ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – полемиката „за“ и “против“ oт гледната точка на Европa

Автор: Д-р Светлана Кинева дата: 01/12/2014 (Брой 5-6 2014г.) от 27 до 36 страница  
За автора

Магистър по „Международни отношения“ от УНСС и доктор по политология. Интересът към темата за миграцията и управлението на средствата от ЕС е породен по време на кратката є работа в Европейската комисия и Европейския парламент. 

Преговорите по сключването на противоречивото и полемично Споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и САЩ започват през месец юли 2013 година. Споразумението има за цел да постави на основите на стратегическо икономическо партньорство отношенията между двете икономически сили, като резултатът да бъде постигането на значителни икономически печалби за бизнеса и хората. По този начин сътрудничеството между тези два центъра на сила в международната система се поставя на нова плоскост. Тази плоскост е хетерогенна в икономическо, политическо и правно отношение. Новото партньорство се базира на правилата и принципите, ръководещи Световната търговска организация. То се крепи на правната основа на договорите на Европейския съюз с трети страни и наподобява модела на споразуменията за създаване на многостранни зони за свободна търговия.

Двете страни на Атлантика определят международния дневен ред. Между Европейския съюз и САЩ съществуват противоречия по редица въпроси на световната политика, но те остават на заден план, когато това е в интерес на двете икономики. Преодоляването на тези разминавания се налага с цел създаване на широкообхватно сътрудничество в областта на търговията и инвестициите. Императивът за такова партньорство е наложен от провала на търговските преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО). Действащата от 1995 г. Световна търговска организация има за цел да осигури възможно най-свободното и предвидимо извършване на търговията. [1] Следва да се отбележи, че работата на СТО не е свързана само с преговори по отваряне на пазарите, но и с налагането и поддържането на бариери с цел защита на потребителите. Организацията допринася за разрешаването на редица спорове и постигането на споразумения. Но провалът на преговорите в Доха показва, че има неразрешими противоречия между двата оформили се противостоящи си центъра – развитите икономики в лицето на Европейския съюз и САЩ и основните развиващи се държави. Икономическите реалности не търпят такива условия, които да възпрепятстват развитието на търговията. Все пак, двустранния и многостранен обмен на стоки и услуги допринася за развитието на бизнеса, за увеличаването на доходите. Провалът на преговорите в Доха създава условия договореностите в рамките на СТО да преминат на двустранна основа. Държавите с развити икономики са дори задължени да търсят нови форми на икономическо сътрудничество в по-тесен обхват – между самите тях.

От гледна точка на Европейския съюз, Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство може да се разгледа и в друг аспект. То ще послужи за основа на преговори с други държави с цел създаване на зони за свободна търговия. В момента протичат преговори с държавите от АСЕАН [2]. Асоциацията е третият най-голям търговски партньор на Европейския съюз след САЩ и Китай. Със Сингапур е подписано споразумение за зона за свободна търговия през 2012 г., като сега са в процес на преговори подобни споразумения с Виетнам, Малайзия и Тайланд. Европейският съюз е отворен за преговори и с останалите държави от Асоциацията. САЩ, от своя страна, също имат интерес и провеждат преговори с държавите от Югоизточна Азия.

Tърговските споразумения на Европейския съюз като механизъм

Търговските споразумения за създаването на зони за свободна търговия като ключов приоритет с цел достъп до повече пазарни възможности се определя от обстоятелството, че около 90% от търсенето в световен мащаб през следващите няколко години ще се генерира извън Европейския съюз. Европейският съюз е в митнически съюз с Андора, Сан Марино и Турция. Зона за свободна търговия е образувана с Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. Към настоящия момент текат преговори, започнали през 2013 г., за сключване на инвестиционно споразумение с Китай. С останалите държави в света Европейският съюз има преференциални търговски споразумения (Мексико, Чили, Алжир, Сърбия и др.) в процес е на сключване на споразумения (Бразилия, Канада, Уругвай и др.), или се предвижда започването на преговори (Еквадор, Азербайджан и др.).

