ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Време е за ново лидерство

Автор: Сергей Станишев дата: 11/05/2016 (Брой 2 2016г.) от 41 до 46 страница  
За автора

Министър-председател на Република България (2005-2009); председател на Партията на европейските социалисти.

Днес всички, с които говоря, ме питат: Какво ще стане с Европа?

Честно казано, преди десет години, когато имах честта да завърша финалната права на едно национално усилие за присъединяването на България към ЕС, изобщо не можех да си представя, че подобен въпрос ще ми бъде задаван. Това беше едно усилие, което започна през 1995 г. от правителството на БСП с подаването на молбата за членство. Продължи с усилията на кабинета на Иван Костов, който положи успешно начало на преговорите. Последваха успешните преговори, проведени от правителството на премиера Сакскобургготски и подписването на Договора за присъединяване. И може би най-трудната – финалната част – се падна на моето правителство, защото тогава трябваше да изпълним всичко обещано до този момент.

Но тогава пътят на България към Европа изглеждаше ясен, оптимистичен. Имаше много надежда.

Днес Европа е разкъсана от противоречия и разделения. Влиза от криза в криза, без да са намерени решения за предходната. Наслагва се усещане за хаос, за липса на посока и за един слаб ЕС, който не само не може да начертае бъдеще, но не може да изпълнява собствените си решения. Съюзът се носи по течението. И това е основният източник на недоверието на европейските граждани към европейския проект и към европейските институции.

Няма визия за бъдещето. Израз на това е отговорът на Доналд Туск на въпрос за стратегията за икономическо развитие на ЕС за следващите десет години: „Когато ние правим планове, Господ се смее.“

Но ако нямаме собствен дневен ред, събитията ще се случат въпреки нас. И реалността го доказа. Само за една година ЕС преживя икономическа криза, Грекзит, Бежанска криза, Брекзит, Сирия, „Ислямска държава“.

Живеем на прага на нова епоха, Европа не се разпада, променя се

Разпада ли се ЕС? Моят отговор е: не! Променя се. Но се променя не в резултат на политическа воля, а отвън, под натиска на събитията.

И за да разберем какво се случва, трябва по-широк поглед.

Идва краят на една епоха, а реалността отваря пътя на нова. Знаете, след началото на прехода в Източна Европа Фукуяма каза: Край на историята! Победи либерализмът! При това неолиберализмът – в обществата, в икономиката, в политиката.

Но новата епоха е опровержение на казаното от Фукуяма. Настъпва краят на неолиберализма, който доминираше през последните 30 години.

Рухна представата, че успехът и щастието се свеждат само до парите

Неолибералният свят беше формулиран на базата на т. нар. Вашингтонски консенсус: по-малко държава, либерализация, приватизация, по-малко регулации. Това доведе до освобождаването на капитализма от желязната клетка (по Макс Вебер), която трябваше да съчетава пазарната икономика с обществения интерес. Клетката се отвори, а това доведе до минимализиране на философията и до екзистенциални намаления. Човешкото щастие и човешкото същество бяха редуцирани. Щастието – до това да получаваш повече пари, а човешкото същество – до това да бъде оставено само, макар че по природа то е социално.

Тази философия се градеше на вярването, че всяко човешко същество е само за себе си и е в постоянно състояние на съперничество, конкуренция, а не на сътрудничество в търсене на общото благо.

Свиването на националните икономики само до финансова система доведе до казино-капитализъм и наду балоните, които се спукаха през 2008 година.

Сега си отива епохата на структурираните индустриално-йерархични общества, на териториите, обособени като общности, които си взаимодействат, но всъщност живеят сами по себе си.

Тържеството на неолиберализма през последните 30 години доведе до огромно и опасно неравенство

То породи огромни изкривявания дори в пазарната икономика. Идеята за конкуренция беше подменена с рентиерство, основано на господстващо положение, влияние, лобизъм и проникване в институциите. А това постави под заплаха самата демокрация като основа на съвременната европейска цивилизация и политика.

