ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Политическата рамка на сътрудничеството в Черноморския регион и участие на балканските страни

Автор: Чавдар Минчев дата: 04/12/2013 (Брой 5-6 2013г.) от 31 до 34 страница  
За автора

Посланик Чавдар Минчев  е Председател на Издателския съвет и главен редактор на списание "Международни отношения", Изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения - НАМО, Зам.-председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура - ФБТИ.

Днешният форум има за цел да постави отново на дневен ред въпросът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен и за стратегическото значение на този проект за икономическото и геополитическото положение на България на Балканите, в Югоизточна Европа и в Европейския съюз. Убеден съм, че днешната дискусия ще положи началото на един нов, конструктивен подход на България по отношение на Черноморския магистрален пръстен и ролята ни в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.

Черноморският регион е географска област, богата на природни ресурси и със стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът представлява разрастващ се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортни потоци.

Членството на България в Европейския съюз и в НАТО е основен фактор в процеса на определяне на основните задачи, стратегии и приоритети на страната ни на външнополитическата сцена. С участието в тези формати, регионалните приоритети на страната ни придобиха нови измерения. Те са продиктувани от поетите отговорности за реализиране на общностната политика на ЕС на съседство в нейното източно измерение, функцията на България на „външна граница“ на ЕС и произтичащите от това ангажименти, фокусиране на интереса на ЕС към страните от Черноморския регион като пресечна точка на икономически, политически, енергийни интереси. В контекста на стремежа на ЕС за по-активно участие в политическите и икономическите процеси, протичащи в Черноморския регион, като ключов приоритет за България, като една от двете черноморски държави, членки на ЕС, се очертава засилването на присъствието и ролята на страната ни на Балканите и в разширения Черноморски регион. В черноморската област съществуват значителни възможности и предизвикателства, които изискват координирани действия на регионално равнище, включително и в ключов сектор като транспорта. Именно поради това, активното регионално и двустранно сътрудничество на България със страните от региона ще бъде от голяма полза за гражданите на черноморските държави, едновременно допринасяйки за общото благосъстояние, стабилност и сигурност в Европа.

До този момент, Европейският съюз е полагал усилия за стимулиране на демократичните и икономически реформи, за проектиране на стабилност и за подкрепа на развитието в Черноморския регион чрез широкообхватни програми за сътрудничество. Към този контекст се отнасят три политики на ЕС: предприсъединителният процес, в случая на Турция, европейската политика за добросъседство (и с петте източни партньори, също така активни участници в черноморското сътрудничество – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна) и стратегическото партньорство с Руската федерация. ЕС допринася и за широк обхват от секторни инициативи с регионално значение.

Политиката на ЕС за развитие на териториалното сътрудничество до този момент се развива, по-успешно или не, на няколко плоскости – чрез макрорегионални стратегии, чрез Евро-средиземноморското сътрудничество и чрез Източното партньорство. Към настоящия момент, Европейският съюз е въвел две стратегии, обхващащи политики, насочени към макрорегионите – за региона на Балтийско море и за Дунавския регион, като се разработва концепция и за Стратегия за Адриатическо-Йонийския регион. Тези стратегии имат за цел подпомагане мобилизирането на европейските политики и възможности за финансиране и координирани действия на ЕС, държавите-членки, регионите,  финансовите институции и НПО за промотиране на по-балансирано развитие на двата региона. В тази връзка, разработването на концепция и имплементирането на стратегия за Черноморския регион (която да доразвие и допълни не толкова успешната инициатива на ЕС „Черноморска синергия“) би следвало да бъде поставено отново на дневен ред пред ЕС, предвид ключовото значение на региона за Съюза, призив за което прави и Европейският парламент със своя резолюция от месец януари 2011 година.

Основните инициативи на регионалното сътрудничество, в които България участва, са Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), Стратегията на ЕС за Дунавския регион, Черноморската синергия и Организацията за Черноморско сътрудничество (ЧИС). Тези регионални формати на сътрудничество са възможност България да бъде мост на тези региони към Европа и насочвайки усилията си към по-активното привличане вниманието на ЕС към разширения Черноморски регион, страната ни има реална възможност за налагане като ключов фактор в регионалните процеси – както в политически, така и в икономически аспект.

Основните инициативи за регионално сътрудничество, в които участва България и които биха били най-перспективни за българското външнополитическо влияние, са Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа и ЧИС, които са форуми за дипломатически и политически диалог, и икономическо сътрудничество. Тези механизми са два стълба на националния приоритет на българската дипломация за развитие на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа.

През 2014 г. България ще поеме председателството на ЧИС и в това качество ще следва да води политика за укрепване на доверието, стабилността и сигурността в региона, което е предпоставка за постигане на икономически растеж, конкурентоспособност и просперитет. ЧИС е най-представителната и институционално развита междуправителствена организация в Черноморския регион с икономическа насоченост. Съществен елемент от реализирането на регионалните икономически интереси на България е и възраждането на проекта на ЧИС за Черноморски магистрален пръстен, като потенциално значим участък за международното сътрудничество и развитието на проекта е АМ „Черно море“. Следва де се посочи, че правителството е заложило реализирането на този проект като приоритетно, предвид неговата значимост за икономическото развитие на Югоизточен и Североизточен район. АМ „Черно море“ е част от трансевропейски транспортен коридор №VIII на TEN-T мрежата, той би имал съществен принос за връзката „Адриатика–Черно море” с потенциал за комбинираните превози, което прави включването на този маршрут към Черноморския магистрален пръстен от голямо икономическо значение за България.