Малко история

Общоизвестен факт е, че Европейският съюз и САЩ доминират световната икономика и политика.Двете страни притежават 60% от БВП в световен мащаб, 33% от световната търговия на стоки и 42% от световната търговия на услуги.[3] Развитието на отношението между двете страни на Атлантика е определящо за останалите държави.

Сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ има дългогодишна история, началото на която се поставя с Първата световна война. Планът Маршал е американската инициатива да се подпомогне възстановяването на европейските икономики след Втората световна война и да се предотврати разпространяването на комунизма. Нов тласък на отношенията е даден в началото на 90-те години, когато е прекратено разделението на света на два противостоящи си блока. Европейските общности (включващи тогава 12 държави) и САЩ подписват Трансатлантическа декларация. Подкрепя се съществуването на НАТО, предвиждат се ежегодни срещи на високо равнище и по-чести срещи между външнополитическите и икономически официални представители от двете страни на Атлантика. Последващи инициативи са Трансатлантическият бизнес диалог, Трансатлантическото икономическо партньорство и т.н. Но в тези формати представителите на Европейския съюз и САЩ обсъждат предимно политически въпроси.

Различният политически дневен ред на Европейския съюз и САЩ обуславя комплексните отношения между тях и противоречията по важни международни въпроси – войната в Ирак, арабско-израелския конфликт, ядрената програма на Иран, влизането в сила на статута на Международния наказателен съд, разполагането на американски военни бази на територията на Европа, климатичните промени, шпионските скандали, следенето в интернет… Не по-различно е положението и в областта на търговията и инвестициите, където отношенията също са напрегнати и съпътствани от чести спорове. В противовес на това, като положителна тенденция може да се разгледа преодоляването на голяма част от тарифните и нетарифни бариери поради дългогодишното членство в Световната търговска организация. Двете икономики наскоро сключиха и споразумението за „открито небе“ [4] и работят съвместно в рамките на Трансатлантическия икономически съвет.

Поставянето на отношенията между Европейския съюз и САЩ на нова база е провокирано от провала на настоящия кръг от преговори в рамките на Световната търговска организация в Доха. Двете страни на Атлантика осъществяват взаимодействието помежду си по въпросите на глобалната търговия и инвестиции под „шапката“ на тази организация. Преговорите в Доха започват на 1 ноември 2001 г. и имат за цел намаляване на бариерите пред търговията. От 2008 г. те са в застой, което поставя ЕС и САЩ пред императива да потърсят нови възможности за провеждане на икономическото сътрудничество и диалог помежду си. Причина за „буксуването“ на преговорите е разделението по глобални въпроси като вноса на земеделски продукти, нетарифните бариери, митата на индустриални стоки и пр. между развитите държави, водени от Европейския съюз, САЩ и Япония и основните развиващи се държави – Индия, Бразилия, Китай, Южна Корея и Южна Африка.

Активизиране на икономическия диалог между двете страни на Атлантика започва още през 2007 г., когато, като реакция на провала на преговорите в Доха, германският канцлер Ангела Меркел предлага създаването на Трансатлантическа зона за свободна търговия (ТАФТА).[5] С цел засилване и канализиране на партньорството в областта на търговията и инвестициите се създава Трансатлантически икономически съвет. Основите му се поставят със споразумение, подписано на 30 април 2007 г. в Белия дом между Джордж Буш, Ангела Меркел и Жозе Барозу. По-конкретна задача в неговите рамки е постигане на хармонизация на регулативните режими. Трансатлантическият икономически съвет се съпредседателства от официални представители на ЕС и САЩ – Майкъл Форман, заместник-съветник за международните икономически отношения и Карел де Гух, комисар по търговията. Работата на Съвета е подложена на критика, тъй като се поставя акцент върху детайлите и не се постигат резултати.

