ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Стабилност и сигурност в Европа: обратно към игрите на власт и сила

Автор: ХАНЕС СВОБОДА дата: 13/07/2015 (Брой 3 2015г.) от 7 до 14 страница  
За автора

Политик от Социалдемократическата партия на Австрия. Председател на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (2012-2014г.).

ЕВРОПА: ЦЕННОСТИ ВМЕСТО СИЛА              

Европейският съюз искаше да намали влиянието на силата сама по себе си и да засили ролята на ценностите, както в рамките на Съюза, така и в международните отношения. Не всички бяха доволни от Европейската харта за основните права и включването є в Лисабонския договор. Становището на болшинството обаче бе, че тези права са основа на вътрешното развитие на Европейския съюз, за неговото разширяване и за интегрирането на нашите съседи в ЕС. И тъй като европейските права и ценности са също приети и като универсални права и ценности – те всъщност бяха основани на Всеобщата декларация за правата на човека – беше естествено те да се разглеждат и като основа за Общата външна политика и политиката за сигурност, включително и за политиката за добросъседство.

Като общност на ценности, ЕС следваше да натрупа допълнително влияние както във вътрешен, така и във външен план, благодарение на новата си ориентация. Постмодерните международни политики би трябвало да преодолеят силата и национализма, като основни детерминанти на двустранните и международните отношения. И ЕС трябваше да бъде първата общност, която да ни поведе към един постмодерен, не-националистически свят.

Вероятно това бе само една мечта, сън, който аз сънувах, за един нов свят, който би надживял не само миналите войни и конфликти, но и авторитарните управления и правителства. Както казах и по-рано, двойната стратегия за трансформиране на вътрешните и международните структури беше голямата надежда на Европейския съюз. Днес, ние сме изправени пред предизвикателствата вътре в самия ЕС, но и на външни фактори, особено от страна на Русия, но също така и на Турция.

 

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА МЕЧТА

Вътре в самия ЕС виждаме надигащи се политически сили, които искат да върнат национализма и да намалят общоевропейските ангажименти до минимум. Тези сили по принцип са от дясната страна на политическия спектър. Те са отчасти в опозиция спрямо традиционните центристки сили, като например Националният фронт във Франция. Но някъде те са също така и в правителството – както в Унгария. Не е случаен фактът, че тези сили са или в съюз с Русия на Путин или са поне умерени и меки при критикуване на неговата политика. Изключение от този алианс е националистическото дясно крило в Полша и Балтийските републики, които са с изключително антируска ориентация, които смятат, че Путин е сходен със Сталин.

Успоредно с тези вътрешни предизвикателства, ЕС е изправен и пред външните предизвикателства от антиеврейските идеологии и сили навсякъде по границите си. Най-голямата заплаха идва от Русия на Путин, която възстановява своята решителност и сила. Трябва, обаче, да признаем, че това е най-вече реакция към нарастващото западно влияние, идващо от Европа и Съединените американски щати. Ако разглеждаме нещата от перспективата на ЕС, при която ценностите се интерпретират като универсално приложими, разширяването на НАТО и ЕС бе просто реакция на „неестественото“ доминиране от страна на Русия, под прикритието на предишния Съветски Съюз.

Консервативните сили в Русия, обаче, от Путин до Православната църква, виждат нещата по друг начин. За тях унищожаването на Съветския Съюз – независимо от комунистическия режим – бе най-голямата грешка на съвремието. И те биха искали поне да спрат по-нататъшното разширяване на ЕС и особено на НАТО и да възстановят зоната на неоспорвано си влияние. Русия гледа на развитието на континента като на една игра с нулев краен резултат: това, което Западът печели, Русия го губи и обратно.
 

МЕЧТАТА НА ПУТИН СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКАТА ЛОГИКА

Основните сили в Русия имат друга мечта, обратно на тази на основните сили вътре в Европейския съюз. Ние бихме искали да погледнем към едно ново бъдеще. За Русия на президента Путин, бъдещето трябва да се гради върху някои идеологии и аспирации от миналото. Времето на Русия, като защитник на православната общност, все още не е отминало. То все още е – или отново е – основна движеща сила на външната и вътрешна политика на Русия.

Вероятно ЕС е пропуснал шанса да включи Русия в собственото си политическо преструктуриране на европейския континент. Европейската стратегия, обаче, бе основана на целта за трансформиране не само на страните-членки, но също и на съседните страни. Онези, които искаха да се присъединят към ЕС, трябваше да се придържат към правилата на ЕС, включително зачитането на ценностите и правата на човека. В някои отношения това се отнася и за НАТО.

