ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Политиката на Съединените щати в борбата с разпространението на ядрените оръжия: настояще и бъдеще

Автор: Боян Боянов дата: 05/02/2014 (Брой 1 2014г.) от 5 до 18 страница  
За автора

Магистър по международни отношения на Юридическия факултет на Софийския университет и на Факултета по международна публична политика на Осакския университет, Япония. Сътрудник на Института за изследване на сигурността и международните отношения (ИИСМО - ISIS). Научните му интереси са свързани със сферата на международната сигурност и в частност – с международния тероризъм, разпространението на оръжията за масово унищожение и контрола върху въоръженията.

Приключването на Студената война в края на миналия век улесни постигането на значителни успехи в ограничаването на разпространението и намаляването на стратегическата роля на оръжията за масово унищожение (ОМУ). Влязлата в сила през 1997 година Конвенция за забрана на химическото оръжие (КЗХО) се утвърди като положителен пример за глобално междудържавно сътрудничество в посочената област. На 14 октомври 2013 година Сирия става 190-тата страна по тази конвенция. В ярък контраст с химическите и биологическите оръжия, ядреното оръжие продължава да играе основополагаща роля в националните стратегии за сигурност на Великите (ядрени) сили, чрез традиционно възприетата и наложена доктрина за ядрено сдържане. В същото време разпространението на ядрените оръжия следва свой специфичен ход и броят на държавите, разполагащи с ядрени арсенали, нараства, макар и бавно.

На 5 април 2009 година американският президент Барак Обама изнася забележителна реч в Прага, в която очертава конкретни мерки за ядрено разоръжаване. През януари 2013 година, в последното си публично обръщение като държавен секретар на САЩ, Хилъри Клинтън призовава за използването на концепцията за „интелигентна сила“ и налагането на „изобретателни“ решения в дипломацията. Усилията на президентската администрация на Барак Обама да си служи с инструментите на „интелигентната сила“ са разглеждани в немалко изследвания, посветени на международната сигурност. Настоящата статия изследва възможното приложение на „интелигентната сила“ при решаването на проблема с разпространението на ядреното оръжие. В подкрепа на тезата, че Съединените щати са в състояние да укрепят режима по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) чрез правилно подбрани и разнообразни ходове, статията проследява американската политика по неразпространение на ядрените оръжия през последните години и анализира потенциала на тази държава в съкращаването на ядрените арсенали.

 

Съединените щати и борбата с разпространението на ядрените оръжия

В началото на XXI век, в продължение на два президентски мандата Джордж Уокър Буш се изправя пред предизвикателствата на международния тероризъм. Той създава и провежда външна политика в сферата на неразпространението на ОМУ, основана на неговото убеждение, че международният тероризъм може да бъде победен единствено чрез използването на военна сила и че на разпространението на ядрените оръжия трябва да се противодейства с решителни, най-вече едностранни анти-пролиферационни мерки, включително и чрез заплахи за изпреварващ (конвенционален или ядрен) удар и икономически санкции. Ако трябва да посочим най-съществения резултат от подхода на администрацията на Джордж У.Буш спрямо разпространението на ОМУ, това следва да е подронването на съществуващия режим, основан на ДНЯО. Въпреки енергичността, с която президентът Буш налага и прилага политиката си срещу ядреното разпространение, тя не успява да разреши нито един от проблемите, породени от съществуващите ядрени арсенали. Така се обособяват и главните цели на наследника му на президентския пост: да се възстанови международното доверие в режима на ДНЯО и да започнат действия по изпълнение на договорените клаузи.

Барак Обама обявява поврат в американската външна политика още в началните месеци на своя първи президентски мандат. В добилата световна популярност реч от 5 април 2009 година американският президент излага визията си за свят без ядрено оръжие и предлага няколко „конкретни стъпки“ за постепенното му постигане. Първата стъпка включва мерки, насочени към намаляването на съществуващите ядрени арсенали и ограничаване на ядрената пролиферация: сключване на нов Договор за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (START – Strategic Armaments Reduction Treaty) с Русия; постигане на американска ратификация на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) и сключване и влизане в сила на Договор за забрана на делимите материали (ДЗДМ). Втората стъпка цели развиването на режима, основан на ДНЯО, и превръщането на Договора в „основа за сътрудничество“1, чрез подкрепа за инспекциите, осъществявани от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), разработване и приемане на санкции, приложими в случаи на нарушаване на ДНЯО, и изграждане на „нова инфраструктура за цивилно ядрено сътрудничество, включително на международна банка за ядрено гориво“2. Барак Обама предлага и институционализиране на Инициативата за защита срещу разпространението на ОМУ и Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм, създадени от неговия предшественик, и обявява американско домакинство на замислената от него Глобална среща на високо равнище по въпроси на ядрената сигурност.

