ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Динамика в средата за сигурност и необходимите промени в Стратегията за национална сигурност на България

Автор: Доц. д-р Николай Цонков дата: 11/06/2018 (Брой 3 2018г.) от 49 до 56 страница  
За автора

Преподавател във Факултет "Управление и администрация", катедра "Регионално развитие", УНСС. Разработва научно-практически анализи и експертизи в следните области: Геоикономика и регионално развитие; Развиващи се региони и пазари; Административно регулиране на стопанската дейност; Мениджмънт на сигурността и отбраната и други. Изпълнявал е длъжността съветник на министъра на отбраната към Министерството на отбраната (2013-2014).

През последните години международната система и световното стопанство се обособяват като самостоятелни субекти на действие и въздействие. В тях протичат множество световните процеси, които изменят политическите и икономически връзки между държавите. На практика на основата на стопанските отношения започва обвързването между страните, което е свързано с намаляване на военния риск и степента на несигурност в регионален аспект. Едновременно с този процес се наблюдава увеличаване на несиметричните заплахи и вероятността от нестабилност в глобален мащаб. Политическите сътресения в глобален мащаб водят до икономически трансформации. Същевременно, политическите интереси се изместват от икономическите и на тази база държавите се обвързват и създават трайно сътрудничество.

Посочва се, че сигурността изисква подробен анализ, поради настъпилите промени в структурата на международната система. Виждаме зачестяване на конфликтите с военен характер в различни части на света. Увеличава се както миграционния натиск, така и терористичната заплаха за европейския континент. Вследствие на тези процеси несигурността се превърна в съществена характеристика на международната система и стопанство. Засилва се политическото и икономическо противопоставяне между отделни големи играчи, което предопределя високата степен на несигурност по отношение предвидимост на международните отношения. Това обстоятелство поставя под въпрос стабилността, надеждността и сигурността на системата на международни отношения.

В тази връзка националната сигурност е тясно свързана с безопасността и съхранението на самата обществено-политическа система на дадена държава с други страни при осъществяване на националните цели, и интереси, и по този начин влиза в междудържавни отношения, които може да способстват или да възпрепятстват изпълнението на целите.

 

1. Външна и вътрешна среда на сигурност на България

Средата на сигурност на държавата е специфична област, която определя развитието на страната в сферата на икономиката, обществото и институционалната стабилност на държавата. Ето защо в съвременни условия средата на сигурност на държавата е онова пространство за постигане на икономическа, военна, политическа сигурност, стабилност и социално-икономическо развитие. Следователно, стопанското развитие на страната е функция на средата за сигурност. В нея се преплитат множество процеси и субекти на действие, които гарантират както социалната сигурност (индивидуалната сигурност на всеки гражданин), така и на необходимите условия за развитие на националното стопанство.

Съвременните процеси и условия, в които българската държава действа, са силно динамични. Те са свързани с появата на кризи с различен характер по целия свят: напрежението Северна Корея – САЩ; ЕС – Русия; НАТО – Русия; Украйна – Русия; Иран – Израел; Великобритания – Русия; Гърция – Турция; Сирия – САЩ; Сирия – Турция и други. В този смисъл, динамиката на международните отношения представлява съвкупност от различни по характер връзки, на различни нива, формални и неформални, преплитащи се през призмата на националните интереси на страните. Най-често те се изразяват в икономически взаимоотношения и взаимовръзки на отделни субекти, държави и друг тип организации от една страна, и второ, в поява и развитие на военни конфликти с нисък и висок интензитет.

Международната обстановка е силно изострена през последните години и по-конкретно от две събития. 2014 година е преломна за отношенията между държавите в ЕС и Русия, поради т.н. „незаконно анексиране“ на Кримския полуостров. Същевременно в Сирия продължават военните действия и държавата е възможно да бъде разделена. Появи се нова терористична организация като ИДИЛ, която повиши несигурността на европейските държави рязко. Станахме свидетели на редица терористични атаки в сърцето на Европа. Тези събития предизвикаха силен миграционен натиск върху страните на Балканите и ЕС.

