ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана. Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

Автор: ДОКУМЕНТ дата: 04/10/2017 (Брой 4 2017г.) от 91 до 125 страница  

Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов участваха в дискусия за ролята на България в европейската отбрана (Централен военен клуб, 16 октомври 2017 г.) с инициатор  президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Организатори на дискусията бяха Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Института за дясна политика, ПанЕвропа България, Сдружението "Българска отбранителна индустрия", Фондация "Фридрих Еберт" – бюро България, Софийския форум за сигурност, Центъра за изследване на отбраната и сигурността и Центъра за изследване на политиките в отбраната. В дискусията взеха участие и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, председателят на БСП Корнелия Нинова, политици от различни партии, политолози, анализатори, експерти, журналисти, представители на научните среди и гражданското общество. Форумът бе открит от председателя на Български атлантически съюз Сомолон Паси, модератор на дискусията.

 

РУМЕН РАДЕВ

България може и трябва да има активна роля в процеса на интегрирането на европейската отбрана

В контекста на съвременните политически реалности и непредвидимата среда на сигурност Европа не може да си позволи да разчита на военната мощ на други субекти. Ако искаме силен Европейски съюз, неизбежно трябва да вземем съдбата в собствените си ръце и да работим за изграждане на интегриран отбранителен капацитет, чрез който да гарантираме сигурността си. Това заяви държавният глава Румен Радев, който откри дискусия на тема „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“  в Централния военен клуб в София.

Държавният глава приветства извеждането на интегрираната отбрана като основен приоритет, за да може тя да получи необходимото развитие на европейско ниво. “Европейските лидери заговориха открито, че сигурността на Европа не може да се оставя в чужди ръце.  Трябва сами да поемем отговорност”, заяви Румен Радев и отбеляза трансформацията в схващанията на Европейския съюз за военната мощ. “Ако преди години военната сила в ЕС беше разглеждана като възможност за гарантиране на сигурност чрез неутрализиране на заплахите, то днес виждаме всеобхватен подход, при който лидерите разглеждат общата европейска отбрана като нов импулс за интегриране на Европа”, добави президентът. Румен Радев посочи, че годишните загуби, които търпи ЕС вследствие на фрагментацията на отбранителната индустрия на държавите членки, възлизат на от 50 до 100 млрд. евро. 

Президентът призова България да направи усилия и да се възползва от шанса да бъде активен и отговорен участник в процеса по интегрирането на военните способности на държавите членки на ЕС. “Ние трябва да бъдем гъвкави и прозорливи, за да отговорим на съвременните предизвикателства. В свят, в който глобалните играчи развиват своята военна мощ, не можеш да останеш само с инструмента на “меката сила”, категоричен беше държавният глава.  

По думите на президента, избраният от ЕС подход към обща отбрана чрез генериране на отбранителни способности и интегриране на изследователските структури и организации, ще доведе до обединяването на индустрията и на европейския отбранителен капацитет в бъдеще. 

Президентът подчерта ролята на стартирания по-рано тази година Европейски фонд за отбрана и изрази надежда този инструмент да се превърне в двигател на развитието на високите технологии и отбранителната индустрия в ЕС. “Фондът е големият шанс на България да бъде част от европейските процеси в отбраната”, заяви Румен Радев, но предупреди, че преди всичко България трябва да покаже, че е способна да генерира свои способности и да допринася реално към капацитета на партньорите си. 

“Не можеш да бъдеш лидер, ако самият ти не си пример при идентифицирането на проблемите на сигурността и подходите към решаването им”, заяви Румен Радев и призова решенията за развитието и модернизацията на българската отбрана да се вземат отговорно и с оглед на реалните нужди.  “Проблем е нашето собствено отношение към проблемите на сигурността - дали ще инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме собствения си суверенитет, или защото така искат или ни налагат нашите съюзници и партньори”, предупреди още държавният глава. Той  посочи, че инвестиционните решения, касаещи въоръжението ни, отекват извън границите на държавата и трябва да бъдат насочени към преодоляване на “технологичната бездна” между нас и нашите съюзници. 

Президентът призова още за дефиниране на ясни приоритети и прилагане на съобразени с тях програми за индустриално сътрудничество в сферата на националната отбранителна промишленост, които да донесат иновации и траен растеж на производителността в този отрасъл.

Според Румен Радев по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз страната ни има шанс да докаже, че по-малките страни могат да участват активно и да дадат стимул на процесите на интегриране на европейската отбрана. 

Източник: Президентството

 

РУМЕН РАДЕВ

Сигурността на Европа не бива да се оставя в чужди ръце

Темата за европейската отбрана и сигурност се разгоря наново след кризаата в Украйна и особено след Брекзит, след политическите послания на президента Тръмп.

След тези събития Европа погледна на въпросите на сигурността от друг ъгъл. Европейските лидери в лицето на канцлера Меркел и председателя на ЕК Юнкер заговориха открито, че сигурността на Европа не бива да се оставя в чужди ръце. Трябва сами да поемем отговорност за нашата собствена сигурност. Президентът Макрон отиде по-далеч, като заговори за военната мощ като средство на гарантиране, на отстояване на съюза, заговори за обща европейска военна академия, за споделени бюджети.

В свят, в който другите глобални играчи развиват своята военна мощ, ти не можеш да останеш само с меката сила.

Това заяви на дискусията „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“ президентът Румен Радев.

Европейските отбранителни сили не могат да заместят НАТО, те могат да действат заедно с алианса, подчерта държавният глава.

ЕС изживява трансформация в схващанията си за своята военна мощ - за нейната същност и за нейната роля. Ако преди години тази мощ беше разглеждана като възможност за гарантиране на сигурността на европейските граждани в момента виждаме един по- всеобхватен подход, европейските лидери разглеждат военната мощ като нов импулс за интегрирането на Европа, като новото средство за постигане на амбициите, заложени в Римския договор, каза президентът.

Ние трябва да бъдем много гъвкави и прозорливи, да бъдем в крак с времето, подчерта държавният глава.

Румен Радев подчерта ролята на европредседателството. Той обаче не скри, че в момента не можем да се включим на ниво в общи операции, проблемът може да се реши само с нова техника. Радев изтъкна, че трябва да се инвестира в нова техника, а едва след това да се ремонтира старата.

Държавният глава подчерта, че българският научен потенциал трябва да се използва, да участва, в значими европейски проекти. И даде пример, че вече се говори за европейски танк и европейски изтребител.

Държави като България трябва да участват в проекти за дронове, в сферата на космоса, защото е доказала способности в подобни сфери , заяви Радев, който първи взе думата и като като бивш първи пилот. Той честити 105-годишнината на българските авиатори и благодари на Станишев за поканата.

"Идеята за обща европейска отбрана не е нова и съществува и в първите договори и в Лисабонския договор. Той регламентира постоянни структури на сътрудничество. Този дебат се разгоря отново след конфликта в Украйна. Европа погледна на проблемите на сигурността и от сдруги ъгъл. След срещата на Г-7 това лято европейските лидери в лицето на Меркел и Юнкер заговориха открито, че сигурността на Европа не може да се очаква в чужди ръце. Макрон отиде и по-далечи заговори за военната мощ като начин за отстояване на политиките на Европа. Заговори и за обща военна академия. Виждаме всеобхватен подход и тази обща военна мощ е разглеждана като нов импулс за обединение на Европа", заяви Радев.

По думите му това поставя и редица проблеми като този с военното строителство на общата европейска отбрана. "Бъдещите европейски сили не могат да заместват НАТО, а само да допълват НАТО. Това поставя големия дебат за техните структури, ръководство.

Другият проблеми е фрагментацията на европейската военна индустрия. В ЕС има 176 основни въоръжени платформи, а в САЩ са 30. В ЕС има 17 типа основен боен татнк. Финансовите загуби от такъв подход се явяват от 50 до 100 млрд. евро на година. Но пък насилственото обединяване противоречи на принципите на конкурентността и свободния пазар", допълни Радев. Той заяви, че засега Юнкер правилно е отложил обсъждането на тази тема за по-късен етап, като сега се насочат усилия към първите стъпки - общите изследователски програми.

"Големият шанс на България е да бъде страна в тези процеси. Трябва да покажем зрялост и трябва да покажем, че можем да генерираме способности и да бъдем лидер по време на европредседателството да поставяме точните теми по проблемите на сигурността. Първият ни проблем е нашето отношение по проблемите на сигурността - дали ще инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме собствения си суверенитет или ще направим, защото така ни е наложено от нашите съюзници. Или пък за да задоволим исканията на шепа военни, на гърба на обществото, което има също много нужди.

Трябва да преодолеем изоставането на процесите за въоръжението на армията. Към момента ние не можем съществено да допринесем за генериране на способности в обща европейска отбрана. Ние не можем да комуникираме с останалите дори, защото например дори транспортните ни вертолети не разполагат с подсигурена гласова система. Не можем и да участваме в единното информационно пространство.

Крещяща е нуждата военните да продължат да водят военна подготовка. Но ако инвестираме задълбочено в техника, няма да останат ресурси. Трябва да преценим какъв ще е пътят за новата техника и едва тогава да решим проблема с ремонтите на старата. Нашият военно-промишлен комплекс в последните години има значителен ръст, но той е базиран на технологии за производство на стрелковото въоръжение с образци от съветско време. Ако конфликтите затихнат, и нашето производство ще затихне, защото няма модерни системи", допълни Радев.

Четвъртият проблем според него е и фрагментацията на военните изследвания.

"Убеден съм, че имаме потенциал по време на европредседателството да поставим значими теми. Имаме шанс страни като нашата да станат активен участник в интегрираната отбрана, изследвания и военна промишленост. На първо място трябва да се изградят критериите да участие в общата отбранителна система и така да са поставени, че страни като България да могат да се присъединят. Също така трябва да се поставят критериите за участие в общия военноизследователски фонд и трябва да водим дебата така, че и България да може да е активна страна. България трябва да постави във фокуса на политическия дебат вариантите за трансформация към общо европейска отбрана", заяви още Радев.

Източник: Епицентър, 18 октомври 2017 г.

 

БОЙКО БОРИСОВ

Обща отбрана, а откъде ще дойде противникът?

"Когато общият европейски план се задейства ракетите от Крим почват да сочат и към България. Ставаме цел. Как ще се предпазим със 7, 10 или 15 самолета, ако не действа някакъв европейски план", попита премиерът

Приемам с прискърбие темата за въоръжаването, защото всяка военна доктрина първо предвижда да им бутнеш мостовете и магистралите, нещо, което ние искаме да строим.

Това заяви на дискусията „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“ премиерът Бойко Борисов.

Говорим за отбрана, а откъде ще дойде нападението. Защо няма мигрантска вълна в Щатите? Тези въпроси постави Борисов.

Премиерът обърна внимание, че в Европа избори вече се печелят само с антимигрантска реторика.

С прискърбие приемам всички такива дискусии, защото когато в света се заговори за отбрана се има предвид нещо други - когато се стигне до войни, става дума за разрушаване на мостове, магистрали и всичко това, което ние градим", обяви Борисов. Той припомни, че е предложил пръв ЕС да стане член на НАТО и тогава не са искали да чуят.

"За 6 месеца претърпяха пълна промяна по темата като видяха какви военни съюзи се правят на Изток. Как ще се оправим ние, ако се отиде от дипломацията и се изпусне положението до военни конфликти" , попита Борисов. По думите му България може да се включи в много звена на общата европейска индустрия по отношение на производство на кораби и сухопътни машини, както и по отношение на ремонтите на авиацията.

По думите му трябва да се направи КСНС, за да се изяснят точно какви са заплахите за България по темата отбрана и тогава да се реши накъде да се насочат усилията.

"Започнахме с мигрантската вълна в Европа, после терористичните актове. Европа явно очаква нападение отнякъде, виждате, че не може да се справи ЕС и логично се обръща към отбраната. Но трябва да бъдат изяснени първо заплахите, за да се направи точната стратегия. Дипломацията и по-твърда ръка в нея от нашите европейски лидери, може до голяма степен да помогне до спадане на напрежението и не трябва да се отказваме от тази опция", категоричен бе премиерът.

Той заяви, че ако военните убедят политиците, че отбраната е по-важна, приоритетите на правителството ще се променят в тази посока.

"Досега давахме най-много пари за образование и сме обяснявали защо. Ако военните ни обяснят защо е нужно да променим тези приоритети, ние ще го направим. Но трябва да е ясно, че мястото ни е такова, че заплахите могат да дойдат от много посоки", заяви Борисов.

По думите му трябва да се направи КСНС, за да се изяснят точно какви са заплахите за България по темата отбрана и тогава да се реши накъде да се насочат усилията.

„Военните добре си дават сметка какво значи военен съюз Индия, Китай, Иран, Русия и Турция. Какъв отбранителен съюз ще има срещу този, ако се изпусне дипломацията и дойде време военните да го решават. Само брутният продукт на тези държави е по-голям от този на Г-7“, добави той.

Премиерът обърна внимание, че за първи път се е вкарала думата индустриално сътрудничество.

Борисов припомни, че преди време в България са се произвеждали верижни машини, които в момента струват около 15 млн. евро. „Какво пречи пак да правим това. Да, ще направим индустриално сътрудничество с някоя държава – за електротехника, за оръжие. Същото се отнася и за голяма част от корабите. Как ремонтираме натовски хеликоптери?

В авиацията през последните години се направи доста. Г-н Радев го каза правилно – отиват в Афганистан и се оказва, че са купени все транспортни вертолети. Пазарени са така в поръчките, че нямат въоръжение. Сега, на фона на всичко – заплати трябва да вдигаме, трябва да ги превъоръжаваме, те нямат нищо“, каза още той.