Като интересен момент в този етап на създаване на формати за засилено икономическо сътрудничество може да се разгледа политиката на Германия. Действията напомнят на серията от събития, засягащи международния мир и сигурност на европейския континент между двете световни войни. Става въпрос за първата система за колективна сигурност, създадена в рамките на Лигата на нациите през 1919-1920 година.[6] В периода между двете световни войни активната германска дипломация използва подхода на преговорите за постигането на двустранни споразумения извън рамките на Лигата на нациите. Може би не е случаен и фактът, че именно Германия като държава член на Европейския съюз заговаря за „изнасянето“ на външнотърговския дебат извън СТО и за създаването на Трансатлантическа зона за свободна търговия.

Нов момент и следващ етап от създаването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство е обръщението „За състоянието на нацията“ на президента Барак Обама от 12 февруари 2013 година. В него се призовава за започването на преговори за широкообхватно споразумение за свободна търговия. На следващия ден, идеята е приветствана от председателя на Европейската комисия – Жозе Барозу. На 17 юли Съветът на министрите на външните работи на Европейския съюз приема директиви, с което официално се дава мандат на Европейската комисия за започване на преговори по споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между Европейския съюз и САЩ.

Де факто, преговорите по ТТИП започват с разговори между преговарящите групи в началото на юли 2013 г. във Вашингтон. Набелязани са 20 различни области, които споразумението да покрива, включително мита и технически стандарти за стоките. Договарянето на споразумението наподобява този процес, развиващ се в рамките на СТО и се провежда на кръгове от преговори.[7] Инициативата за трансатлантическо споразумение се базира на препоръките на Групата на високо равнище за създаване на работни места и растеж между представителите на ЕС и САЩ. Независим анализ на Центъра за изследване на икономическата политика в Лондон посочва, че едно амбициозно и цялостно търговско и инвестиционно партньорство може да донесе печалби в размер на 119 милиарда евро.

Съдържание наСпоразумението

Споразумението би следвало да повтаря модела на споразумение на Европейския съюз с трети страни. Едновременно с това, задължително е съблюдаването на принципите, документите и елементите на договореностите, постигани в рамките на Световната търговска организация. Очаква се Европейският съюз и САЩ като външнотърговски партньори да запазят правата и задълженията, които имат в СТО и системата за многостранна търговия.

По-конкретно, Споразумението ще се състои от три ключови компонента: достъп до пазарите; регулативни въпроси и нетърговски бариери; други правила. И по трите компонента преговорите протичат успоредно. База на споразумението са общите принципи и ценности на „западните демокрации“ – защита на човешките права, основните свободи и върховенството на закона. Акцент се поставя и върху устойчивото развитие в неговите икономически, социални и екологични измерения. Целта на споразумението е да бъде увеличен обемът на търговията и инвестициите между Европейския съюз и САЩ чрез реализацията на потенциала на трансатлантическия пазар. По този начин ще бъдат генерирани нови възможности за създаване на работни места, икономически растеж чрез улеснен достъп до пазарите и по-голяма регулативна съвместимост.

По отношение на изискванията, засягащи вноса и износа, се предвижда реципрочно премахване на митата пред двустранната търговия. По всяка вероятност, за най-чувствителните стоки ще бъде предвиден преходен период. Това неминуемо е свързано и с прилагане на принципа за взаимно признаване на страната на произхода. Редно е да бъде предвидена и двустранна протекционистична мярка. По този начин всяка от страните може да премахне изцяло или частично облекченията, в случай че вносът от ответната страна-контрагент застрашава по някакъв начин националното вътрешно производство.

По отношение на инвестиционното сътрудничество би следвало да бъдат включени клаузи за осигуряване на възможно най-високото ниво на правна защита на европейските инвеститори в САЩ, както и реципрочни разпоредби за американските инвеститори в Европейския съюз. Обхватът на споразумението в тази част би следвало да е максимално широк, включвайки и въпросите в областта на интелектуалната собственост. Именно в тази част е един от най-спорните моменти в споразумението – въвеждането на т.нар. клауза за защита на интересите на инвеститорите. Тя ще позволи на компании, които инвестират в държави от Европейския съюз/САЩ, заобикаляйки съответните съдилища, да подават възражения директно пред международни арбитражи.

