ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Русия, Китай и новият световен ред

Автор: Владимир Петровский, Михаил Титаренко дата: 26/02/2016 (Брой 1 2016г.) от 37 до 52 страница  
За автора

Д.пол.н. Владимир Петровский - зам.-ръководител на Регионалното представителство на „РИА Новости”; действителен член на Академията за военни науки.

Акад. Михаил Титаренко - директор на Института за Далечния Изток; академик на Руската академия на науките.

Светът изпитва дълбоки сътресения в последните години, които водят към изостряне на съществуващите по-рано противоречия и към нарастване на напрежението и на различни заплахи. От една страна, продължава ускоряването, благодарение на глобализацията, на процесите към интеграция на държавите; на основата на принципите на полицентризма тече търсенето на оптимален модел на международното общуване, а от друга страна, не стихват последиците от глобалната финансово-икономическа криза; в различни региони на света – в Европа (Украйна), в Близкия Изток, в Североизточна Азия възникват сериозни предизвикателства за регионалната и глобалната сигурност. Периодически се пораждат напрежения, свързани както с наследени от миналото нерешени въпроси от териториален и пограничен характер, така и с последиците от хегемонистичната политика на САЩ и техните съюзници.

САЩ подготвиха и провокираха конфликта в Украйна с цел да изолират и отслабят Русия. Единственият относително стабилен регион, който освен всичко преодолява сравнително успешно последиците от кризата, е Азиатско-Тихоокеанският регион (АТР), въпреки че и тук тлеят доста опасни огнища на напрежение – корейското урегулиране и териториалните спорове между редица страни.

Нарастват новите предизвикателства и заплахи за света. Невиждани размери прие международният тероризъм, политиката на Запада поощрява „сблъсъка на цивилизациите”, насилието над собствения народ поражда мащабни протестни движения, които все по-трудно се преодоляват, а методите, които се прилагат в този план, в повечето случаи усложняват положението.

В условията на по-нататъшното задълбочаване на глобализацията и на свързаното с нея нарастване на взаимозависимостта между държавите, а също и на негативното въздействие върху международното положение на световната икономическа криза, нараства необходимостта от реформа на механизмите за глобално управление, както и на значението за изграждането на нови равноправни отношения между развитите страни начело със САЩ и на развиващите се страни. Същевременно се запазва тенденцията за развитието на света към многополюсност. Както отбеляза министърът на външните работи на Руската федерация С.Лавров, тече процес на преразпределение на мощта и влиянието в света, нараства ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион, който се превръща в един от водещите локомотиви на икономическия растеж.

В световната общност укрепва убеждението, че са необходими принципно други подходи за урегулиране на световните проблеми, такива решения, които биха отговаряли на интересите на сигурността и развитието. В хода на световните събития все по-голямо влияние оказва групата на страните с бързоразвиваща се икономика, стремящи се към справедлив световен ред, към промяна на настоящата финансово-икономическа система, която този етап гарантира преди всичко интересите на развитите страни.

В последно време е налице и друга тенденция, която поражда нови опасни предизвикателства пред процесите на мирното развитие, придава на протичащите промени турбулентен, трудно предсказуем характер. Все пак, остава актуално урегулирането в редица горещи точки на света. Внимание заслужава неравномерното следкризисно глобално възстановяване. Не намаляват и терористичните заплахи, както и новите предизвикателства, свързани с трансграничната престъпност, енергийната, икономическата и продоволствена сигурност, глобалните климатични промени.

За себе си напомнят и определени действия, насочени към ревизиране и произволно тълкуване на основни норми на международното право, към подкопаване на принципа за суверенитета и териториалната цялост на държавите, на правото на народите за самостоятелен избор на обществената си система и път на развитие. Някои сили се опитват да предотвратят обективните промени в световния баланс на икономическото и политическото влияние.

В своята нова книга „Световен ред”, Х.Кисинджър констатира: „Либия е обхваната от гражданска война, армии от фундаменталисти изграждат самопровъзгласен халифат в Сирия и Ирак, а младата демокрация в Афганистан е на границата на парализа. Към тези беди се присъедини и напрежението на отношенията с Русия, а същевременно обещанията за сътрудничество с Китай са в противоречие с публичните обвинения по адрес на неговите управници. Концепцията за световен ред, залегнала в основата на съвременната епоха, не издържа на новите реалности… огромни региони на света никога не са споделяли западната концепция за световен ред и се съгласяваха с нея единствено по принуда… Редът, провъзгласен и установен от Запада, достигна повратен момент”.

Безусловно, мнението на Кисинджър по тези въпроси заслужава внимание. Той го аргументира с няколко фундаментални причини: „Първо, самата същност на държавата – тази основна формална клетка на световната общност, е понасяла многочислени опити за ревизиране. Европа реши, че е надживяла старото разбиране за държавата с нейната независимост и суверенно право, и се зае да изгражда външната си политика предимно върху принципите на „меката сила”… Сблъсъкът между световната икономика и политическите институции, които се предполага, че я управляват, също води до загуба на чувството за обща цел, нещо, което е необходимо за световния ред. Икономиката става все по-глобална, а политическата система все още се базира на националната държава … Третата слабост на съвременния световен ред се състои в отсъствието на ефективен механизъм за въздействие, консултации и възможности за сътрудничество между великите държави по най-важните въпроси от световния дневен ред”.[1]

Х.Кисинджър, обаче, забравя още един важен фактор – стремежът на САЩ да укрепят своята хегемония и политика на пряка намеса, „правото” на отстраняване на нежелани за тях режими и лица. Какво друго е това, ако не политика на глобален тероризъм, издигната в ранг на държавна? В своето ежегодно послание към Конгреса на САЩ през януари 2015 година, Барак Обама заяви: „Въпросът не е в това, длъжна ли е Америка да ръководи света, а в това как да го прави”, и добави, при това говорейки за антируската политика на санкции, че „днес Америка е силна и единна със своите съюзници, а Русия е изолирана и нейната икономика е в руини”[2].