Дори политиката на съседство в по-широк смисъл беше насочена в същата посока. Логиката на тази политика бе, че демократичните трансформации ще бъдат последвани от политика на мир и сътрудничество и определено не почиваше върху обратната логика – за развитие на сътрудничеството и укрепване на общата сигурност като инструмент за утвърждаване на демокрацията и спазване на човешките права. Това ограничаваше ефективността на всички предложения към Русия и на шансовете за постигане на споразумение с руската страна.

В известен смисъл това бе логика, обратна на тази на Хелзинкския процес. В крайна сметка, успехът на идеята на Хелзинкският процес и но споразумението бе, че чрез една по-тясна връзка и някои основни принципи на съвместното съществуване би могло да бъде подкрепена вътрешната трансформация в комунистическите страни. Разбира се, ситуацията от 1975 година не може да се сравнява с положението след срива на комунистическите режими и на Съветския съюз. Въпросът е, че ако днес можехме и трябваше да се върнем към стратегията от 1975 година, това по някакъв начин би означавало и връщане към признаването на силата и на националните интереси, като основа на международните и общоевропейските отношения.

 

КАЗУСЪТ ТУРЦИЯ

Преди да се върна към въпроса за общоевропейската политика за сигурност, аз искам да направя кратък преглед на ситуацията с Турция. Много национални и международни наблюдатели сравняват Ердоган с Путин. Растящият национализъм, свързан с носталгия към предишната Османска империя и нарастващата роля на доминиращата религия – сунитски ислям – определено показват някои прилики между Русия на Путин и Турция на Ердоган. Авторитарните медийни политики на Путин и Ердоган също сочат определени прилики. Мечтата на Ердоган, да бъде водач на сунитският свят поне в региона, не се сбъдна и като президент, като цяло на една демократична държава от НАТО, той има ограничено пространство за маневриране и за изпращане на войски в някоя от съседните си страни.

Въпреки че има известни прилики в стратегиите и философиите на Путин и Ердоган, налице са също и някои по-силни ограничения за Ердоган в стремежа му да играе доминираща роля в региона на Черно море. В тази връзка, ЕС трябва да обмисли как би могла Турция да бъде силен партньор, независимо от отделни различия, за осигуряване на мир и стабилност в отношенията с общите ни съседи. Особено като се отчита, че Турция е връзката между Средиземно и Черно море. Но това би означавало, че трябва да гледаме на Турция не само през призмата на преговорите за присъединяване, основаващи се на общностните правила и ценности.

 

ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ЦЕННОСТИ

Всъщност, системата на ценности се е развивала в различни и често в противоположни посоки между ЕС от една страна и Русия, а също така и Турция, от друга. Докато ЕС се стараеше да преодолее национализмите, нов вид национализъм се разпалваше от управлението в Русия и в Турция. Докато традиционните семейни и религиозни ценности играят все по-маловажна роля в ЕС, ръководителите на Русия и на Турция засилват тези ценности и ролята на техните съответни религии – Православието за Русия и сунитския ислям за Турция. А това също така е и основа за демагогията на Путин и Ердоган срещу светския, неморален ЕС, който се опитва да наложи хомосексуалността в съседните му страни. Но независимо от този сблъсък на ценности, ние трябва да намерим прагматичен начин да избегнем конфликти и войни.

Ние винаги правим изключения от нашата външна политика и политика за сигурност, базирани на ценностите, когато това е необходимо. Например, ние преговаряхме с Иран по ядреното досие, независимо от ценностите и демократичните принципи. А още по-противоречива е енергийната връзка между Запада и Саудитска Арабия. Ние искаме да притежаваме техния петрол и обикновено не ги критикуваме твърде много за нарушенията на човешки права. А по отношение на Израел, предвид нашето ужасно поведение спрямо евреите в Европа и особено поради Холокоста, ние си затваряме очите за много от нарушенията на човешките права срещу палестинците.

 

УНИВЕРСАЛНИ ЦЕННОСТИ И ПОЛТИКА НА РЕАЛИЗЪМ

Големият и решаващ въпрос, на който трябва да отговорим, е как искаме да съчетаем нашата решителност да защитаваме човешките права и универсалните ценности в рамките на ЕС и да ги отстояваме навън със стратегия за политика на реализъм и прагматизъм в нашите международни отношения. Би било разумно да не се отказваме от нашите стремежи да изградим една нова Европа на базата на демократични ценности, започвайки с един Европейския съюз, който се придържа към тези ценности. В противен случай, нашият европейски проект е обречен на неуспех. В допълнение ние би трябвало да използваме нашите възможности и инструменти за подкрепяне на тези сили в съседните държави, които са заинтересовани и имат възможност да насърчават демокрацията и зачитането правата на човека.