Участието на България в дейността на ЧИС, като регионален формат за икономически диалог, се определя от регионалните интереси на страната и от общностната политика на ЕС по отношение на Черноморския регион. България трябва да участва активно в намирането на баланс между Източното партньорство и Черноморската синергия, като две измерения на една единна кохезионна европейска политика на съседство, което, както споменах по-горе, би имало като естествено продължение приемането на Стратегия на ЕС за Черноморския регион. През 2014-2015 г. предстои председателството на ЕС да се поеме от Гърция и Италия, които ще предложат за приемане на Стратегия за Адриатическо-Йонийския регион. България следва да се възползва от тази инициатива, от нейните добри идеи и практиките, обвързването й с целите и приоритетите на ЕС и с други механизми и инструментариуми, и да приложим постигнатото от Гърция и Италия към разработването на концепция за Стратегия за Черноморския регион с оглед приемането й по време на председателството на ЕС от България през 2018 година. Председателството на България на ЧИС е удобна първа стъпка в тази посока.

Началото на идеята за изграждането на 7700 км Черноморски магистрален пръстен е положено от ЧИС през 2007 г. с подписването в Белград, по време на 16-та Среща на министрите на външните работи на страните-членки на ОЧИС, на Меморандум за разбирателство за координирано развитие на Черноморския магистрален пръстен между страните-членки на ЧИС, влязъл в сила през месец ноември 2008 година. Съгласно постигнатите договорености, страните са длъжни да си оказват помощ в проектирането, строителството и експлоатацията на трасето и в развитието на проекта. Срокът на действие на документа е 10 години, като може да бъде удължаван. В Меморандума е заложен първоначалния маршрут и връзки на магистралния пръстен, като той подлежи на уточняване в рамките на работата на специално създадения Управителен комитет. Основната цел на този проект е свързана с подпомагане активизирането на търговско-икономическото сътрудничество и туризма в региона, като се очаква намаляване наполовина на разходите на товарните и пътническите превози.

Строителни дейности в изпълнение на Меморандума започна първа Турция. Все още голяма част от страните по меморандума не са започнали практически действие по изграждането на трасето, поради разнообразни причини, включително и икономически. Русия обещава през 2011 г. да започне работа по проекта, а Румъния, Украйна и Молдова през 2012 г. постигат съгласие за трасето и връзките помежду им.

Предстои още много работа с оглед осигуряване на реалното реализиране на проекта на Черноморски магистрален пръстен. Един от основните въпроси е свързан с финансирането на инициативата. В Меморандума за разбирателство е предвидено финансирането да бъде от – националните бюджети на държавите, частни капитали, публично-частно партньорство, фондовете на ЕС и заеми от международни финансови институции. С привличането на ЕС към по-активна позиция в Черноморския регион, включително и чрез приемането на стратегия на ЕС за този регион, изграждането на магистралния пръстен би влязло в приоритетите на ЕС за развитие на кохезионната политика, на транспортните връзки, регионалното сътрудничество и политиката на съседство. Така европейските фондове биха били използвани ефективно и биха допринесли за икономическото развитие на тази важна част от Европа и за намаляване различията между регионите. Друг финансов инструмент, който следва да бъде отчетен като възможен, е Черноморската банка за търговия и развитие, която преди няколко години е подкрепила проекта и е изразила готовност за участие в него чрез инвестиции.

Друг важен елемент от подготовката на изграждането на проекта е определянето на трасето на магистралния пръстен през България. Както споменах, АМ „Черно море“ е проектът, който има пълния потенциал да бъде част от маршрута на пръстена, поради стратегическото си разположение и ефекта, който би имал не само за икономиката на българските региони, но и за Балканите като цяло.

В заключение, бих искал да припомня, че Черно море е една от люлките на цивилизацията. Стратегическото положение на региона е причина той да е един от най-динамичните региони и пресечна точка на геостратегически и геополитически интереси. Той има изключително значение за перспективите в развитието на взаимоотношенията на Югоизточна Европа и Балканите с Европейската общност и за икономическото развитие на ЕС като цяло. Време е България, като държава-член на ЕС и на ЧИС, да бъде активен пример за продължаване и задълбочаване на диалога ЕС-Черноморски регион, вкл. и ЧИС, за привличане на активното вниманието на ЕС към разширения Черноморски регион. Такава възможност предоставят и инициативите на ЧИС за изграждане на Черноморския магистрален пръстен. Реализирането на подобен стратегически инфраструктурен проект и преминаването му през България, следва да бъде приоритетен за българската държава, тъй като неговото изпълнение ще има дългосрочен положителен икономически и политически ефект за региона, за Балканите и за Европейския съюз.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