През април 2010 година администрацията на Барак Обама представя нов „Преглед на ядрената доктрина“ и месец по-късно – актуална „Национална стратегия за сигурност“ (НСС). И двата документа демонстрират склонността на президента да разчита на международната дипломация в търсенето на ефективно противодействие на заплахите, произтичащи от ядрения тероризъм и от държави, стремящи се да придобият ядрено оръжие. От една страна, представената ядрена доктрина не оправдава напълно публичните очаквания, които са особено високи след речта на американския президент в Прага. От друга страна, „Прегледът“ на Обама все пак променя традиционната американска стратегия за използването им при поетапното постигане на свят без атомни бомби.

„Преглед на ядрената доктрина“ идентифицира две непосредствени ядрени заплахи: ядрения тероризъм и разпространението на ядрените оръжия3. Тяхната преемпция е обявена за „спешен приоритет“ на ядрената стратегия на Съединените щати. В това отношение, първата и определящата политика е „...да се построи отново и укрепи глобалния режим на ядрено неразпространение“.4 На второ място е поставена „...инициативата на президента Обама да обезпечи сигурността на уязвимите спрямо кражба ядрени материали в рамките на четири години...“ и на следващо и последно място – прилагането на инструменти в областта на оръжейния контрол като новия Договор за намаляване на стратегическите въоръжения, ДВЗЯО и ДЗДМ.

В „Преглед на ядрената доктрина“ се отбелязва, че „...фундаменталната роля на ядрените оръжия на Съединените щати...е да сдържат ядрена атака срещу Съединените щати, нашите съюзници и партньори“.5 Въпреки че определението за ролята, отредена на американския ядрен арсенал, е дадено сравнително недвусмислено в ядрената доктрина на президентската администрация на Барак Обама, все пак не се прави решителната стъпка да се приеме предложението на експерти по контрола на въоръженията в документа изрично да се отбележи, че единствената роля на американските ядрени оръжия е да сдържат ядрена атака. Възниква въпросът – каква по-различна роля биха могли да изпълняват атомните бомби на Съединените щати?

Отговорът вероятно се съдържа в не съвсем ясните текстове на документа, свързани с даването на негативни гаранции за сигурността на държави, непритежаващи ядрени оръжия. „Прегледът“ подчертава съществуващото “...американско превъзходство в конвенционалните въоръжения...“ и неговата нарастваща роля в сдържането на нападения с конвенционално оръжие. В същото време, в документа се заявява, че „Съединените щати ще продължават да намаляват ролята на ядрените оръжия в сдържането на неядрени атаки“. Това означава и още нещо: на американските ядрени оръжия все още се възлага задачата да възпират конвенционални нападения. Дори след изричното даване на негативните гаранции за сигурността на неядрените държави: „Съединените щати няма да използват или да заплашват с употребата на ядрени оръжия“ срещу държави – страни по и спазващи ДНЯО, се съобщава, че Съединените щати все пак„...запазват правото да правят промени в даваната гаранция...“ във връзка с биологическите оръжия. По отношение на държавите, които не участват в ДНЯО и дори се противопоставят на неговия режим, „Прегледът“ не изключва ядрено сдържане на нападение с конвенционално оръжие. Документът не споменава ядрена преемпция, но в същото време не обявява и политика на изключване на първи ядрен удар.

„Преглед на ядрената доктрина“ посочва важността на американската ракетна отбрана и особено на регионалната ракетна защита, която трябва да намали ролята на ядрените оръжия в предотвратяването на конвенционални заплахи. Джордж У.Буш твърди, че почти непробиваема ракетна отбрана би разубедила т.нар. „престъпни държави“ да се сдобият с атомни бомби. Барак Обама внася съществена промяна в концепцията за ролята на ракетната отбрана: той посочва конкретната роля на ракетната отбрана – да защити Съединените щати и техните съюзници от нападения с други оръжия за масово унищожение – химически и биологически, а това е роля, която Джордж У.Буш отрежда на ядрения арсенал на страната. „Прегледът“ потвърждава дългогодишната американска позиция, че Съединените щати не възнамеряват да предприемат частично едностранно ядрено разоръжаване.

Може би постижението, което в най-голяма степен характеризира последния засега „Преглед на ядрената доктрина“, е ясно отправеното послание, че Съединените щати няма да разработват нови ядрени бойни глави. С него се слага край на усилията на Джордж У.Буш за разработването на тактически ядрени оръжия с малък заряд, които могат да бъдат използвани практически. В още едно ярко открояващо се различие от своя предшественик, „Прегледът“ на Барак Обама поставя основен акцент върху заздравяването на режима, основан на ДНЯО, чрез междудържавно сътрудничество, смятано от президентската администрация за единствения възможен начин за предотвратяване на ядреното разпространение. Подобен извод се налага и при разглеждането на актуалната „Национална стратегия за сигурност“ (НСС).