Констатацията, че съвременният световен ред е разбалансиран и се нуждае от реформиране, закономерно води към необходимостта за укрепването на неговите фундаментални „опори”, основаващи се на многополярността и полицентричността на съвременния свят. Именно към такъв курс се придържат Русия, Китай, Индия, държавите от ШОС, БРИКС и редица развиващи се страни.

В своето изказване на заседанието на Международния дискусионен клуб „Валдай” (експертно-аналитичен център – бел.пр.) през октомври 2014 г.[3], Владимир Путин заявява: „На фона на фундаменталните промени в международната среда, нарастването на неуправляемостта и най-различните заплахи, на нас ни е необходим нов глобален консенсус на отговорните сили. Не става дума нито за каквито и да било локални сделки, нито за разделяне на сфери на влияние в духа на класическата дипломация, нито за нечие пълно доминиране… Тази необходимост е особено належаща днес, предвид укрепването и ръста на някои региони на планетата, което води до обективното търсене на институционално оформяне на полюсите, на създаването на силни регионални организации и разработването на правила за тяхното взаимодействие. Сътрудничеството между тези центрове би допринесло сериозно за устойчивостта на глобалната сигурност, политиката и икономиката”.

В тази всеобща турбулентна ситуация продължава да се проявява една от основните динамики на съвременния свят – ръст на новите центрове за влияние, предимно в Азия и в АТР. Те придобиват все по-голяма тежест в световните дела, променят обичайния баланс на силите и на тази основа обективно претендират за роля, съизмерима с тежестта на традиционните световни центрове, представени преди това по правило от Запада. Всичко това предопределя устойчиво високото място на Азия и АТР в световната политика.

В тази противоречива и сложна обстановка нараства още повече значението на стратегическото партньорство и взаимодействие при решаването на глобалните проблеми между Русия и Китай – две съседни държави, които се придържат към сходни или близки позиции по основните въпроси на световната политика.

Що се отнася до Русия то, по силата на обективни и цивилизационни причини, тя придава в своята политика първостепенно значение на пространството на новите държави от бившия СССР – членовете на ОНД, където живеят около 30 млн. нейни съотечественици. Тя активизира курса към евроазиатска интеграция, свързан с развитието на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Същевременно, като велика държава Русия на практика провежда активен курс по всички азимути. В последните години нова, при това изключително важна за съдбата на страната особеност стана представеният от президента Вл. Путин курс, преследващ мащабна цел – Русия да се обърне с лице към Азия и АТР, като цяло да бъдат мобилизирани материалните и духовните сили на страната и съзнанието на гражданите на Руската федерация към възход и развитие на източните региони, към задълбочаване на сътрудничеството с нашите далекоизточни и азиатски съседи, преди всичко с Китай, с Индия, с държавите от АСЕАН.

Страната предприе решителен курс към укрепване на своите позиции в Североизточна Африка и в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло, за скорошната интеграция в икономическия и политически живот на региона, което се разглежда като една от приоритетните задачи, имащи огромно значение за нейното оцеляване, развитие и сигурност. Сред гражданите и, което е особено важно, сред обществените и политическите елити нараства разбирането за самоидентификацията на Русия като евроазиатска тихоокеанска държава, което напълно отговаря на характеристиките на самосъзнанието на многонационалното население и геополитическото положение на страната. В своето ежегодно обръщение (4 декември 2014 г.) към Федералното събрание, Вл. Путин подчертава: „Нашата цел е да придобием колкото може повече равноправни партньори – както на Запад, така и на Изток. Ще разширяваме своето присъствие в тези региони, в които днес набират сили интеграционни процеси, където политиката и икономиката не се смесват, а обратно, свалят се бариерите за търговия, за обмен на технологии и инвестиции, за свободно движение на хората”[4].

Най-важният фактор, който приковава вниманието на световната общност е протичащото в течение на последните няколко десетилетия „извисяване” на Китай на основата на стратегията за мирен възход, насърчаване на общото развитие и търсене на съвместна полза. Китайските лидери непрекъснато подчертават изключително мирните цели в своето развитие. Започвайки с дълбоки икономически реформи, които доведоха страната до позицията на една от главните световни държави, КНР днес оказва все по-осезаемо влияние и върху хода на световните политически процеси.