В същото време ние трябва да създадем една общоевропейска система за сигурност, която ще може да функционира и между ЕС и някои от съседните му страни, особено Русия и Турция, които поради настоящите си лидери, имат други основни ценности като своя политическа база. Това, от което се нуждаем, са общите интереси в сфери, вариращи от енергетиката до достъпа до пазари.

Ще бъде важно да не забравяме и да не пренебрегваме нито нашите ценности, нито нашите основни икономически и политически интереси. Светът около нас не последва нашия пример. Дори самите ние не винаги следвахме принципите си. Някои военни интервенции, като тази в Ирак, нашите политики за миграция и развитие, а и някои други, не са съобразени с международното право или не са ценностно ориентирани.

Във всеки случай, в един свят, воден от интереси, ние също не можем да престанем от представяме и отстояваме собствените си интереси, като например мира и стабилността. При следването на тези интереси понякога се налага да се въздържаме от подпомагане на трансформациите в съседните ни страни към възприемане на нашuте ценности. В крайна сметка, в дългосрочен план мирът и стабилността могат да бъдат по-важни за разпространяване на нашите ценности, отколкото да поставим тяхното насърчаване като предварително условие за по-близко сътрудничество и за изграждане на обща система за сигурност в Европа.

 

ПОСТАВЯНЕТО НА УСЛОВИЯ И ПРИНЦИПЪТ „ПОВЕЧЕ ЗА ПОВЕЧЕ” СЪЩО СИ ИМАТ ГРАНИЦИ

Високо надценената „условност“ не винаги сработва. Същото важи за принципа „повече (резултати) за повече (подкрепа)“, който би следвало да служи като стимул за реформи, срещу които ще се получат допълнително финансова помощ и достъп до пазари. Русия също използва принципа „повече за повече“, но по друг начин. Там обещават финансова помощ не за реформи и зачитане на правата на човека, а за ориентиране към Москва. А това често е по-лесно и по-малко опасно за различните елити, отколкото демократичните реформи, които биха могли да ги застрашат.

Бе грешка да виждаме развитието на мира и стабилността в Европа като права линия, успоредна на развитието на демокрацията и зачитане правата на човека. В нашата концепция демокрацията и правата на човека, от една страна, и мирът и стабилността, от друга, трябва да се разглеждат и осъществяват едновременно, но демокрацията и човешките права следва винаги да имат приоритет и да се движат с една крачка напред.

Хелзинкският процес и Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 година с последващото създаване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се развиха по обратната логика. Всичко започна с мир и стабилност и поведе Европа към повече демокрация и зачитане на правата на човека, като даде силен тласък на промените. Това не може да бъде повторено по същия начин, но ние трябва да се поучим от него и да придадем на една осъвременена ОССЕ нов шанс.

 

ПРАГМАТИЗМЪТ Е ВЪЗМОЖЕН

Всъщност, както споменах и по-рано, ние бихме могли да бъдем и прагматични когато това е необходимо. Когато ЕС поиска да постигне споразумение с Русия за ситуацията в Украйна, канцлерът Меркел и президентът Оланд отидоха в Минск и се срещнаха с един от „прокудените” от политиката на добросъседство на ЕС. На Беларус са наложени санкции и контактите с длъжностни лица от Беларус бяха анатемосани и „забранени“. Но ако на карта са заложени по-висши интереси, ние сме готови да преосмислим тези забрани и да стиснем ръце с ужасни диктатори.

Да, много от нашите съседи, които са също съседи и на Русия, нямат никаква или имат много ограничена демократична легитимност – от Беларус през Азербайджан до Казахстан. От тази гледна точка те са по-скоро склонни да се свържат с Русия на Путин. Но те не винаги са склонни да бъдат доминирани от техния голям съсед. Те знаят много добре – от комунистическото минало на Съветския съюз – колко често на Москва є липсва уважение към малките съседи.

Следователно, всички съседи на Русия имат интерес да търсят баланси на руската доминация. И Европа има възможността да играе тази роля и да им оказва съдействие, установявайки справедливи отношения с тях. С такава политика ЕС съхранява също така известно влияние върху спазването на човешките права и основното демократично поведение в тези страни. Трябва да признаем, че нещата невинаги се получават по друг начин.