„Много е важно и благодаря на всички, че имаме обществен консенсус. Ако считаме, че ще има война и ще се готвим за такава, трябва да преориентираме държавата в такива условия. Въоръжение, армия, пари насочваме в тази посока. Но те не могат да стигнат за всичко. Ако това е консенсусът действаме по тази тема. Иначе милиард за това, за онова, доходи, доходи", подчерта Борисов.

„И на нас ни се иска всичко да стане, да не говорим, че трябва да подменим и ракетите, които имаме. Затова с Общата европейска отбрана започваме да мислим и откъде ще дойде противникът. Същият ли е южният фланг на НАТО с тези нови съюзи, като имаме предвид и отношенията между големите европейски държави и Турция. Имаше време, когато унищожавахме и ракети. Как ще се предпазим с няколко самолета?

"Когато общият европейски план се задейства ракетите от Крим почват да сочат и към България. Ставаме цел. Как ще се предпазим със 7, 10 или 15 самолета, ако не действа някакъв европейски план."

Какво ще правим, ако няма европейски план? Генерал Боцев трябва да направи план, да каже каква война ще водим, как да ги посрещнем, откъде ще дойдат“, коментира премиерът. „Щом слагаме тази тема – отбрана и почваме всички да говорим, че явно ни е страх, Европа очаква отнякъде нападение“, добави той.

Според него ЕС не трябва да скъсва всички споразумения с Турция. "Когато в света започне да се говори за въоръжаване, нищо добро не е имало в историята. Във всички военни доктрини влиза първо да им събориш мостовете, магистралите, централите, това, което ние сме градили. Европейската дипломация търпи огромни укори. Само преди няколко месеца дори президентът Макрон беше против обща отбрана. За няколко месеца всички претърпяха метаморфоза", заяви Борисов.

„Европа става под натиск. Нито можем да се справим с тероризма, атакуваха най-силните държави и успяха. Избори в Европа се печелят с антимигрантска вълна. Тези, които са далеч от границата с Турция твърдят, че тя не била в ЕС. Ок, не е, но защо трябва да скъсаш с всички споразумения. На тях им е лесно, далеч са“, допълни Бойко Борисов.

Много можем да си говорим. Надявам се с дипломация и по-твърда ръка от европейските ни лидери.

Поколенията са забравили какво е война. Европа не е подготвена. Тези държави, които са готови за война, при тях човешкият фактор не съществува или е пренебрежимо малък. В Европа един войник да загине е трагедия. И това е правилно, най-хуманно, ценим човешкия живот“, каза още той.

Източник: Епицентър, 18 октомври 2017 г.

 

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:

Належащо е да формираме час по-скоро българска национална позиция за отбраната и сигурността на Европа

"Европейската комисия представи шест доклада за бъдещото развитие на ЕС. Един от тях е свързан с отбраната и сигурността. Належащо е да формираме час по-скоро българска национална позиция". Това каза Сергей Станишев по време на обща дискусия на тема: „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“. "Средата на сигурност се промени драстично. Някои части от света се дестабилизираха тежко - бежански вълни, неуправляем миграционен поток, терористични заплахи, кибер заплахи. Това изисква европейски отговор, защото НАТО не е създадена за това. Променя се характера на трансатлантическото партньорство. След избора на Тръмп, Америка се затваря повече в себе си. След референдума за Брекзит, ЕС ще бъде напуснат от една държава, която винаги е блокирала движенията за сигурност като твърди, че НАТО ще се погрижи. САЩ планират 10% увеличение на бюджета за сигурност. За съжаление сме свидетели на нова надпревара във въоръжаването и ЕС не може да остане и да бездейства. Колективно ЕС действително е втори в света по разходи за отбрана, но ефективността е 15%, което трябва да се промени", обясни председателят на ПЕС. "Наред с политически решения трябва да покажем капацитет и способности в отбраната на света. ЕС ще обърне внимание на три варианта за сигурността - сътрудничеството на отбраната, споделената сигурност и отбрана и обща отбрана и сигурност. Всички признават, че нито една от европейските страни не може да се справи сама с рисковете в сигурността. Това важи два пъти повече за средни и по-малки страни като България. В този процес ще се получи реална възможност да увеличим способностите си в тази сфера. Ако ние сами не покажем възможности и не модернизираме военните си сили, никой няма да ни иска в това сътрудничество. Трябва да потърсим възможност да вземем решения, които са отлагани много години. Трябва да търсим интеграция в новите технологии", допълни той. "Има три инструмента за отбраната, които сега се определят. Първо, постоянно структурираното сътрудничество. Юнкер го нарича "спящата красавица на ЕС". Около 20 страни могат да се включат. Много важно е да не допуснем това да бъде още един кръг създаващ разделение. Това е зле за България. Ние трябва да търсим включваща схема и да не бъдем изолирани. Второ, европейският охранителен фонд, за който комисията заяви много сериозни намерения. Наред с това от 2020 година по 1 милиард евро съфинансиране от разходите, които биха се направили в подобна дейност от частни структури. Трети инструмент - координирания годишен данък на отбраната. И последно, искам да подчертая какви трябва да бъдат ролите на България. Трябва да увеличим сигурността на гражданите и да бъдем в ядрото на тези процеси, да бъдем инициатори и двигатели и да положим усилия интелектуалният ни капацитет да бъде насочен, за да има бъдеще тази индустрия", заключи Станишев.

Източник: Агенция Блиц, 18 октомври 2017 г.

 

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

Общата европейска отбрана е абсолютно необходима, но е необходимо и повишаване на способностите на нашите Въоръжени сили

Общата европейска отбрана и общата европейска армия са абсолютно необходими и нашата страна е една от най-заинтересованите те да станат факт. Това заяви министърът на отбраната Красимир Каракачанов на дискусията „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“. По думите му обаче - докато се реализира идеята за обща европейска отбрана, категорично трябва да се върви към повишаване способностите на нашите Въоръжени сили. Основните акценти тук ще бъдат - модернизацията на армията, повишаване на мотивацията на личния състав, ремонт и поддръжка на съществуващата бойна техника, както и включване на българския военнопромишлен комплекс в модернизационните проекти. При реализацията им важен акцент ще бъде както прозрачността, така и ангажирането на българските фирми от военнопромишления комплекс, подчерта още той. За мотивацията на личния състав, съществена стъпка би било повишаване на възнагражденията на военнослужещите, което макар и не достатъчно, на този етап е стъпка в правилната посока, допълни още министърът на отбраната Красимир Каракачанов. 

Източник: Министерство на отбраната

Каракачанов се обяви за обща европейска армия

В интерес на всички държави от ЕС е да има обща европейска армия и обща европейска сигурност, отбеляза министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

"За да се случи общата европейска сигурност, чиновниците в Брюксел трябва да спрат да говорят и да започнат да действат. Нещата се говорят малко теоритично и отгоре отгоре. Обща европейска армия може да има, ако има повече политици като Еманюел Макрон. Обща армия може да има, ако ЕС се откаже от идеята за Европа на две скорости. Такава армия е абсолютна необходима.

В ЕС трябва да започнат да гледат на държавите като България като равнопоставени партньори. Принципът трябва да е прозрачен. Много по-евтино ще е за всички, ако се обединят силите", категоричен беше министърът на отбраната.

"Модернизацията на армията ще се случи, но това няма как да стане за 6 месеца. По-голям проблем е недокомплектът на армията. В проекта за модернизация трябва да включим нашия военно-промишлен комплекс. Всички трябва да разберат, че ние не сме просто един купувач. Ние искаме парите на българския данъкоплатец да отидат в нашия военно-промишлени заводи. Не мисля, че някой ще ни се разсърди за това. В крайна сметка ние предлагаме прозрачност и сътрудничество", разкри вицепремиерът Каракачанов.

"Държавите в ЕС трябва да определят приоритетите си. Някои считат, че Русия е основната заплаха. Други считат, че това са ИД и тероризма. Идеята за обща европейска сигурност е прекрасна и ние сме едни от заинтересованите това да се случи. България може да бъде гарант и двигател за сигурнсотта в региона. Не случайно основен приоритет на европредседателството ни е интеграцията на Западните Балкани. Това е много важно условие за сигурността на целия ЕС", категоричен беше военният министър.

Източник: Dir.bg

 

Каракачанов: Националната сигурност - през обща европейска отбрана до хората на първо място. Ние изоставаме много в отбраната!

Аз не смятам, че да си националист трябва да бъде предимно на антиевропейска основа. Аз няма да влизам в научния текст, който са ми написали от "Отбранителна политика". Аз ще разсъждавам, защото е по-важно. Може ли да има обща европейска сигурност и армия - може, защото ЕС ще загуби ролята, която и без това не си е издействала още като фактор за сигурност към своите членки". Това каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов по време на дискусия на тема: „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“.

"Няма страна в която да има икономика без потенциал в сигурността. Много хора ще кажат Швейцария, но тя отделя много по-малко пари за сигурност и това е факт. По отношение на сътрудничеството във военнопромишлената област. Ако този проект означава да бъдат включени всички страни равнопоставени, ще има смисъл. Не трябва да играем на малки и големи, което е практика, а всички да сме равни", обясни той. "Ние изоставаме много в отбраната. Можем ли да говорим за модернизация без да имаме мотивиран личен състав? Първите 15 до 20 години в армията се пипаше с мръсни политически ръкавици и това нанесе огромни поражения. Увеличението на заплатите е стъпка в правилната посока. От тук идва друг въпрос - модернизация или поддръжка? Трябва да поемем ангажимент и да поддържаме, и да модернизираме сегашната техника. Усилията трябва да са насочени в двете посоки. Докато движим проекта за модернизация, трябва да се движат фрегатите и да извадим потенциала на това, което имаме сега. Трябва да се пипа прозрачно. Обществото обича армията, но се интересува и от това как се изразходват парите. С тези принципи трябва да вървим към повишаване способностите на военните ни сили. В проектите за модернизация за машините и корабите, възможността да включим военнопромишления ни комплекс е голяма. Трябва да разберете, че не сме купувач в магазина, който е отделил пари от скъсания джоб на българския данъкоплатец. Много се радвам, че преди няколко дни с министъра на отбраната на Франция го обсъдих и получих разбиране и това е малка крачка", допълни Каракачанов.

"Все още имам личното впечатление, че нещата се говорят малко отгоре. Едни смятат, че Русия е заплаха, а други точно обратното. Радикализацията обаче е по-голям проблем. Не знам до колко част от европейските срещи са мотивирани за обща отбрана, но ние имаме пряк интерес от това. В Черноморския регион има и други проблеми, освен Русия и Украйна. Интеграцията на западните Балкани също е проблем. Той може да доведе до сътресения в цяла Европа. Като сме в НАТО и ЕС си мислим, че има кой да ни реши проблемите, но това не е така. Тази нова идея трябва да бъде подкрепяна и да работим през времето, в което европредседателството е тук", заключи той.

Източник: Агенция Блиц, 18 октомври 2017 г.

 

КОРНЕЛИЯ НИНОВА

Само единна и силна Европа може да даде сигурност на всеки европейски гражданин

Поздравявам организаторите и участниците в конференцията "Заедно в сигурността", като изключително навременна и важна, с оглед на предстоящите решения в следващите няколко месеца, може би година, и на прага на председателството на България на Съвета на ЕС.

Поздравявам и личния състав на ВВС с празника им. Пожелавам им да бъдат здрави, да имат възможност и сили да продължават да пазят небето и сигурността на държавата ни.

Наистина в следващите месеци предстои да се вземат решения, в които тези, които сме тук, ще имаме важна роля, защото тук е законодателната власт, президентската институция, изпълнителната власт, професионалистите по тема сигурност, отбранителната индустрия. Всички, които можем да дадем своя принос в решаването на въпросите, които стоят пред нас.

Кое може да ни обедини, защото сме различни в тази зала. Мисля, че могат да ни обединят две неща. Първото е, ако се съгласим всички, че поставяме на първо място националния интерес на България, националната сигурност на държавата и на всеки български гражданин и желанието ни да няма война и да не допускаме България да бъде използвана като плацдарм за военни действия. Да кажем, че искаме мир и, че националният интерес на България е по-важен за нас. Второто нещо, което мисля, че може да ни обедини, е да кажем, че сме за единна и силна Европа, на една скорост и европейските лидери и европейските народи, въпреки различията си, да намерят общия път това да бъде постигнато. Ако имаме съгласие по тези две големи теми, то имаме и шанс вече и в средствата за постигането на тези цели да търсим общите решения.

И в Европа различните държави, различните лидери, имат различни мнения по въпросите за сигурността и отбраната, но какво може и там да ни обедини? Всяка държава има своите национални предизвикателства и ние имаме – демографска катастрофа, социален срив, проблеми в здравеопазване, образование. Но имаме ли общи предизвикателства пред всички европейски държави? Имаме, общите заплахи – конфликтът в Сирия и последвалата миграционна вълна, тероризмът, който не избира коя европейска държава да удари. Кибератаките обща опасност ли са? Да, обща опасност са. Следователно, организирайки се и виждайки и оценявайки тази обща опасност, трябва да намерим и общи решения и общата европейска отбрана е част от това общо решение.