Приетите директиви на ХVIII конгрес на КПК (ноември 2012 г.) и на 1-та сесия на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП), 12-то свикване (март 2013 г.), свидетелстват за стремежа на Китай да активизира своята роля в решаването на глобалните проблеми. Председателят на КНР Ху Дзинтао отбеляза на конгреса, че Китай смята да участва по-активно в международните дела „за целите на по-нататъшното рационално и справедливо развитие на международната система”, „да играе ролята на голяма и отговорна страна, да реагира на съвместна основа на всички предизвикателства от глобален характер”[5]. В неговото изявление е поставена целта да се постигне „велико възраждане на китайската нация”, реализирането на вековната „китайска мечта”.[6]

АТР е регионът в който най-отчетливо се наблюдава нарастващия ръст и влияние на Китай. Пекин развива активно не само многостранна дипломация, но и двустранни отношения, групирани в три направления – с големите държави, със съседните страни и с развиващите се страни, стремейки се към налагането на конструктивен диалог и недопускането на пряка конфронтация, разширявайки, по-специално, отношенията на икономическа взаимозависимост.

Китай възнамерява „да развива и укрепва отношенията си със съседните държави”, което може да се наблюдава във взаимодействието между Китай и Русия. Ако следваме тази логика, то може да се каже, че отношенията с Русия си остават важни и необходими за Китай. Свидетелство за това са посочените на партийния конгрес приоритети относно политиката на КНР на световната сцена. Тези приоритети могат да се видят формулирани в отчетния доклад на партийния конгрес: „Ние активно ще участваме в многостранни проекти, ще подкрепяме ООН, страните от „двадесетицата”, ШОС, БРИКС и други организации, ще насочваме международния ред към рационалност и справедливост”[7].

Същевременно анализаторите на китайската външна политика прогнозират, че в близките години основен дипломатически обект за Китай ще останат Съединените американски щати. За тази цел, в американския сектор на китайската дипломация ще се правят опити за изграждането на нови отношения на Китай със САЩ и за недопускането на прерастване на възникващи политико-икономически, военни и регионални (преди всичко от гледна точка на сблъсък на китайско-американските интереси в АТР) противоречия с Вашингтон в остри сблъсъци и конфронтация.

В течение на последните години на Запад активно се обсъжда възможността за формирането на геополитически съюз между САЩ и КНР, създаването от Вашингтон и Пекин на коалиция във вида на т.нар. „Голяма двойка” („G-2”), икономически и политически конгломерат на двете страни във формата „Кимерика”. При това, според експертите, в ръцете на Китай биха се съсредоточили силни лостове за икономическо въздействие върху САЩ (огромните валутни ресурси, американските дългови задължение, положителният баланс на двустранната търговия и т.н.). Въпреки това, сама по себе си взаимовръзката на двете най-големи икономики е напълно обективна и не непременно е изпълнена с конфликти, нещо повече, самият процес на глобализация подтикваи двете страни към сътрудничество.

Преосмислянето от администрацията на Б. Обама на резултатите от китайската политика на Дж. Буш-младши, доведе нейните представители до заключението, че едва ли е възможно Пекин да бъде заставен да коригира своя курс (както политически, така и валутен) в полза на САЩ. Поради това възникна идеята да му бъде предложен някакъв голям проект, в дадения случай двуполюсността, в рамките на която необходимите на Вашингтон действия биха могли да се тълкуват не като отстъпки, а като стъпки към изграждането на съвместно управление и създаването на подходящи структури на световния ред.

Същевременно се разгърна мащабно настъпление на Съединените щати за „връщането им в Азия”, за по-нататъшното нарастване на американското военно присъствие в АТР, за укрепване на политическите и икономическите им позиции и влияние в регионалните организации на АТР, разчитайки на американските военнополитически съюзници, за формирането на т.нар. Транстихоокеанско партньорство, където САЩ биха играли водеща роля. При това, във Вашингтон не крият, че една от целите на американските действия е сдържането на Китай. Беше обявено, че ХХI век ще бъде „тихоокеански век” по отношение на политиката.

Първоначално в Пекин се отнесоха твърде внимателно към идеята за „G-2”. И за двете нации е характерно вътрешното убеждение за валидността на претенциите на всяка една от тях за водеща глобална роля, и съюзи от типа „двойка” или „Кимерика” могат да възникват с тактически съображения, но никога няма да имат дългосрочна стратегическа перспектива.

Икономическите и геополитически интереси на Китай и САЩ обективно изискват съгласуването на позициите и координирането на усилията за целите на избягването на общи за двете страни негативни последици в световната икономика и политика. Поради това в определени, макар и фрагментарни аспекти и ракурси концепцията за „G-2” може да бъде реализирана с цел изработването на общи подходи към разрешаването на двустранни и глобални финансово-икономически проблеми, на регионални и локални кризисни и конфликтни ситуации.

В своето слово от 10 ноември 2014 г. в Пекин, президентът на САЩ Барак Обама призова Китай „да участва в установяването на световния ред”, а не в неговото „подриване”. Един от водещите американски стратези Зб. Бжежински смята, че трябва да се стигне по-далече и американско-китайското партньорство да се оформи в „Тихоокеански акт”. „Китай разбира, че вече няма хегемон върху когото да лежи цялата отговорност за поддържането на глобалната сигурност. Ние трябва да си разделим задълженията. Единствено двете най-големи и влиятелни държави ще успеят да установят световния ред, в който ще бъдат включени и други страни”, - заявява Бжежински в интервю за „The World Post” (при това той прави уговорката, че „би било добре, ако и Русия участва в укрепването на стабилността”)[8].

Мнението в Русия е, че подобряването на двустранните американско-китайски отношения не застрашава руските икономически и геостратегически интереси, а напротив, създава нови (и в перспектива по-благоприятни) условия за тяхната защита и насърчаване. Каквито и да било многостранни структури за диалог и сътрудничество с участието на КНР и САЩ в АТР и извън пределите на региона, които предвиждат участие на нашата страна, укрепват позициите на Русия и предлагат нови инструменти на нейната дипломация.