Специално място в средата за сигурност има Великобритания, която създаде условия на несигурност с решението от референдума и Брекзит, както и случаят в Солсбъри. Тези обстоятелства промениха икономическата и политическа картина в международен план, като предизвикаха силно разделение между държавите. Събитията силно ограничиха както търговските и икономически връзки между държавите, така и нормалния диалог, и комуникация. Това доведе до повишаване на риска, включително военните рискове в световен мащаб и несиметрични заплахи (интензифициране на тероризма и организираната престъпна дейност). Тази тенденция е подсилена от рязкото ограничаване продължителността на икономическите цикли, което се доказва с множеството икономически и финансови кризи през последните няколко години. Разбира се, остават проблемите, свързани с регионални конфликти, които стоят замръзнали с относителна вероятност да избухнат отново.

В тази международна обстановка НАТО също търси подходи за бъдещо развитие поради причината, че голяма част от мисиите є приключват. Но вследствие на събитията в Украйна, Алианса преориентира политиката си на Изток към укрепване на източния фланг. Създаде се многонационална дивизия с висока степен на готовност. На практика Балканите и Черноморският регион се превърнаха в милитаристична зона с висока степен на несигурност. И това може би не е случайно, имайки предвид газовите и петролни трасета, осигуряващи доставки за Европейския съюз. При всички действия на НАТО прозира политиката на САЩ, като основен военен донор за Организацията. Въпреки това, виждаме промяна в американската политика вследствие на промяната в президентската институция и встъпването на власт на Доналд Тръмп. Новият президент постави въпроса за военните разходи на държавите членки на НАТО и намаляване на финансовата тежест за САЩ. Същевременно, ЕС инициира процеса на създаване на система за колективна сигурност, която се основава на споделяне на способности и финансови средства. Беше създаден Европейския фонд за отбрана, който стимулира индустриалното сътрудничество на военно-промишления комплекс и създаване на съвместни проекти и оперативни способности.

Системата на международни отношения се променя под въздействието на няколко процеса и държавни, недържавни субекти. Към процесите бихме могли да причислим глобализацията, интернационализацията, миграцията, военните конфликти, влошаването на междудържавния диалог, развитието на тероризма, икономизирането на политиката, глобални процеси, свързани с климатични промени, продоволствие и други. Към субектите, които участват във формирането на международната система са НАТО, Европейски съюз, Русия, САЩ, Китай както и различни по размер и обхват международни, и регионални организации.

Ние сме свидетели как глобализацията се развива през последните две десетилетия. Благодарение на нея стана възможно да се формира едно общо световно икономическо стопанство, в което бяха изградени редица наднационални политически и икономически институции. Глобализацията създаде условия за сближаване на политическите интереси на държавите чрез развитие на търговията и интензифициране на икономическите връзки между страните. В тази обстановка силно се повишиха възможностите на всички държави за привличане на капитали и завоюване на нови пазари, икономическо и политическо влияние. Въпреки това, глобализацията не е еднозначен процес, защото поражда и множество рискове и нови предизвикателства пред страните. Бихме могли да заключим, че най-потърпевши са малките държави. В тази нова международна ситуация няколко държави налагат своята политика и се отличават с реализиране на глобални стратегии. Този факт се обяснява с размера на националното стопанство и наличието на достатъчен обем ресурси, които гарантират развитие на икономиката.

Основната негативна последица от развитието на глобализацията е създаването на зависимост между държавите и бързия пренос на икономическите кризи по целия свят. Резултатите се изразяват в силна взаимозависимост на страните, при която икономически активните и мощни национални стопанства успяват да устоят на външните и вътрешни влияния. Ето защо бихме могли да кажем, че външните условия са много по-значими за развитието на държавите, в това число и на България.

На следващо място, вследствие на глобализацията се появяват множество глобални тенденции и проблеми, свързани преди всичко с климатичните проблеми, изхранването на световното население и опазването на околната среда.