Всяка държава-членка трябва да даде своя национален принос в тази обща политика, но и да види как от общото да защити и своя национален интерес. Какъв би могъл да бъде нашият национален интерес и какви проблеми ние първо трябва да решим тук, в България, за да имаме претенции по време на председателството и в общия диалог да бъдем лидери в решаването на тези проблеми? Пред нас стоят няколко въпроса на тема отбрана и се позовавам на професионалистите. И двата доклада за отбраната – единият на служебния кабинет, другият на редовния кабинет, показват, че състоянието на нашата отбрана не е на равнището, на което се очаква, за да защити националната сигурност. Двата доклада в различна степен го отчитат, но общата тенденция е такава. Следователно какво трябва да се направи? Да поставим на първо място човешкия фактор, а след това модернизацията и техниката, защото каквато и техника да закупим, ако няма хората, професионалистите, готовите да я използват, тази техника няма никакъв смисъл. Със съжаление чух днес ръководството на ВВС на празника им да споделя, че изключително много се тревожат от демотивацията на личния състав, от напускането на кадрите и от липсата на кадри. Следователно, човешкият ресурс трябва да е на първо място. На второ място, нещо, което колегите не споменаха, ние смятаме, че имаме нужда от нова нормативна база. Има няколко закона, противоречащи си, някои остарели текстове. Нашите експерти предлагат да се направи преглед на отбраната и на база на цялостен преглед на състоянието на отбраната, да приемем нов закон за отбраната и нов закон за резерва, тоест да си осъвременим нормативната база, която да се вписва и в общата европейска.

На трето място идва модернизацията. И тук имаме очевидно и политически големи спорове много години наред, не е от вчера този проблем. Къде е балансът? И трите рода войски имат нужда от модернизация. Имаме нужда от такава и на фона на това, което се случва в света вероятно, но можем ли политиците да намерим баланса? Така да бъде разположен във времето, че да не натоварва най-бедната страна с големи социални проблеми до степен, така че правителството, което и да е то, да може да решава и други проблеми. Необходим е баланс и разполагане във времето на тези проблеми.

Премиерът каза, че сега за първи път се говори за индустрията и за индустриално сътрудничество. Не, не е за първи път. Едно време имаше, офсет се казваше в България, и първите проекти бяха съпътствани с офсет. Това беше индустриално сътрудничество. Това беше инвестиция отвън в българската отбранителна индустрия, но това за известно време беше изоставено. Оттук, ако се реши темата с модернизацията, кога и как да се направи, следващият въпрос е индустриалното сътрудничество и ролята на българската отбранителна индустрия. Как може България и нашата индустрия да получи от общата политика, от общия отбранителен фонд, който предлага възможности, както за индустриално развитие на отбранителната промишленост, така и за иновации и технологии. България имаме потенциал и тук има хора, които и в годините назад са правили иновации и технологии. Имаме умствения потенциал като нация, имаме и отбранителната промишленост. Ето възможностите как да се възползваме от тази обща европейска политика, така че да си облекчим и националния бюджет, към който има много претенции и който има много ангажименти - към здравеопазване, образование, социална политика. Ето сериозни големи въпроси, които предстои да намерят своето решение в следващите месеци. Още веднъж казвам, възможно е да се намерят тези решения на базата на национално съгласие, но стъпвайки на принципи и на ценности - и български, и европейски, и те да бъдат национален интерес, и мисъл за това, как Европа в следващите месеци и години да намери своя общ път, дори и в различията си, да остане единна и да стане силна и да намери общото решение за сигурността, не само за ЕС като съюз, но и за всеки европейски гражданин като човек.

Източник: Фейсбук 

 

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2020

1. ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

„Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020“ е разработена в съответствие на чл. 16, т. 6 и 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Програмата има за цел да продължи и развие започналия в приетата от Народното събрание през 2010 г. „Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България“, процес на стратегическо преосмисляне на отбранителната политика и изграждане на отбранителните способности.

Този документ определя параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г., чрез ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната.

Програмата ще послужи за основа при разработване на „План за развитие на въоръжените сили 2020“.

2. ИЗВОДИ ОТ СРЕДАТА НА СИГУРНОСТ И НЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ

Средата на сигурност е динамична, сложна и противоречива. Трудно предвидими предизвикателства, рискове и заплахи за националната и международна сигурност пораждат кризата в Украйна и развитието на „хибридната война“; дейността на терористичната организация „Ислямска държава“; нерешените проблеми на сигурността в Западните Балкани; замразените конфликти в Черноморския регион; продължаващите конфликти в Афганистан, Близкия изток и Северна Африка; тероризмът; разпространението на оръжия за масово унищожение; нелегалната миграция и трафикът на хора, оръжия и наркотици; проблемите пред енергийната сигурност; кибератаките; организираната престъпност; демографските предизвикателства; екологичните проблеми и други.

Обстановката в Западните Балкани остава относително стабилна. Независимо от положителното влияние, което оказва стремежът към европейска и евро-атлантическа интеграция и ангажимента на НАТО и ЕС към укрепването на сигурността в региона все още продължават да се генерират рискове, произтичащи от етническа и религиозна нетърпимост. Допълнителен риск за сигурността, включително за нашата страна, поражда и набирането на доброволци за бойни действия в кризисни райони от мюсюлманските общности, както и завръщащите се в Европа и Западните Балкани радикални ислямисти, участвали в бойните действия в Близкия Изток.

Разнопосочни регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в черноморско-каспийския регион, като замразените конфликти в него и трудностите за тяхното урегулиране остават предизвикателство пред сигурността.

Нестабилността по източния и южния фланг на НАТО налага своевременната и пълна реализация на взетите на Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.) решения. В тази връзка, елемент от прилагането на мерките от Плана за готовност за действие на Алианса (Readiness Action Plan - RAP) е развръщането на Щабен елемент за интеграция на силите на Алианса на наша територия през 2015 година.

В отговор на влошената среда за сигурност НАТО увеличава числеността на силите си за бързо реагиране до 40 000 души. Създават се сили с много висока степен на готовност до размера на бригадно военно формирование и допълва системата за командване и управление с нови елементи. Силно се съкращава времето за тяхната готовност за действие. При запазване на тенденциите за нарастване на заплахите от асиметрични и хибридни действия в близост до територията или на територията на Алианса ще бъдат взети и нови адекватни мерки.

В тази връзка Република България има готовност за участие в Междинните сили на НАТО с много висока степен на готовност (Interim VJTF Capability/Solution).

Независимо че все още липсват ясни индикации за появата на пряка конвенционална военна заплаха за територията на НАТО и Република България, налага се изводът, че е налице трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост до източния и югоизточния флангове на НАТО.

Международният ред в Европа и принципите на изграждане на международните отношения за ненарушимост на международно приетите граници, ненамеса във вътрешните работи на други страни и зачитането на правата на нациите на свободно самоопределение са силно подкопани.

Кризисните процеси в Близкия изток и Северна Африка предизвикаха масови бежански и миграционни потоци, включително към Република България, което създава възможност за инфилтриране на лица, свързани с терористични и криминални организации или на отделни екстремисти.

Нестабилният и конфронтационен политически процес в Афганистан, както и недостатъчните способности на афганистанските сили за сигурност да гарантират самостоятелно мира в страната, са фактори, които продължават да носят значителен дестабилизиращ потенциал. Ангажираността на НАТО в Афганистан ще продължи да бъде стабилизиращ фактор в средносрочен план. Република България ще продължи участието си в новия формат на операцията на НАТО за подпомагане обучението на афганистанските сили за сигурност. Приносът на нашата страна за операцията на НАТО в Косово и на ЕС в Босна и Херцеговина ще продължи да се осъществява до постигане на техните цели.

В средата на сигурност и по-конкретно в ключовите за българските национални интереси региони се запазват негативните тенденции за задълбочаване на съществуващите и възникване на нови конфликти и кризи, които пряко или косвено влияят върху националната сигурност и изискват развитие на отбранителни способности и поддържането им в готовност.

3. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА

3.1 Стратегическа цел на отбранителната политика

Стратегическата цел на отбранителната политика е защитата и утвърждаването на националните интереси, чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности в рамките на единния комплект оперативно съвместими модерни въоръжени сили.

3.2 Приоритети на отбранителната политика

Мисиите и задачите на въоръжените сили и приоритетите на отбранителната политика са неразривно свързани с националните интереси.

Тези мисии и задачи са в подкрепа на националните интереси, дефинирани в Стратегията за национална сигурност. Най-пряко отражение върху приоритетите на отбранителната политика има приносът за реализиране на следните национални интереси:

(1) запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията;

(2) защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи;

(3) благоприятната и предвидима среда за сигурност;

(4) ефективно функциониране на българските институции заедно с тези на ЕС и НАТО за постигане на колективната ни сигурност и подобряване на нейното състояние чрез развитие на оперативната съвместимост;

(5) поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на регионална сигурност и стабилност;

(6) развитие на регионалното сътрудничество в зоната на Черноморския регион;

(7) превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност;

(8) принос към провежданите операции на ООН, НАТО и ЕС в съответствие с възможностите на страната. Водещо начало е постигането на максимално висока степен на трансформация на всеки вложен в отбраната лев в реално използваеми отбранителни способности. Трансформирането на наличните ресурси в реално използваеми и оперативно съвместими отбранителни способности е мерилото за успех.

Приоритет в Програмата е приемствеността и устойчивостта в развитието на въоръжените сили, постигнати в изпълнение на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, приета от 41-то Народно събрание. Поддържането на съществуващите и развитието на нови отбранителни способности ще се извършва, като акцентът поетапно се премества от структурното изграждане към модернизацията, осигурена чрез нарастване на капиталовите разходи и постепенно преустановяване на зависимостта от страни-доставчици на въоръжение и бойна техника извън НАТО и ЕС.

3.3 Роля, мисии и задачи на въоръжените сили

Тенденциите в средата на сигурност и характерът на предизвикателствата, рисковете и заплахите налагат необходимостта от запазване на определените роля, мисии и задачи на въоръжените сили:

Роля –въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Мисия „Отбрана“– обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО в условията на чл. 5 от Северноатлантическия договор.

Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“– включва принос към операции на НАТО и Европейския съюз в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, участие в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.

Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“– включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; участие в операции за пресичане на терористични действия; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ, при необходимост, на други държавни органи, организации и местни власти за предотвратяване и преодоляване на последствията от терористични атаки, природни бедствия, екологични и индустриални катастрофи и опасно разпространение на инфекциозни заболявания.

3.4 Ниво на политическа амбиция в отбраната

Националното ниво на амбиция за използване на въоръжените сили е:

По мисия„Отбрана“ – в съответствие с чл. 9 от Конституцията на Република България, въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства в съответствие с чл. 3 от Вашингтонския договор. Тази защита се осъществява при активиран чл. 5 от Вашингтонския договор. Въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото отбранително планиране на Алианса, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.

При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни-членки на НАТО, въоръжените сили осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. Основният компонент от този комплект е механизирана бригада от среден тип от Сухопътните войски (СВ).

По тази мисия въоръжените сили осъществяват: наблюдение, контрол и защита на въздушно-космическото пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на морските пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.

По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – въоръжените сили поддържат готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи. В количествени параметри този принос се изразява в участие в продължителни операции с ротация едновременно с един усилен батальон (бойна група) или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, но в рамките на ресурсния еквивалент на нивото на амбиция (средно около 1000 души).

Военноморските сили (ВМС) участват с декларираните сили, в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата, за период до шест месеца, в рамките на една година.

Военновъздушните сили (ВВС) участват с транспортна авиация, без ротация, за период до шест месеца, в рамките на една година и необходимия за това личен състав. За участие в операциите се осигуряват и необходимите логистични и други елементи.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” - въоръжените сили, освен задачите по контрол на въздушното пространство и корабоплаването, подпомагат действията на другите национални институции, като предоставят налични подготвени формирования в рамките на съществуващите способности, съгласно разработените планове. Военните формирования от въоръжените сили създават, подготвят и поддържат в готовност за действия формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия по типове, състав, техника и имущества за оказване помощ на населението.

Формированията поддържат готовност за действие извън територията на областта, в която са дислоцирани, както и в друг район или зона в зависимост от обстановката.

Военномедицинска академия и подчинените и болнични бази поддържат Военномедицински отряд за бързо реагиране (ВМОБР), които са в състояние да оказват квалифицирана и основни видове специализирана медицинска помощ.

Служба “Военна полиция” изпълнява задачи по: ограничаване достъпа на лица, неучастващи в спасителните операции до пострадалите райони и обекти; наблюдение и събиране на информация за установяване на реалните граници на поражение; изпълнение на охранителни мероприятия в районите и обектите пострадали от бедствие; изпълнение на регулировъчни функции на пътното движение в пострадалите райони; ескортиране на колони от специализирани транспортни средства, участващи в аварийно-спасителните работи; контрол при превозването и разпределението на хранителни продукти за пострадалото население.

Създадени са условия за предоставяне на налични инфраструктурни обекти и леглова база за настаняване на хора останали без подслон.

Броят и видът на формированията се определят ежегодно, в специално разработван план на Министерството на отбраната.

Привличането на сили и средства от въоръжените сили за изпълнение на тази мисия се осъществява по процедури, определени от министъра на отбраната и в съответствие с областните и общински планове за защита и реакция при бедствия.

Нивото на политическата амбиция по всяка мисия се основава на конкретни съюзнически отговорности, изпълнението на други национални задачи, свързани със сигурността на страната и определянето на разходи за отбрана до 2018 г. не по-малки от тези за 2014 г., и нарастване на разходите за отбрана до 2024 г., при благоприятни икономически условия, съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.). Балансирането на политическите амбиции в отбраната с ресурсите, които българското общество е необходимо да задели за тях, е задача от критична важност за страната.