Опитът на Евроатлантическия регион показва, че механизмът на СССЕ се оказа твърде подходящ и ефективен (също и сравнително дългосрочен и икономичен) като рамкова структура за диалог на различните по своята идеология две световни системи и за регулиране на двуполюсната конфронтация. Може да бъде разбрано разочарованието от СССЕ и най-вече от ОССЕ на тези, които свързват тяхната дейност с последвалото разпадане на СССР и изчезването на световната социалистическа система.

Китайската икономика, която демонстрира устойчивост и уверени темпове на растеж, обаче, укрепва ръководната роля на КПК в политическата система на Китай и не дава основание за прогнози предвиждащи развитие на КНР в близко бъдеще в посока на западния модел. Поради това, в АТР (независимо, че Студената война и там, както в Европа, вече приключи) може да се предвиди исторически продължително съществуване на две системи с различни икономически и политически модели (китайски и западен) и с алтернативни идеологически и ценности постановки.

Може да се окаже, че европейският модел за мирно съществуване с употребата на принципите и механизмите на СССЕ/ОССЕ ще бъде твърде популярна и подходяща за Североизточна Азия и АТР. В Пекин разбират това много добре – неслучайно в доклада на генералния секретар на ЦК на КПК Ху Дзинтао пред ХVIII конгрес на КПК се подчертава, че Китай ще изгражда отношения с всички страни на основата на петте принципи за мирно съществуване, и се отбелязва, че: „Ние ще взимаме активно участие в многостранните дела… стимулирайки развитието на международния ред и на международните системи в справедлива и разумна посока”[9].

Китайскиятопит в изграждането на конвергентно мултиструктурно общество, в което се съчетава вековният световен положителен опит за развитието на пазарна икономика със социалистическа ориентация на социалната политика на държавата и на консултативна демокрация, придобива все по-голямо международно измерение и значимост.

Русия и Китай създадоха нов модел на отношения между страни с различни социално-икономически системи. Този модел е отразен в официални документи, включително в Договора за добросъседство, дружба и сътрудничество. Руско-китайските отношения са важен фактор на мира и стабилността в АТР и в целия свят. Между двете страни се установи дух на трайно доверие и взаимно разбирателство, истинско равноправно партньорство, което не е насочено срещу която и да било трета страна и което е способно до се превърне в образец на междудържавни отношения на две крупни държави през ХХI век.

Укрепването на КНР не е заплаха за руските интереси в регионален и в глобален план. Русия и Китай – стълбовете на многополюсната международна конструкция, са еднакво заинтересовани за нейната стабилност и устойчивост. Сферата на близост или на съвпадение на техните интересите е значително по-широка от сферата на възможни разногласия и несъответствия. Руско-китайското стратегическо партньорство последователно се трансформира от политическа декларация в конкретна политическа практика, включително в големи съвместни международни инициативи за оптимизиране и хармонизиране на международните отношения, формиране на многополюсност, защита на принципите на международното право и на Устава на ООН, за противодействие на хегемонистичната и диктаторска политиката.

В своята програмна статия „Русия и променящият се свят”, публикувана на 27 февруари 2012 г. във вестник „Московские новости”, Владимир Путин подчертава: „…със своето поведение на световната сцена Китай не дава повод да се говори за негови претенции към доминиране. Гласът на Китай наистина звучи все по-уверено в света, и ние приветстваме това, тъй като Пекин споделя нашите възгледи за формиращия се равноправен световен ред”[10].

Нещо повече, Китай е обективен съюзник и надежден партньор на Русия в подкрепата на инициативи за създаването на многостранни механизми за сигурност и сътрудничество. В последните години Пекин видимо активизира своята дейност в тази посока с цел да осигури сигурност и стабилност по протежение на своите граници, а също и на благоприятни външни условия за социално-икономическото развитие на страната си. При това, Китай не просто се стреми да се интегрира в съществуващите международни механизми в регионален и в глобален план, но съобразно нарастването на неговата роля в световната икономика и политика, претендира също и да участва в изработването на новите правила на играта в сферата на глобалното управление и изграждането на новия международен ред.

Сътрудничеството между Русия и Китай при решаването на международни въпроси по пътя на политическия диалог даде възможност да се предотврати усложняването на ситуацията на Корейския полуостров и да се активизират интеграционните тенденции в Азиатско-тихоокеанския регион. Русия и Китай си взаимодействат активно за решаването на сложните въпроси, свързани с иранските и близкоизточни проблеми, с реформата на международната финансова система и с други глобални проблеми, в рамките на Организацията на обединените нации[11].

Задълбочаването на стратегическото взаимодействие и партньорство на световната сцена стигна до там, че Русия и Китай задействаха изработването на съгласувани планове и акции за осигуряване съвместната сигурност и международната стабилност. Нагледно свидетелство за това са позициите им по въпросите на териториалната цялост на всяка страна, както и по урегулиране на конфликтите около Сирия, Иран и на ядрения проблем в Корейския полуостров. Държавните глави на двете страни издигнаха, през септември 2010 г., инициативата за изграждането в АТР на открита, прозрачна и равноправна архитектура за сигурност и сътрудничество.

