ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Криптокрацията като форма на държавно управление

Автор: Проф. д.ик.н. Йордан Начев дата: 15/05/2017 (Брой 2 2017г.) от 5 до 20 страница  
За автора

Доктор на икономическите науки и доктор по психология. Авторът има богат дипломатически опит. Понастоящем преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии и в други държавни и частни висши учебни заведения по дисциплини, имащи отношение към геополитиката, глобализационните процеси, организационното поведение и националната и международната сигурност.

Дестабилизацията на обстановката в цели региони е едно от средствата за постигане на американските геостратегически цели. В продължение на повече от две десетилетия тази дестабилизация се извършва посредством провеждане на геополитика на „конструктивен контролиран хаос”.[1] „Цветните” революции са едно от средствата за постигане на този желан хаос, посредством смяна на неудобните за САЩ правителства и унищожаване на стабилно държавно управление във възлови региони.

Геополитическият мотив за премахване на стабилни правителства изисква да се посочат и анализират не само отделните характеристики на процеса, а също основните субекти и базата, която ги мотивира за провеждане на подобна политика, целяща разширяване на американската експанзия.

Традиционните държавни функции в областта на икономиката, науката и техниката днес все по осезателно се преразпределят между правителството и бизнеса, като тенденцията е бизнесът да става определящият фактор. Процесът следва да се възприема като обективен и закономерен в англосаксонския регион и най-вече в САЩ.

Водещите позиции на американските корпорации в света и глобалният характер на националните интереси на САЩ са сериозен стимул за непрекъснато засилващо се взаимодействие на частния сектор с правителството. В осигуряването на икономическото си превъзходство Щатите все повече разчитат на големите промишлени корпорации, финансовите групировки, частните инвестиционни фондове и спецслужбите. Всички те са тясно свързани с правителството, което прави неактуална темата за свободна и честна конкуренция. 

Създаването на контролиран от Щатите хаос в цели региони се оказа подходящо средство за реализация на корпоративните геополитически предимства. Във всички случаи резултатите от изкуствено създавания хаос защитават интересите на транснационалните корпорации (ТНК) и едрия финансов капитал, което обяснява дейното участие на корпоративния бизнес в различните негови форми и щедрото им финансиране. Тази особеност на свалянето на законни правителства чрез „мирни” протести на населението е причина в последно време цветните революции да бъдат възприемани като инициатива на международния капитал и ТНК, което даде основание все по-често те да се възприемат като „корпоративни революции” и да се изследват от тези позиции.

 

1. Корпоративни революции

Корпоративният характер на цветните революции проличава в прикритото организационно и финансово участие в тях на могъщи ТНК, международни финансови структури и мозъчни тръстове. Можем да приемем, че второто десетилетие на века сложи край на „цветните”, „кадифените” и всякакви други „нежни” революции и постави началото на „корпоративните революции” (КР). В тях още при подготовката и началото на размирните действия неприкрито личи откритата чужда или местна намеса в управлението на държавата от страна на транснационалния корпоративен капитал.

Базираната във Великобритания организация Global Justice Now[2] се занимава с проблемите по глобалната справедливост и развитието на Световния Юг. Често от нейните изследвания проличава силният негативен ефект върху живота в бедните региони, който идва от действията на могъщите корпорации, подкрепяни от правителствата. Според Ройтерс (2016), данните на Global Justice Now показват, че трите компании – Уолмарт (Walmart)[3], Епъл и Шел – са по-богати от Русия, Белгия и Швеция взети заедно. През 2016 г. първите десет транснационални корпорации имат по-големи приходи от 180-те най-бедни страни в света, при общ брой 195 независими държави.

Шестдесет и пет от 100-те най-големи икономически субекти в света са корпорации, а не държави. От 200-те изследвани обекта в света 153 са определени като  корпорации. Шестте най-развити икономики са САЩ, Китай, Япония, Франция и Англия, следвани от Италия, Бразилия и Канада.

Според директора на организацията Ник Деарден (Nick Dearden) „Огромното богатство и власт на корпорациите стои в основата на много от световните проблеми – като неравенството и климатичните промени… Стремежът към бързи капитали днес е причина за нарушаване на основните човешки права на милиони хора на планетата…  Правителството на Англия е съдействало за това засилване на корпоративната власт – чрез данъчни структури, търговски сделки и дори програми за помощ, които са в полза на едрият бизнес.”[4]

Такива международни търговски сделки като Трансатлантическата търговия и партньорство в инвестициите (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement – CETA) се договарят зад затворени врати, въпреки че засягат някои от най-основните права на хората. Според изтеклата информация САЩ могат да наложат на  ЕС да се откаже от етикетите на храните, за да се прикрие присъствието на някои вредни химикали.[5]

Главна пречка за корпоративната политика на „новия световен ред” е стабилната политическа власт в държавата, която осъществява контрол върху икономическото развитие. Корпорациите се стремят такава власт да бъде сменена (Ирак, Либия, Египет, Сирия). Необходим елемент при подготовката за смяна на властта е изборът на подходяща личност за нов управляващ. Създаването на нова политическа партия е много по-трудна задача, в сравнение със създаването на имидж на личност. Това е причина Западът винаги да се стреми да промени парламентарната форма на управление в президентска, като постави удобна фигура на този пост.[6] Ако президентската форма на власт действа твърдо в защита на националните интереси, тогава чрез външен натиск се прокарва идеята за парламентарно управление (Армения 2015 г.).