НСС, съставена от администрацията на Барак Обама, също демонстрира неговото убеждение, че глобалните проблеми трябва да се решават чрез сътрудничество, основано на споделени принципи и необходими отстъпки. Проточилите се военни действия в Ирак и в Афганистан слагат своя отпечатък върху документа, в който се посочва, че реакции над допустимото „...по начин, който създава пролуки в отношенията между Съединените щати и определени региони или религии ще подкопаят нашето лидерство и ще ни направят по-уязвими“.6 Докато НСС на Джордж У.Буш акцентира върху едностранна военна преемпция, неговият приемник поставя ударението върху ролята на дипломацията и на международното право в поддържането на сигурността, решаването на спорове и предотвратяването на конфликти. В малкото на брой случаи, когато употребата на сила би била необходима, документът подчертава, че ще бъде търсена „широка международна подкрепа“ и въпреки че „Съединените щати трябва да си запазят правото да действат едностранно“, страната ще се придържа към „...стандарти, които управляват употребата на сила”.7 В раздела на НСС, посветен на прекратяването на разпространението на ядрените оръжия, се посочва, че „...успехът зависи от широко съгласие и съвместни действия“ и прогрес чрез примера на Съединените щати, партньорство и „...обновен международен режим“.8

Чрез „Преглед на ядрената доктрина“ и „Национална стратегия за сигурност“ Барак Обама потвърждава валидността на предложенията, които обявява в Прага, но в същото време признава някои техни слабости: към този момент Съединените щати не могат да предложат категорични негативни гаранции за сигурност, не могат да намалят ролите, отредени на ядрения арсенал, едностранно частично ядрено разоръжаване или поне политика, отричаща първа употреба на ядрено оръжие.

През септември 2009 година Барак Обама прекратява изпълнението на плановете на Джордж У.Буш за изграждането на отбранителен ракетен щит в Европа. Те са заменени от програма, наречена „Поетапен адаптивен подход към ракетната отбрана в Европа“, предписваща създаване на ракетна отбрана в Европа на четири етапа (фази) до 2020 година. Основните цели на новата програма са укрепването на американската национална защита срещу атаки с междуконтинентални балистични ракети и осигуряването на гъвкава, навременна регионална отбрана на всички членове на НАТО чрез „доказани способности и технологии“ 9 – съществуващите прехващачи SM-3. Подобно на Джордж У.Буш, Барак Обама също твърди, че европейската ракетна отбрана няма за цел да противодейства на Русия. Вашингтон посочва, че ракетната отбрана в Европа е защита срещу потенциална атака от Близкия Изток. Съединените щати смятат, че Иран ще придобие способността да реализира ефективни ракетни атаки срещу Европа в едно недалечно бъдеще. Москва не е убедена в така представените американски намерения и продължава да търси писмени гаранции от Вашингтон, че европейската ракетна отбрана не е и няма да бъде насочена срещу нея.

На 24 септември 2009 година Барак Обама председателства среща на Съвета за сигурност на ООН във връзка с разпространението на ядрените оръжия. По време на срещата Съветът за сигурност приема внесената от Съединените щати Резолюция 1887. Резолюцията потвърждава поетите от ядрените сили ангажименти във връзка с предотвратяването на ядрената пролиферация, приети от Бил Клинтън, но подценявани от Джордж У.Буш, като Тринадесетте стъпки за ядрено разоръжаване от заключителния документ на Конференцията-преглед на ДНЯО от 2000 година.

Срещата на върха относно ядрената сигурност, предложена в Прага, се провежда на 13 април 2010 година във Вашингтон. Представители на високо равнище на 47 държави се обявяват в подкрепа на плана на Барак Обама да обезпечи сигурността на уязвимите спрямо кражби ядрени материали за четири години, да намали опасността от попадане на ядрени материали в ръцете на недържавни организации и да осигури повече ресурси за МААЕ. С провеждането на нова среща на върха в Сеул през 2012 година американската инициатива за защита на ядрените материали добива по-ясни измерения.

Вероятно най-значимото засега постижение на Барак Обама в сферата на борбата с ядрената пролиферация е сключването на новия Договор за намаляване на стратегическите въоръжения на 8 април 2010 година. По силата на чл.2 на Договора, Съединените щати и Русия се споразумяват да ограничат стратегическите си сили, така че седем години след влизането на Договора в сила за всяка страна по него те няма да надхвърлят: „700 разположени междуконтинентални балистични ракети, разположени балистични ракети за изстрелване от подводници и разположени тежки бомбардировачи; 1550 бойни глави на разположени междуконтинентални балистични ракети, на разположени балистични ракети за изстрелване от подводници, включително и ядрени бойни глави за разположените тежки бомбардировачи; 800 разположени и неразположени установки за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, разположени и неразположени установки за изстрелване на балистични ракети от подводници и разположени и неразположени тежки бомбардировачи“.10 Договорът включва ефективна система за верификация на изпълнението на поетите договорености: според чл.11 всяка страна има право да провежда инспекции на място. Въпреки договорените лимити, Съединените щати и Русия все още притежават ядрени арсенали, които твърде много надхвърлят необходимото въоръжение за ефикасно ядрено сдържане. Следва обаче да се посочи, че, дори при така договорените съкращения, и Барак Обама, и Дмитрий Медведев са принудени да преодолеят сериозна опозиция срещу сключения договор при неговата ратификация, съответно в Сената през декември 2010 година и в Държавната дума през януари 2011 година. Това навежда на мисълта, че при по-чувствително засягане на ядрените арсенали на двете страни, новият Договор за намаляване на стратегическите въоръжения може би не би могъл да премине ратификационния процес успешно. Непосредствено преди свикването на Конференцията-преглед на ДНЯО през 2010 година, Департаментът по отбраната на Съединените щати оповестява действителния размер на американския ядрен арсенал, който „...към 30 септември 2009 година ... се състои от 5113 бойни глави“.11 По този начин Съединените щати стават втората ядрена сила (след Франция), която публично обявява размера на своя ядрения арсенал. Несъмнено, подобно повишаване на прозрачността увеличава предвидимостта в действията на страните в сферата на ядрената отбрана и се отразява благоприятно на междудържавните отношения.

