ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Съвременни системи и методи за противодействие на международния тероризъм

Автор: Чавдар Минчев дата: 29/06/2016 (Брой 3 2016г.) от 5 до 8 страница  
За автора

Посланик Чавдар Минчев  е Председател на Издателския съвет и главен редактор на списание "Международни отношения", Изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения - НАМО, Зам.-председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура - ФБТИ.

Националната асоциация за международни отношения и Националният съюз безопасност и охрана организираха международна научно-практическа конференция на тема „Тероризмът – начин на употреба” (27 април 2016 г., София).

Конференцията протече в четири модула:

Политически и организационни аспекти и проблеми при разкриване и пресичане на терористични актове и заплахи в съвременния глобален свят. Възможна ли е международна система за борба с тероризма и в какви рамки?

Проблемът за ценностите в отношението към мигрантските потоци към Европа – ценностна съвместимост и налагане на ценностни модели.

Социално-икономически и политически причини за ислямския екстремизъм и тероризъм. Възможни варианти за овладяване на кризата в арабския свят.

Перспективи за развитие на исляма – религия или идеология.

Във форума взеха участие експерти свързани с националната сигурност от страната и чужбина, представители на научните и академичните среди, политолози, неправителствени организации, журналисти, общественици, политици. Встъпителни изказвания направиха д-р Тихомир Стойчев, ген.-майор (о.р.), проф. д-р Валери Лазаров и специалните гости от Русия Галина Хизриева – старши научен сътрудник в секция „Демография, миграция и етнорелигиозни проблеми” към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) и Евгений Бирюков – старши научен сътрудник в секция „Близък Изток” към РИСИ.

Конференцията бе открита от изпълнителния директор на Националната асоциация за международни отношения; председател на Издателския съвет и главен редактор на сп. „Международни отношения”, посланик Чавдар Минчев, чието въвеждащо слово, както и други изказвания публикуваме в настоящия брой.

 

Уважаеми дами и господа,

Колеги,

Добър ден и добре дошли на Конференцията „Тероризмът – начин на употреба”, организирана от Националната асоциация за международни отношения (НАМО) и Националния съюз „Безопасност и охрана” (НСБО).

Благодаря Ви, че се отзовахте на нашата покана.

Днес тема на нашата дискусия е международния тероризъм и една от неговите най-опасни форми – ислямския тероризъм.     

Тероризмът това е преди всичко насилие и нашите оценки за него се доминират от отношението ни към насилието.            

Насилието и войните съпътстват човешката история. През хилядолетията те са основно средство за налагане на интереси и осъществяване на амбиции за власт и господство.

Характерно е, че с човешкото развитие мащабите и размерите на катастрофалните им последствия са се увеличавали до степен, при която под риск се поставя самото ни съществуване.

От тези позиции тероризмът е и все повече ще бъде оценяван като опасен и несъвместим със същността на човешката цивилизация, независимо от нашата идеологическа, икономическа и политическа окраска и мотивация.

Може ли да се надяваме, че от тези позиции ще се развиват и всички системи за противодействие – международното право, наказателното право, административно-регулаторните режими и мерки, разузнавателно-информационните мерки, оперативно-издирвателните и охранителните системи, системите за превенция и формиране на отношението на обществото?

Когато говорим за съвременния тероризъм, ние задължително следва да го свързваме с основните процеси и характеристики на света днес.

Първо. В глобалния свят тероризмът придоби глобални характеристики и измерения. Най-големите терористични актове от началото на века до днес ясно доказват това. Глобалният характер на тероризма императивно налага необходимостта от глобален подход и на противодействието, без който не е възможно да се постигнат реални резултати.

Второ. Фокусът на причинността и мотивацията на терористичните действия се измества от социално-класовите към етно-религиозните противоречия и от там към глобалните религиозни противоречия и противопоставянето на цивилизационните модели. Ислямският тероризъм, който е свързан с ценностите на ислямския фундаментализъм и с неговите претенции за световно надмощие, е най-ярката и опасна проява.

Трето. Арсеналът от използваните от тероризма методи и средства е на равнището на техническите и технологичните постижения на човечеството. В съчетание с определени религиозни догматични схващания това обстоятелство увеличава риска от терористични действия с апокалиптични последствия.