Вътрешните граждански протести за смяна на законното правителство са израз на корпоративното държавно управление на техния външен инициатор. За този външен инициатор е важно не само да бъде сменен режимът в съответната държава, а да се получат и геополитически предимства. При корпоративните революции целта се преследва без значение на средствата и се засягат интересите на цели региони. В началото на 2015 г. жертвите от гражданската война в Сирия са стотици хиляди, в Украйна са над 5000 души и то преобладаващо цивилно население, сред които деца и възрастни. 

Корпоративните революции (КР) следва да се разглеждат като планирана силова интервенция на международния капитал, целяща отстраняване (или поне отслабване) на присъствието на геополитическите конкурентни в дадени региони. Стремежът на организаторите на КР е постигане на икономическо и геостратегическо предимство. Това дава основание тези революции да се разглеждат като средство за реализация на определени геостратегически цели на субектите на транснационалния капитал.

Геостратегическият мотив за използване на корпоративните революции изисква разкриване на техните основни характеристики. Динамиката в организацията и провеждането им се определя от регионалните параметри и конкретните национални особености. Въздействие в това отношение оказват икономическите интереси на инициаторите, а обектите за нападение и цената на операцията се определят основно от два фактора – налични ресурси и технологични постижения. Дори да започват като мирни протести, в същността си корпоративните революции крият реална опасност от въоръжени сблъсъци и продължителни граждански войни.

След успешен край, при корпоративната революция идват на власт правителства, които нямат нищо общо с принципите на демократичното управление на държавата. Тези правителства започват да защитават интересите на едрия бизнес и международните финансови институции. Често това се базира на негативна реторика – против друга държава, друга религия, определена личност – а неолиберализма се възхвалява като единственият път към просперитет за всички.

В държавите, жертви на корпоративната революция, демокрацията е заплашена от транснационалните корпорации и големите инвестиционни или пенсионни фондове. В тези държави корпоративните сили обединяват своите действия под името на „неолиберална пазарна политика” и с помощта на контролираните от тях рейтинговите агентства управляват създаденият пак от тях глобален либерален пазар.

ТНК определят и реализират основната цел на корпоративната революция –  спечелване на нови пазари и нови природни богатства. Разликата идва от средствата с които се постига целта. Ако приемем, че при цветните революции това става чрез безкръвна смяна на режимите, то при корпоративните революции средствата не се подбират и от самото начало се върви към насилствени действия за смяна на управляващите.

Друга особеност, определяща характера на корпоративната революция е държавата в която тя се извършва. В „малките” държави без особени ресурси революцията има повече регионален политически или „цветен” характер, докато при тези със стратегически природни ресурси тя се дирижира от ТНК и има геостратегически характер.

Какви са резултатите от корпоративната революция показва днешното състояние в много държави. Типичен пример в това отношение е Португалия. В навечерието на 40 годишният юбилей на свалянето на диктатурата на Салазар през далечната 1974 г. всички вестници, радио и телевизия на страната задават въпроса дали си е струвало да се извърши „революцията на карамфилите”, щом на власт в страната в продължение на десетилетия се установява нова диктатура, тази на финансовите транснационални корпорации.

Бившият съратник на Марио Суареш и бивш премиер на страната Францишко Пинту Балсемао отбелязва, че на власт в Португалия сега са нови сили, които не се контролират от никакви демократични механизми. А вестник Публико (Público) посочва, че тези сили имат свои СМИ и „мафии, използващи новите технологии”.

Чрез корпоративните революции САЩ реализират своята геополитическа експанзия в различни региони на света. Основните цели за подобен вид интервенция днес обикновено са държавите от Евразия (предимно Китай, Русия, Индия) и доста държави от Латинска Америка. Ако се ангажираме с някаква прогноза, трябва да очакваме продължаване на американската политика за контролиран хаос до промяна в глобален плана на съотношението между силите на факторите провокиращи хаоса и тези които го неутрализират.

 

2. От корпоратокрация към криптокрация в държавното управление

Корпоративните революции (КР) са рожба на корпоративния модел за управление на държавата. При него властта се осъществява на основата на силни връзки на държавата с транснационалните корпорации и мощните финансови институции. Тези тенденции в съвременната политика на най-развитите държави подготвиха почвата за модел на държавно управление, известен като корпоратокрация. Терминът идва от английското (corporatocracy – власт на корпорациите) и беше въведен в края на миналия век от Световното движение за справедливост (Global Justice Movement - GJM).

Основните постановки на корпоратокрацията са формулирани от либералните фундаменталисти и в проповядваната от тях монетаристична идеология. Неин автор е носителят на нобелова премия по икономика през 1976 г. Милтън Фридман. Понастоящем корпоратокрацията се възприема като форма на държавно управление или политическа система, при която властта се осъществява посредством мощни корпорации и богати банки на основата на връзки между бизнеса и държавата.

Корпоратократичната държава сваля от себе си отговорността за социалното обезпечение на нацията, за нейното съхранение и възпроизводство. При корпоратокрацията политическата класа се поставя под контрола на корпоративната власт. Държавата започва да третира гражданите и националните интереси единствено като човешки или национален ресурс, който трябва да се използва за увеличаване приходите на големите частни компании. По този начин, корпоратокрацията става форма на управление на международния частен капитал.

В този аспект най-характерен случай са САЩ, тъй като там в политическото ръководство на страната масово навлизат бивши висши корпоративни ръководители, бивши ръководители на специалните служби и правозащитните органи.[7] Независимо от висшите държавни постове на които са поставени, тези политици остават силно обвързани с предишната си дейност в корпорациите. Те предпочитат да запазят своите връзки с бизнеса, понеже срокът им за оставане във властта е ограничен. Това ги задължава, независимо от висшия държавен пост, който в момента заемат, те да се ръководят не толкова от държавните интереси, колкото от интересите на компаниите с които са свързани и които са ги изпратили във властта.