В новата епоха на глобална икономика, това което се случва в Афганистан, Ирак и Сирия ни засяга непосредствено, пряко. Идва свят на образованието, науката, дигиталните технологии и интерактивната комуникация и медии. Отношенията в обществото се променят – стават все по-хоризонтални, динамични и фрагментирани.

Това е много голямо предизвикателство пред политическите партии, които са структурирани на друга основа.

Преходът между епохите носи перспективи,

но поражда огромни социални, културни и политически разломи и взривоопасни напрежения.

Атонио Грамши в една друга епоха казва: „Когато старата система умира и новата все още не е родена, е време за чудовища.“ Европа вече е преживявала подобна криза през 30-те години. Тогава не намери отговор на този преход и се роди фашизмът.

В Европа има дефицит на политическа визия за бъдещето, време е за ново лидерство

Затова днес ние, европейските социалисти, искаме да хвърлим ръкавицата и да отворим политическата дискусия за бъдещето на Европа. Време е за ново лидерство на ЕС. И който е способен да го формулира и да създаде емоция, енергия, надежда, ще убеди хората да тръгнат след него.

Европа наистина е на кръстопът. И има три алтернативи в днешното политическо пространство:

Първата е тази на консерваторите, на дясно-центристките партии, които казват: Ние преодоляхме кризата от 2008-2009 година. Ето вижте: Испания, Португалия, Ирландия вече отлепват от дъното. Но на каква цена? Самата тъкан на обществата и отношенията между хората се разрушават. Политическата цена, която плащат партиите, наложили тези политики на ограничения, е огромна. Провалят се навсякъде, където тя е прилагана.

Втората е на радикалната националистическа десница. Тя вярва, че за всички беди е виновна Европа, че спасението е в националната държава, която ще се грижи за гражданите. Радикалната десница има и социални послания към работниците във Франция и Великобритания: Ние ще ви защитим от полския водопроводчик, от българския строител. Това е силно ксенофобска алтернатива. Кризата с бежанците е най-ярката проява на тази нагласа. Радикалната десница говори за традиционни ценности, за национални идентичности. И наред с това казва: ние ще бъдем пречка срещу глобалния капитал, който експлоатира нашите страни. Това е странна смесица между дясно, популистко и социално. Трябва да дадем битка на тази алтернатива, защото тя е илюзия, лъжа. И Европа вече е минавала по този път – на разделението, съперничеството, дори на враждата между нациите. И тук никакви огради и стени не могат да помогнат.

В глобалното море 28 малки лодки не са по-сигурни от един голям кораб

В несигурното море на глобалния свят едва ли някой вярва, че 28 малки лодки ще бъдат по-стабилни от един голям кораб. Тази логика ще доведе до безкрайно дробене, което няма да спре до националните граници. И това се вижда в много държави: Испания, Обединеното кралство, Белгия. А в по-малките и хомогенни държави ще доведе до противопоставяне на богатата столица и бедните региони.

Този модел – на радикалната десница, отчаяно се нуждае от образа на врага, за да съществува.

В Източна Европа той победи под формата на демократури (Унгария на Орбан, Полша на Качински). Но и Западна Европа не е имунизирана – наблюдаваме ръст на национализма навсякъде.

Първата алтернатива създаде кризата и тя не може да даде лекарството.

Втората води към миналото.

Третата е тази на европейските социалисти. За нас отговорът е: повече Европа

Ние сме за повече Европа. Но Европа, възстановила традиционните си ценности: солидарност, справедливост, социално общество, мир.

Всички те днес са силно подкопани от неолибералната политика. Ето примери: виждаме, че Германия е най-силна икономически: ниска безработица, растеж, излишъци. Но къде ще изнася германската икономика, ако Югът и Изтокът са в криза и западат икономически? Бежанската криза – никой не може да овладее този човешки поток сам. Могат ли да се справят сами Италия, Гърция, дори Германия? Трети пример: тероризмът – няма недосегаеми и защитени държави.