3.5 Стратегическа и доктринална рамка за изграждане на отбранителни способности с цел превенция, противодействие и провеждане на операции в условия на хибридна война

Приетите нормативни актове след приемането на действащата Бяла книга за отбраната и въоръжените сили създават стабилна стратегическа рамка на отбраната. Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приемането на Закон за резерва на въоръжените сили на Република България и на Закон за военната полиция допринесоха за изпълнение на “План за развитие на въоръжените сили на Република България“ до 2014 година. Непосредствена задача на настоящата програма е законовото регламентиране на военното разузнаване с отделен Закон за военното разузнаване. Този акт ще завърши напълно конструкцията на стратегическата рамка за изпълнение на нов План за развитие на въоръжените сили до 2020 година. Актуализацията на съществуващото законодателство, съчетана с приемането и на този нов закон ще създаде още по-солидна основа за изграждането на военните способности във всички направления.

Основните насоки за изграждане на отбранителни способности от въоръжените сили са дефинирани в Националната отбранителна стратегия. Тя очертава стратегическата рамка за изпълнение на основните задачи от въоръжените сили и невоенния компонент по отбраната на страната и приноса им в колективната отбрана на НАТО и ЕС. Националната отбранителна стратегия е с хоризонт до 2020 г. и при планирания през 2015 г. междинен преглед ще се отразят измененията в средата на сигурност, ще се отчетат схващанията на НАТО за „хибридната война“ и влиянието им върху системата за национална сигурност.

Доктрината на въоръжените сили на Република България е естествено продължение на Националната отбранителна стратегия, а базовите и поддържащите доктрини доразвиват постановките залегнали в нея. Развитието на доктрините е от ключово значение за ефективната подготовка на войските, като основен императив[1] при изграждане на отбранителни способности.

Въоръжените сили разработват и поддържат пълен комплект доктринални документи, обвързани с единна гъвкава система, която позволява своевременното им актуализиране и хармонизиране в съответствие с измененията на средата на сигурност, стратегическите национални и съюзни документи и развитието на военното дело и технологиите.

3.6 Приносът на България в НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС

В съответствие с пакет Цели за способности - 2013 на НАТО (ЦС-2013), като принос към колективната отбрана до 2028 г., страната ни е поела отговорност да изпълни 55 Цели, включващи подготовката на 50 формирования. Времевият обхват на настоящата Програма съвпада с краткосрочния планиращ хоризонт за изпълнение на целите до 2020 г., като постигането на способности и изграждането на формирования ще продължи поетапно и в средносрочния му план до 2028 година.

Финансовите ограничения, основно в областта на доставка на ново въоръжение и техника и за осъществяване на програмите за модернизиране, продължават да се явяват основна пречка пред изпълнението на поетите ангажименти по изпълнение на пакета ЦС-2013 и подготовката на декларираните формирования. Недостигът от финансови и материални средства през предходните години оказа негативно влияние върху подготовката на онези от тях, които са с настъпил срок на готовност и бяха сертифицирани с редица ограничения.

Независимо от обективните трудности и системния недостиг на финансови средства от последните години, ще продължат усилията за изпълнение на Целите за способности и изграждането и подготовката на декларираните формирования. Особено внимание ще се обърне за навременното сертифициране на декларираните формирования, макар и с неизбежни с оглед на създадената ситуация ограничения, основно в областта на бойната ефективност и оперативната им съвместимост.

Навременното изпълнение на пакета Цели за способности на НАТО ще допринесе за повишаване на отбранителните способности на въоръжените ни сили.

В рамките на пакета ЦС 2013, до 2020 г. приоритетните насоки за развитие на отбранителните способности на страната ни са:

- постигане на високо ниво на оперативна съвместимост със съюзниците;

- развитие на комуникационно-информационните системи на силите за развръщане и за участие в операции и мисии зад граница;

- повишаване на мобилността на формированията от Сухопътни войски;

- развитие на способностите на Военноморските сили за борба с морски мини, морски и въздушен противник;

- развитие на системите за самозащита на летателните апарати;

- развитие на способностите за водене на разузнаване, наблюдение и целеуказване;

- развитие на способностите за ядрена, химическа и биологическа защита;

- изграждане на невоенни способности за използване в операции за стабилизиране и възстановяване, провеждани от Алианса.

При изпълнение на ЦС усилията ще бъдат приоритетно насочени към тези с настъпил или настъпващ срок на готовност, както и към целите, свързани с изграждането и подготовката на декларираните формирования и реалното им участие в операции.

3.7 Принос в Общата политика по сигурността и отбраната на ЕС

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) осигурява оперативен капацитет на ЕС, базиран на граждански и военни способности за изпълнение на мисии извън територията на Съюза - по поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност. Изпълнението на тези задачи се основава на ресурса, предоставен от държавите-членки на ЕС.

Отбранителните способности на въоръжените ни сили са насочени към изграждането на оперативно съвместими сили, с възможност за предоставянето им за участие в операции на ЕС. Същите са групирани в няколко области - командване и управление, бойна ефективност, защита на силите, информационно осигуряване, развръщане и осигуряване и поддръжка.

Страната ни ще продължи да участва с подготвени военни формирования в бойните групи на ЕС, като съществен елемент от действащата Концепция за бързо реагиране на ЕС.

Приносът от военни способности за нуждите на потенциални операции под ръководството на ЕС се извършва в съответствие с този за НАТО, при спазване на изискването за единен комплект от сили и средства.

Ще се засилва сътрудничеството с Европейката агенция по отбрана за максимално използване на възможностите, които тя предоставя при изграждането на приоритетните за страната ни отбранителни способности и активно участие в инициативата за Обединяване и споделяне на способности с други държави-членки на ЕС.

Времевият хоризонт на настоящата Програма включва и периода на председателството на Република България на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година.

3.8 Военно сътрудничество

3.8.1 Регионално военно сътрудничество

Конструктивното участие в многостранни формати на регионално сътрудничество и развиването на добросъседски двустранни отношения, на базата на реализация и защита на националните интереси, ще продължат да са сред основните приоритети на политиката за военно сътрудничество.

В рамките на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM) ще бъдат предприети стъпки за установяване на нов модел на регионално сътрудничество в областта на отбраната в Югоизточна Европа, ориентиран към изпълнението на конкретни съвместни проекти, отворено и гъвкаво участие и повишаване на отбранителните способности и оперативната съвместимост в региона. Практически израз на сътрудничеството в рамките на този процес е бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG). По време на развръщането на щаба на SEEBRIG в операцията на НАТО в Афганистан, той се командваше от български генерал. Участието ни в тази инициатива ще продължи да допринася за задълбочаване на регионалното военно сътрудничество и утвърждаване авторитета на България, като фактор на стабилността на Югоизточна Европа.

3.8.2 Двустранно военно сътрудничество

Република България ще продължи да развива адекватно международно двустранно сътрудничество за подпомагане реализацията на проекти от споделен интерес със съюзници, като по този начин ще се търсят допълнителни възможности за развитие на ключово необходимите способности в контекста на колективната отбрана. В тази връзка, активно ще се използват възможностите на различните програми, проекти, инициативи и сътрудничеството със съюзниците ни от НАТО и ЕС в двустранен и многостранен формат.

Страната ни ще продължи да подкрепя и защитава балансирани позиции по отношение на основните си европейски съюзници и партньорите от други региони с насочване на вниманието към въпроси от взаимноизгодно партньорство, при реализиране на съвместни програми и инициативи, които подпомагат развитието на приоритетните инвестиционни проекти за въоръжените ни сили. Ще продължи политиката на присъединяване към нови инициативи и проекти, фокусирани върху съвместно развитие, придобиване и поддържане на способности, които страните не могат да си позволят индивидуално, трансфер и обмен на технологии, с цел постигане на икономии, подобряване на оперативната съвместимост и премахване зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС.

3.8.3 Стратегическо партньорство със САЩ

В изпълнение на Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, подписано през 2006 г., на територията на Република България са изградени и функционират Българо-американски съвместни съоръжения. Неговото прилагане и по-нататъшно разширяване гарантира и предоставя изключителни възможности и значителни ползи за Република България и нейните въоръжени сили, както по отношение на самото изграждане и функциониране на съвместните съоръжения на територията на страната, така и по отношение на изпълнението на разнообразни проекти в различни области - логистика, недвижима собственост, комуникации, хуманитарна помощ и реконструкция, финанси, опазване на околната среда, трудови отношения. То предоставя значителни ресурси, необходими за провеждане на подготовки и учения за българските формирования.

Програмата предвижда засилване на ролята на съвместната Комисия между България и САЩ, координираща съвместните дейности и използването на съоръженията, както и повишаване ролята на Работната група в областта на сигурността между България и САЩ за ефективното и пълноценно партньорство със САЩ. Като нови направления за интензифициране на това стратегическо партньорство се очертават възможностите на САЩ за принос по Плана за готовност на НАТО на територията на Република България, както и по целенасоченото използване на финансовите средства за чуждестранна военна помощ и фонда за солидарност.

Съвместното използване на обекти и съоръжения и съвместната българо-американска подготовка на територията на Република България създават възможност Българската армия да се подготвя и обучава съвместно с въоръжените сили на САЩ и да повишава своята оперативна съвместимост.

Планирането и организирането на дейностите е позволило да бъде постигнат съществен ръст на проведените международни и съвместни учения спрямо предходните години.

Новата и усъвършенстването на съществуващата учебно-материална база на съвместните съоръжения дава качествено нова среда и възможности за подготовка на подразделения от Българската армия, както по отношение на практическо усвояване и трениране на процедури на НАТО, така и на конкретна подготовка по процедури, прилагани в конкретни операции, провеждани под ръководството на НАТО или на ЕС. Създават се умения и навици на личния състав, характерни и жизнено необходими по време на мисии зад граници.

Независимо, че съоръженията са обект на двустранен договор между България и САЩ, те предоставят отлични условия за провеждане на многонационална съвместна подготовка и военни учения. Споделя се виждането, че съвместните съоръжения са и важен елемент от регионалното военно сътрудничество. Давайки възможност за провеждане на многостранни учения с наши партньори от региона, те способстват за разширяване на формите на директно военно взаимодействие и чрез тях нашите страни демонстрират откритост, добронамереност и желание за разширяване на доверието и сътрудничеството. Приветства се и участието на страни от Източна Европа и от черноморския регион.

Функционирането на съвместните съоръжения има изключително обществено значение. Освен за подготовка, значителни финансови средствата се усвояват изключително от български фирми, осигуряващи логистиката по време на подготовките, както и от такива, реализирали проекти за реновиране на училища, детски градини, здравни пунктове и др., а също и при използване на услуги и на инфраструктурни обекти от региона около съоръженията.

Ще продължи да се развива стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната. Ще се развива сътрудничество при реализацията на проекти от взаимен интерес. В контекста на засиленото и задълбочено сътрудничество ще бъдат използвани всички налични програми за взаимодействие и ще бъдат разработени нови, насочени към ефективно и резултатно използване и развитие на наличните съвместни съоръжения и на средствата инвестирани от двете страни. Ще се поддържа високо ниво на съвместните учения и подготовки, с привличане за участие и на други страни, което ще допринесе за развитието на националните отбранителни способности.

4. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ

4.1 Планиране на отбраната базирано на способности

Планирането на отбраната ще продължи да се извършва с цел определяне, изграждане и развитие на необходимите отбранителни способности и на необходимите за тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги. В съвременната среда на сигурност планирането на отбраната в страната ни ще продължи да се осъществява с използване на метода за планиране на отбраната, базирано на способности.

Планирането и реализирането на проекти за изграждане, развитие и поддръжка на национални отбранителни способности ще се извършва интегрирано с процесите на отбранителното планиране в НАТО и развитието на военните способности на ЕС, с използване на възможностите за постигане на максимален ефект при оптимален разход на ресурси и с разработване на ориентиран към резултатите програмен бюджет.

Придобиването на основни оръжейни системи следва да е в унисон със стратегическото ни партньорство със САЩ, съобразно европейското законодателство и оперативно съвместимо на регионално ниво в НАТО.

4.2 Входно-изходни измерители за оценка приноса на съюзниците към НАТО

На срещата в Уелс държавните и правителствените ръководители постигнаха съгласие за преодоляване на негативните тенденции по отношение на разходите за отбрана, поемайки ангажимент за тяхното по-ефективно използване. Поетите ангажименти включват и съгласие за директно насочване на инвестициите към изпълнението на Целите за способности и реализиране на приоритетите на Алианса в областта на способностите.

За определянето на индивидуалния принос на всяка страна-членка е създадена система от входно-изходни измерители, които имат за цел да предоставят база за обективен, безпристрастен и унифициран анализ. Измерителите са приети от страните-членки да ги подпомагат в развиването на едно по-широко разбиране относно прилагането на принципите за справедливо споделяне на тежестите и отговорностите в НАТО, като целта им е да стимулират политическа воля у нациите и да предоставят реалистична основа за оценка на техния принос в изграждането на необходимите способности и участието в мисии и операции.

Съюзниците ще оценяват ежегодно напредъка по изпълнението на базата на приетите 11 измерителя.

A. Измерители, отчитащи нивата на инвестициите за отбрана:

Измерител №1- Процент от БВП за отбрана.

Нациите, постигнали 2% и повече за отбрана да продължат да поддържат това ниво. От страните, изразходващи по-малко от 2 % се изисква да спрат всяко по-нататъшно снижаване на разходите за отбрана. На срещата в Уелс държавните и правителствените ръководители поеха ангажимент за постепенно нарастване на разходите за отбрана на 2 % в продължение на 10 години.

