ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Нелсън Мандела – символ на борбата за демокрация, свобода и справедливост

Автор: Ирина Бокова дата: 29/09/2015 (Брой 4 2015г.) от 55 до 62 страница  
За автора

Ирина Бокова е политик и дипломат. В периода 1982-84 г. е трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк. Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991); заместник-министър (1996) и министър (1996-97) на външните работи на България. Заместник-председател на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз (2001-2005). Извънреден и пълномощен посланик  във Франция и Монако (2005) и постоянен представител в ЮНЕСКО (от 2005 г.). От 2009 г. е Генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, култура и наука (втори мандат, преизбрана в 2013 г.).

.

Човекът и бореца за свобода и равенство Нелсън Мандела приживе каза: „Образованието е най-мощното оръжие, което може да използвате, за да промените света. Трябва да бъдем последователни в борбата за образование на всички хора, независимо от техния пол, цвят на кожата, религиозни принадлежности и други различия.“

ЮНЕСКО, Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ще отбележи своята седемдесетгодишнина на 16 ноември 2015 година. Ние поставихме началото на честванията през цялата година с ден, посветен на Нелсън Мандела – може би най-именитият посланик на добра воля на Организацията и Нобелов лауреат за мир.

Друго важно събитие тази година е 60-тият юбилей на членството на България в ЮНЕСКО – доказателство за дългогодишната подкрепа и ангажираност на българската държава с целите и идеите на Организацията, които Нелсън Мандела утвърждаваше през целия си живот.

Мандела казваше: „Трудностите пречупват някои хора и изграждат други. Успява този, който е въоръжен с надеждата, че накрая винаги ще е победител.“ И това, което за нас всъщност е изключително важно, е неговият девиз: „За да бъдеш свободен, не е достатъчно да свалиш нечии окови, а да уважаваш и приемаш свободата на другите.“

Нелсън Мандела зовеше за помирение в прехода от тривековната власт на бялото малцинство към многорасова демокрация, за това, което наричаше „нация от цветовете на дъгата“. И самият той се превърна в символ на борбата срещу режима на апартейд, за равенство и демокрация, на съпротивата на милиони хора, не само в Африка, но и по света. Нелсън Мандела промени много повече от съдбата на собствената си страна. Чрез борбата за свобода и достойнство той допринесе за развитието на правата на човека по цял свят и за равенството между жените и мъжете. Той избра трудния път на диалога и взаимното разбирателство, за да сложи край на най-омразната форма на сегрегация и в крайна сметка да доведе Южна Африка до може би най-трудното – до помирение.

Последователните му усилия за мирно разрешаване на други конфликти в страната и извън нея му донесоха Нобелова награда за мир през 1993 година. За ЮНЕСКО е огромна чест, че Нелсън Мандела беше неин посланик на добра воля. Той разпространяваше и защитаваше страстно идеите на Организацията за сътрудничество в областта на образованието, науката, културата, комуникацията, информацията. Той разбираше значението на тези толкова важни духовни сфери за развитието на всяко общество, за укрепване на справедливостта, на толерантността, на човешкото достойнство. И мисля, че тази дълбока връзка между ЮНЕСКО и Нелсън Мандела не е случайна. Още през 1970 година ЮНЕСКО е първата организация в рамките на ООН, която установява контакт с освободителните движения, признати от Организацията за африканско единство и ги подкрепя чрез обучение на учители, осигуряване на оборудване за училища и лагери за бежанци, водена от убеждението, че образованието носи надежда и промяна.

Нелсън Мандела се появи в Организацията за първи път публично с Фредерик де Клерк, за да получат заедно наградата на ЮНЕСКО за мир „Феликс Уфуе-Боани“ – за приноса им за мира и стабилността.

Нелсън Мандела обогати нравственото и културното наследство на цялото човечество. И за ЮНЕСКО е чест да съхранява в регистъра си „Паметта на света” архивите на съдебния процес Ривония срещу него през 1964 г., когато той е осъден на доживотен затвор. Четиричасовата му защитна реч става манифест на движението за борба срещу апартейда.

Посветих целия си живот на борбата на хората в Африка. Аз съм се борил срещу господството на белите и господството на черните. Моят заветен идеал винаги е бил изграждането на демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и имат равни възможности. Това е идеалът, за който живея и който искам да постигна и за който, ако се наложи, съм готов да умра”. В регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света” се пазят и статии и интервюта на Нелсън Мандела за списанието „Куриер ЮНЕСКО”. По неговите думи, това списание е връзката му със света, защото съдържа новини и информация от петте континента и му помага да преодолява трудностите на дългогодишното му затворничество.