Конференцията-преглед на ДНЯО е свикана на 3 май 2010 година в щабквартирата на ООН в Ню Йорк. Като се има предвид провалът на предходната Конференция-преглед и споразумението между Съединените щати и Индия за цивилно ядрено сътрудничество от 2006 година, гарантирало на въоръжения с ядрено оръжие противник на ДНЯО Индия изключение от строгите правила за ядрена търговия на Групата на ядрените доставчици (ГЯД), задачата да се възроди режимът на ДНЯО е изглеждала твърде непосилна за изпълнение. Този път американската делегация изиграва конструктивна роля в промотирането на целите на режима на ДНЯО. В последния ден на Конференцията-преглед – 28 май 2010 година, след дни на разгорещени дебати между Съединените щати и Иран, събралите се делегати приемат силен като текст заключителен документ.

Възможно най-амбициозната цел по отношение на ядреното разоръжаване – договарянето на конкретна програма със срокове за поетапно ядрено разоръжаване, за влизане в сила на ДВЗЯО и за договаряне на ДЗДМ, не се постига от присъстващите делегации. По линия на ядреното неразпространение, Допълнителният протокол на МААЕ не е приет като нов международен стандарт; не се постига консенсус по въпроса какви санкции да се прилагат спрямо нарушители на ДНЯО; постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН не дават безусловни негативни гаранции за сигурността на останалите страни. Въпреки тези пропуснати възможности, Конференцията-преглед на ДНЯО все пак бележи известен напредък. Конференцията не само потвърждава важността на режима, основан на ДНЯО, но и очертава сравнително подробен план за действие, включващ 64 точки. Макар и да се смята, че приетите мерки до голяма степен припокриват вече договорени такива, повечето политически анализатори в сферата на ядрената сигурност смятат Конференцията-преглед от 2010 година за умерен успех, особено ако се разглежда в сравнение със злополучната Конференция-преглед от 2005 година.

Значимо постижение на Конференцията-преглед е приемането на конкретни стъпки по преобразуването на Близкия Изток в зона, свободна от ОМУ – цел, съгласуването на която се оказва решаващо за крайния успех на Конференцията по преглед и продължаване на ДНЯО от 1995 година. Постигнатото ново съгласие по този въпрос е отдавано на закрити преговори между делегациите на Съединените щати и Великобритания, от една страна, и на Египет и Арабската лига, от друга страна. Работните документи във връзка с Близкия Изток, представени от Египет, от Ливан от името на Арабската лига, от Алжир и от Китай изрично посочват присъединяването на Израел към ДНЯО като държава без ядрено оръжие за необходимо условие по превръщането на Близкия изток в зона, свободна от ОМУ. В края на Конференцията американската делегация се съгласява с посочването на Израел в заключителния документ, за да постигне консенсуса, нужен за крайния успех на събитието.

Отчасти следвайки предложения, направени от Египет, делегациите приемат през 2012 година да бъде свикана конференция с участието на „всички държави от Близкия Изток“, която да приеме план с „последващи стъпки“. Съществуващото подозрение между Израел и арабските държави във връзка с намиращите се в региона ОМУ, продължаващата политика на Израел да избягва коментари, дискусии и преговори, свързани с ядрения арсенал на страната и периодично възобновяващото се напрежение между Израел и Палестина все още възпрепятстват провеждането на регионална конференция по превръщането на Близкия Изток в зона, свободна от ОМУ.

Президентската администрация на Барак Обама не разчита единствено на ДНЯО и на свързания с него режим в усилията си да предотврати разпространението на ядреното оръжие. Американската дипломация съзнава ролята в този процес на споразуменията за създаване на зони, свободни от ядрено оръжие. Макар значението на тези договорености понякога да се подценява, факт е съществуването на подобни „оазиси“, в които са забранени ядрените опити и придобиването и разработването на ядрени оръжия, а това поне донякъде възпира хоризонталното разпространение на ядреното оръжие. Както посочва Скот Периш, зоните, свободни от ядрено оръжие „...затварят пролука в ДНЯО, която (поне що се отнася до интерпретацията на Съединените щати) позволява разполагането на ядрени оръжия, контролирани от ядрените сили, в държави без ядрено оръжие“.12 По време на откриващото си изявление на Конференцията-преглед на ДНЯО, американският държавен секретар Хилъри Клинтън изразява намерението на администрацията на Барак Обама да внесе за ратификация в Сената протоколите на договорите от Пелиндаба и Раротонга, изграждащи зони, свободни от ядрени оръжия, съответно в Африка и в Южния Пасифик. На 3 май 2011 година Барак Обама внася протоколите в Сената, но те все още не са ратифицирани.