Благодарение на този конфликт на интереси държавните и корпоративните цели започват да се припокриват. По този начин, икономическата догма на корпоратократичната държава постепенно унищожава държавния суверенитет, като го замества с властта на олигарсите т.е., с контрола на корпорациите. Освен върху структурите на държавната власт (посредством подкупи на политиците и финансиране на техните кампании) ТНК установяват пълен контрол също върху медиите чрез частично или пълно притежание. С възможностите които имат, за провеждане на своята политика корпорациите привличат също могъщи финансови структури и мозъчните тръстове. Постепенно се стига до положение при което външната политика на държавата започва да се определя и ръководи от ТНК.[8]

Корпоративното управление на държавата може да се осъществява директно и открито от корпорациите, или индиректно (завоалирано) с помощта на личности, които остават винаги в сянка. Във втория случай корпоратокрацията преминава в нов стадии, който се определя като криптокрация. Терминът идва от древногръцката дума „kryptos“, означаваща скрит, прикрит. Криптокрацията е форма на управление при която истинските лидери остават скрити или просто непознати за обществото.[9] При неязапочва да действа втора структура за управление на държавата, която често се обяснява като „правителство в сянка”.[10]

Политолозите посочват следните основни признаци в които проличават особеностите на корпоратокрацията и на нейният последващ стадий – криптокрация:

1. Намалени държавни бюджети, кредити с големи лихви и свободно променящи се условия по тях от страна на банките. Занижени или напълно премахнати митнически бариери, уеднаквен режим за чужди и местни инвеститори и постепенно прогресиращо отдръпване на държавата от националната икономика.

2. Централната държавна банка става независима от правителството и започва да действа като акционерно дружество, а банкирането и печатането на парите постепенно попада изцяло в частни ръце (Какво представлява Федералният резерв?). По този начин централната банка започва да разполага с по-голяма власт от тази на президентската, правителствената, парламентарната и съдебната институция. Всичко това размива устоите на парламентарната демокрация.

3. Пропагандира се създаване на абсолютно неограничен пазар, без каквато и да е държавна намеса в него. Фундаменталните неолибералисти желаят приватизация на всичко – пощи, енергетика, комуникации, транспорт, здравеопазване, образование, пенсионна система. Постепенно функциите на държавата намаляват и тя абдикира от ръководството на всички институции, които я крепят. Управлението на държавата започва да се подчинява на интересите на ТНК, а тези интереси се свеждат единствено до извличане на максимална печалба, независимо от въздействието върху здравето на хората и последиците за природното равновесие.

4. Стремеж режимите да се запазват, развиват и укрепват. Животът на тези, които управляват света, се представя на обикновения човек като образец за подражание и насочване към постоянно потребление. Пропагандира се абсолютното потребителство, както на лично и битово ниво, така също на равнището на природните богатства, като тази политика се обяснява с повишаване благосъстоянието на хората. Резултатите от подобни действия личат в модела по който бяха принудени да се развиват икономиките на държавите от Африка, Близкия Изток и в новите демокрации от Югоизточна Европа.

При криптокрацията реално власттане произтича от избори. Те действат като заблуждаващ параван за избирателите, които нямат представа за начина по който се организират и провеждат и на практика са лишени от алтернатива. Властта на корпорациите не подлежи на мандатност и на какъвто и да е контрол. В действителност избраният или избраните се назначават от елита на криптократите. Този елит възприема и собствената и чуждата държава като колония, която трябва да се експлоатира в полза на корпоративния интерес.

Нееднократно в историята на САЩ, американски президенти и висши политически лидери са предупреждавали обществото за наличието на такова „правителство в сянка”, което тайно управлява Съединените щати и има „невероятно зли намерения”.[11] Някои цитати в това отношение са достатъчно красноречиви.

Първият президент на САЩ Джордж Вашингтон в свое писмо от 24 октомври 1798 г. (намира се в библиотеката на Конгреса), пише: „Нямах намерение да се съмнявам, че ученията на илюминатите, както и принципите на Якобинизма са разпространени в Съединените щати. Напротив, никой не е по-истински доволен от този факт, отколкото съм аз. Идеята, която искам да споделя е, че не вярвах, че ложите на Свободните Зидари в тази страна като общества са положили първо, усилия за пропагандиране на дяволски, или вредни принципи и след това (ако те са податливи) на разделяне. Че лица от тях може да ... всъщност да разделят хората от тяхното правителство е цел твърде очевидна, за да бъде обяснявана.“[12]

Томас Джеферсън, основен автор на Декларацията за независимостта, през май 1816 г. пише до Джон Тейлър (John TaylorMonticello): „Искрено вярвам, като вас, че банковите учреждения са по-опасни от постоянните армии.

В реч на 27 май 1836 г. Джон Калхун (John C. Calhoun), вицепрезидент на САЩ (1825-1832) казва: „А властта в правителството се е повишила повече от самите хора, състояща се от много и различни мощни интереси, обединени в една общност и държащи се заедно, сплотени от силата на печалбите в банките.“

Теодор Рузвелт, 26-ти президент на Съединените щати (автобиография от 1913): „Зад привидното правителството седи невидимо правителство невярно и непризнаващо никаква отговорност към хората. Да се унищожи това невидимо правителство, този мръсен и  нечестив съюз между корумпирания бизнес и корумпираните политици е първата задача на държавническата мисия на деня”.