Нелсън Мандела прекарва 27 години в затворническа килия, по-голямата част от които в затвора на остров Робен. Днес този остров е музей на борбата за свобода на Южна Африка и е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всеки обект в този списък носи своето дълбоко послание. Посланието на остров Роден е съизмеримо със значението на концентрационния лагер Аушвиц. Тази година отбелязваме 70 години от освобождаването на затворниците в Аушвиц в деня, провъзгласен от ЮНЕСКО за Международен ден на Холокоста. Общото послание на тези паметници на световното наследство е зачитане правата на човека, човешкото достойнство и копнежа за свобода.

Нелсън Мандела ни учеше на саможертва и на безпределна всеотдайност. Той ни показа, че не трябва да приемаме света такъв, какъвто е и че можем да го променим, независимо от трудностите, през които трябва да преминем. Той ни показа също така нещо много важно – че не трябва да отговаряме на насилието с насилие, защото свободата и демокрацията се постигат чрез справедливост, помирение и опрощение. „Знаех перфектно, че потиснатият трябва да бъде освободен, както и потисникът. Човек, който лишава друг човек от свободата му, е затворник на своята омраза, той е затворен зад решетките на своите предразсъдъци. Когато прекрачих вратата на затвора, такава беше моята мисия – да освободя едновременно потиснатия и потисника“, казва той.

Двадесет и седем години по-късно той е свободен, но нито съкрушен, нито изпълнен с омраза, с огорчение, а свободен да преговаря с режима за организирането на свободни и демократични избори и да стане първият чернокож президент на Южна Африка. Той осъществява прехода от апартейд към демокрация, като под негово ръководство през 1996 година е приета и новата конституция на Южна Африка.

Аз мисля, че много рядко в световната история един човек със своята харизма, със своето постоянство, със своите идеи и ценности е успявал да промени толкова радикално живота на милиони хора, организацията на една държава, да повлияе и да продължава да влияе на цели общества.

Нелсън Мандела се превърна в символ на борбата за демокрация, свобода и справедливост не само в своята страна, а в десетки страни по света. Той беше и остава не само политически, но и духовен, интелектуален, морален лидер на милиони хора.

Едно от главните събития, които успяват да обединят бели и чернокожи, е проведеното през 1995 година в Южноафриканската република Световно първенство по ръгби, като националният отбор на ЮАР, по-рано виждан единствено като символ на апартейда, успява да спечели.

Всяка година на 18 юли, рождения ден на Нелсън Мандела, ООН се присъединява към призива на Фондацията „Нелсън Мандела“ да отделим 67 минути – по една минута за всяка година от живота му, които той е отделил в помощ на другите, и да помогнем на хората около нас – от възстановяването на домове, разрушени от урагана „Санди“, до осигуряване на ученически пособия за деца, приготвяне на храна за възрастни, семинари за ограмотяване.

Ако трябва да опишем днешния свят с една дума, то най-вероятно тя би била „промяна“, „глобализация“. Светът се глобализира, границите се размиват, човешкият ум непрекъснато ражда нови открития, иновации и нови технологии. Глобализацията се стреми към културно сътрудничество, налага общи ценности, намалява и премахва различията между хора от различни държави, налага един по-дълбок и по-широк диалог между религии, етноси и култури. Глобализацията е толкова значима и всепроникваща, че има и друга страна. Тя дава много възможности, но поражда несигурност за бъдещето на планетата заради нарушеното равновесие между природата и човека. Тя е интензивен, динамичен процес и изпреварва в голяма степен социалната адаптация, възникват конфликти, нарастват нетолерантността, екстремизмът.

Днес почти милиард и половина души живеят в нестабилни или засегнати от конфликти страни, 90% живеят в развиващите се страни и много от тях, може би повечето, са изправени пред това, което аз наричам „криза на бъдещето“ – без личностни, без професионални умения, без работа, без надежда. Над един милиард души са в крайна бедност, нямат достъп до образование и здравеопазване, а неустойчиви практики и политики застрашават околната среда. Това нарастващо социално неравенство, също така неравенството на половете, е една от причините за негативните аспекти на глобализацията.