И при Барак Обама сътрудничеството в ядрената сфера между Вашингтон и Делхи продължава да ограничава американската външна политика в областта на ядреното неразпространение. В качеството си на сенатор Барак Обама се противопоставя на двустранното споразумение за ядрено цивилно сътрудничество, сключено от Джордж У.Буш. Като президент Барак Обама коренно променя своята позиция. По време на официалното си посещение в Индия през ноември 2010 година американският президент озадачава държавите-страни по ДНЯО и участниците в ГЯД с публичната си подкрепа за избирането на Индия за постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и за нейното приемане като пълноправна страна по международните режими за оръжеен контрол13. Макар и практически възможно, признаването на Индия за ядрена сила би нанесло непоправими вреди на режима, основан на ДНЯО.

Друго международно предизвикателство пред администрацията на Барак Обама е разработването на ясен набор от критерии за предотвратяване на ядрената пролиферация в двустранните споразумения за ядрено сътрудничество. През 2009 година Съединените щати сключват споразумение за ядрена търговия с Обединените арабски емирства (ОАЕ). ОАЕ се задължава да прекрати всички свои дейности по обогатяване и преработване, а така също и да спазва Допълнителния протокол на МААЕ, позволяващ внезапни проверки на място. Ако ОАЕ наруши тези условия, Съединените щати могат да изтеглят своите ядрени материали, предоставени по силата на споразумението. Впоследствие администрацията на Барак Обама обявява посочените условия за ядрено сътрудничество с ОАЕ за„златен стандарт“ в подобни договорености. През 2010 година, обаче, по време на преговорите по сключване на сходни споразумения с Виетнам и с Йордания, „...бе разкрито, че служители от Държавния департамент се надяват да премахнат условията, свързани с ядреното неразпространение, от предложените граждански сделки за ядрено сътрудничество“.14 Оказва се, че „златен стандарт“ не съществува – администрацията на Барак Обама разглежда двустранните споразумения за ядрена търговия като поотделно оценими и съставими. Официалният аргумент, че конкуренти в ядрената търговия като Южна Корея и Франция сключват подобни споразумения с по-малко изисквания, служи единствено за илюстриране на необходимостта от изработването на строги глобални стандарти за износ на ядрени технологии, компоненти и материали.

След американската ратификация на новия Договор за намаляване на стратегическите въоръжения през декември 2010 година, в началото на 2011 година Барак Обама обявява, че неговата администрация ще се фокусира върху ДВЗЯО и ДЗДМ като част от усилията по укрепване на режима на ДНЯО. Както е известно, Съединените щати са една от оставащите осем държави (заедно с Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея, Египет, Иран и Израел), от чиято ратификация на ДВЗЯО зависи неговото влизане в сила. Поради това, по време на последната Конференция-преглед на ДНЯО, ратифицирането на ДВЗЯО е подкрепено в изказванията на много от присъстващите делегации, които доказват реалната техническа възможност да се следи ефективно за спазването на поетите по Договора ангажименти. Въпреки международната подкрепа, с която се ползва ДВЗЯО, неговата ратификация от американския Сенат продължава да се отлага за неопределено време. Убеждаването на сенаторите в ползата от ДВЗЯО изисква и доказателства за надеждността на американския ядрен арсенал, поради което Барак Обама, въпреки неблагоприятната финансова ситуация в Съединените щати, е решен да осигурява нужното финансиране за неговото техническо поддържане без извършването на ядрени опити.

Международните преговори по ДЗДМ представляват сериозно предизвикателство пред Барак Обама. Джордж У.Буш критикува включването на режим за верификация в бъдещия ДЗДМ, тъй като смята, че изпълнението на клаузите по този договор не може да бъде надеждно установявано. Двустранното споразумение за цивилно ядрено сътрудничество между Съединените щати и Индия и нежеланието на Вашингтон да сключи подобно споразумение с Пакистан подхранват негативното отношение на тази държава към ДЗДМ. Исламабад твърдо отстоява предложението си ДЗДМ да се прилага и спрямо съществуващите запаси от делими материали. Тази идея, обаче, не се подкрепя от Съединените щати и Русия – държавите с най-големи резерви от делими материали. Очевидно е, че докато държавите, притежаващи ядрено оръжие, не постигнат съгласие по предмета на ДЗДМ, преговорите за неговото изработване не биха били плодотворни.