Удроу Уилсън, 28-и президент на Съединените щати в The New Freedom (1913): „Голяма индустриална нация се контролира от системата си за кредит. Нашата система на кредити е частно концентрира. Ръстът на нацията, следователно, и всички наши дейности са в ръцете на няколко души ... стигнахме до там, да бъдем едно от най-лошо управляваните, едно от най контролираното и доминирано, правителство в цивилизования свят – правителство вече без свободно мнение, вече да не сме правителство по убеждение и с гласуване на мнозинството, а правителство, зависещо от становището и принудата на малка група от доминиращи мъже.

В подобен стил са изказванията на кмета на Ню Йорк Джон Хилан (John F. Hylan) през март 1922 г., и това на конгресмена Луис МакФадден (Louis T. McFadden) на 10 юни 1932 г. пред Долната камара. През 1954 г. сенатор Уилям Дженнер (William Jenner) произнася следната реч: „Днес пътят към тоталната диктатура на САЩ може да се осъществи със строги юридически средства, невидими и незнайни от Конгреса, президента, или хората. Официално имаме конституционно избрано правителство. Работим в рамките на нашето правителство и политическата система .... добре организирана политически действаща система в тази страна е решена да наруши нашата конституция и да се установи състояние на еднопартийна .... Нещо което е важно да помним за тази група не е нейната идеология, а нейната организация… Тя действа тайно, тихо и непрекъснато за да промени нашето правителство…. Тази група …. не е отговорна нито пред президента, нито пред Конгреса, нито пред съда. Тя на практика е несменяема.”

Откровено и в съвсем професионален стил, дългогодишният шеф на ФБР Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) казва в списание The Elks Magazine през 1956 г. – „Човек е затруднен от срещата лице в лице с конспирация толкова чудовищна, че не може да повярва, че тя съществува. Американският ум просто не е стигнал до реализация на злото, което е било вкарано в нашата среда. Той отхвърля дори предположението, че човешките същества биха могли да изповядват една философия, която в крайна сметка трябва да унищожи всичко, което е добро и достойно.“

35-тият президент на САЩ Джон Кенеди (John F. Kennedy) също е безмилостен в коментара си за „властта в сянка. В статия за американската асоциация на издателите на вестници (American Newspaper Publishers Association) от 27 април 1961 г., наречена „Разговор за Тайните общества”, Кенеди казва: „Самата дума „тайна“ е противна в едно свободно и отворено общество. И ние по своята същност като народ исторически се противопоставяме на тайните общества, на тайните клетви и на секретни производства. .... Нашият начин на живот е атакуван. Онези, които са наши врагове напредват по целия свят .... няма война, която някога да е била по-голяма заплаха за нашата сигурност. Ако се очаква появата на „Реална опасност“, тогава мога само да кажа, че опасността никога не е била по-ясна и присъствието є никога не е било по-непосредствено .... Защото ние сме против целия свят, като монолитна и безскрупулна конспирация, която разчита главно на тайни средства за разширяване на своята сфера на влияние върху инфилтрация вместо инвазия, на подривна дейност, вместо на избори, на сплашване, вместо на свободен избор, на партизанщина през нощта вместо армия през деня. Това е система, която мобилизира огромни човешки и материални ресурси в изграждане на сплотена, високо ефективна машина, съчетаваща военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции. Тяхната подготовка е скрита, не е публична. Нейните грешки се погребват, не се коментират. Нейните противници са тихи, не се посочват. Никакви разходи не се поставят под въпрос, нищо не се казва, никаква тайна не се разкрива.”

През ноември 1975 г. в увода на книгата Досието на Рокфелер (The Rockefeller File), конгресменът Лари МакДоналд (Larry P. McDonald) посочва, че – „Рокфелерови и техните привърженици поне петдесет години внимателно следват план за използване на тяхната икономическа власт в постигане на политически контрол първо върху Америка и после върху останалата част на света. Имам ли предвид конспирация? Да, това имам предвид. Убеден съм в наличието на заговор с международна цел, планиран в продължение на генерации и невероятно ужасен по намерение.

В същия дух е свидетелското показание на сенатор Даниел Инойе (Daniel K. Inouye) през 1986 г. пред Сенатската комисия за случая Иран Контра: „Съществува правителство в сянка със свои ВВС, свои ВМС, свой механизъм за финансиране и възможност да преследва своето разбиране за национален интерес, освободено от всички сметки и баланси, както и от самия закон.”

 

3. Криптокрацията и „дълбоката държава”

Не може да не се вярва на хората, управлявали САЩ. Те са убедени, че държавата започва да се управлява от група личности, която не се влияе от избори, не се променя от популистки движения и е недосегаема от закона. Корпоратизирана, милитаризирана, бюрократично стабилна и функционираща с персонал от неизбрани от хората длъжностни лица, тази група в действителност ръководи страната. Тя действа като правителство в сянка и представлява скритото лице на организация, която не зачита свободата на своите граждани. Няма значение кой кандидат ще спечели президентските избори – правителството в сянка стои зад него.Най-новите документи представени от ФБР обясняват възможността да се влияе върху избора на домакина на Белия дом през последните президентски избори (2016).[13]

Според специалистът по конституционно право Джон У. Уайтхед (JohnW.Whitehead), новият президент на САЩ Доналд Тръмп в действителност ще наследи не едно, а две правителства в сянка. Първото тайно правителство се отнася до т.н. „Непрекъснатост на управлението” (Continuity of Government – COG) и е формирано от официално неизбрани лица, които са назначени да работят като правителство в случай на „катастрофа“. COG е невидима заплаха, чакаща обстоятелства като терористично нападение, природно бедствие, икономически срив и други заплахи, които ще є позволят да излезе от потайността си в която действа и сега. Когато COG поеме своите функции полицейската държава преминава във военно положение.