Измерител №2- Процент от разходите за отбрана за закупуване на основни въоръжения, бойна техника, екипировка и оборудване, включително за изследвания и развитие. Изискването на този показател е нациите да постигнат изискуемото ниво от 20% и повече в рамките на 10-годишен период.

Б. Изходящи измерители, отчитащи приноса за развитието на способностите

Измерител №3- Процент на изпълнението на количествени и качествени показатели на националните цели. Отчита доколко успешно се прилагат и изпълняват в набелязаните срокове националните цели в контекста на Процеса на отбранително планиране в НАТО.

Измерител №4 -Процентът на личния състав от СВ, летателните апарати от ВВС и корабите от ВМС с над 300 т. водоизместимост от общия техен състав, които са определени и отговарят на всички изисквания за участие в операции извън националните предели на страната. Изискванията са съответно за СВ - 50%, ВВС - 40% и ВМС - 80%.

Измерител №5- Процентното съотношение на личния състав от СВ, броят на летателните апарати от ВВС и корабите от ВМС с над 300 т. водоизместимост, спрямо техния общ състав за всяка категория, които могат да бъдат поддържани в операции извън националните предели на страната. Изискванията са съответно за: СВ - 10%, ВВС- 8% и ВМС - 28%.

В. Изходящи измерители, отчитащи фактическия принос към НАТО

Измерители №№ 6, 7 и 8- Процентното съотношение на личния състав от СВ, летателните апарати от ВВС и корабите от ВМС с над 300 т. водоизместимост, спрямо техният общ състав за всяка категория от декларираните за участие в операции извън националните предели и фактически участващи в операции като част СВ, ВВС и ВМС, попадащи в категорията deployable. Всеки от тези показатели се разглежда в три измерения, отчитащи общото участие в:         (а) операции на НАТО; (б) други многонационални (ООН, ЕС, коалиции), включително национални операции; и (в) дейности, свързани с мерките за гарантиране на сигурността.

Измерител №9- процент на попълване на националната квота от длъжности в командната структура на НАТО, което следва да бъде 100 %.

Измерител №10- процент на попълване на позициите в щабовете на структурата на войските и силите на НАТО, от личния състав на дадена страна, участващ в операции спрямо останалия личен състав (отделно за операции на НАТО и други многонационални - на ЕС, ООН, коалиционни или национални операции).

Измерител №11- участие в попълването на силите за незабавен отговор (Immediate Response Force). Този измерител има връзка с т.н. “доброволни национални цели” и следва да бъде изпълняван на 100%.

5. РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО 2020 година

Република България провежда ефективна и съобразена с реалностите отбранителна политика, като част от системата за колективна отбрана на НАТО и ОПСО на ЕС с цел изграждане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности. Те са основното средство за ефективно използване на Въоръжените сили на Р България в операции.

Основа на отбранителните способности на Република България са въоръжените сили. Развитието на отбранителните способности е обвързвано с възможностите за изпълнение на задачите по мисии „Отбрана“ и „Подкрепа на международния мир и сигурност“. „Приносът към националната сигурност в мирно време“ ще продължи да се осъществява с използване на вече изградените по другите две мисии способности.

За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. В резултат на дълбоките реформи в системата за отбрана и съкращенията на личен състав, извършени през годините, към 2015 г. числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи. Неизпълнението на инвестиционните планове за модернизация и забавения темп на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси не позволяват по-нататъшно съкращение на личния състав без загуба на съществени отбранителни способности. Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци, числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 000 души. По този начин ще се намаляват разходите за издръжка на личен състав, а чрез създадени нови правни механизми е необходимо да се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната - за модернизация и бойна подготовка.

Отбранителните способности на въоръжените сили ще се развиват като съвкупност от следните елементи: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; командване и управление; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост. Единствено и само съвкупността от всички посочени компоненти ще осигури наличието на отбранителните способности.

Усъвършенстването и развитието на отбранителни способности за участие в отбранителни операции, поддържането в готовност и участието в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи се извършва по утвърдени от Министерския съвет сценарии за планиране, които се включват в Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година.

Направения анализ по изпълнението на „План за развитие на въоръжените сили на Република България“ за периода 2011-2014 г. показа, че въоръжените сили ще продължат да се развиват като единен комплект от сили и балансирани способности по всички компоненти, с единна система за командване и управление за мирно време и при кризи. В рамките на този единен комплект във функционално отношение въоръжените сили ще се състоят от изградени Сили за развръщане и Сили за отбрана, съответстващи на приетата категоризация на военните формирования, съгласно системата на НАТО.

Извършеният преглед на способностите и структурите на въоръжените сили и направените оценки на концепциите на операциите по сценариите за планиране налагат оптимизиране организационните структури на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, в съответствие с Решение на Народното събрание от 25.10.2013 г. за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили (обн. в ДВ бр. 96 от 05.11.2013 г. ).

Организационната структура на въоръжените сили включва Българска армия (Съвместно командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията. Програмата предвижда извеждането на Силите за специални операции в самостоятелно военно формирование в състава на Българската армия, включено като структура на подчинение на командващия на Съвместното командване на силите.

5.1 Способности и структура на Съвместно командване на силите

Съвместното командване на силите (СКС) е функционално интегрирана структура на оперативно ниво за командване и управление, при изпълнение на пълния спектър от мисии на въоръжените сили на Република България. СКС осъществява командване и оперативно управление на пряко подчинените му военни формирования и на определените сили и средства от видовете въоръжени сили за участие в съвместна операция.

Съвместното командване на силите обединява и осъществява съвместната подготовка; планирането и провеждането на съвместните операции; съвместното разузнаване; съвместната логистика и съвместната комуникационно-информационна поддръжка. На него се възлага и планирането, подготовката, осигуряването и провеждането на операциите на специалните сили.

СКС поддържа и развива следните способности:

По мисия „Отбрана“ - за планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница, съгласно сценариите, с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор. Осъществява поддръжката от страната домакин и координацията на дейностите с Щабния елемент за интеграция на силите на Алианса (NATO Force Integration Unit), разположен на територията на Република България.

При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и принос с национални военни формирования от декларираните сили за действия на територията на други страни-членки на НАТО, СКС осъществява национален контрол над българските военни формирования, участващи в съюзната операция.

По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - за съвместна подготовка, комплектуване, логистично осигуряване, развръщане, осъществяване на национален контрол (административно управление), ротация и изтегляне на националните контингенти, участващи в мисии и операции извън територията на страната.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ - командване и управление на определените и оперативно подчинени сили и средства от видовете въоръжени сили и осъществяване на взаимодействие с местната администрация и подчинени структури на министерствата и ведомствата.

Развитието на способностите на СКС изисква формиране на Оперативен разузнавателно-информационен център (ОРИЦ).

Към 2020 г. обобщената структура на СКС, ще включва: (Виж схемата в PDF)

5.2 Способности и структура на Сухопътните войски

Сухопътните войски (СВ) комплектуват, подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за участие в отбраната на страната за гарантиране на сигурността и териториалната й цялост самостоятелно или в състава на съвместни оперативни сили. Поддържат в готовност и участват с формирования в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната. Оказват помощ на държавната и местната власт по подготовка, поддръжка и защита на населението, националното стопанство и територията на страната за реагиране при бедствия и кризи и преодоляване на последствията от тях.

За изпълнение на задачите, СВ поддържат и развиват способности по трите мисии на въоръжените сили, както следва:

По мисия „Отбрана“ - за оперативно-тактическо развръщане и отбрана на страната в системата за колективна отбрана на НАТО; участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната ни; участие в съвместни операции.

По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - за участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната за гарантиране на мира и сигурността; участие в контрол над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово унищожаване, мерки за укрепване на доверието и сигурността.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ - с изградените способности допринасят за защитата на критичната инфраструктура, подпомагат други държавни структури в борбата с терористични групировки и трафика на наркотици, хора и оръжия, оказват помощ на държавната и местната власт за реагиране при бедствия и кризи от невоенен характер.

Развитието на способностите на СВ изисква оптимизиране на организационната им структура. С новата организационна структура се цели осигуряване на ефективно командване, управление и бойни действия в операции по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната, както и привеждане на структурата съгласно изискванията на силите за развръщане с нарастваща степен на готовност.

Към 2020 г. обобщената структурата на СВ, ще бъде следната: (Виж схемата в PDF)

Създаване на условия за стартиране на основния инвестиционен проект за СВ:

„Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади“

Реализирането на този проект ще позволи превъоръжаването им с нова бойна машина на пехотата и ще даде възможност за действия в пълния спектър от операции, включително нощем и в екстремни климатични условия. Едновременно с това ще се подобрят маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите.

5.3 Способности и структура на Военновъздушните сили

Военновъздушните сили (ВВС), самостоятелно или съвместно с формирования на въоръжените сили на съюзни държави гарантират въздушния суверенитет и сигурността на страната и съвместно с останалите видове въоръжени сили защитават териториалната й цялост, участват в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и оказват помощ на населението при бедствия и кризи от невоенен характер.

За изпълнение на задачите, произтичащи от трите мисии, ВВС поддържат и развиват способности, както следва:

По мисия „Отбрана“ - за контрол на въздушното пространство; въздействие по обекти от оперативно и стратегическо значение на противостоящи сили; огнева поддръжка на сухопътните и военноморските сили; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари и специални действия.

По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - за въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари, и авиомедицинска евакуация при участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната за гарантиране на мира и сигурността.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ - за контрол на въздухоплаването за гарантиране на въздушния суверенитет (Air Policing), включително и чрез съвместно изпълнение със сили и средства на страни от Алианса; прикритие на стратегически обекти от критичната инфраструктура; формиране и разпространение на опозната картина на въздушната обстановка; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт на личен състав и товари; превоз на екипи за трансплантация на органи; авиомедицинска евакуация; унищожаване на невзривени боеприпаси; подпомагане на населението, местните и централните власти при природни бедствия, промишлени аварии и екологични катастрофи; спасителни и евакуационни дейности и пожарогасене от въздуха.

Към 2020 г. обобщената структура на ВВС ще бъде следната: (Виж схемата в PDF)

От изключителна важност е създаване на условия за реализация на основните проекти за модернизация, като същевременно се търсят и прилагат ефикасни и ефективни решения за вътрешна оптимизация на процесите и ресурсите.

Основните проекти на ВВС включват:

- придобиването на нов тип боен самолет,

- на нови трикоординатни радари

- автоматизирани системи за командване и управление и други.

5.4 Способности и структура на Военноморски сили

Военноморските сили (ВМС) защитават интересите на Република България в морските пространства, самостоятелно или съвместно с формирования на ВМС на съюзни държави гарантират нейния морски суверенитет и подготвят формирования за участие в подкрепа на международния мир и сигурност и за оказване помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

За изпълнението на задачите, произтичащи от трите мисии на въоръжените сили, ВМС поддържат и развиват отбранителни способности както следва: (Виж схемата в PDF)

По мисия „Отбрана“ - за развръщане и интегриране с формированията на НАТО и ЕС в определени срокове; водене на бойни действия срещу въздушен, надводен и подводен противник; поразяване на брегови цели; борба с минна опасност; използване на специални сили; водене на електронна война; ескорт на търговски и военни кораби; контрол на корабоплаването; провеждане на бойно търсене и спасяване, включително с палубно базирана морска авиация; изграждане на опозната картина на обстановката и устойчиво, непрекъснато, скрито и оперативно управление на силите при самостоятелни и съвместни операции.

По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - за участие в съвместни многонационални операции по борба с тероризма, предотвратяване на незаконен трафик на хора, стоки и оръжия по море и участие в ембаргови, хуманитарни, евакуационни и спасителни операции.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ - взаимодействие с други ведомства, правителствени, неправителствени и международни организации; контрол на корабоплаването; оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, защита на важни стратегически обекти и морската критична инфраструктура, участие в търсене и спасяване на хора на море, хуманитарни и евакуационни операции, принос в борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия.

Към 2020 г. обобщената структура на ВМС ще включва:

За поддържането и развитието на способностите на ВМС е необходимо да се създадат условия за стартиране на основните инвестиционни проекти:

- частична модернизация на фрегати клас E-71;

- придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб.

С реализацията на проектите ще се развиват способности за водене на борба с надводен противник, ще се повиши надеждността на противовъздушната отбрана, радиоелектронна борба с противника, контрола на корабоплаването и борба с асиметрични заплахи на море.

Наред с развитието на бойните кораби, е необходимо да се придобие съвременна система за командване и управление, да се подобрят способностите за водене на минна война, провеждането на специални операции, както и придобиване на буксири и минни заградители за ВМС.

5.5 Система за командване и управление на въоръжените сили

Обособени са три нивана ръководство, командване и управление на въоръжените сили: стратегическо, оперативно и тактическо.

Стратегическото нивона ръководство, командване и управление включва Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет, министъра на отбраната и началника на отбраната.

Оперативното нивона командване и управление включва командващия на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътни войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили.

Тактическото нивона командване и управление включва командирите (началниците), които осъществяват тактическо командване и управление на подчинените им военни формирования.

Извършеният анализ на средата на сигурност, съществуващите рискове и заплахи и изискванията към въоръжените сили за изпълнение на задачите по трите мисии показа, че същите могат да бъдат реализирани със следната

Командна структура и командна верига:

Командната структурана въоръжените сили ще включва Министерство на отбраната, Съвместно командване на силите, командванията на: Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и военните формирования.

Командна верига е последователност или ред на подчиненост от най-старшия до най-младшия командващ/командир, посредством която се осъществява командването.