В началото на втория президентски мандат на Барак Обама вече могат да се правят изводи, че политиката по неразпространение на ядреното оръжие, осъществявана с методите на „интелигентната сила“, на които залага неговата администрация, бележи очевиден прогрес. Доказателства за известни успехи в сферата на ядреното неразпространение и разоръжаване са сключването и ратификацията на новия START, постигането на консенсус по приемането на заключителния документ на Конференцията-преглед на ДНЯО, стартирането на американския проект по обезпечаване на недостатъчно защитените ядрени материали по света. В същото време външната политика на Съединените щати по отношение на Северна Корея и Иран не следва стриктно някои от предписанията на концепцията на Джоузеф Най за „интелигентната сила“15, например прилагането на „контекстуална чувствителност“ – едно изискване за внимателно съобразяване с конкретната обстановка и дадености и за подбиране на средства за въздействие с оглед на техните особености.

Въпреки възможността спрямо двете страни да се прилага по-разнообразна, регионално и обществено специфична външна политика, засега Барак Обама продължава да разчита изключително на санкции, за налагането на които е необходима подкрепата на другите държави – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Тази монотонност в американската дипломация спрямо Северна Корея и Иран може би се дължи на изтощителното военнополитическо ангажиране на Съединените щати в Афганистан и в Ирак и войната срещу Ал Кайда. След приключилото изтегляне на американската войска от Ирак и ликвидирането на Осама бин Ладен, Съединените щати може би са в състояние не само да окажат по-сериозен натиск върху Северна Корея и Иран, но и да диверсифицират своите методи в съответствие с официално възприетата от Белия дом концепция за „интелигента сила“ в дипломацията.

Проследяването на процеса по приложението на политиката по предотвратяване на ядреното разпространение от президентската администрация на Барак Обама навежда на следните заключения:

На първо място, към Северна Корея и Иран следва да се подходи като към два коренно различни случая на несъобразяване с режима на ДНЯО. Шестстранните преговори за прекратяване на ядрената програма и ядреното разоръжаване на Пхенян, започнали прекалено късно и проведени недостатъчно целенасочено от администрацията на Джордж У.Буш, са пример за един все пак контекстуално чувствителен подход, какъвто все още не е изпробван на практика от Барак Обама. Санкциите срещу Северна Корея и Иран, налагани без други съпътстващи мерки, не изпълняват предначертаната им роля. За да бъдат убедени тези държави с ядрени амбиции да сътрудничат в ядреното неразпространение и разоръжаване, към тях следва да се подходи едва при наличието на детайлно планиране на възможните действия, които да включват не само негативни, но и съответстващи на тях позитивни стимули (например, гаранции за сигурността).

На второ място, Съединените щати продължават да провеждат противоречива политика на ядрено сътрудничество и ядрена търговия с държави, нечленуващи в режима на ДНЯО, като в същото време избягват да развиват подобни отношения с някои държави, страни по ДНЯО. Бъдещето на режима, свързан с ДНЯО, изисква този двоен стандарт да бъде преодолян и прекратен.

На трето място, важен по своето значение е фактът, че способността на Съединените щати да провеждат ефективна външна политика в сферата на ядреното неразпространение, е ограничавана от съществуващата връзка между ядреното неразпространение и ядреното разоръжаване. Липсата на значителен прогрес в която и да е от двете области възпира постигането на прогрес в другата. Така например ДНЯО се счита от някои държави за дискриминационен договор със съмнителна стойност, не само защото узаконява ядрения статут на петте сегашни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и в същото време забранява ядреното въоръжаване за всички останали държави, но и защото и досега не е изработен механизъм за постигането на най-важната цел на ДНЯО: окончателното ядрено разоръжаване. Скептицизмът на Индия по отношение на ДНЯО е считан за един от важните фактори, които в крайна сметка водят до създаването на индийския ядрен арсенал.

 

Потенциалът на „интелигентната сила“ в ядреното неразпространение

Пропуските в провежданата политика по предотвратяване на ядреното разпространение от страна на Съединените щати не са фатални. Тяхното коригиране е възможно чрез действително прилагане на концепцията за „интелигентната сила“ в американската външна политика. Нейното приложение налага оценяване на ресурсите, с които Съединените щати разполагат и с помощта на които биха могли да постигат своите външнополитически цели.

Нека първо оценим ресурса „твърда сила“, с който Съединените щати разполагат в завидно количество и качество. Американската доминация в конвенционалното въоръжение дава възможност страната да възприеме в ядрената си доктрина политиката на възлагане на една единствена роля на ядреното оръжие (да сдържа ядрени атаки срещу територията на Съединените щати и териториите на своите съюзници) и, респективно – политиката, изключваща нанасянето на първи ядрен удар. Десетилетия след края на Студената война Съединените щати все още разчитат на ядрена доктрина, запазила в себе си политиката на ядрена противоречивост и на отреждане на разнообразни роли на американските атомни бомби. Така потенциалът на конвенционалните оръжия в подкрепа на ядреното разоръжаване и неразпространение остава неизползван.