Второто правителство в сянка се определя като Дълбоката/тъмната държава (The Deep State) за което се смята, че представлява най-голямата заплаха за свободата. Състои се от неизбрани правителствени бюрократи, корпорации, изпълнители и медийни магнати, които всъщност диктуват зад кулисите. Това правителство вътре в правителството е истинската причина американците да нямат реален контрол върху управлението на държавата. Deep State „действа съобразно своето намерение, независимо кой е във формалната власт” и се подиграва с формалното провеждане на изборите и цялата мисия за действително представително правителство, което се смята, че управлява държавата.[14]

Уайтхед описва характеристиките на „Дълбоката държава” като милитаризирана полиция, която обединява усилията си с държавните и федерални правоохранителни органи, за да действат като постоянна армия. При нея обединените шпионски центрове и агенции започват масово следене и наблюдение на населението, поставяйки всички в категорията на заподозрени. Последствията са безбройни съдилища и затвори, даващи предимство на корпоративните интереси за сметка на надлежните процеси и истинското правосъдие.

Посочените особености на криптокрацията позволиха опит за смяна на правителството по модела на цветните революции дори в страната, която ги изобрети.

Действията на „дълбоката” държава проличаха в нейната реакция срещу избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Протестното движение срещу Тръмп започна в навечерието на обявяването на резултатите на проведените избори. То беше организирано и координирано от силовия американски елит с подкрепата на основните СМИ и включваше обвинения за намесата на Кремъл в изборния процес в полза на Тръмп.

Движещите сили на Новия световен ред в лицето на тайни или полулегални ордени, съвети, комитети, клубове и т.н., съвместно с корпоративния капитал и контролираните медийните центрове, направиха всичко възможно да предопределят резултатите, налагайки техния избор в лицето на Хилари Клинтън.

Още преди изборите бившият министър на отбраната на САЩ и директор на ЦРУ Леон Панета (Leon Edward Panetta), посочи Тръмп като заплаха за националната сигурност на Щатите. Целта на американската разузнавателна общност беше избирането на Тръмп да се представи за нелегитимно и това доведе до намеци за неговият „импийчмънт” още преди да стъпи в Белия дом.

Доста преди окончателните резултати от изборите, американският историк и политолог Алан Лихтман (AllanJayLichtman), който предсказа резултатите от няколко предишни президентски кампании предположи, че ще бъде направен опит на Доналд Тръмп да бъде наложен „импийчмънт” и президент ще стане избраният за вицепрезидент Майкъл Пенс. Причината за подобни действия срещу Тръмп, според Лихтман, е невъзможността последният да бъде контролиран. Освен това той е и непредсказуем.

Преди него, бившият губернатор на Минесота в интервю пред The Daily Beast предположи, че е твърде вероятно Тръмп да бъде убит. Водещият от Republic Broadcasting Network Дейв Ходжес (Dave Hodges) сравни Тръмп с убития през 1968 г. по време на предизборната борба Роберт Кенеди, тъй като и в двата случая елитът има основателна причина да пожелае смъртта на кандидата, а Алекс Джонс (Alexander Emerick Jones) предупреди, че убийството на Тръмп трябва да се приеме като реална опасност.[15] Подобно опасение изказа и американският политически наблюдател и „баща на рейгъномиката” Пол Крейг Робертс (Paul Craig Roberts).

Поддръжниците на Хилари Клинтън продължиха да се борят и след резултатите от изборите. Десет дни преди заемането на поста от Доналд Тръмп, „Вашингтон пост” съвсем директно призова правителството към държавен преврат, с цел недопускане новоизбрания президент до властта. Ричард Коен от същия вестник определи бъдещият президент като „…самохвалко и лъжец. Той е хулиган и демагог. Той е неук и безделник, искрен или неискрен расист и любовта му към самия него може да се сравни само с моето отвращение към него. Той се кани да стане президент на Съединените щати. Конституционният преврат не е далеч.”[16]

В предаване на CNN „Кой е оживелият при встъпването в длъжност” (Who is Survivor at Inauguration) беше представен жесток сценарий при който избраните президент и вицепрезидент, както и някои лидери на Конгреса ще бъдат убити вследствие на терористична атака. В предаването също така се намеква, че ако „трагедията“ се осъществи, ще се наложи Обама с неговият кабинет да си възвърне контрола над Белия дом.[17]

За тази цел беше проведена и кампанията #Disruptj20.org, която целеше проваляне на честванията на 20 януари, по случай встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Протестните действия включиха създаване на блокади по контролно-пропускателни пунктове, за да се попречи на хората да получат достъп до мястото на събитието. Говорителят на кампанията потвърди, че стремежът на # Disruptj20 кампания ще бъде „да се създаде основа за подкрепа на масови протести и преки действия за спиране встъпването в длъжност на Доналд Тръмп“.

Стремеж за проваляне тържествата по случай встъпването в длъжност на Тръмп проявиха множество групи активисти и неправителствени организации. Организирането на протести против новия президент продължи и след неговото официално встъпване в длъжност. Подкрепа в това отношение беше изказана и в различни райони на света, някои от тях и на правителствено ниво.