Командната веригаи структура на Въоръжените сили се запазва без изменения, съгласно действащата нормативна уредба заложена в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.

5.6 Система за комуникационно-информационна поддръжка на командването и управлението на въоръжените сили

Системата за комуникационно-информационна поддръжка на командването и управлението на въоръжените сили на Република България се осигурява чрез създадените стационарна и мобилна части, структурирани в две формирования - Стационарна комуникационно-информационна система (КИС) и Мобилна комуникационно-информационна система. Стационарната комуникационно- информационна система осигурява информационния обмен, необходим за взаимодействието на Министерството на отбраната с други министерства и ведомства, за взаимодействието с НАТО и ЕС, както и осъществява ръководство на структурите, изграждащи Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната при кризи.

Мобилната комуникационно-информационна система осъществява комуникационно-информационната поддръжка на Съвместното командване на силите и изпълнява задачи в негов интерес.

Способностите на системата за комуникационно-информационна поддръжка на командването и управлението на въоръжените сили на Република България се развиват в следните направления: усъвършенстване на информационните системи и разширяване на обхвата на мрежовата инфраструктура, базирано на изграждане и поддръжка на мрежа от центрове за данни на основата на облачните технологии; подобряване на способностите за наблюдение, анализ, реагиране при комуникационни и информационни инциденти чрез изграждане на център за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на КИС; технологично актуализиране на навигационните и сензорни системи в съответствие с тенденциите в НАТО и ЕС; унифициране на услугите на КИС на въоръжените сили и съвместяването им с услугите на единната електронна, съобщителна мрежа за държавно управление; постигане на необходимата оперативна съвместимост на КИС мрежите на страната с тези от НАТО и ЕС; разширяване на възможностите за използване на мрежи за обмен на класифицирана информация на НАТО до оперативно ниво; увеличаване на способностите на мрежите за обмен на национална класифицирана информация, чрез разширяването и защитата им с национално одобрени криптографски средства; ускорено въвеждане в експлоатация на съвременни цифрови технологии и замяна на съществуващото аналогово КИС оборудване, произведено в страни, които не са членки на НАТО и/или ЕС и други.

Това създава условия за стартиране на проекти, свързани с „Автоматизирана информационна система на Министерството на отбраната и Българската армия, оперативните и тактически щабове“ и „Криптографска защита на комуникационните и информационни мрежи за класифицирана информация“.

5.7 Военно разузнаване и способности за разузнавателна поддръжка на силите

Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили (ВС) на Република България. Води се с цел добиване, обработване и разпространяване на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната, националната и колективната сигурност, ранното предупреждение за рискове и заплахи за тях и осигуряване на разузнавателна поддръжка на национални, съюзни и коалиционни операции и мисии.

Военното разузнаване осигурява разузнавателна информация на държавното и военното ръководство, необходима за отбранителното планиране и за изпълнението на приноса по линия на разузнаването към НАТО и ЕС.

Основната цел на разузнавателната поддръжка е попълване на дефицита от разузнавателна информация, необходима на командващите/командирите за успешното планиране и провеждане на операциите.

Изграждането на ВС и развитието на отбранителни способности в условията на силно ограничени и недостатъчни финансови ресурси, динамична военностратегическа среда с доминиране на асиметрични и хибридни заплахи, при ускорен ритъм на използване на формированията в операции далеч от територията на страната, налага нарастване на ролята на силите и средствата за разузнаване, наблюдение и ранно предупреждение.

Като основен елемент на системата за ранно предупреждение военното разузнаване трябва да разполага с необходимите способности за наблюдение и разузнаване в пълния спектър от операции и за добиване на информация от въздушното, земното, морското, електромагнитното и кибернетичното пространство в реално време. В отговор на измененията в средата на сигурност и новопоявилите се рискове и заплахи от ключово значение е придобиването на компоненти или на изцяло нови специфични способности за добиване, анализ и обмен на разузнавателна информация.

Разузнаването във ВС на Република България е централизиран процес, провеждан на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, по единен замисъл и общи цели.

На стратегическо ниво разузнаването се организира и води от сили за разузнаване на Министерството на отбраната, обособени в служба „Военна информация” (СВИ). Тя е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, която поддържа и развива способности за водене на стратегическо разузнаване с използване на човешки ресурси и технически средства. Службата събира и обработва цялата информация, добита от разузнавателните органи на военното разузнаване или получена от разузнавателните структури на НАТО и ЕС, от разузнавателните органи на страните-членки на НАТО и ЕС и от партньорски служби. СВИ извършва стратегическо управление на разузнавателния процес във въоръжените сили и подпомага началника на отбраната при осъществяване на правомощията му по ръководството на разузнаването в Българската армия.

Разузнаването на оперативно ниво се ръководи от командващия на Съвместното командване на силите и командирите на видовете въоръжени сили. Командванията на видовете въоръжени сили планират, организират и ръководят разузнаването и подготовката на подчинените си разузнавателни органи и формирования.

На тактическо ниво военното разузнаване се организира от командирите (началниците) на военни формирования и се води от подчинените им разузнавателни органи, в интерес на бойните задачи, които изпълняват. За постигане на тези способности във войските се поддържат формирования за различни видове и способи на разузнаване и електронна война в бойното пространство.

Във връзка с реализирането на Инициативата на НАТО за съвместно многокомпонентно разузнаване и наблюдение във въоръжените сили военното разузнаване ще изгражда способности за работа в мрежова среда и ще развива достъпа до BICES на оперативно и тактическо ниво.

5.8 Способности и структура на системата за логистична поддръжка на войските и силите

Логистичната система на въоръжените сили ще развива способности в областите подготовка, осигуряване на развръщането и възможности за самостоятелна логистична поддръжка на формированията от въоръжените сили при изпълнение на възложените мисии и задачи.

За постигане на тези резултати оптимално ще се съчетават ресурсните възможности на националната икономика с формите на многонационалната логистична поддръжка. Ще се използват по-активно възможностите на агенциите на НАТО и възможностите, свързани с участие в програми, проекти и инициативи на Алианса и ЕС, както и със съюзници в двустранен или многостранен формат.

Приоритетно ще се развиват логистични способности свързани с:

- поддържането на необходимите запаси от материални ресурси, тяхното разпределение и доставка;

- поддръжка и ремонт на основното въоръжение и техника;

- придвижване и транспортиране;

- осигуряване на военната инфраструктура;

- повишаване на мобилността на декларираните формирования и осигуряване на навременна и ефективна логистична поддръжка в хода на операцията;

- поддръжка като страна домакин на съюзнически сили и организации, които са разположени, действат или преминават през територията на страната.

Развитието на тези способности ще се извършва чрез оптимално съчетаване на самостоятелната логистична поддръжка на военните формирования, централизираната логистична поддръжка, многонационалната логистика и възможностите на страната домакин.

Управлението на логистичната система се извършва на три нива: стратегическо, оперативно и тактическо, чрез използване на автоматизирана информационна система за обмен на логистична информация и планиране на логистичното осигуряване.

5.9 Военномедицинско осигуряване на въоръжените сили

Медицинското осигуряване, като комплекс от дейности, провеждани с цел запазване, укрепване и възстановяване здравето на личния състав от Въоръжените сили в ежедневния учебен процес, за повишаване бойната готовност и при изпълнението на трите основни мисии ще продължи да се поддържа и развива на нивото на стандартите на НАТО и националните изисквания. Основното предизвикателство до 2020 г. ще бъде усъвършенстването на диагностичните и терапевтичните възможности и създаването на интегрирано, единно за мирно и военно време медицинско осигуряване, адекватно на структурата, мисиите и задачите на войските и силите с възможност за ефективно използване на наличните ресурси.

Основните усилия към оптимизиране на медицинското осигуряване до 2020 г. по мисия „Отбрана” са насочени към създаване на нови диагностични, лечебни и евакуационни възможности както за територията на страната, така и при операции зад граница. В страната се предвижда подобряване на интеграцията между отделните лечебни заведения и медицинските пунктове в зоната на тяхната отговорност, включително и чрез използване възможностите на електронното здравеопазване. При операция на територията на страната мултиболничната система на Военномедицинска академия е основа на медицинското осигуряване, включваща всички лечебни заведения - полеви и стационарни от Роля 1 до Роля 4. В тази връзка се планира снабдяване на МБАЛ-София към ВМА с модерни реанимобили с възможности за телемедицински консултации, оборудване на вертолетна площадка и поддържане на медицински хеликоптер за нуждите на Въоръжените сили. Към болницата се предвижда разкриване на модерно оборудван стационар за лечение на ранени и болни военни и граждански лица, който ще бъде в готовност и използван само при изпълнение на първата и третата основни мисии. За операции извън територията на страната медицинското осигуряване се оптимизира чрез придобивани на нови диагностични, лечебни и евакуацонни модули, заложени в целите на способности до 2020 година.

Придобиването на декларираните военномедицински способности ще оптимизира и медицинското осигуряване по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”. Възможностите на военномедицинското осигуряване на БА са високо оценявани от ръководството на НАТО и от бойните командири на задгранични мисии. Чрез усъвършенстване на клиничната база, особено в направленията спешна медицинска помощ, хирургия, травматология, реанимация и интензивно лечение, токсикология, психиатрия, химиотерапия и хемотрансфузия и други специалности, които са аналог на бойната травма, се усвояват знания и умения, които позволяват поддържане на високо професионално ниво на всички военномедицински специалисти, участващи в операции зад граница. Усъвършенстването на диагностиката значително ще подобри военномедицинската експертиза, а оттам и боеспособността на българските формирования. Придобиването на нови евакуационни способности до 2020 г. ще оптимизира военномедицинското осигуряване при операции зад граница.

Оптимизирането на военномедицинското осигуряване по мисиите „Отбрана” и „Подкрепа на международния мир и сигурност” чрез придобиване на нови способности са основен фактор за високото ниво на военномедицинското осигуряване при изпълнение на мисията „Принос към националната сигурност в мирно време”. В настоящия момент Военномедицинска академия с възможностите на цялата си клинична база и опита натрупан от Военномедицинския отряд за бързо реагиране се явява основен фактор за медицинско осигуряване при екстремни ситуации от всякакъв характер. Наред с усъвършенстване на клиничната база до 2020 г. се предвижда модернизиране на хирургичния, токсикологичния и радиационния модули на отряда и внедряване съвременни средства за осъществяване на биологично разузнаване и телемедицински консултации от района на бедствието. И в настоящия момент Военномедицинска академия е важен фактор от националното здравеопазване, респективно на националната сигурност, а с придобиването на планираните способности ще повиши значението си за третата основна мисия на въоръжените сили.

За усъвършенстване на медицинското осигуряване на трите основни мисии се планира въвеждане на нова длъжност “парамедик” във всички медицински формирования. Наличието на парамедици в значителна степен решава проблемите, характерни за всички страни-членки на НАТО, свързани с недостига на лекарски и сестрински персонал. В бъдещото развитие на медицинското осигуряване на Въоръжените сили се отдава голямо значение и на научните изследвания в тази област като основен фактор за усъвършенстване на медицинското осигуряване и обучението на всички военнослужещи за запазване и възстановяване на тяхното здраве.

5.10 Военна полиция

Служба „Военна полиция” като част от състава на въоръжените сили ще поддържа придобитите и ще развива нови военно-полицейски способности и по трите мисии на въоръжените сили, с което ще бъде увеличен спектъра от нейните дейности и участие в операции във вътрешнодържавен и международен план.

Способностите, които Служба „Военна полиция” ще придобива и развива са свързани с охрана на стратегически обекти; охрана на мероприятия, обекти и лица от въоръжените сили на Република България, чуждестранни военни формирования, охрана и ескорт на транспортни средства и контрол на придвижванията; разкриване, разследване, предотвратяване и пресичане на престъпления, извършвани от военнослужещи; провеждане на антитерористична дейност (самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи); противопожарен контрол на обектите на Министерството на отбраната и въоръжените сили; разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства; противодействие на посегателства срещу икономическата и финансова сигурност на въоръжените сили, кражби на оръжие, бойни припаси и взривни вещества, разпространение и употреба на наркотични вещества; събиране и обработка на информация за потенциални рискове и заплахи за реда и сигурността на въоръжените сили, с особено внимание на застрашени стратегически обекти; оказване на съдействие на държавните и местни органи, както и на населението в случаи на екологични катастрофи, природни бедствия, аварии или терористични актове.

5.11 Военно-географско осигуряване на дейностите в отбраната

В областта на военно-географското осигуряване на дейностите в отбраната ще се развиват следните способности:

- разработване и установяване на критерии за оценка влиянието на географските фактори върху военните операции;

- производство, поддържане, съхраняване и осигуряване на топографски карти;

- осигуряване на геодезически източници за точни измервания и определяне на местоположение за навигацията, както и за производство на географска информация;

- осигуряване с точни гравиметрични и магнитни данни;

- производство, поддържане, съхранение, осигуряване и защита интегритета на цифрови географски данни;

- осигуряване с продукти за теренни анализи и създаване на военно-географски описания;

- осигуряване с географска информация/продукти на държавни ведомства, организации, органи на местната власт, физически и юридически лица;

- управление и своевременно актуализиране на възможно най-пълни и всеобхватни географски бази данни с възможности за генериране на различни продукти;

- изграждане на висококвалифицирани кадри, способни да изпълняват строго специализираните задачи в областта на геодезията, картографията, фотограметрията и полиграфията с постигане на универсалност и взаимозаменяемост;

- възможности за автоматизирано разделно обработване на разнообразни групи данни за геопространствено разузнаване;

- устойчивост и гъвкавост при неблагоприятни външни въздействия;

- освен тях, в системата за колективна сигурност, Военно-географската службата изгражда способност за кооперирано производство на стандартизирани и оперативно-съвместими геоинформационни продукти, съвместно с географските служби на страните от НАТО и на национално ниво.