На следващо място, по-големият от необходимия за успешно сдържане ядрен арсенал на Съединените щати може да бъде използван за иницииране на частично ядрено разоръжаване. Разполагащ с втория по брой на ядрените бойни глави арсенал в света и конвенционално превъзходство, Вашингтон е в изключително благоприятна позиция да започне двустранни преговори за значителни съкращения в ядрените въоръжения първо с Русия, а на по-късен етап и с останалите членове на ядрения клуб. По отношение на размера на ядрения арсенал, необходим за успешно сдържане, може да споделим мнението на международни експерти, които твърдят, че намаляването на ядрените арсенали на Съединените щати и Русия до 1000 ядрени бойни глави не би нарушило дори ефективността на разширеното сдържане, което двете държави осигуряват за своите съюзници.

Част от „твърдата сила“ на Съединените щати са и американските тактически ядрени оръжия, намиращи се в Европа. Разположени в Западна Европа по време на Студената война, те са смятани за надеждно средство за възпиране на инвазия на Варшавския договор. Към 2010 година в пет държави от НАТО (Белгия, Италия, Германия, Холандия, Турция) са разположени около 500 тактически ядрени бойни глави, от които около 200 гравитационни бомби B6116. През пролетта на 2013 година Вашингтон взема решение за модернизиране на американския ядрен арсенал, включително и на разположените в Европа американски тактически ядрени оръжия17. Всъщност те са полезни най-вече на масата на дипломатическите преговори: тяхното изтегляне от Европа би могло да бъде използвано от Вашингтон за договаряне с Москва на по-значителни двустранни съкращения на ядрените арсенали на двете държави. Подобен ход би бил единствено от полза на европейската сигурност и не би нарушил разширеното ядрено сдържане, действащо по отношение на съюзниците от НАТО.

Военното превъзходство на Съединените щати дава възможност за постигането на някои цели на американската външна политика с военна намеса или предупреждения за военна намеса. Комбинирано с икономически натиск, отправянето на заплахи е използвано и в сферата на предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия. Както показа практиката, ефективността на тези методи е спорна, тъй като тя зависи от начина, по който те се възприемат от своите адресати. Например, агресивната реторика на Джордж У.Буш подхранва решимостта на Пхенян за провеждане на политика на също толкова агресивно ядрено сдържане.

Икономическите възможности и влияние на Съединените щати създават благоприятна възможност за налагане на икономически санкции като средство на дипломацията. В това отношение следва да се отбележи, че ефективността на подобен подход до голяма степен зависи от това доколко той се подкрепя от международната общност.

Така разгледан, ресурсът „твърда сила“ несъмнено има своето място в политиката по предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия. В същото време, военната и икономическата принуда имат своя предел на полезност и, както показва действителността, прекаленото им прилагане не може да постигне трайни резултати. Поради това се налага комбинирането на „твърдата сила“ с подход, осланящ се на ресурса „мека сила“ и разчитащ на взаимодействие, взаимно сътрудничество, взаимно доверие и привличане (към определени споделени ценности). Потенциалът на „меката сила“, с която Съединените щати също разполагат в изобилие (например атрактивността на западните ценности) би могъл да послужи и в сферата на ядреното неразпространение и разоръжаване. Личният пример на държава лидер в преследването на световно атрактивно публично благо като ядреното разоръжаване е в състояние да мобилизира значителен брой актьори на международната сцена. Допълнителен бонус е способността на „меката сила“ да се самовъзпроизвежда. При правилното комбиниране на методите на двата подхода, наречено „интелигентна сила“, прогресът в ядреното неразпространение и частично разоръжаване изглежда възможен. Приложима американска стратегия, изцяло основана на „интелигентната сила“, може да включва активни действия в няколко направления:

• намаляване на ролята на ядрените оръжия чрез приемане на политики на единствена роля и на забрана на първа употреба, чрез обявяването на ясни негативни гаранции за сигурност и чрез подкрепа за влизането в сила на международни споразумения като договорите за създаване на зони, свободни от ядрени оръжия, ДВЗЯО и ДЗДМ;

• ускоряване на процеса по ядрено разоръжаване (като неизменно свързан с проблема за ядрената пролиферация), чрез ангажиране на Русия в по-съществени двустранни съкращения на ядрените арсенали;

• укрепване на международното доверие в ролята и ефективността на действащи инструменти на многостранната дипломация като ДНЯО и споразуменията за контрол върху въоръженията и търговията с изделия и технологии с двойна употреба. Това е постижимо само чрез изпълнение на поетите ангажименти по тях и чрез достигането на пълна прозрачност във връзка с размера на ядрените арсенали на всички ядрени сили.

• развиване на непредубедено цивилно сътрудничество в ядрената сфера и изработване на ясни критерии за оказване на техническа помощ при използването на ядрената енергия за мирни цели в рамките на ДНЯО.