Важен въпрос е и процесът на възлагане на обществени поръчки, чрез който се предоставя достъп до съответните пазари на стоки и услуги. По отношение на възложители, прагове, договори, обекти, би следвало да се прилагат правилата на ревизираното Правителствено споразумение за обществени поръчки (договорено в рамките на СТО), както и правила, които са в неговия дух или го допълват.

Може би най-амбициозната, но и поредната спорна част от споразумението, ще бъдат договорености по отношение на т.нар. нетарифни бариери. Целта е да бъде постигнато ниво на регулативна съвместимост, позволяваща взаимното признание на изисквания и стандарти към стоките и услугите. Тази част би следвало да съдържа санитарни и фитосанитарни мерки, технически изисквания, извършването на оценка на въздействието на различните нормативни актове, консултации за изменение на документи...

Договореностите по отношение на значими, но чувствителни сектори за държавите от Европейския съюз и САЩ, ще бъдат изведени в специални разпоредби. Те могат да бъдат поставени дори в отделни приложения. Такива сектори са търговията с автомобили, химикали, фармацевтични продукти, информационните и комуникационни технологии, финансови услуги и т.н. В посочените сектори двете икономики поддържат високи импортни мита поради естеството и стойността на стоките и услугите. Те би следвало да са обект на отделни договорености, като под въпрос е дали ще се постигне напредък по отношение на тяхното намаляване. Един от основните дебати представлява постигането на споразумение относно вносните мита за автомобили, камиони и търговски ванове. Проблеми съществуват и по отношение на гарантиране на „безопасен“ интернет трафик след разкритията, че Агенцията за национална сигурност на САЩ следи съюзниците си.

Преговорите по споразумението получават тласък по време на визитата на американския президент Барака Обама в Брюксел на 26 март 2014 година. Макар основната част от разговорите между представителите на двете страни да е обсъждане на позиция и мерки по обстановката в Украйна и действията на Русия, отделено е време и на икономическите въпроси на Партньорството. Европейският съюз и САЩ „си обещават“ да премахнат всички тарифи пред двустранната търговия – амбициозна стъпка към създаването на най-голямата зона за свободна търговия. Търси се начин да се преодолее напрежението след предложението на Вашингтон да намали митата в по-малък размер в сравнение с исканията на Европейския съюз. Потвърждава се твърдата амбиция да се сключи всеобхватно Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство. Очаква се резултатът от тежките преговори да бъдат печалби от около 100 милиарда долара на година за двете страни.

Критики и предупреждения за рисковете, които поставя ТТИП

По адрес на ТТИП се изказват предупреждения и открити критики от страна на представители на различни структури на гражданското общество, занимаващи се с правата на гражданите, опазването на околната среда и защита на потребителите. Изразените опасения са свързани с това, че обещанията за създаване на работни места и растеж са само илюзия. Истинските подбуди, които се крият зад „търговската сделка“ са на европейските и американски корпорации, които са се обединили, за да издействат премахването на колкото се може повече стандарти за работна сила, здравеопазване, опазване на околната среда, които защитават потребителите. Изтъква се, че достъп до пълната документация имат основно представители на тези международни корпорации, организират се и срещи с подбрани неправителствени организации. Потенциалните рискове са свързани със следното: заобикаляне на забраните за храни със съмнително качество, възможност за отстъпване от високите европейски стандарти към стоки и услуги за сметка на занижените американски такива, отпадане на европейските субсидии за земеделска продукция и намаляване на вносните мита.[8]

Много са и предупрежденията относно т.нар. клауза за защита на интересите на инвеститорите. Тя ще позволи на американските компании, които инвестират в Европа, да заобикалят европейските съдилища и да подават възражения директно пред международни арбитражи във всеки случай, в който преценят, че националното законодателство създава пречки за извършването на икономическа дейност. Резултатът може да бъде парични компенсации, достигащи милиони евро, твърде вероятно за сметка на демократично изработени закони, защитаващи социални и икономически права и придобивки. Това, от своя страна, може да доведе до целенасочено „отслабване“ на определени разпоредби от националното законодателство, с цел избягване на съдебни дела за големи финансови компенсации. Клаузата е основание на критиците на ТТИП да формират тезата си за изземване на суверенитет, както от отделните държави, така и от Европейския съюз.