Няколко дни преди тържеството по приемането на президентския пост американският портал Политико (Politico) съобщи, че украински политици официално подлагат на съмнение съответствието на Тръмп с позицията на президент на САЩ. Украинските власти разпространиха документи за политическия консултант Пол Манафорт (Paul John Manafort, Jr.), съгласно които той е получил близо тринадесет милиона долара от черната каса на украинската партия на регионите. Целта беше да се покаже връзка на Манафорт с Русия нещо, което не беше потвърдено. Според същият източник, фирмата на професор Електорс Тръст (Electors Trust) е оказвала безплатна юридическа помощ на избиращите републиканци, които са разглеждали възможността да не гласуват за Тръмп.

Координираната операция с цел компрометиране президентството на Тръмп може да бъде определена като вътрешна американска корпоративна цветна революция. Това е сблъсък между конкурентните транснационални неолиберални корпоративни структури, всяка от които има стремеж да контролира бъдещата американска администрация.[18]

В светлината на протестите и бунтовете след избирането на Тръмп, един по-внимателен анализ на динамиката на събитията дава основание да се постави въпросът, това дали е масово движение на обикновените хора, или е нещо много по-организирано и потенциално опасно. Докладите от различни места на протестите показват добре координирани усилия, което не е характерно за спонтанно масово недоволство, както го представят основните медии.

Много от наблюдателите започнаха да намекват за конспирация, поради координирането на предприетите анти-Тръмп действия. Всичко това заприлича на „цветна революция” в американски стил, но вече на територията на самите Щати. Подобни сравнения не са далеч от истината. Ако си припомним вече разгледаните в предишни наши изследвания относно характеристиките и целите на всяка цветна революция, както и нейната очевидна трансформация в корпоративна такава ще забележим, че те присъстват и в случая.

След 1990 г. оригиналните цветни революции се провеждаха масово от американската администрация и всички те бяха насочени „навън”, срещу държави от различни региони на Европа, Африка и Близкия Изток. За тяхната реализация бяха използвани американските секретни служби, Пентагонът, Държавният департамент, както местни и външни неправителствени организации.

Протестите срещу избирането на Тръмп показват, че те също се организират по схемата на цветните революции и имат ясно изразен корпоративен характер. Новото е, че вече се провеждат „у дома” – на територията на САЩ, държавата, която ги изобрети и използва на чужди територии в продължение над четвърт век. Доколкото зад тази „домашна” цветна революция стоят Сорос с неговото Отворено общество, купените СМИ и основните двигатели на Новия световен ред, тя може да се възприеме като действия на правителството в сянка. Организаторите на това инсценирано протестно движение се финансират от могъщите корпоративни интереси, подкрепени от американското разузнаване.[19]

Първоначално съобщенията за протести против Тръмп се появиха в Чикаго с участието на членове от движението на чернокожите Black Lives Matter, обществото на хомосексуалистите Gay Pride и мюсюлмани от студентските общности. Постепенно при тези протести пролича тяхната много добра организация.

Особено активна в това отношение беше групата MoveOn.org, формирана през 1998 г. със своите две независими направления на действие – гражданско и политическо, съответно MoveOn.org Civic Action и MoveOn.org Political Action. За да започне активна дейност, още в началото MoveOn.org получава от Джордж Сорос 1,46 млн. долара, а от Линда Притцкер (Linda Pritzker), член на фамилията хотелиери Хаят – 4 млн. долара.[20]

MoveOn.org представя себе си като гражданска общност, членовете на която се свързват и действат чрез интернет за провеждане на кампании за прогресивни промени в американското общество. В действителност, организацията се свързва с богатите либерали и действа като техен параван. Тя има ярко изразена анти-републиканска насоченост и е дала финансова подкрепа от милиони долари за кандидатите от демократическата партия особено в случаите с Гор, Обама и Клинтън.[21]

От разсекретена информация, публикувана на 17 октомври 2016 г., пролича нарушаване на протокола за работа със секретни материали от страна на Хилъри Клинтън. Също така стана ясно, че група влиятелни служители на Държавния департамент се опитва да координира публикуването на документите, свързани с бившия държавен секретар. В тези документи неизвестен източник посочва, че Законът за свободата на информацията (Freedom of Information Act – FOIA) изисква в случая с Клинтън да се изясни става ли въпрос за връзки с група, която е известна като „правителството в сянка”.

В резюмето на материалите на ФБР се казва: „Имаше мощна група от много високопоставени държавни служители, които някои наричат „Групата от 7-ми етаж“ или „правителството в сянка“. Членовете на тази група се срещат всяка сряда следобед, за да обсъдят процеса FOIA, записите на Конгреса, всичко свързано с Клинтън и имащо отношение до информация относно разследванията на Конгреса и FOIA.“ Пак там се посочва, че някои настояват публикуването на документите относно Клинтън да не става наведнъж, а на порции. Но „правителството в сянка” не успя и ФБР пусна материалите в цялостен вид.[22]

Очевидно, американските държавници са наясно, че цитираната група представлява корпоратизирана, милитаризирана, укрепена бюрокрация, която пълноценно функционира с персонал от неизбирани длъжностни лица и която по същество работи като правителство в сянка, което не зачита свободата на гражданите си. Без значение кой кандидат печели президентските избори, това правителство в сянка остава непокътнато. Последните документи от ФБР разкриват, че „Групата от 7-ми етаж”, е изиграла добре ролята си в последната битка за Белия дом.[23]

Без съмнение, последните президентски избори в САЩ имаха характеристиките на задграничните цветни революции, реализирани от американската корпоративна геополитика в Източна Европа, Северна Африка и Близкия Изток през първите две десетилетия на века. Общественото мнение в САЩ беше манипулирано в полза на предпочитания от корпоративния капитал кандидат, а нежеланата личност беше компрометирана по всички възможни начини и без подбиране на средствата за това.

