граждански групи, неправителствени организации и инициативи, работещи за по-добра обществена и природна среда в България. В дейността си мрежата не се ограничава само до защита на екологични каузи, но стимулира доброволчеството и подкрепя инициативи за прозрачност в дейността на държавните институции. БлуЛинк участва в Асоциацията за прогресивни комуникации – глобална мрежа от граждански организации, които се борят за свободното и устойчиво ползване на информационните и комуникационни технологии.

Следва да се отбележи, че многобройните екоорганизации в България проявяват добра организационна устойчивост и участват в редица разнообразни европейски проекти и мрежи. При тях степента на самоорганизация е на ниво и те съумяват активно да участват в процеса на вземане на решения.

Не е за подценяване и развитието на връзките в „традиционните области” като култура, образование и спорт, в които е натрупан сериозен потенциал като днес приоритетни са сродните организации в Европа. В условията на засилващи се демографски проблеми във всички европейски страни нов смисъл придобиват мрежите и връзките между гражданските организации на младежите, на възрастните хора, на хората с увреждания.

НПО започват да участват и директно във формирането на външнополитическия курс на България. Тук следва да се посочи активната дейност на Атлантическия клуб, Националната асоциация за международни отношения, Българското дипломатическо дружество и други. Чрез участието си в обществения форум на Министерството на външните работи над 20 НПО са част от диалога с Министерството по въпросите на външната политика и международните отношения. Основната цел на този съвет е да създаде платформа за диалог с гражданските организации и да засили прозрачността в работата на Министерството.

Значението на мрежите на НПО е многоспектърно. Може би най-важна за гражданските организации е възможността да добият знания и експертиза, да разширят визията, влиянието и дейността си, да обменят добри практики. Чрез своето участие в мрежи НПО успяват да направят присъствието си в обществения и политическия живот по-осезаемо, техните действия придобиват синергия и сила, с една дума „чува се гласът им” от по-широки обществени групи и от политиците. Не на последно място чрез участието си в мрежи НПО увеличават достъпа си до финансиране и проекти, което подпомага тяхната устойчивост.

Цялата тази дейност, разбира се, не е без проблеми. Пред българските НПО и сродни организации остро стои въпросът за увеличаване на капацитета им за участие в европейското и световно сътрудничество, включително и изграждането на „експертна репутация”.

В развитието на публично-частни партньорства, което засега има спорадичен характер, следва да се използва НПО не само като коректив, но и да могат да оказват реално въздействие върху политиката и върху процеса на вземане на решение.

Вероятно като проблем се очертава  и положението, че членството на България в ЕС означава постепенно поемане и на задължения за участие в международното сътрудничество за развитие, което в условията на финансова и икономическа криза ще е труден процес и не може да се осъществи само от държавните институции.

Друг проблем е този с финансирането. Преобладаващата част от българските НПО са малки и с ограничени възможности, ето защо е необходимо да се активизира участието им в различни европейски проекти. Нужни са повече на брой „малки проекти” в различните европейски програми, които да дадат възможност на нашите НПО да покажат възможностите си. Необходимо е и частично държавно финансиране под формата, например, на фонд за граждански инициативи, подпомагащ участието на НПО в многобройните европейски инициативи.

Тези проблеми, както и потенциала на партньорството между гражданското общество и администрацията, се третират от приетата през 2012 г. Стратегия за развитието на гражданските организации в Република България (2012-2015). В този документ, все още без реализация, правителството си поставя за задача да осигурява известно финансиране на НПО при определени принципи и условия. Като цяло инициативата е полезна, но без да влизаме в дискусия, бихме отбелязали само, че тук като че ли отново се възражда позабравената идея за създаване на „ведомство”, отговарящо за НПО. Това предлагано решение, както и ясната тенденция за подкрепа само на НПО, които са регистрирани в обществен интерес (т.е. наблюдавани от държавата) крие рискове за влияние върху сектора предвид българските условия.

С оглед на това, следва да се търсят решения не само за финансовата подкрепа, но и на проблеми, свързани с отсъствието на постоянни комуникации и диалог между различните организации и държавната администрация на различни нива. Все още научните и приложните разработки, например, в историческите, политическите и икономическите области не се възприемат от чиновниците като конкретна качествена помощ за формулиране и изпълнение на външната и икономическата политика на държавата. И двете страни трябва да преодолеят този проблем в името на усъвършенстване на усилията за защита на българските национални интереси.

 Информационни източници

1. Гражданските организации в България. Тенденции и рискове, Център за изследване на демокрацията, София, 2010

2. Павлов, В., Обществени организации, външна политика, международни отношения, сп. „Международни отношения”, бр.1 , 1996, стр. 83-88

3. www.ngobg.info

www.strategy.bg

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