Външнотърговските стимули за сключването на Споразумението могат да доведат наистина до случайно или до целенасочено пренебрегване на достигнатите към настоящия момент стандарти спрямо стоки и услуги и така да се стигне до ненужното им намаляване. Поради това, на критиките и опасения би следвало да бъде обърнато сериозно внимание. Тези предупреждения в повечето случаи са отправени от професионалисти в областта на здравеопазването, екологията, храните, финансовите пазари и са базирани на научни изследвания.

ТТИП и евроатлантическата интеграция

ТТИП може да се разгледа като отстъпление от идеите за европейска интеграция. Независимо от основанията за такива критики, следва да се отчита и обстоятелството, че ТТИП дава възможност за икономическа интеграция в глобален мащаб. Причината за това е, че партньорството се състои между двете най-големи икономически сили и наистина създава предпоставки за всеобхватно сътрудничество. Тези форми на партньорство и сътрудничество преминават през осигуряване на достъп до пазарите, намаляване на нетърговските бариери, премахване на митата на реципрочен принцип. А това от своя страна представлява форма на интеграция между икономиките от двете страни на Атлантика – евроатлантическа интеграция.

Предвидено е търговските преговори да приключат до края на 2014 година-началото на 2015 година. Но голямото предизвикателство пред отговорните власти от Брюксел си остава да бъдат убедени потребителите, че сделката наистина ще носи изгода за всички, че няма да бъдат намалени изискванията и стандартите пред опазването на околната среда и безопасността на потребителите. В тази своя част като че ли търговското споразумение засега търпи провал. То е посрещнато с нарастващо недоверие и дори враждебност от неправителствените организации и гражданите. Безспорните предимства не успяват да бъдат обяснени, а опасенията – опровергани. Напротив, те се засилват от обстоятелството, че клаузите и областите – обект на споразумението, са „забулени“ в тайна. Ограничен е достъпът до директивите, дадени на Европейската комисия като мандат за преговори, не се предоставя достатъчна информация след всеки един кръг по отношение на постигнатия напредък и конкретните договорености. Една от причините за тази секретност е тайната на търговските преговори, от които останалите конкуренти следва да бъдат държани настрани и надалече. Но достъпът до информация и обяснения неминуемо се разглежда от хората и като опит да се натрапи развитие на икономическите отношения, което е против техните интереси. Предприемането на действия в тази посока е основно предизвикателство и задължение на Брюксел. Съществува вероятност да бъде подписано всеобхватно търговско споразумение с основна велика сила – конкурент и съюзник, която поставя на нова основа икономическите отношения, без подкрепа на европейските граждани. А това вече неминуемо ще бъде свързано с противопоставяне и проблеми при прилагането му.

Едно от разрешенията може да бъде провеждането на по-широк дебат, който да включва отговорните власти в Брюксел – Европейската комисия, а и Европейският парламент, както и представители на гражданското общество. По този начин Европа ще може да вземе мотивирано и представително решение докъде е готова да стигне с процеса на евроатлантическа интеграция. Реализирането на този процес е поредното предизвикателство пред европейските институции в комуникацията им с гражданите, от една страна, а и пред утвърждаването и развитието на европейската идентичност.