Въздействието на тази вътрешна американска цветна революция със сигурност ще се разшири, доказвайки че не е просто поредица от спонтанни действия.[24] Остава въпросът дали изборът на Тръмп в действителност е сериозна крачка към промени в американската политика, или той е просто жертва на транснационалния неолиберален капитал, който формира „дълбоката държава”. В този случай изборът на Тръмп може да се приеме като начин да се намали засилващото се недоволство и разделение в американското общество.

Но да се върнем към характеристиките на „дълбоката държава”. Това е военизирана империя с нейните частни изпълнители и отбранителна промишленост, която погубва нацията. В частния сектор тя разполага с огромен брой служители, назначени с частни договори, като по-голямата част от тях са „свръхсекретни – цивилни служители на правителството”. Основните програми и политики на правителството в сянка ще продължат без значение кой заема поста в Овалния кабинет.

Американската NSA изразходва ежегодно около 300 млн. долара за възможност скрито да влияе на процесите по разработка на продуктите на компаниите. Сътрудниците на английската служба за комуникации (Government Communications Headquarters – GCHQ) работят над възможността да разбиват зашифрования трафик на доставчиците на интернет услуги Hotmail, Google, Yahoo и Facebook.

Стремежът на американските специални служби е те предварително да разполагат с информация за всеки жител на САЩ. Според тях своевременното идентифициране на подозрителната личност ще позволи да се действа изпреварващо. Правната основа за подобни действия почива на публикувания през 2001 г. от NSA секретен доклад Transition 2001, който определя стратегията в разузнавателната политика на американското правителство през ХХІ век. За да изпълни поставените задачи Агенцията създава необходимите центрове и инсталира филтри в структурите на Интернет и телекомуникационни компании с което ги прави партньори за събиране на информация.

Създаденото през далечната 1960 година правозащитно звено „Специални оръжия и тактики” (Special Weapons And Tactics – SWAT) с над 80 хиляди служители сега провежда на нищо неподозиращите американци всяка година рутинна полицейска проверка чрез местната полиция за федералните агенции. В национален план SWAT екипите ще продължат да бъдат използвани за справяне с престъпления от тривиален характер като нападения от кучета, домашни спорове, нередовни документи и притежание на марихуана.

При криптокрацията ще продължи правителствената практиката за създаване и използване на частни затвори от корпорациите, а държавата ще се задължи да се поддържа заетост до 90% в тези частни затвори в продължение най-малко на 20 години. Ще се засили използването на частни безпилотни самолети (дронове), като за тази цел Конгресът ще плаща за 300 хиляди единици, кръстосващи небето на Щатите до 2020 година.

Това е индустрия, струваща около 30 млрд. годишно. Дроновете ще бъдат оборудвани с оръжие, ще могат да записват всички дейности с помощта на видеоканали, топлинни сензори и радар. Главен инспектор, служител в американското Министерство на правосъдието твърди, че то вече е пръснало почти 4 млн. долара за използването на местни дронове, използвани предимно от ФБР с грантове за други 1,26 млн. за полицията и неправителствени организации.

Разширяването на американската военна империя ще продължи да изсмуква от страната месечно над 15 милиарда. Пентагонът харчи повече за война от всичките 50 по-известни държави, но това няма нищо общо с гарантиране безопасността на страната, а всичко се прави за обогатяване на военнопромишления комплекс и е за сметка на данъкоплатците. Тъмната държава (Deep State) не само разполага с капитала на нацията, но тя също контролира Уол Стрийт, „който доставя парите, който държи политическата машина в латентно състояние и работи като заблуждаващ марионетен театър“.[25]

В своята книга от 2016 г. „Премахването на Конституцията  и появата на Правителството в сянка” (The Fall of the Constitution and the Rise of a Shadow Government), бившият служител на Конгреса Майк Лофгрен (Mike Lofgren) заявява: „Потайното правителство е толкова силно укрепено, така добре защитено от наблюдение, с огнева мощ, пари и способност и с възможност да противодейства на всяка съпротива, че е почти непроницаемо за въздействие .... Ако има нещо, което то изисква е мълчалив, непрекъснат паричен приток и увереност, че нещата ще останат непроменени. То е още по-склонно да толерира степента на партийно замърсяване и отвличане на вниманието от дневния си ред.”[26]

Лофгрен определя правителството в сянка като „хибрид на националната сигурност и правозащитните органи“, което действа в Министерството на отбраната, Държавния департамент, Департамента по вътрешна сигурност, ЦРУ, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Изпълнителното бюро на президента чрез Съвета за национална сигурност, Надзорният съд за външно разузнаване, в част от жизнено федерални съдилища от първа инстанция, както и чрез някои членове на комисиите по отбрана и разузнаване.

Членовете на правителството в сянка са скритото лице на американската полицейска държава. Бъдещият президент, както и тези преди него ще продължи да бъде пионка в управлението на страната и от него няма да зависи това което ще става.