5.12 Киберзащита

В отговор на нарастващите заплахи в кибер пространството, във въоръжените сили се създават способности за киберзащита, които ще се развиват планомерно, в съответствие с осигуряваните за целта, финансови и материални ресурси.

В началото на периода ще се развиват базови способности на основата на възможно надграждане на съществуващата техническа инфраструктура, ресурси и организационна структура с последващ преход към пълни способности, които ще бъдат развивани в синхрон с модернизирането на комуникационно-информационна система на въоръжените сили.

Направленията за развитие на способности по киберзащита са, както следва:

- усъвършенстване на политиката по киберзащита и разработване на ръководни документи в Министерство на отбраната, в съответствие на националната рамка, тази на НАТО и ЕС;

- създаване на органи по киберзащита в Министерство на отбраната на стратегическо, оперативно и тактическо ниво за управление и развитие на организационна култура за координация и взаимодействие;

- изграждане и развитие на техническа инфраструктура за наблюдение и оценка на кибер уязвимости и заплахи в комуникационно-информационна система на въоръжените сили;

- създаване на условия за реализиране на инвестиционни проекти за киберзащита и използване на възможностите на членството ни в НАТО и ЕС за участие в съвместни инициативи, като „Интелигентна отбрана“, „Обединяване и споделяне“ и други;

- изграждане и развитие на техническа инфраструктура за управление на криптографски материали в електронен вид на територията на Република България.

5.13 Военно-научно осигуряване на отбраната

Програмата не предвижда организационни и структурни промени в научно-изследователските звена във висшите учебни заведения и на Института по отбрана.

Основните насоки за провеждане на научните изследвания, поддръжката и съпровождането на научните проекти и експериментите ще бъдат непосредствено свързани с превъоръжаването на въоръжените ни сили. Приоритетите в научните изследвания трябва да осигурят изпълнение на проектите за модернизация, развитие на бойните и поддържащи способности, комуникационно-информационните системи и киберсигурността.

На научните звена се възлага изготвянето на проучвания за придобиване на нови въоръжение, техника, системи и боеприпаси, изготвянето тактико-технически задания и проекти, както и контрола на качеството на доставените отбранителни продукти.

По-нататъшно развитие на научния потенциал и развитието на кадрите в научните звена, чрез участие в обучение в докторски програми и научна хабилитация.

5.14 Резерв на въоръжените сили

Динамичната външна среда за сигурност, редуцирането на личния състав на въоръжените сили, както и ограничените финансови ресурси за отбрана, породиха необходимостта от изграждане на резерв и резервни компоненти на военните формирования, с нова организация и състав, които да поддържат адекватни на заплахите способности на въоръжените сили.

Предвид обстоятелството, че формирането и използването на резерва е постоянен процес е необходимо надграждане на регламентираната подготовка на населението за отбрана на страната, чрез създаването на система от стимули за придобиване на начална военна и специална подготовка.

Резервът на въоръжените сили се изгражда в съответствие с актуализираната нормативна уредба със състав, численост и структура, отговарящи на потребностите на въоръжените сили на Република България.

Резервът на въоръжените сили се състои от:

- доброволен резерв

Програмата предвижда числеността на доброволния резерв на въоръжените сили на Република България да не се променя и да остане от 3000 резервисти. Необходимостта за увеличаване на мобилизационните способности на войските, за формиране на възложените им военновременните формирования, ще се постигне за сметка на преразпределение на доброволния резерв, с което се постига икономия на финансови средства.

Програмата залага създаването на нов модел за набиране на български граждани за придобиване на военна подготовка и служба в доброволния резерв. Предвижда се усъвършенстване на системата за привличане, селектиране и подбор на кандидатите. За издигане нивото на професионалния подбор и военната подготовка ще се ангажират командирите и щабовете, Централното военно окръжие и неговите структури, както и военно учебните заведения и учебни центрове.

- запас

Военновременните формирования се комплектуват със запасни и техника-запас, съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Отмяната на наборната военна служба и негативните демографски фактори водят до намаляване на резерва от български граждани с военна подготовка. Наличният резерв непрекъснато застарява, а следващите поколения остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет. Това налага предприемане на действия за намиране на по-ефективен подход за изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на резерва от български граждани за нуждите на въоръжените сили. За целта е предвидено извършването на промени в нормативната база и заделянето на финансови средства за поддържане на необходимия резерв на въоръжените сили.

Планирането и ръководството на резерва на въоръжените сили, на мобилизацията и на държавното военновременно планиране се нуждаят от преосмисляне и трансформация. Възприетият децентрализиран модел, осъществяван от различни структури в интегрираното министерство на отбраната следва да се замени с централизация и изграждането на единна интегрирана структура.

Изпълнението на тези мерки, във взаимодействие с адекватни държавни ангажименти, ще мотивират българските граждани доброволно и активно да участват за придобиване на необходимата подготовка за защита на отечеството.

5.15 Инфраструктура на отбраната

Въоръжените сили трябва да бъдат осигурени с подходяща инфраструктура, която да удовлетворява техните потребности и да създава условия за изпълнение на възложените им мисии и задачи. Необходимо е обемът на собствеността да се редуцира чрез процедури за продажба и търгове на недвижими имоти с отпаднала необходимост, както и чрез безвъзмездно предоставяне на имоти в управление или прехвърляне в собственост на такива, съгласно Закона за държавната собственост. За да се намалят бюджетните разходи за поддръжка на имотите с отпаднала необходимост ще се ускори процеса на освобождаване от тях.

До 2020 г. ще приключи геодезическото заснемане и създаване на специализирани карти на имотите, действащите и освободените войскови райони, както и отразяването им в кадастъра на Република България. Ще се извърши оценка на неоценените дълготрайни материални активи в действащите и освободените войскови райони.

Ще се изграждат и въвеждат в експлоатация инфраструктурни обекти, в изпълнение на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между правителството на Република България и правителството на САЩ, както и такива за нуждите на НАТО. Ще се развива инфраструктурата на отбраната чрез активно използване на Програмата за инвестиции в сигурността на НАТО (NATO Security Investment Programme -NSIP). Проектите се изпълняват от Република България на принципа на споделени разходи - съфинансиране между NSIP и страната ни.

Приоритетно ще се отремонтират и реновират обектите в пунктовете за постоянна дислокация на въоръжените сили и жилищния фонд на Министерството на отбраната. В населените места, в които няма военни формирования от Българската армия, ще се провеждат разпоредителни действия с наличните жилищни имоти. Ще се изграждат нови военни общежития, чрез реновиране на съществуващите битови корпуси в освободените войскови имоти или в действащите войскови райони в населените места с трайно установени формирования на Българската армия, включително и с прилагане на възможността за отстъпване право на строеж.

5.16 Ефективна система за придобиване на въоръжение и техника

Системата за отбранителна аквизиция ще обхваща процеси по проучване, проектиране, планиране, бюджетиране, разработване, изпитване, договаряне, снабдяване, производство, въвеждане в експлоатация, интегрирана логистична поддръжка, модернизация и снемане от употреба на продукти, свързани с отбраната и други дълготрайни материални активи, както и на военна инфраструктура. Основната цел е напълно да бъдат обезпечени потребностите на заявителите/потребителите, като крайният резултат е ефективно използване на ресурсите за отбрана при създаване на отбранителните способности за целия им жизнен цикъл.

Управлението на проектите ще се извършва от структура в Министерството на отбраната, при максимална прозрачност и контрол. В основата на управлението на проектите ще бъде прилагана методологията PRINCE2 (PRojects IN Controled Environments), която се основава на контролиране на процесите за ефективно управление на проектите от Борд за управление на портфолио от проекти.

В процеса на реализиране на инвестиционните проекти, ще се използват по-активно възможностите на агенциите на НАТО в съответствие с установеното в европейското и национално законодателство в областта на възлагане на обществени поръчки. Ползите от такова сътрудничество се разглеждат в следните направления:

5.16.1от военно-техническа гледна точка - реализирането на проекти чрез агенциите гарантира оперативната съвместимост на изгражданите системи с тези на НАТО, които ще бъдат изградени при спазване на всички съюзнически стандартизационни изисквания и при спазване на актуалната архитектурна рамка (NATO Architecture Framework);

5.16.2от финансово-икономическа гледна точка - при ценообразуването агенциите на НАТО не калкулират печалба, а в цената се включват само разходите по придобиване на материалните средства, разходите за труд и управление на проекта (мениджърски разходи);

5.16.3от индустриална и научно-технологична гледна точка - българските фирми от отбранителна индустрия и научни организации ще имат възможност да участват като подизпълнители и съответно да получат възможност за изграждане на дългосрочно сътрудничество и достъп до някои нови технологии, собственост на агенциите.

Придобиването на способности чрез използване на услугите на агенциите на НАТО и ЕС ще гарантира прозрачността на процесите, ще намали корупционния натиск върху Министерството на отбраната и ще способства за по-добро управление, ефективност и съкращаване на сроковете за изпълнение. Това от своя страна ще доведе до намаляване на разходите за поддръжка и експлоатация.

Международното сътрудничество позволява реализация на проекти от споделен интерес със съюзниците, като само по този начин България може да развие пълния спектър от ключово необходими способности в контекста на колективната отбрана. Дейностите по реализиране на политиката и националните интереси чрез проекти и инициативи на НАТО и ЕС ще се превърне в основна част от дейността на Министерството на отбраната и на въоръжените сили.

5.17 Източници на финансиране на модернизацията на въоръжените сили:

5.17.1 Национални източници

Основен източник на финансиране на отбранителните способности на въоръжените сили е държавният бюджет. В средносрочен план, съобразно възможностите на държавния бюджет, относителният дял на разходите за отбрана към брутния вътрешен продукт да се запази на ниво не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година.

В хода на изпълнението на годишните закони за държавния бюджет могат да се одобряват допълнителни разходи по реда и условията на Закона за публичните финанси.

5.17.2 Външни източници

- Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NATO Security Investment Programme, NSIP) се използва за придобиване на способности, които са извън рамките на националните ресурси на отделните страни и са част от колективната отбрана.

- Двустранни механизми за финансиране с участие на САЩ. За изграждане на отбранителни способности ще се използват програми на правителството на САЩ за подпомагане в областта на сигурността. Основание за изпълнение на двустранната програма за финансиране е сключеното през 1999 г. „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ“. По Програмата за чуждестранно военно финансиране се реализират договори за придобиване на стоки и услуги, свързани с отбраната, в подкрепа на целите по способности, поети от Република България.

- Европейски програми. За да се повиши ръста на постъпващите финансови средства от програмите за безвъзмездно финансиране на Структурните фондове на ЕС за времевата рамка 2015-2020 г., Министерството на отбраната ще продължи развитието на изградения до момента потенциал.

Конкретните стойности на финансовите параметри в източниците за финансиране ще бъдат обосновано посочени в План за развитие на въоръжените сили до 2020 г., който ще се утвърди от Министерския съвет след приемането на Програмата от Народното събрание.

6. ЕДИННА ИНДУСТРИАЛНО-ТЕХНОЛОГИЧНА БАЗА НА ОТБРАНАТА

6.1 Използване на търговските дружества с принципал министъра на отбраната

Министърът на отбраната упражнява правата си на едноличен собственик на капитала в едноличните търговски дружества, собственост на Министерство на отбраната. На база идентифицираните потребности на Българската армия, е необходимо да се определят мощностите, които да бъдат запазени като част от националната сигурност. За останалите мощности следва да се подходи на пазарен принцип, като се прецени какви са възможностите.

С въвеждането на института за вътрешноведомствено възлагане на поръчки („in-house“) в Закона за обществените поръчки се създаде правно основание за директно сключване на договори между възложителя и дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в случай, че отговарят на определени със закона изисквания. Това създава реални предпоставки за финансово-икономическа стабилизация на повечето от дружествата и води до повишаване постъпленията от дивиденти и данъци.

6.2 Индустриален форум

Основната цел на Индустриалния форум е изграждане и поддържане на стабилни партньорски отношения и непрекъснат диалог между държавата, бизнеса и научно-изследователската общност в областта на отбраната и сигурността. Наред с провеждането на семинари, симпозиуми, работни срещи, конференции, индустриални дни и др., ще се задълбочи взаимодействието с агенциите на НАТО и ЕС.

6.3 Българска отбранителна индустриално-технологична база и Национален отбранителен клъстер

Национален отбранителен клъстер се изгражда в приоритетни насоки, като киберсигурност, енергийни източници, космически изследвания и др. За българската отбранителна индустрия са налице възможности и перспективи за развитие в области с по-висока добавена стойност при засилено коопериране с НАТО и ЕС и повишена конкурентноспособност. Успешното развитие и укрепване на отбранителната индустрия ще се обуславя от възможността индустрията да осигури гъвкава и адекватна реакция, чрез технологични решения, които да посрещат трудно предвидимите потребности в изменящата се и нестабилна среда за сигурност.

Технологичните области, обект на научни изследвания са: информационни и комуникационни технологии, сензори, радиолокация и радионавигация; техника, въоръжение, боеприпаси и екипировка; изследвания и технологии за ядрена, химическа, биологична и радиационна защита и екология; изследвания и технологии, свързани с ролята на човешкия фактор в сигурността и отбраната.