От гледна точка на Европейския съюз, ТТИП може да се разгледа и като модел на преговори с други държави. Може да се говори за разширяване на „зоната за интеграция“ в регионален аспект, чрез включването на съществуващи зони за свободна търговия – НАФТА, АСЕАН и други. При обединяване на Споразумението между ЕС и САЩ с подобни споразумения, сключени с Канада, с Мексико, както и съществуващите договорености в рамките на Европейската икономическа зона и Швейцария, може да се постигне създаването на икономическа зона, покриваща по-голяма част от двата континента. Това „свободно икономическо пространство“, неизвестно досега в световната история, създава големи възможности за развитие на търговията и инвестициите. САЩ, от своя страна, имат интерес и преговарят за постигането на споразумение с държави от Тихия океан и Югоизточна Азия. Засега, обаче, все още съществуват големи различия, най-вече с Япония, по отношение на вносните мита.

ТТИП може да се разглежда и като провокирано от глобалната икономическа криза, която засяга и Европейския съюз. Едно такова споразумение, имащо за цел насърчаване на взаимната търговия и инвестиции, ще допринесе за съживяване на икономиката, преодоляване на последиците от икономическата и финансова криза и подпомагане на бизнеса.

С Договора от Лисабон се създава Службата за външна политика на Европейския съюз. Целта е недвусмислена – да се даде възможност да се реагира навременно и адекватно на външнополитически събития и кризи извън рамките на Съюза и да се улесни и координира създаването на обща позиция на Европейския съюз. Реакцията на Брюксел по събитията в Сирия и в Украйна разколебава възможността за постигането на тази цел. Но един успех като дискутираното споразумение би потвърдил значението на Европейския съюз като глобален икономически актьор.

В юридически план, споразумението ще бъде обект на новите процедури, при които има засилено участие на Европейския парламент. Всички международни споразумения вече изискват одобрението на европейските депутати. Решения по прилагането на търговската политика се приемат съвместно от Съвета и Парламента. Европейската комисия е задължена да информира Европейския парламент за напредъка по многостранните търговски преговори в рамките на СТО, както и за двустранните търговски преговори с държави извън Европейския съюз. Съгласно Договора от Лисабон, Парламентът и Съветът заедно приемат нормативни актове по прилагането на общата търговска политика. В този аспект, ТТИП ще бъде подложено на широк контрол и от единствената пряко избирана европейска институция. Новият механизъм за приемане на международните договори, по които ЕС е страна, допринася за утвърждаване на по-дълбокото европейско начало, облечено именно в тези нови процедури, прилагани от 1 декември 2009 година.

Отново предизвикателства пред България

 Няколко месеца до края на преговорите по Споразумението за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство България е изправена отново пред традиционните проблеми от външнополитическо и външноикономическо естество. Макар и да сме убедени в ползите от споразумението, не сме направили анализ, не сме определили областите, които са от национален интерес за България. А всичко това би допринесло за ясно формулиране на позиции, които експерти и държавници да отстояват по време на преговорите. Слабостите, които бяха допуснати в преговорите по Споразумението за асоцииране и преговорите за присъединяване към Европейския съюз се проявяват като че ли и на настоящия етап. Все още не сме извели поуките и уроците от тези преговорни процеси, а в предстоящото за сключване Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение се регламентират области и се включват клаузи, които до голяма степен засягат приоритетните за нашата страна сектори от икономиката. Така например, може да се постави въпросът доколко сме заинтересовани от премахването на земеделските субсидии и намаляването на вносните мита за земеделска продукция. Фармацевтичните продукти са друга област от интерес за България предвид възможността за внос на медикаменти и други консумативи и то на достъпна за потребителите цена. „Масовата употреба“ и големият обем продукти, произвеждани от развлекателната индустрия на САЩ, както и информационните технологии, защитени с права по интелектуалната собственост, може да провокира поставянето на въпроса за улесняване и намаляване на цената за достъпа до такава продукция. Може би преговорите по Споразумението е и форумът, на който следва да бъде повдигнат същественият за България проблем, свързан с премахване на визите.[9]

От друга страна, България може да се присъединява към тези позиции на останалите държави в защита на недопускането на генно модифицирани продукти и съставки, опазването на околната среда и защита на потребителите. По отношение на клаузата за защита на интересите на инвеститорите, би следвало да се има предвид, че националното ни законодателство допуска прилагането на решение на международен арбитраж и дори изваждането на изпълнителен лист по подобно решение. Един такъв подход, разбира се, не би следвало да се подлага на едностранна критика. Съществуването на възможност за противодействие спрямо държавата, когато съответните ѝоргани нарушават права или възпрепятстват основни търговски интереси, е признак за демократичност. Неизвестните в този аспект са по-скоро свързани с конкретното прилагане на клаузата в контекста на едно такова споразумение, тъй като вече защита ще имат широк кръг инвеститори със значителни финансови интереси.