Четвърто. Демокрацията и правата и свободите, които тя осигурява на обществата и гражданите в развитите страни също се използват от тероризма при разпространяването на неговата идеология, при организацията и извършването на терористични актове. Това прави дилемата “свобода или сигурност” все по актуална и я поставя като един от основните въпроси по конструкцията на демократичния свят.

Пето. Днес тероризмът като форма на политическо мислене и действие се разширява и укрепва. Свидетели сме как от действия на отделни – подчертавам – отделни хора, групи или организации, тероризмът се превръща в официално обявена политическа доктрина на образувания обявяващи себе си за държави.

Шесто. Съвременният тероризъм се благоприятства от политическото противопоставяне в света, което ограничава общността и единството на противодействието.

Седмо. Съвременният тероризъм е резултат от множество процеси, противоречия, фактори и условия, чиято едновременна промяна и преодоляване е трудно постижима, а често пъти дори невъзможна. Това обстоятелство следва да има принципно и водещо значение при определяне на подходите и средствата за противодействие на тероризма. Познаването, отчитането и по възможност контролът на тези процеси в техния зародиш и развитие е от първостепенно значение за ефективността на противодействието.

Днес, в съответствие с тези характеристики, се поставят следните основни въпроси по отношение на противодействието на ислямския тероризъм:

• Какви са социално-икономическите и глобално-политическите причини за ислямския екстремизъм и тероризъм? Има ли и какви са решенията на кризата в арабския свят?

• Какви са политическите и организационните аспекти и проблеми при разкриването и пресичането на терористичните заплахи и намерения в съвременния глобален свят – възможна ли е глобална система за борба с тероризма и в какви рамки? Какви са основните подходи за противодействие?

• Докъде можем да стигнем в прилагането на конвенционалните модели за борба с тероризма – рестрикции, охранителни системи, ограничавате на свободи, контрол и пр.?

• Има ли и какви са препоръките за развитие на наказателно-правните мерки за противодействие?

• Какви са перспективите за развитие на исляма – религия и идеология, или възможно ли е и как да се деидеологизира исляма? Какви са мястото и ролята на ислямския фундаментализъм в тези процеси?

Бих искал да обърна внимание и на някои изключително важни за България процеси протичащи в нашия и в близките до нас региони.

Балканите се очертават като високо рисков регион. Горещите конфликти около нас – в Близкия Изток, Афганистан, Турция, Украйна, Молдова са с непредсказуема продължителност и посока на развитие, като вероятността да затихнат през следващите години е малка. Фактор за нарастващо напрежение в региона са влошените отношения между Русия и Турция.

С голяма степен на вероятност може да се очаква да продължат и да се засилят мигрантските потоци към Европа.

Тези процеси са израз на новите противоречия и линии на противопоставяне породени от глобализма. Развиват се нови интереси, появяват се нови центрове на икономическа и военна сила. Налице са процеси на преконфигуриране на държавите, установени след края на Студената война. Това неминуемо ще продължи да засилва противопоставянето и риска от конфликти и сблъсъци.

Противопоставянето все повече се превръща в сблъсък на цивилизационни модели. Като реакция на доминацията на Запада се засилва настъплението на ислямския фундаментализъм. Балканите и България се намират пряко в обсега на тези процеси.

За България, за нашата национална сигурност, е от изключително значение да успеем да контролираме и да спрем тези процеси още в зачатък и да не допуснем те да доведат до противопоставяне на етническа и религиозна основа.

В тази връзка, като важни въпроси, свързани с тематиката на днешния форум, можем да поставим и:

- Проблемът за ценностите в отношението към мигрантските потоци към Европа – ценностна съвместимост или налагане на ценностни модели?

- Възможна ли е общоевропейска стратегия по отношение на миграцията и как трябва да изглежда тя?

Убеден съм, че днешната дискусия ще засегне както тези, така и други важни въпроси свързани с борбата с тероризма и ще открие за всички присъстващи и неприсъстващи тук колеги, ангажирани с тази проблематика, нови теми и въпроси за размисъл, ще подскаже нови възможности и решения.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