Всичко това, разбира се, поражда въпроси. Въпроси, които изискват нови решения, колективни решения, въпроси за значението на човешкия прогрес, за това как можем да изградим бъдещето, което всички ние искаме. Казвам: „Да изградим бъдещето, което искаме“, като използвам заглавието от заключителния документ на конференцията на ООН за устойчиво развитие в Рио де Жанейро през 2012 г., озаглавен точно така – „Бъдещето, което искаме“. В продължение на десетилетия светът измерваше степента на развитие преди всичко с икономически показатели. По-късно, и тук е големият принос на ООН, включително и на ЮНЕСКО, човешкото развитие започна да се оценява и с други критерии – ниво на образование, продължителност на живота и много други.

Днес аз съм убедена повече от всякога, че ни трябва нов начин на мислене. Мислене, което е вдъхновено най-вече от идеите и ценностите на Нелсън Мандела. Това е особено важно сега, когато световните лидери и ООН предприемат спешни действия, от една страна, за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 година, като намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, опазване на мира, човешките права, устойчива околна среда, образование за всички, равноправие на жените и от друга, когато ООН и международната общност обсъждат интензивно и, надявам се, ще приемат една амбициозна, универсална нова глобална програма за устойчиво развитие след 2015 година.

Спомням си също 2010 година, когато носителите на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц и Амартия Сен публикуваха доклад, озаглавен „Неправилната оценка на нашия живот“, в който казват: „Ако имаме грешни показатели, ние ще се стремим към грешни неща. Стремежът към по-голям БВП може да доведе до общество, в което гражданите живеят по-зле. Устойчивото развитие е много по-важно от икономическите ползи, защото то гарантира, че днешният растеж не застрашава възможностите за растеж на бъдещите поколения“.

Според нас, според ЮНЕСКО, устойчивостта трябва да започне с гарантиране на правата и достойнството на всеки човек чрез качествено образование, социално включване, свобода на изразяване, опазване на културно-историческото наследство, използване на целия огромен потенциал на новите технологии, иновациите, науката. Това е мисията на ЮНЕСКО, защото тя е единствената международна организация в рамките на ООН, която има силата да защитава и насърчава човешкия прогрес чрез образование, наука и култура. Ние често цитираме преамбюла на нашата конституция, в която е записано: „Тъй като войните започват в умовете на хората, то в умовете на хората трябва да изградим защитата на мира“. Ние ставаме, за съжаление, свидетели на терористични актове, на нападения срещу храмове, мавзолеи в Тимбукту, които ЮНЕСКО обяви за защитени, изгаряне на ценни ръкописи, които предават хилядолетната история на ислямската култура в областта на астрономията, на философията, на медицината.

Спомням си с какво дълбоко чувство на принадлежност към това, което ние наричаме всеобща история на човечеството, на човешката цивилизация, аз отидох в Мали преди две години заедно с френския президент Франсоа Оланд, за да подкрепим народа на Мали в такъв тежък момент. С огромно чувство на вълнение бих искала да отбележа, че ЮНЕСКО прави това, което обещах на жителите на Тимбукту – че ще възстановим разрушените мавзолеи. Два от шестнадесетте мавзолея са възстановени, работата продължава. В момента се укрепват и възстановяват много активно някои от най-забележителните джамии, които се намират в този район на страната.

В Ирак, сме свидетели на безпрецедентно културно прочистване, на умишлено разрушаване на неповторими исторически забележителности, систематично ограбване на древни обекти и незаконен трафик на ценни културни предмети. Мисля че това, за съжаление, виждаме и в други страни, в които има конфликти. Атаките срещу културата, според нас, са неотделими от атаките срещу хората, срещу тяхната идентичност, срещу тяхната история. Това са атаки срещу тяхното бъдеще.

Ето защо, ЮНЕСКО се обръща с призив към международната общност да бъде единна и безпрекословна в борбата си срещу всички прояви на екстремизъм. Бях в Багдад и Ербил в началото на месец декември, за да изразя подкрепата на ЮНЕСКОза правителството, за народа, за прекратяване на атаките срещу малцинствата в страната, които смятам за позорни нарушения на човешките права. По време на дискусията „Наследство в опасност – Ирак и Сирия“ в Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк през септември миналата година, заедно с държавния секретар на САЩ Джон Кери, отправихме категоричен призив към международната общност да действа решително за запазване на богатото културно наследство на двете страни в люлката на човешката цивилизация.

Аз дълбоко вярвам в „меката сила“ на ЮНЕСКО, за да изградим културата на мира.