В контекста на преговорите по ТТИП най-ясно се проявява и още един съществен въпрос за външната политика на България – необходимостта да бъдат отчитани различията в интересите между ЕС и САЩ. Независимо от това, че двата центъра на сила в международната система се разглеждат като „западни демокрации“, съюзници от времето на Студената война и в рамките на НАТО, различията между тях по важни международни въпроси остават. Това са обективни състояния на двустранните отношения, които България е задължена да отчита, за да провежда успешна външна политика.[10]

Основно предизвикателство пред отговорните власти в България е да се разяснят по подходящ начин ползите и предимствата от сключването на споразумението. Посланието към гражданите не трябва да бъде дадено от отделни политици, да има политическа окраска, а да излезе от съответните правителствени структури. Естествено е да бъдат посочени и рисковете, които може да постави това споразумение и които биха засегнали най-вече живота на обикновените хора, както и националните интереси. В този контекст могат да се изтъкнат приоритетите в нашата национална политика, които сме успели да защитим в хода на преговорите по Споразумението за ТТИП.



[1] Създаването на Световната търговска организация е резултат от Уругвайския кръг преговори (1986-1994 г.). Организацията е правоприемник на по-рано провеждащите се преговори в рамките на ГАТТ. Тя е единствената световна организация, която се занимава с правилата за търговия в глобален мащаб.

[2] АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия) включва Бруней, Мианмар, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Филипините, Сингапур, Виетнам и Тайланд.

[3] Източник: Европейски съюз, търговия със САЩ – статистически данни, Европейска комисия, ГД „Търговия“, отдели А 4/G 2

[4] Споразумението позволява на всеки самолет от Европейския съюз и всеки самолет на САЩ да извършва полети между всяка точка от Европейския съюз, респективно – всяка точка от САЩ. Макар и спорно, тъй като се предполага, че е сключено в полза на САЩ, споразумението отменя индивидуалните споразумения на САЩ с държавите от ЕС.

[5] Trans-Atlantic Free Trade? Merkel for EU Agreement with US - Spiegel Online International, 2.10.2006

[6] Колективната сигурност може да се разглежда като споразумение, включващо ангажимент за създаване на сигурност, така че всички държави, които са страни по споразумението да гарантират срещу заплаха за сигурността на всяка една от тях.

[7] Първият кръг от преговори се провежда през месец юли 2013 година. Вторият кръг от преговори се състоя в периода 11-15 ноември в Брюксел и беше насочен регулативният компонент на споразумението. Третият и четвъртият кръг от преговорите се провеждат през декември и март 2014 г., а  петият кръг от преговори – април-май 2014 година.

[8] The Transatlantic Colossus – Global Contributions to Broaden the debate on the EU - US Free Trade Agreement; A Collaboration between Berlin Forum on Global Politics, Internet & Society Collaboratory; www. FutureChallenges.org

[9] Искането на Европейския съюз за премахването на визите за всички нейни държави-членки е свързано със заплахата за реципрочно налагане на такива за американски граждани, влизащи на територията на Общността. През 2008 г. много от новите държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа са на безвизов режим, като само за пет държави – България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния, този режим е все още неприложим.

[10] Авторът е защитил дисертационен труд на тема „Влиянието на новите тенденции в трансатлантическите отношения върху външната политика на България“, където подробно са изследвани проблемите на тези отношения и е направен опит на бъде изведена националната роля на България в този контекст.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