Европа трябва да изнася мир, стабилност, икономически растеж, за да не внася несигурност.

Искам да представя пред вас три теми, които са в дневния ред на европейското социалдемократическо семейство:

Първата е Програмата на ПЕС за прогресивни реформи. Тя е продукт на колективните усилия на всички наши партии в продължение на една година.

Втората е срещата на левите премиери в Париж – стратегическа за нашата политическа визия.

Третата е Европейският план за младежта.

Програмата за прогресивни реформи на ПЕС

Програмата за прогресивни реформи развенчава шестте неолиберални мита, че: ограниченията са изход от кризата; не можем да си позволим социална държава; с икономическия растеж, благосъстоянието автоматично ще стигне до всеки европеец; ниските разходи за труд са условие за конкурентоспособност; финансовите пазари са достатъчно регулирани; Европа е фискално дисциплинирана и има нужда от дерегулиран пазар.

С този документ ПЕС представя своята визия за: създаване на растеж чрез инвестиции, в това число публични; създаване на устойчивост в растежа, реална икономика и нова индустрия; не разширяване, а засилване на европейския социален модел; създаване на качествени работни места и утвърждаване на равните шансове.

Програмата за прогресивни реформи не дава конкретни решения за всяка отделна държава, но задава матрица, ясен модел и вътрешен баланс на политиките. На тази основа левите партии в Испания и Португалия разработиха своите предизборни програми.

В Париж заявихме своето политическо лидерство

По моя инициатива, на 12 март в Париж се проведе стратегическа среща на левите премиери. Домакин бе френският президент Франсоа Оланд. Там ние дадохме ясна заявка: ПЕС е голямо политическо семейство, с обща визия и политическа воля за промяна.

Сложихме началото на процес, който ще продължи в Рим и в Берлин и вярвам, че на всяка среща ще правим следваща стъпка към очертаването на нашата визия за Европа.

Европейският план за младежта

Доволен съм, че Европейският план за младежта получи категоричната подкрепа на левите премиери, което е първото условие за успех.

Целта на Плана е да предлага решения на проблемите на младото поколение

За какъв еврооптимизъм говорим днес, ако за първи път от десетилетие младите хора в Европа живеят по-зле от техните родители. И такава е перспективата за целия им живот. Те не виждат Европа, която се грижи за тях, за която са ценност. Тя не им създава условия за образование, за работа, за малък и среден бизнес, за създаване на семейства.

Това е битка за умовете и сърцата на младите хора и за бъдещето на ЕС

Планът има четири стълба: продължаване и разширяване на Младежката гаранция – превръщането єв постоянно действаща политика на ЕС и увеличаване на финансирането – до 20 млрд. лв. до 2020 г., както и увеличаване на възрастта на младежите до 30 години. Вторият стълб е образование – разширяване на програмата „Еразъм+“ за средните училища и техникумите. Третият стълб е ориентиран към културата и въвеждането на Младежка карта за достъп до културния обмен. Не на последно място е Детската гаранция. Недопустимо е в най-богатия съюз да има гладни деца и такива, които нямат достъп до здравеопазване и училище заради бедност. Прегледът на Многогодишната финансова рамка е единият от възможните източници на финансиране на Плана.

Предстои ни политическа кампания и битка с институциите, за да се приеме този План, но аз съм убеден, че ще успеем да го реализираме.

Искам БСП да очертае Новия ляв план за България

За мен е от особено значение, че първата публична дискусия за новия план в Европа е тук, в България. Искам моята страна активно да участва в дискусията за Европа. Ние не сме просто наблюдатели. Членството ни е заслужено исторически – ние принадлежим на европейското семейство, но и заради положените усилия.

Искам БСП, българската левица, създадена преди 125 години, като част от европейската социалдемокрация, със своето международно признание, да стане алтернатива на сегашното статукво и да очертае Новия ляв план за България.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