ЮНЕСКО не е организация за финансова помощ, за развитие, но е организация, която създава условия за развитие. ЮНЕСКО няма своя миротворческа армия, ЮНЕСКО не пази буквално мира, но ЮНЕСКО може би в най-голяма степен създава трайни условия за траен мир. Ето защо смятам, че ЮНЕСКО има за своя мисия това, което аз наричам „нов хуманизъм на 21-ви век“, което означава свят с ново човешко поведение при новите реалности и при новите хоризонти. Ние се нуждаем от нов модел на развитие, когато всеки гражданин ще може да поеме отговорност за своите действия спрямо другите и спрямо света, в който живеем, отговорност към природата.

Целта на ЮНЕСКО е установяването на траен мир и устойчиво развитие на човечеството като единна общност, което започва с гарантиране на правата и достойнството на всеки човек, включително правото му да определя собствения си живот. Аз си спомням и често цитирам думите на астронавта, принц Султан ал Сауд от Саудитска Арабия след първия му полет в Космоса и имах възможност лично да го поздравя за тези думи. Той казва: „Първия ден в Космоса ние гледахме земното кълбо и търсехме своите страни, собствените си страни. На третия и четвъртия ден ние търсехме и посочвахме нашите континенти. На петия ден, всички заедно виждахме само планетата Земя“.

Устойчивостта изисква усилията на всички хора и участието не само на правителствата, но и на гражданското общество, на частния сектор, на академичната общност за разгръщане на целия човешки потенциал. За тази цел, ние се нуждаем най-вече от образование. Образование, достъпно за всички. Образование качествено. Образование за устойчиво развитие. Образование за глобално гражданство, както ние го наричаме и което е новата тенденция в мисленето за образованието на 21-ви век. Разбира се, образование, което осигурява умения и способности, съобразно новите реалности.

Не мога да не спомена, че, за съжаление, сега, когато наближаваме края на Целите на хилядолетието на ООН за развитие, все още в света има 58 милиона деца, които са извън училище. Но, поради лошото качество на образование, 250-те милиона с формално начално образование не могат да четат и пишат, дори и след четири прекарани години в училище. И огромната част от тях са момичета и жени. Това е криза. Криза на образованието. Криза на развитието и, бих казала, криза на мира. Тази криза подкопава социалното състояние на обществата, сближаването и е нарушение на основни права на човека. Това беше и смисълът на инициативата за глобално образование „Образование преди всичко“, която бе стартирана от генералния секретар на ООН г-н Бан Ки-мун, с цел да се ускори напредъка към всеобщ достъп до основно образование, да се подобри качеството на обучение и да се насърчат нови форми, ново разбиране на глобално гражданство.

Аз мисля, че трябва да отдадем дължимото на Генералния секретар на ООН г-н Бан Ки-мун, когото ЮНЕСКО подкрепи с целия ентусиазъм, с цялата история на нашия мандат, тъй като това е първият Генерален секретар в историята на Организацията, който постави образованието в политическия дневен ред на ООН. Една изключително смела, бих казала, политическа постъпка и инициатива, която ЮНЕСКО подкрепя изцяло. На практика, ние сме лидерите в осъществяването на тази инициатива, ние осигуряваме координацията, секретариата, новите идеи, с цялата експертна мощ на нашата организация. Аз мисля, че тази инициатива и това, което ЮНЕСКО прави в областта на образованието, е особено важно за деца, които се намират в конфликтни ситуации. На практика това, което се случва в Сирия, в Ирак, в Южен Судан, в много подобни ситуации на криза, ние наричаме скрита криза на конфликтите – тогава, когато милиони деца нямат възможност да посещават училище, когато са извън системата или когато по различни причини, поради бедност, социално, религиозно, етническо или друго различие, не могат да посещават училище. Аз мисля, че в особена степен това се отнася за обучението на момичета.

Традицията, която Нелсън Мандела постави като посланик на добра воля, е една изключително активна гражданска позиция в подкрепа на образованието и затова аз започнах с един цитат от него за необходимостта от образование. Тази традиция е следвана от много други видни посланици на добра воля. Много от тях се обръщат с призив към Съвета за сигурност, подкрепен от ЮНЕСКО за това, насилието, което децата на войната единствено виждат през живота си, да има отговор на Организацията на обединените нации при хуманитарни кризи или мироопазващи акции. Както каза пред Съвета за сигурност известният американски актьор и специален пратеник на ЮНЕСКО Форест Уитъкър, с когото бяхме в Южен Судан миналата година: „За много от тези деца войната и насилието са единственото, което те са виждали през живота си и ако ние не ги научим на нещо ново и различно, те са просто едни бъдещи войници и убийци”.

