ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Суперсилата – отиващият си феномен на ХХI век?

Автор: Проф. д.ист.н. Камалудин Хаджиев дата: 23/04/2018 (Брой 2 2018г.) от 49 до 62 страница  
ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ

В съвременния глобален свят става особено актуален става въпросът за статута и перспективите на суперсилите като феномен. Промените в инфраструктурите на съвременния свят в условията на информационно-телекомуникационната революция и глобализация водят до радикална промяна на мястото, ролята и влиянието на всички страни и народи в системата на международните отношения. Постепенно се преосмислят традиционните разбирания на категориите за световния ред, хегемонията, доминацията и подчинението, за мястото и ролята на великите и малките държави, естеството на конфигурацията на геополитическите сили и т.н. Мястото на типичната за двуполюсния световен ред предимно йерархична взаимозависимост между страните и народите постепенно се заема от хоризонтална взаимозависимост между страните, от диверсифициране на външнополитическия им курс и съответстващи на него откритост и гъвкавост.

 

The superpower – the 21-st century phenomenon?

Prof. Dr. Kamaluddin Hadzhiev
Chief Research Fellow at the Institute of World Economics and International Relations at the Russian Academy of Sciences.

In today's global world, the issue of status and prospects of superpowers becomes a phenomenon. Changes in the infrastructures of the modern world in the conditions of the information-telecommunication revolution and globalization lead to a radical change in the place, role and influence of all countries and peoples in the system of international relations. Gradually rethink the traditional understandings of the categories of world order, hegemony, domination and obedience, the place and role of the great and small states, the nature of the configuration of the geopolitical forces, and so on. The place of the typical for the bipolar world order predominantly hierarchical interdependence between countries and peoples is gradually occupied by horizontal interdependence between countries, by diversification of their foreign policy course and corresponding openness and flexibility.
 

За автора

Главен научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.

    Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