Все още е възможно да се постигне такава прагматична стратегия, въпреки че Русия вече направи определени стъпки към осъществяване на любимия проект на Путин за създаване на Евразийски икономически съюз. Ние не погледнахме достатъчно сериозно на този проект, но сега се налага да го направим. Не можем да спрем други страни да направят това, което ние вече осъществихме със създаването на икономическа, а впоследствие – и на политическа общност. ЕС, обаче, е съставен от страни с различна големина и между няколко по-големи страни съществува баланс, като нито една от тях не може да доминира, въпреки че към момента Германия има най-голяма тежест.

Вътре в Евразийския съюз Русия определено e най-големият член и винаги съществува опасност от силно господство на Москва. Това дава шанс на ЕС да има двупосочна стратегия – да преговаря и да постигне съглашения с този нов съюз и същевременно да укрепва връзките си с отделните негови държави-членки. Разбира се, ние трябва да укрепваме връзките и със страните, които ще предпочетат да са извън рамките на тази нова организация, водена от Русия.

 

НУЖНА Е МНОГОПОСОЧНА СТРАТЕГИЯ

Следователно, ЕС трябва да разработи и осъществи многопосочна и прагматична стратегия за по-обхватна европейска сигурност и стабилност. Тази стратегия трябва да бъде насочена към Русия, към Евразийския съюз и различните страни в този съюз, както и до страни извън него - основно Турция. Това не трябва да бъде „или - или стратегия”, а следва да бъде обмислена и всеобхватна стратегия за защита на нашите интереси, зачитаща и интересите на нашите партньори.

Аз не предлагам ЕС да забрави за правата на човека и за универсалните ценности. Понякога, обаче, косвеният и по-бавен подход дава по-добри резултати от пряката конфронтация. В този смисъл, трябва да засилим и контактите между хората с помощта на по-гъвкава визова политика. Визовата либерализация не трябва да се разглежда като подарък за отговорни лидери, а като инструмент за разпространяване на познанията за ЕС и ценностите му сред гостуващи студенти, делови партньори и туристи.

 

ОТ ХЕЛЗИНКИ I КЪМ ХЕЛЗИНКИ II

Такава всеобхватна стратегия може да се осъществи с традиционните инструменти на ЕС, но ние следва също така да използваме и единствения съществуващ жизнеспособен форум на диалог, провеждан между всички страни, наред със Съвета на Европа, а именно ОССЕ. Тази организация, която е резултат от Хелзинкския процес, трябва да бъде обновена и укрепена, като се издигне нейната роля. При настоящата криза в Украйна, това е единственият орган, където наличните ежедневни контакти могат да смекчат жестоката конфронтация между опонентите.

ОССЕ не може да предотврати кризи и конфликти. Но тя може да допринесе за запазването им в допустими граници и в крайна сметка – и за решаването им. Можем само да се надяваме, че съществуващата Комисия от видни личности, която следва да излезе с предложения за реформа на ОССЕ, ще успее да произведе широко приемлив документ за укрепване на Организацията и възстановяване на европейска сигурност и стабилност.

Такъв документ не би трябвало – както понякога Русия настоява – да се откаже от насърчаването на правата на човека, както и от провеждането на свободни и честни избори, но би трябвало да укрепи редица елементи на сигурността и сътрудничеството във важни области. Към съществуващите „кошници“ би могло да се добави и „енергийната кошница“. Всички държави-членки на ОССЕ проявяват сериозен интерес към доставката, получаване или транспортирани без смущения на нефт и газ.

Свободният и непрекъсван енергиен поток в рамките на ОССЕ, поне в по-голямата европейска част от нея, би могъл да бъде общият знаменател за европейската сигурност. Разработването на такова споразумение с ефикасен механизъм за контрол и арбитраж може да се осъществи и извън формална организация. Но може да се извърши и вътре в една укрепена и развита ОССЕ. И тъй като не успяхме да си осигурим директно снабдяване от страните от Централна Азия, например чрез планирания газопровод Набуко, днес нямаме друга алтернатива освен да потърсим многостранно споразумение, включващо и Русия. Това би могло да даде възможност за създаването на нова, по-добра Европейска енергийна система.

 

ВОЕННА СИГУРНОСТ И БЪДЕЩЕТО НА НАТО

Всички усилия за изграждането на всеобхватна и многостранна „мека“ система за сигурност не могат да заместят военните решения, от които имаме нужда в Европа. И именно тук НАТО е абсолютно необходима и не трябва да бъде пренебрегвана. А чрез НАТО САЩ са част от европейската система за военна сигурност и, въпреки все по нарастващата ангажираност на САЩ в Азия, това принципно няма да се промени. НАТО има два избора за бъдещото си развитие.