ЮНЕСКО е лидер в областта на образованието, но аз смятам, че един от основните приоритети, без съмнение, това е образованието на жени и на момичета. През 2011 г. заедно с Бан Ки-мун и с тогавашния държавен секретар на САЩ Хилари Родъм Клинтън ние лансирахме голямо световно партньорство за обучение и образование на момичета. Всяка година по време на сесиите на Общото събрание на ООН ние апелираме заедно с министър-председатели, с президенти за това образованието да бъде сред едни от най-важните цели на бъдещето, на бъдещия дневен ред за развитието. И, надяваме се, петнадесет години след предишния глобален форум по въпросите на образованието в Дакар, Сенегал, през месец май тази година в Република Корея, ние да приемем една амбициозна програма за следващите 15 години, така че наистина образованието, обучението, новият подход към науката и научните изследвания да допринесат за икономически растеж, за намаляване на крайната бедност, за постигане на едно качествено научно образование и за устойчиво бъдеще за всички.

Това, на практика, е целта и на една друга много важна инициатива на Бан Ки-мун – да създаде научен консултативен съвет към Генералния секретар, на който ЮНЕСКО по негова молба е домакин и който ЮНЕСКО ръководи. Този научен консултативен съвет е призван да направи връзката между науката и политиката, да помогне политиците в много по-голяма степен да се вслушват в учените, в това, което те дават като идеи, като констатации, като анализи и като решения за някои от най-важните въпроси на днешния ден.

Ще спомена и за това, което ЮНЕСКО прави за защита на свободата на словото, тъй като в нейния Устав се съдържа призванието да съдейства със „слово и с образ за разпространяване на свободна информация”. Още преди две години ЮНЕСКО пое водещата роля за координиране, изработване и прилагане на план за действие на ООН за безопасността и сигурността на журналистите и работи в тясно сътрудничество с държави-членки, с неправителствени професионални организации и академични среди.

Заедно с това ние смятаме, че с дейността си в областта на културата, опазването на културното наследство, защитата на идентичността и на духовността, ЮНЕСКО дава отговор на екстремизма. Защото един народ, една общност, която не познава себе си, не знае своята идентичност и история, не е просто беден духовно, а е много по-склонен да проявява нетърпимост към другите, а в някои случаи дори и екстремизъм.

Ние смятаме, че културата, идентичността излизат все повече на преден план. Държавите трябва да инвестират в културата, може би със същата убеденост и решителност, с която влагат инвестиции в енергийни ресурси или нови технологии. Аз смятам, че културата е тази, която изразява това, което ние всички сме, това, което ние искаме да дадем на другите, това, което може да допринесе за социална интеграция, това, което създава уютна обществена среда. Културата все повече се превръща в двигател на икономическа активност, на взаимодействие. Според много наши проучвания, културата не просто мобилизира, създава, променя, допринася за устойчив растеж, но тя създава условия най-вече за устойчивост. Не можем да приемем една амбициозна програма за бъдещо устойчиво развитие, ако тя не е подкрепена от едно разбиране за ролята на културата във всяко едно общество.

И накрая, в рамките на ООН и, бих казала, в съвременния свят, 2015 година се приема като наистина повратен момент. Това е годината, в която през декември на голяма конференция в Париж, политическите ръководители се очаква да приемат нова амбициозна програма за борба срещу климатичните промени. Мисля, че ЮНЕСКО е организацията, която допринася в много голяма степен за намиране на отговор на тези нови предизвикателства.

Мисля, че това е, за което се бореше Нелсън Мандела – свят и устойчиво развитие в условия на мир и хармония с природата, свят, в който самият Нелсън Мандела мечтаеше да види човечество, обединено около общи ценности и стремежи. В края на живота си той каза следните думи: „Сега е твой ред!”. И мисля, че най-добрият начин да почетем паметта му, е да ги следваме.

Всеки от нас по свой собствен начин трябва да приеме това, което Нелсън Мандела ни завеща като своя мисия в живота. Всеки поотделно. Той беше убеден, че всеки човек на своето място, по свой начин може да допринесе за такъв по-добър свят. Дезмънд Туту, борец срещу апартейда и другият виден Нобелов лауреат за мир, определи Нелсън Мандела като световна икона на помирението. В първата си реакция на съобщението за смъртта му Дезмънд Туту каза думите, които аз помня винаги: „Той ни научи да живеем заедно”.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