Лофгрен обръща внимание, че днес шефовете на Гугъл и Епъл правят повече пари от служителите в Уол Стрийт. Това са новите източници на средства за Дълбоката държава. Силиконовата долина прави не само огромни пари – тя притежава също огромно количество информация, което е жизнено важно за сенчестото управление на страната. Националната агенция за сигурност и разузнавателните служби не могат да вършат своята дейност без пряко сътрудничество със Силиконовата долина и нейните информационни възможности.27

Налага се изводът, че днес американският корпоративен елит със своето правителство в сянка присъства в транснационалните банки, в застрахователните, одиторските, пенсионните и телекомуникационните компании, които обезпечават около 50% от световното промишлено производство, имат огромен бюджет, превишаващ този на много държави, както и сериозна тежест в световните научно-изследователски разработки.[27] Със съдействието на Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Световната банка през последните десетилетия криптокрацията се разпростря на континентално и глобално ниво.29

 

Информационни източници

1. Начев Й., ГМО – храната като оръжие, И-во «Сиела», С., 2014

2. Начев Й., Разузнавателни доктрини на ХХІ век, КК „Труд”, 2013

3. Library of Congress: George Washington Warns of Illuminati

4. Mike Lofgren, Essay: Anatomy of the Deep State, http://billmoyers.com/2014/02/21/

5. http://anonhq.com/george-soros-funded-moveon-org-organized-anti-trump-protests/

6.http://beforeitsnews.com/prophecy/2016/11/alex-jones-an-emergency-warning-to-donald-trump-video-2486085.html

7. http://berlogamisha.mybb.ru/viewtopic.php?id=130

8. http://diccionario-internacional.com/definitions/

?spanish_word=cryptocracy

9. http://edition.cnn.com/videos/politics/2017/01/18/donald-trump-inauguration-whos-in-charge-todd-tsr-dnt.cnn

10. http://psychomedia.org/articles/629

11. http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases

100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

12. http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases

100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

13. http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases

100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

14. http://www.counterpunch.org/2016/10/26/a-deep-state-of-mind-americas-shadow-government-and-its-silent-coup/

15. http://www.globalresearch.ca/color-revolution

against-donald-trump/5569300

16.http://www.inquisitr.com/2885453/george-soros-funded-moveon-org-takes-responsibility-for-violent-donald-trump-protest-promises-more-protests-are-to-come/

17. http://www.kara-murza.ru/books/export/index.htm

18. http://www.salon.com/2016/01/05/controlled

by_shadow_government_mike_lofgren_reveals_how_top_u_s_officials_are_at_the_mercy_of_the_deep_state/

19. http://www.thedailybell.com/news-analysis/anti

trump-us-color-revolution-includes-soros-and-clinton-purple-takeover/

20. http://www.youtube.com/watch?v=lpXbA6yZY-8  

21. http://www.zerohedge.com/news/2016-10-24

path-total-dictatorship-americas-shadow-government-and-its-silent-coup

22. http://yournewswire.com/six-former-us

presidents-warn-about-invisible-shadow-government

23. https://www.rt.com/news/359125-top

corporations-richer-nations/

24. https://www.rt.com/op-edge/357760-ttip-france

ceta-tisa/

25.https://www.rutherford.org/publications_resources/john_whiteheads_commentary/the_path_to_total_dictatorship_americas_

26. https://www.washingtonpost.com/opinions/how-to-remove-trump-from-office/2017/01/09/



[1] Формулировката е на бившия държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс.

[2] Известна преди като Движение за световно развитие (World Development Movement - WDM)

[3] Wal-Mart Stores, Inc е американска мултинационална корпорация, която като Walmart, извършва бизнес в търговията на дребно и работи като верига от хипермаркети и магазини за хранителни стоки.

[4] https://www.rt.com/news/359125-top-corporations-richer-nations/

[5] https://www.rt.com/op-edge/357760-ttip-france-ceta-tisa/

[6]  http://www.kara-murza.ru/books/export/index.htm

[7] Начев Й., Разузнавателни доктрини на ХХІ век, КК „Труд”, 2013

[8] Начев Й., ГМО – храната като оръжие, И-во «Сиела», С., 2014

[9] http://diccionario-internacional.com/definitions/?spanish_word=cryptocracy

[10] http://www.zerohedge.com/news/2016-10-24/path-total-dictatorship-americas-shadow-government-and-its-silent-coup

[11] http://yournewswire.com/six-former-us-presidents-warn-about-invisible-shadow-government

[12] Виж “Library of Congress: George Washington Warns of Illuminati”

[13] http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases-100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

[14] https://www.rutherford.org/publications_resources/john_whiteheads_commentary/the_path_to_ total_dictatorship_americas_

[15] http://beforeitsnews.com/prophecy/2016/11/alex-jones-an-emergency-warning-to-donald- trump-video-2486085.html

[16] https://www.washingtonpost.com/opinions/how-to-remove-trump-from-office/2017/01/09/

[17] http://edition.cnn.com/videos/politics/2017/01/18/donald-trump-inauguration-whos-in-charge-todd-tsr-dnt.cnn

[18] http://www.youtube.com/watch?v=lpXbA6yZY-8

[19] http://www.globalresearch.ca/color-revolution-against-donald-trump/5569300

[20] http://www.inquisitr.com/2885453/george-soros-funded-moveon-org-takes-responsibility-for-violent-

donald-trump-protest-promises-more-protests-are-to-come/

[21] http://anonhq.com/george-soros-funded-moveon-org-organized-anti-trump-protests/

[22] http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases-100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

[23] http://www.cnbc.com/2016/10/17/fbi-releases-100-new-pages-on-clinton-email-probe.html

[24] http://www.thedailybell.com/news-analysis/anti-trump-us-color-revolution-includes-soros-and-clinton-purple-takeover/

[25] http://www.counterpunch.org/2016/10/26/a-deep-state-of-mind-americas-shadow-government-and-its-silent-coup/

[26] Mike Lofgren, Essay: Anatomy of the Deep State, http://billmoyers.com/2014/02/21/anatomy-of-the-deep-state/

[27] http://www.salon.com/2016/01/05/controlled_by_shadow_government_mike_lofgren_reveals_how_top_u_s

officials_are_at_the_mercy_of_the_deep_state/

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