По инициатива на ръководителите на Русия и Китай възникнаха редица диалогови структури и организации от нов тип, които дават възможност с политически средства да се развиват и отстояват жизнените интереси на сигурността, териториалната цялост и суверенитета на нашите страни, без да се прибягва до методите на военната конфронтация, освен, разбира се, в случаите на пряка военна заплаха. Пример за такива общи реализирани инициативи е създаването на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), формирането на диалоговите структури Русия-Индия-Китай (РИК), а по-късно и БРИКС (Бразилия-Русия-Индия-Китай-Южна Африка).

През февруари 2015 година министрите на външните работи на страните от РИК проведоха в Пекин своята 13-та китайско-руско-индийска среща. Съобразно резултатите от нея, министърът на външните работи на КНР Ван И заяви, че „…в течение на 13 години механизмът на срещите на държавните глави на Китай, Русия и Индия непрекъснато се развива и най-вече допринесе за три фактора. Първо, той стимулира благоприятните двустранни отношения на държави, които са стратегически партньори една спрямо друга… Второ, механизмът на срещите подпомогна за постигането на сходство на външнополитическите концепции на трите страни, на единството или на близостта в позициите по основни важни международни и регионални въпроси… Трето, той стимулира преплитането на интересите и изискванията на трите страни, подпомагащи развитието както на държавите, така и на техните народи, което е движеща сила за укрепването на тристранното сътрудничество”[12].

Като диалогова структура, РИК представлява нов тип взаимодействие на държави в условията на глобализацията, която подчертава значението на суверенитета на всяка от взаимодействащите си страни и заедно с това разкрива потенциал за сътрудничество в името на интересите на развитието на всяка една страна, на взаимодействието им на международната сцена, включително и при урегулиране на нерешените проблеми на двустранните отношения и конфликтните ситуации.

БРИКС се развива използвайки натрупания в рамките на платформата РИК опит на „трите не-та”: не-съюзничество, не-конфронтация, не-присъединяване. Това е отговорът на развиващите се страни на предизвикателствата на кризата, на предизвикателствата на политиката на военен, икономически и културен диктат от страна на големите високоразвити държави. Във връзка с това може да се отбележи напълно основателно, че създаването на БРИКС е едно от най-значимите геополитически събития през последното десетилетие.

Основни фактори за влиянието на БРИКС на международната арена са нарастващата икономическа мощ на държавите участнички, значението на тяхната дейност като една от главните движещи сили на глобалната икономика, високата численост на населението, наличието на богати природни ресурси. На страните БРИКС са падат 42% от световния брой население, 26% от световната територия, 14,6% от общия световен БВП[13]. БРИКС ще може да се развива положително и ще придобива нарастващо влияние, ако това „пространство” създаде модел за взаимноизгодни, равноправни, неконфронтационни, конкурентни отношения в икономическата, политическата, хуманитарната и военната сфера.

БРИКС не е йерархия на страни, а диалогова структура на достойни, равноправни представители на велики култури, уважаващи един на друг интересите, изграждащи отношения на основата на взаимодействието, синергията, взаимното зачитане на интересите или, както казват нашите китайски приятели, на основата на постигането на взаимна полза. Става дума за формирането и развитието в международните отношения на нова философия за световното устройство, за синхронизирането на международните икономически, политически и междуцивилизационни отношения. Пред страните БРИКС и техните лидери стои грандиозна задача за взаимното опознаване, формулирането на най-широка платформа за общо разбирателство, културен обмен, взаимно обучение и стимулиране на развитието.

В областта на международните икономически и финансови отношения, страните БРИКС последователно и с нарастваща настойчивост работят в полза на реформирането на остарялата финансово-икономическа архитектура, която не отчита нарасналата икономическа тежест на страните с формираща се пазарна икономика и на развиващите се страни, за да бъде създадена нова, по-справедлива, надеждна и стабилна финансова система, която да съдейства за устойчивото развитие на всички страни и на обмена помежду им.

На срещата на държавните глави и правителствени ръководители на страните БРИКС в навечерието на „G-20” през ноември 2014 година в Бризбейн, В.В.Путин отбеляза, че се изпълняват успешно решенията за създаването в рамките на БРИКС на собствени финансови институции – Банка за развитие и пул за условни валутни резерви с общ обем на капитала 200 млрд. долара. В БРИКС възникват общи механизми, способни да стабилизират националните пазари на капитал в случаи на кризисни ситуации в глобалната икономика; новите възможности за съвместно кредитиране ще позволят да бъдат разширени търговските и инвестиционните отношения.[14]

Взаимодействието между членовете на „петицата” укрепва и в други сфери. Промишленото и технологично сътрудничество става все по-ефективно. Появяват се нови общи проекти в области като енергетиката, добивът и преработката на полезни изкопаеми, агроиндустрията, високите технологии (атомната енергетика, самолетостроенето, космосът, микроелектрониката и т.н.). Ние застъпваме общи позиции по въпросите на международната информационна сигурност, обменяме опит за решаването на остри социални проблеми в развитието на здравеопазването, образованието и науката.

В международните отношения страните БРИКС съдействат за формирането на полицентрична система на световното устройство, застават срещу еднополюсната политическа система, срещу политиката на силов натиск и нарушаване суверенитета на други държави, за твърдото спазване на общоприетите принципи и норми на международното право, на Устава на ООН, на решенията на Съвета за сигурност, за усъвършенстване на структурата и повишаване активността и представителността на Съвета за сигурност в обезпечаването на справедлив световен ред и всеобща сигурност.