НАТО би могло да се разшири с нови членове от ЕС или със страни извън него. Това определено ще създаде ново напрежение, освен ако на Русия също не є бъде отправено предложение. За мнозина това би могло да бъде изход от настоящата безизходица в Европа, но няма да бъде лесно да се убеди за това не само днешна Русия, но дори още повече – някои от новите членове на НАТО, като Полша и Прибалтийските страни.

Другата алтернатива е да се откажем от каквото и да било разширяване, поне в близко бъдеще, като същевременно се засили ролята на НАТО в европейската и дори в глобалната система за сигурност. Като, разбира се, Русия трябва да бъде включена в такава система. В подобна рамка много по-лесно биха могли да бъдат постигнати споразумения за въоръженията и за разоръжаване. С такава система дивидентите от мира биха могли да бъдат от решаващо значение и в полза на гражданите, макар и не в полза на оръжейната индустрия на Изток и Запад. 

 

ЗОНА ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ ОТ ЛИСАБОН ДО ВЛАДИВОСТОК

Търговията би могла и би трябвало да бъде друг инструмент за сътрудничество между страните от цяла Европа. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се свърши. Ще трябва да се решат въпросите със стандартите и субсидиите, както и много други проблеми. Европа вече е направила много за създаване на равни условия в различните държави-членки. Въпреки това е възможно да се стартира един дългосрочен процес на икономическо сближаване, излизащ отвъд правилата на Световната търговска организация. Зоната за свободна търговия би могла дори да бъде инструмент за борба с корупцията и с неприемливите държавни интервенции като субсидии и т.н. Важно е не само да се подкрепи търговията, но и постепенно да се премахнат пропуските в икономическата политика в Европа на по-широка основа.

 

СТАБИЛНОСТ И СИГУРНОСТ НЕ ОЗНАЧАВА ОМИРОТВОРЯВАНЕ

Европейският съюз определено има колебания относно развитието на политиката си на съседство и външната си политика. Разглеждат се различни алтернативи. Това, от което има нужда, е нова доза реализъм и прагматизъм, без да се отказваме от ценностните принципи за собственото си развитие. Но външните връзки и отношенията със съседите не могат да се изграждат със същите тухли. Тук се нуждаем от по-голяма гъвкавост. Политиката на ЕС трябва да бъде изградена върху две взаимно допълващи се линии.

Гражданите на Европа се нуждаят от нова общоевропейска система за сигурност. Тя може да се основава върху една обновена и доразвита ОССЕ. Особено обособяването на енергетиката в една нова „кошница“ би могло да има обединяващ вместо разделящ ефект. Трябва да помислим и за една разширена военна структура, при която НАТО ще играе своята роля, но няма да се правят опити за разширяване на НАТО в противовес на стратегическите интереси на Русия. И дори и ако Русия (а и Турция) се отдалечат от нашите ценности, все още има възможност за постигане на някои базисни споразумения за нова структура за мир и сигурност в Европа. Стабилността не е всичко, но все пак е много по-добра алтернатива от войната. Опитите да се запази стабилността и да се търси поетапна промяна не означават омиротворяване. За да бъде устойчива, трансформацията често се нуждае от по-продължително време от предвиденото.  Трябва да се опитаме да допълним ясния си отказ от промяна на границите с три дългосрочни елементи на европейската политика за сигурност:

1) ЕС трябва да проучи и изготви оферта за зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток, икономическо пространство, което би могло да запълни много икономически пропуски между ЕС и останалата част от Европа, включително Русия.

2) ЕС трябва да придаде нова динамика на ОССЕ, особено чрез обособяването на енергийна кошница или глава, с оглед гарантиране на свободния и непрекъснат поток от нефт и газ в интерес и на доставчиците, и на потребителите, и на транзитните страни.

3) Трябва да се очертаят нови форми на военно сътрудничество между НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и Русия, за да се укрепи военната сигурност в широкия европейски контекст и общите ни съседи.

Всички тези предложения и тяхното осъществяване не трябва да ни ограничават единствено във внимателното наблюдаване и реакция на дейностите на Русия в съседните страни, по нашите граници и вътре в ЕС. Ние не трябва да бъдем наивни по отношение усилията на Русия да се намесва в нашите вътрешни работи, оказвайки влияние върху медиите и общественото мнение като цяло. Това означава, че една от нашите основни битки трябва да се води на домашния „фронт“, където ценностните основи на ЕС трябва не само да бъдат защитавани, но и укрепвани. Омиротворяването би било действително опасно спрямо тези вътрешни сили, които са готови да пренебрегнат базисните ценности на ЕС и да забравят за спазването на човешките права.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