Целите до 2020 г. са: гарантиране на силното и стабилно присъствие на изследванията и технологиите в политиката за сигурност; създаване на условия за водене на постоянно наблюдение и координация върху изследванията и технологиите в областта на сигурността и отбраната; изграждане на нова и модернизиране на инфраструктурата за научни изследвания в областта на сигурността и отбраната; създаване на ново поколение млади учени за изследвания в областта на сигурността и отбраната.

Приоритетните насоки, към които ще се фокусират усилията са: изследвания и технологии за поддържане, развитие и разработване на нови способности в сигурността и отбраната; ефективно изразходване на ресурсите; ефективност при трансформирането на изследванията и технологиите, съгласно променящите се изисквания на оперативните способности; постигане на високи резултати за потребителите на изследвания и технологии; участие в процесите за вземане на решение за изследвания и технологии в интерес на силите в областта на сигурността и отбраната; непосредствено участие в научната и изследователската дейност на индустрията/бизнеса.

7. РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ

За постигане на оптимален баланс между необходими отбранителни способности и изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, през периода 2016-2018 г. е необходимо разходите за отбрана да се запазят на ниво не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година.

За периода след 2018 г. и до 2024 г. се предвижда постепенно увеличение на разходите за отбрана, в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната, съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.).

В условията на крайно недостатъчна финансова осигуреност за първите три години от изпълнение на Програмата, приоритетно ще се осигуряват с отбранителни ресурси в т.ч. и финансови, „Силите за развръщане“ (военните формирования за незабавно действие, декларирани сили и способности по Целите за способностите - 2013 за НАТО и декларирани сили за ОПСО на ЕС), както и военните формирования за участие в операции извън/на територията на страната.

Разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи за 2015 г. са в съотношение 73:21:6. В периода 2020-2024 г, трябва да се постигне съотношение 60:20:20 на тези разходи. Това съотношение представлява средните норми за страните от ЕС, а постигането на 20 % капиталови разходи е в съответствие с приетата от държавните и правителствени ръководители на страните, членки на НАТО Декларация от срещата на високо равнище в Уелс през 2014 година.

При управление на ресурсите за отбрана в т.ч. и финансовите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия за поддържане/изграждане на отбранителните способности, ще се използва Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана на програмен принцип. Ръководителите на структури все по-широко ще използват концепциите за „управление на риска“ и „проектното управление“ за модернизация на въоръжените сили при изпълнение на политиките и отбранителните програми.

8. ХОРАТА В ОТБРАНАТА

За постигане на необходимите отбранителни способности на въоръжените сили, системата за управление на човешките ресурси ще осигурява, чрез съвременни методи и подходи за управление, комплектуването на въоръжените сили с подготвен и мотивиран личен състав. Визията за нейната реализация е:

- да се изгражда и поддържа армия, окомплектована с личен състав, притежаващ необходимите знания, умения и навици за изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили;

- да се реализира потенциала на личния състав чрез използване на подхода за управление чрез компетентност;

- да се подпомогне изграждането на лидери, способни да постигнат обвързаност на стратегическите цели на въоръжените сили с управлението на човешкия потенциал в тях;

- да се оптимизира и се увеличи капацитетът на звената за управление на човешките ресурси, което да ги превърне в стратегически елемент на системата за мениджмънт на отбраната и въоръжените сили;

- да се усъвършенства политиката за заплащане и повишаване на жизнения стандарт на хората в отбраната, за постигане на социален статус, съответстващ на високите отговорности и ограничените им граждански права.

8.1 Подбор - атрактивност на военната професия

Хората са основният потенциал и гаранция за успеха на всяка дейност в отбраната. Въоръжените сили се комплектуват с подготвен и мотивиран личен състав, чрез съвременни подходи, ясни правила и механизми за управление на човешкия ресурс. Осигурява се възможност за повторно приемане на военна служба на лица, изпълнявали военна служба и отговарящи на определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изисквания. При набирането на личен състав се извършва планиране на основата на цялостна преценка на рисковете и конкуренцията на пазара на труда.

При комплектуването на въоръжените сили с личен състав, притежаващ необходимите квалификация и професионален опит се отчитат потребностите, както на въоръжените сили, така и на отделния човек. Въвеждат се ясни и строги процедури и критерии, с които се минимизира субективизмът в процесите по комплектуване на въоръжените сили.

Привличането и набирането на личен състав за въоръжените сили е цялостен процес, включващ определяне на целевата група, рекламиране и разясняване за мотивирането на потенциалните кандидати и извършване на предварителен подбор. Приемането включва селекция, подписване на договор, начално и специално военно обучение и назначаване на длъжност.

Набирането и приемането на цивилни служители за Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия ще се извършва чрез създадена вътрешноведомствена информационна система за свободни работни места.

Последователно системата ще бъде преориентирана към централизирано набиране и приемане на военнослужещи и резервисти и децентрализирано за цивилните служители, при водещо конкурсно начало.

8.2 Професионално и кариерно развитие

Кариерното развитие на военнослужещите се извършва по строго определени правила, чрез последователно заемане на различни длъжности, планова ротация през строеви и щабни длъжности и повишаване във военно звание, след придобиване на необходимата квалификация и опит.

Назначаването на длъжност се реализира по определени схеми, наречени кариерни пътища по военноотчетни специалности, професионални и кариерни области и полета за военнослужещите, и по специалности и специализации за цивилните служители. Повишаването в звание за военнослужещите и повишаването в ранг за цивилните служители става на базата на притежавания опит и потенциал за изпълняване на задълженията на по-високо управленско ниво.

Приоритетно системата за управление на човешките ресурси ще се развива в посоката на разработване и внедряване на интегриран модел за кариерно и кадрово развитие, включващ и международните длъжности и длъжностите за резервисти, чрез прилагането на планово-прогнозния модел за годишно разместване на военнослужещи.

8.3 Образование, наука и обучение

Военно-образователната система се развива в съответствие с националното и европейското законодателство и съобразно директивите на НАТО за организиране и провеждане на индивидуалната подготовка на личния състав от въоръжените сили. Военно-образователната система се ориентира към изграждане на съвременни професионални умения и към лидерски качества и способности за вземане на отговорни самостоятелни решения. Структурата на военно-образователната система не се променя до 2018 г., като се търсят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развитие, както и възможността за придобиване на комплексно авиационно образование в областите на военновъздушните сили, гражданското въздухоплаване и други граждански специалности.

За да могат военните академии и висшите военни училища да изпълнят изискванията за обучение на личен състав в съответствие с изискванията на създаваните отбранителни способности, следва да се извършат следните дейности:

8.3.1. Актуализация на нормативната уредба с цел:

- висшите военни училища да обучават курсанти по професионално направление „Военно дело“ и за нуждите на други министерства и ведомства с отговорности към националната сигурност;

- за комплектоване на формированията за военно време с младши офицери, да се даде възможност на студентите, обучаващи се във висшите военни училища да преминат военна подготовка и да придобият професионална квалификация „Офицер от резерва“;

- издаването на правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища да става от министъра на отбраната;

- възможност академичният състав да се развива, както в самото висше военно училище или академия, така и в друго висше военно училище или академия от военно-образователната система;

- заемане на академични длъжности във военните академии и висшите военни училища без конкурс с решение на академичния съвет след придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

8.3.2. Оптимизиране на структурите на военните академии и висшите военни училища, промяна на формите и сроковете за обучение в тях, актуализация на учебните им програми и повишаване на приноса към отбранителните способности на страната.

8.3.3.Навлизане на пазара на професионалното авиационно обучение и подготовка на кадри в областта на гражданската авиация за нуждите на целия Европейски съюз по регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския Парламент и на Съвета на Европа, и Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Европейската комисия във връзка със сертифицирането на факултет „Авиационен” на Национален военен университет „Васил Левски” като Организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване. Сертифициране на обучението на летателния състав и специалистите по ръководство на въздушното движение не само за нуждите на отбраната, но и за авиационната индустрия и бизнеса по стандартите на Международната организация за гражданска авиация, Европейската агенция по авиационна безопасност, Европейската агенция по отбрана и НАТО. Популяризиране на обучението на авиационни кадри във факултет „Авиационен“ на Национален военен университет „Васил Левски” и пристъпване към сключване на договори и меморандуми за сътрудничество с въздухоплавателни фирми и компании, както и с фирми за ремонт и поддръжка на авиационна техника.

8.3.4. Разработване на планове и програми на английски език по специализации от специалностите на тактическо, оперативно и стратегическо ниво във военните академии и висшите военни училища, даващи възможност за обучение на слушатели, курсанти и студенти от други държави.

8.3.5. Разширяване на възможностите за интеграция с други висши училища от страните от ЕС („Еразъм +” и „Военен Еразъм”).

8.3.6.Цивилните служители назначавани на ръководни длъжности в специализираната администрация на Министерството на отбраната, да преминават специализирано обучение в курсове за квалификация във Военна академия „Г. С. Раковски”.

8.3.7.Извършване на системен анализ на планирането на потребностите и реализацията на випускниците на военните академии и висшите военни училища във военните формирования.

8.3.8.Оптимизиране на плановете и програмите на професионалните сержантски (старшински) колежи по досегашния модел и осигуряване на кариерното развитие на сержантския/старшински състав.

8.3.9. Увеличаване на приноса на военните академии и висшите военни училища в разработването и реализацията на проекти, програми, експертни оценки, военно- научни и военно-технически разработки.

8.3.10.Институтът по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ да се превърне във водеща структура, провеждаща научни изследвания, поддръжка и съпровождане на научните проекти и експерименти в интерес на отбраната.

8.3.11. Привеждане на материално-техническата база за обучение и научни изследвания в съответствие с най-новите информационни, дидактически и иновационни технологии.

8.3.12.Участие през новия програмен период на ЕС в проекти по оперативните програми, вкл. чрез включване в клъстери и създаване на центрове за компетентност и модернизиране на образователната и научната инфраструктура.

8.4 Грижа за хората в отбраната

Визията за социалната политика на Министерството на отбраната до 2020 г. следва да е съобразена с целите и задачите, които решават въоръжените сили.

Основните цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. в областта на социалната политика са:

8.4.1при освобождаване от военна служба военнослужещите да запазят право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от двадесет;

8.4.2създаване на условия за повишаване на качеството на живот и подобряване на социалния статус на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

8.4.3 удовлетворяване на жилищните нужди на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

8.4.4развитие и усъвършенстване на системата от социални дейности и пакет от социални придобивки;

8.4.5създаване на механизми за разширяване и модернизиране на базите за почивка и спорт.

За реализиране на целите е необходимо да се изпълнят следните задачи:

8.4.6прилагане на мерки за повишаване на социалния статус на военнослужещите;

8.4.7увеличаване, поддържане, обновяване и преструктуриране на ведомствения жилищен фонд;

8.4.8своевременно актуализиране размера на компенсационните суми за ползване на жилища при условията на свободно договаряне;

8.4.9 изграждане и поддържане на единен информационен регистър на картотекираните военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на ведомствения жилищен фонд;

8.4.10усъвършенстване на системата за социално подпомагане на нуждаещите се военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, военноинвалиди, военнопострадали и пенсионирани военнослужещи в неравностойно положение;

8.4.11подобряване на условията за спорт на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

8.4.12подобряване на дейностите по социалната адаптация на военнослужещите и задълбочаване връзките на министерството с партньорите от неправителствения сектор за осигуряване трудовата реализация на освободените от военна служба.

9. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ЗАДАЧИ

9.1До края на 2015 г. е необходимо да се извърши преоценка на определените финансови ресурси за отбрана, като се преразгледа Тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г., и се създадат условия за поддържане и развитие на съществуващите отбранителни способности на въоръжените сили.

9.2Разработване на финансово осигурен „План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.“.

9.3Създаване на условия за постепенно изграждане на адекватни на съвременната среда на сигурност отбранителни способности, чрез стартиране на приоритетни инвестиционни проекти за превъоръжаване, повишаване ефективността на обучението, бойната подготовка и управление на въоръжените сили.

9.4Изпълнение на решенията от Срещата на държавните и правителствените ръководители на НАТО, на 4 и 5 септември 2014 г. в Уелс., в това число и изпълнение на приетия План за готовност за действие на Алианса (Readiness Action Plan - RAP).

9.5Развръщане през 2015 г. на Щабен елемент за интеграция на силите на Алианса на наша територия и постигане на пълна оперативна готовност през 2016 година.

9.6 С цел достигане на пълни оперативни способности на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (ЦИИУС на НАТО за УКРБ) предстои материално-техническо, логистично, финансово и инфраструктурно осигуряване, произтичащи от задълженията на Република България като рамкова държава, съгласно ратифицирания от Народното събрание Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Центъра, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати. (Обн. в ДВ бр.30/01.04.2014 г.).

9.7Изграждане до 2017 г. на Център на НАТО за централизирано оповестяване на корабите на море.

9.8Постигане през 2017 г. на пълна оперативна готовност на Мобилния комуникационно-информационен модул на НАТО.

9.9Завършване изграждането на Елемент от системата за командване и управление на ВВС на НАТО и постигане на пълни оперативни способности през 2019 година.

9.10Подготовка за поемане на председателството на Република България на Съвета на ЕС през 2018 г. и осигуряване на необходимия допълнителен личен състав и финансови средства за времето на председателството.

9.11За реализиране на Програмата, да се извършат промени в действащото законодателство, чрез които да се създадат условия за реинвестиране в отбраната, модернизация на отбранителните способности на въоръжените сили и изпълнението на международни договорености.



[1] Отбранителната способност е съвкупност от следните императивно неделими компоненти: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; командване и управление; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