Другата важна особеност на БРИКС като фактор, съдействащ за формирането на нови правила и цивилизационни норми за глобално управление се съдържа в това, че тази система съчетава полифонични структури и конструктивен диалог на няколко крупни световни цивилизации – китайската, индийската, евразийско-руската, африканската и латиноамериканската. Подобна диалогова цивилизационна структура може да играе ролята на фактор, който да обогатява взаимно културите и да бъде мощна „мека сила” за сдържане и противодействие на културната експанзия, на политиката на непрекъснатата уестернизация провеждана от страните на „златния милиард”.

В хуманитарната сфера страните БРИКС действат за утвърждаване социалната отговорност на личността, осигуряват условия за спазване правата на човека, отделят специално внимание на усъвършенстването на междуличностните етични отношения, полагат последователни усилия за развитието и подобряването ролята на хуманитарните фактори в обществата и в международните отношения.

Особена черта в стратегията на страните БРИКС е готовността им да решават международните проблеми в тясно взаимодействие с икономически развитите страни в рамките на структури като „Групата на двайсетте”, „Групата на осемте”, AТИC, ОНД и други. В този план страните БРИКС подкрепят усилията на „G-20” като главен съвременен механизъм на международното икономическо сътрудничество, насочен към смекчаване или ликвидиране на различни видове прекалени дисбаланси в глобален мащаб, включително въпросите за регулиране нивото на държавния дълг, икономическите дисбаланси, фискалните дефицити, доходите на населението, търговските баланси, инвестиционния климат и улесняването притока на инвестиции.

Както допуска известният немски политолог А.Рар, „…в рамките на „G-20” Русия е важен субект във формирането на нов многополюсен световен ред. Наред с ЕС, Китай и Индия Русия е част от равноправния със САЩ политически полюс… Русия се нуждае от Китай в подкрепата на идеята за многополюсен световен ред, както и обратното. Само заедно те могат да осигурят трансформацията на „G-8” и „G-20” и да променят действащия Вашингтонски консенсус за либералната световна търговия, да въведе в световната търговия на валута алтернативна на долара и да реформира СТО”[15]. Русия и Китай координират своите усилия, съдействайки на регионалната икономическа интеграция в АТР, по-специално в рамките на форума Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Срещата на върха в Пекин (ноември 2014 г.) задвижи процеса за създаването на зона за свободна търговия в АТР (FTTAP). „Пътната карта за съдействие по придвижване създаването на FTTAP”, утвърдена от лидерите на АТИС, изигра ключова роля в историята на Организацията и развитието на регионалната икономическа интеграция.

Агенция „Синхуа” отбелязва в свой коментар: „…за разлика от стагниращите търговски преговори на СТО по въпросите на многостранната търговия и обърканата от многообразните двустранни търговски споразумения търговска среда, такава една зона за свободна търговия може да бъде модел за изграждането на глобална свободна търговия, което в крайна сметка ще промени икономическата обстановка в целия свят”[16].

Необходимо е значително да бъде повишено вниманието към проблемите на Шанхайската организация за сътрудничество, имайки предвид изключителното значение на тази организация за Русия. Притежаващата огромен потенциал ШОС засега може да се похвали с много малко неща по отношение на постигането на значими практически резултати, в период когато тревожното положение в света и в Централна Азия – като зона на отговорност на ШОС – изисква по-активни действия. Изглежда целесъобразно да бъдат подложени на специален анализ настоящите процеси в Централна Азия, разработвайки (евентуално в сътрудничество с Организацията на договора за колективна сигурност - ОДКС) на конкретни мерки за стабилизиране на обстановката в региона, за оказване на помощ на страните изпитващи особено големи затруднения (Киргизия, Таджикистан).

Възникна крайна необходимост да бъдат намерени пътища за ефективно сътрудничество между ШОС, Евразийския икономически съюз и ОДКС. Очевидно е, че трябва също да се преосмисли политиката на ШОС по афганистанския проблем, където Организацията на практика заема позицията на страничен наблюдател, въпреки че заплахите произтичащи от територията на Афганистан, непосредствено засягат интересите на централноазиатските страни, Русия и Китай, и поставят под въпрос стабилността и сигурността на голяма част от азиатския континент.

За гарантирането на регионалната сигурност и стабилност ще допринесе реализирането на предложения от Китай проект „Икономически пояс на Великия път на коприната”. Това е комплексен мегапроект от нов тип, насочен към задълбочаване на търговските връзки и икономическото сътрудничество между централните и западните райони на КНР и Централна, Южна и Западна Азия, който да даде тласък на икономическото взаимодействие в Евразия, да осъществи преразпределение на регионалните ресурси в енергетиката, продуктите от минерален произход, туризма, културата, промишлеността и селското стопанство.

Динамиката в отношенията между Русия и страните от Източна Азия убедително показва, че в този регион все по-ясно осъзнават двете основни причини за кризата в съвременната система на световното устройство (техен спусък стана и украинската криза), които съвсем точно са охарактеризирани от наблюдателя на „Гардиан”: „…всеки момент ще се разгърнат две гигантски пружини. Първата е обидата на Русия заради намаляването на нейната империя в последните 25 години. Втората е обидата на страните от БРИКС и „G-20” заради многовековното колониално господство на Запада. В ХХI век ще се добави украинската”[17].