В допълнение към горепосоченото, Съединените щати могат да прибягнат и до интензивна обществена дипломация за генерирането на международна подкрепа за предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия. Американската публична дипломация разпространява културните и политически ценности на страната от много години, и, както отбелязва Джоузеф Най, изиграва съществена роля в спечелването на Студената война18.

 

Заключение

Потенциалът на Съединените щати в прилагането на стратегия за ядрено неразпространение и разоръжаване, основана на „интелигентната сила“, може да бъде използван успешно в постигането на реални цели в тези две области. Поемането на световното лидерство от Вашингтон в това отношение, изисква отделянето на огромни човешки, финансови и времеви ресурси, поради което полезността от евентуален подобен ход често се подлага на съмнение от политическите опоненти на Барак Обама. В страната съществува относително сплотена вътрешна опозиция, която смята постигането на свят без ядрени оръжия или за прищявка, увреждаща националната и международната сигурност, или за неизпълнимо желание. Въпросът за ролята на ядрените арсенали в поддържането на международната сигурност е един от често коментираните в анализите и дискусиите, посветени на междудържавните отношения. Кенет Уолц твърди, че ядрените оръжия допринасят за поддържането на относителен световен мир, но и отбелязва, че частичното ядрено разоръжаване по вертикала (намаляване на съществуващите ядрени арсенали) трябва да сепредпочитапред продължаващото ядрено разпространение. Съединените щати могат да играят решаваща роля в процесите по предотвратяване на ядрената пролиферация и съкращаване на ядрените арсенали. Чрез настоящата статия се опитваме да потвърдим тези наблюдения. Що се отнася до постигането на посочените цели, става ясно, че то е осъществимо чрез прилагането на генерална стратегия, комбинираща разнообразни методи и ресурси и притежаваща контекстуална чувствителност. В това отношение, като най-благоприятен, ефективен и щадящ системата на международните отношения подход, следва да бъде предпочетена „интелигентната сила“.

 

Информационни източници

1. “Remarks by President Barack Obama in Prague as Delivered” (Press Office of the White House, 5 април 2009), извлечено на 18 април 2009 от http://www.whitehouse.gov/the_press_office/Remarks-By-President-Barack-Obama-In-Prague-As-Delivered/

2. Remarks by President Barack Obama in Prague as Delivered”

3. Department of Defense,“Nuclear Posture Review”(6 април 2010), извлечено на 2 май 2010  от http://www.defense.gov/NPR/docs/2010%20Nuclear%20Posture%20Review%20Report.pdf

4. “Nuclear Posture Review”, vi.

5. “Nuclear Posture Review”, vii.

6. “National Security Strategy” (май 2010), 22, извлечено на 25 май 2010 от http://www.whitehouse.gov/sites/default/files/rss_viewer/national_security_strategy.pdf

7. “National Security Strategy”, 22.

8. “National Security Strategy”, 22-23

9. Harding and Traynor, “Obama abandons Missile Defense” (The Guardian, 17 септември 2009), извлечено на 1 август 2013 от http://www.theguardian.com/world/2009/sep/17/missile-defence-shield-barack-obama

10. “Treaty Between the United States of America and the Russian federation on Measures for the Further Reduction and Limitation of Strategic Offensive Arms” (8 април 2010), извлечено на 2 ноември 2011 от http://www.state.gov/documents/organization/140035.pdf

11. Department of Defense Fact Sheet (4 май 2010), извлечено на 3 ноември 2010 от http://www.defense.gov/news/d20100503stockpile.pdf

12. Scott Parish and Jean Du Preez, “Nuclear-Weapon-Free Zones: Still a Useful Disarmament and Non-Proliferation Tool?”(The WMD Commission, 2005), 2, извлечено на 5 декември 2010 от http://www.blixassociates.com/wp-content/uploads/2011/03/No6.pdf

13. “Fact Sheet: U.S.-India Partnership on Export Controls and Non-Proliferation”, извлечено на 15 октомври 2011 от  http://www.whitehouse.gov/sites/default/files/india-factsheets/India-US_Agreement_on_Export_Controls.pdf

14. Henry Sokolski, “Obama‘s Other Nuclear Headache” (National Review Online, 30 ноември 2010), извлечено на 11 септември 2011 от http://www.nationalreview.com/articles/254098/obama-s-other-nuclear-headache-henry-sokolski

15. Nye, Joseph S., The Future of Power (Public Affairs, Ню Йорк, 13 декември 2011)

16. The Arms Control Center, “US Tactical Nuclear Weapons Fact Sheet” (януари 2011), извлечено на 29 юни 2013 от http://armscontrolcenter.org/issues/nuclearweapons/articles/US_Tactical_Nuclear_Weapons_Fact_sheet

17. Nikita Sorokin,“US to modernize tactical nuclear arsenal in Europe” (The Voice of Russia, 17 May 2013),  извлечено на 30 юни 2013 от http://voiceofrussia.com/2013_05_17/US-to-modernize-tactical-nuclear-arsenal-in-Europe/

18. Nye, Joseph S., “America and Global Public Goods”(Project-Syndicate, 11 септември 2007).

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