На свой ред, от трибуната на 69-та сесия на Общото събрание на ООН, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров даде аналогична, но дипломатически достоверна формулировка: „Днес все по-отчетливо се наблюдава противоречие между необходимостта от колективни, партньорски действия в интереси на подготвянето на адекватни отговори на общите за всички предизвикателства и стремежът на редица държави към доминиране, към възраждане на архаичното блоково мислене, основано на казармената дисциплина и вредната логика за „свой-чужд”[18].

На настоящия етап системата на международните отношения и съществуващият световен ред са подложени на „тест Украйна”. В КНР, която е свързана с Русия чрез отношения на всеобхватно конструктивно партньорство и стратегическо взаимодействие, се отнасят с разбиране и съчувствие към действията на Русия във връзка с украинската криза.

Нещо повече, в Китай се говори за необходимостта да се подпомогне Русия в тази трудна ситуация: както със своя опит от времето на западните санкции, наложени след събитията на площад Тянанмън през юни 1989 година (тогава опитите да бъде изолиран Китай напълно се осуетиха), така и с позитивно сътрудничество, даващо възможност да се неутрализира действието на наложените вече санкции (така както се случи след въвеждането на санкциите срещу Иран).

Няма съмнение, че официален Пекин се въздържа от открита подкрепа за Русия по украинския въпрос – там са на мнение, че това би могло да бъде изтълкувано като косвено поощряване на сепаратистките настроения в Тибет и Синдзян-Уйгурския автономен район (по същата причина преди време Китай се въздържа от признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия). Освен това, Китай няма желание да рискува, ако влезе в открита конфронтация със Запада заради Русия и Украйна.

В тази връзка, в Русия заговориха дори за възможност да бъде създаден руско-китайски военно-политически съюз в стила на 1950-те години. Трудно е, обаче, да се вярва в това – двете страни не са готови да ограничават своите национални интерес в полза на партньора или пък със своя суверенитет при вземането на важни решения (точно това предполага класическият военно-политически съюз). Но Русия и Китай могат да вървят (и на практика го правят) към едно по-тясно сближаване и координиране на усилията в сферата на политиката и дипломацията, на военно-техническото сътрудничество и други.

За руско-китайските отношения това ще означава допълнителен мощен стимул за „обръщане към Изтока”, което вече е декларирано от руското ръководство, но чиято практическа реализация засега закъснява. Може да се прогнозира активизиране на усилията за развитие на руско-китайския диалог във всички сфери: търговско-икономическите отношения, приграничното и междурегионалното сътрудничество, контактите в културно-хуманитарната сфера.

Зад всичко това няма да стои желанието „да се сприятелим срещу Запада”, а опит с взаимни усилия да гарантираме своите национални и геополитически интереси в създаващите се условия, опит да изградим нова игра с положителен резултат, оказвайки влияние при изработването на правилата на тази игра. Неприятните опити Русия да бъде изолирана от международната арена ще подтикват и Китай, и Русия по-активно да настояват за реформа на системата на глобално управление, на съществуващия световен ред и на съвременното международно право.

В коментар на агенция „Синхуа” (12 октомври 2014 г.) се отбелязва: „…въпреки че взаимноизгодните китайско-руски отношения носят полза не само на двете страни, но също и на региона и на света като цяло, някои виждат в това сътрудничество своеобразна антизападна коалиция… В китайско-руската дружба те виждат отговор на така нареченото „обръщане към Азия” на САЩ и на санкциите наложени срещу Русия. Подобен род възгледи за света не могат да бъдат наречени по друг начин освен като анахронични и погрешни… в действителност Китай и Руската федерация са само рационални партньори, които освен всичко друго, са страни придържащи се към сходни гледни точки по международните дела, а освен това са взаимно допълващи се по отношение на наличните ресурси, които биха могли да имат положително влияние на взаимното развитие”[19].

Печалният опит в съветско-китайските отношения от 1960-70 години на миналия век сочат необходимостта за взаимно зачитане и уважение на интересите на двете страни и избора на всяка от тях, за ненамеса във вътрешните работи една на друга, за доверие и откритост, за взаимна толерантност. Дори спазването на посочените принципи, обаче, съвсем не изключва възможността от появата на каквито и да било неочаквани усложнения.

Това поставя пред двете страни важната, принципна задача за правилното отношение към възникващи различия в подходите към протичащите проблеми, необходимостта от приятелска търпимост към различията в манталитета и в системата на цивилизационните ценности. Наличието на такива различия не е заплаха, то е норма. При един правилен подход те се превръщат във фактор на взаимно обогатяване, взаимно познание. Тезата на Конфуций, че човеколюбието се проявява в умението да се създаде хармония в различието, на „единство на различните”, трябва да стане методическа основа при обезпечаването и опазването многообразието на култури и таланти.

Теоретичното осмисляне на кризата в настоящата система на световното устройство все още предстои. Събитията около Украйна, обаче, показаха, че съвременният световен ред и неговата международно-правна форма, предназначени за съществуването на унитарни „национални държави”, не отговарят на очевидните реалности. Събитията в Украйна показват, че там все още не е приключил процесът на формирането на нацията и изграждането на националната държава, така че да бъдат гарантирани условия за равноправното развитие на всички народи, живеещи на територията на Украйна, и на тези, които се смятат за коренни украинци, и на руснаците, унгарците, румънците, словаците и други.

Потвърждава се концепцията за „втори нов световен ред”, която представи руско-американският политолог Николай Злобин: „Разпадът на СССР още не е приключил… Империите се разпадат дълго и мъчително. Така е, особено ако те са се състояли от съседстващи си територии и смесено по много критерии население… границите вътре в СССР имаха приложен политически характер. Днес те често изглеждат нелогични, противоречат на реалността. Те не могат да бъдат дългосрочна основа за новата политическа география на Евразия. Съществуващите сега в постсъветското пространство граници неизбежно ще се променят”[20].

Разбирането за това, което вече е очевидно за Изтока, би помогнало на Запада по-адекватно да реагира на случващото се в Украйна, както и да схване защо Крим се върна в Русия. От формална гледна точка, това действително излиза от установените в миналото рамки за стандартните „национални държави”, рамки игнориращи правата и интересите на тези, които засега не се вписват в тях по обективни исторически причини. По-доброто разбиране и готовността да се прояви търпение (а не да се вдига тревога и да се отправят заплахи за изолация), би помогнало да се нормализира ситуацията и да се възстановят отношенията между Русия и Запада.

Партньорите на Русия в укрепването на многополюсните основи на съвременния световен ред напълно споделят тази позиция. В тази връзка, помощникът на руския президент Юрий Ушаков съобщи на журналистите, че на срещата в Бризбейн всички лидери на страните БРИКС са декларирали, че санкциите срещу Русия са незаконни, че те нарушават Устава на ООН и възпрепятстват икономическото възстановяване. Той подчерта, че руската страна не е повдигала темата за санкциите по време на срещата. Лидерите на страните БРИКС сами са я повдигнали, „без какъвто и да било намек от наша страна”[21].

Взаимното уважение към избора на всеки и ненамеса във вътрешните работи, поддържането на дух на доверие, равноправно взаимодействие и сътрудничество са основата за формирането на една нова платформа на отношенията на Русия с нейните партньори в зараждащия се световен ред. Това не са съюзнически отношения, те не са насочени срещу която и да било трета държава. Факторът всеобхватно стратегическо партньорство и взаимодействие играе синергична роля на резонатор, обективно подпомагащ ръста на глобалното влияние и съвкупната мощ, на сигурността и стабилността на всеки от партньорите като субект на световната политика.



[1] Киссинджър, Х. Как сконструировать новый мировой порядок. Цит. по: //http://www.globalaffairs.ru/print/global-processes/Kak-skonstruirovat-Novyi-mirovoi-poryadok-16911

[2] Цит. по: // http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2015/01/20/remarks-president-state-union-address-january-20-2015

[3] Заседание Международного дискуссионного клуба «Валдай». 24 октября 2014 г. // http://www.kremlin.ru/transcripts/46860

[4] Послание Президента Федеральному Собранию // http://www.kremlin.ru/news/47173

[5] Ху Цзиньтао. Твердо продвигаться вперед по пути социализма с китайской спецификой и бороться за полное построение среднезажиточного общества. Доклад на XVIII Всекитайском съезде Коммунистической партии Китая 8 ноября 2012 г. Цит. по: // http://www.cntv.ru/2012/11/19/ARTI1353295607045239.shtm

[6] Цит. по: // http://ru.theorychina.org/xsqy_2477/201409/t20140915_312515.shtml

[7] http://www.cntv.ru/2012/11/19/ARTI1353295607045239.shtml

[8] Бжезинский: Нам нужен американо-китайский пакт стабильности. Цит. по: // http://www.infox.ru/authority/foreign/2014/11/12/Bzhyezinskiy_nam_nu_print.phtml

[9] http://www.cntv.ru/2012/11/19/ARTI1353295607045239.shtml

[10] Путин Владимир. Россия и меняющийся мир. Московские новости. 27 февраля 2012 г.

[11] http://m.russian.china.org.cn/russian/doc_1_26356_229327.html

[12] http://russian.news.cn/china/2015-02/03/c_133965674.

[13] http://www.brics.mid.ru/brics.nsf/0/68660EECB2508E27C3257856003DF115

[14] Встреча глав государств и правительств стран БРИКС // http://news.kremlin.ru/news/47017

[15] Рар А. Россия и новый мировой порядок. Янтарный мост (международный журнал). 2013. №4 (12) // http://www.amberbridge.org/userfiles/file/amberjournal/issue12/rus/13_4_RU4.pdf

[16] Комментарий: Встреча АТЭС в Пекине укрепила партнерские связи АТР // http://russian.news.cn/china/2014-11/12/c_133785199.htm

[17] Ash Timothy Garton. Putin has more admirers than the west might think // The Gardian // http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/apr/17/vladimir-putin-admirers-india-china-ukraine

[18] Выступление министра иностранных дел РФ С.В.Лаврова на 69-й сессии Генеральной Ассамблеи ООН, Нью-Йорк. 27 сентября 2014 г. http://www.mid.ru/brp_4.nsf/0/42A12ECFF2162A4B44257D6000655B82

[19] Китайско-российское партнерство основано на сотрудничестве и взаимном выигрыше //http://ru.china-embassy.org/rus/gdxw/t1201415.htm

[20] http://www.snob.ru/selected/entry/19044

[21] http://lenta.ru/news/2014/11/15/ushakov/

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