Основен процес, влияещ пряко върху България, е глобализацията и интеграцията в наднационални структури. Този процес поставя страната в силна зависимост както в икономически, така и в политически аспект. Поради националната специфика, че българската държава е малка и не разполага с ресурси, тя изпада в икономическа и енергийна зависимост. Външните условия влияят директно върху развитието на страната, защото тя не разполага с ефективен инструментариум и механизъм за противодействие. Доставките на енергийни ресурси за страната от Русия създава асиметричност в отношения, но тя би могло да бъде компенсирана чрез по-евтин газ и гарантиране на стабилност с построяването на газопровода „Южен поток“.

България членува в Европейския съюз, НАТО и Организацията на обединените нации (ООН), която също така създава условия за зависимост, особено от първите две. Но същевременно поражда възможности като, например, привличане на чуждестранни инвестиции, гарантиране на колективна сигурност и утвърждаване статута на българската държава, в това число подобряване на международния є имидж. Ето защо смятам, че е необходимо да се формулира политика, защитаваща националния интерес, която да се прокарва чрез членството на България в тези международни институции.

Негативно влияние и последствия за българската държава имат мултинационалните корпорации (МНК) и терористични групи. МНК се обособиха като силни икономически субекти, които в някои случаи могат да монополизират стопанството. Ето защо държавният механизъм трябва да противодейства на тяхното влияние в новите условия на пазар и конкуренция. Вследствие на провежданата политика на България, членството є в съюзи и организации, и участието в международни мисии създава благоприятна среда за появата на терористични групи на територията на страната. Доказателство за това намираме при атентата в Бургас, когато загинаха израелски туристи. Следователно, българската държава е необходимо да изгради гъвкава и адаптивна система на сигурност и отбрана, в това число такъв модел на национално стопанство, които да противодействат и да неутрализират възникващите рискове, предизвикателства и заплахи от всякакъв вид.

По отношение на вътрешната среда на сигурност могат да се очертаят няколко процеса. Това са: повишаване равнището на сива икономика, корупция и етно-религиозни отношения, задълбочаващата се демографска криза, намаляване равнището на грамотност, образованост и квалификация.

Нивото на сива икономика в България постоянно нараства, което създава предпоставки за дисбаланс на националното стопанство. Намаляването на приходите в бюджета рефлектира върху поддържане на постоянни разходи, в това число и за отбрана. Този процес създава условия за срастване на икономически отрасли с организираната престъпност. Също така се предпоставя появата на явления като пране на пари и други.

Корупционните практики се проявяват на различните нива в държавното управление, което ограничава резултатността от управлението. В това отношение българската държава провежда целенасочена политика за противодействие, която да увеличи ефективността от държавното управление.

Друг основен проблем е маргинализирането на образователната система, което поражда влошаване на качеството и квалификацията на работната сила. Това директно влияе върху развитието на българското стопанство. Ето защо трябва внимателно да се анализира и следи този процес, като се вземат адекватни мерки за намаляване ефектите от него.

Формираната политическа система с Конституцията на Р България[1] гарантира мирното развитие и съжителство на различните етнически групи в държавата. Въпреки това, този аспект на сигурността представлява сериозно предизвикателство. Демографската криза бавно и систематично намалява населението на България. Това влошава демографската структура на населението, като се наблюдава увеличаване на възрастните хора и процес на силно застаряване. То води до свиване на националния потенциал от работна ръка и възможностите на пазара. Също така се засилва финансовият натиск върху социално-осигурителната система, което води до постоянно повишаване на възрастта за пенсиониране на хората в активна възраст. Разбира се, негативните демографски процеси създават условия за нова етно-религиозна структура, което би могло да доведе до разпад на държавността и националната идентичност. Не на последно място, демографската криза рефлектира директно върху системата на национална сигурност със силно ограничаване на отбранителния потенциал и способности на държавата. Намалява се мобилизационния ресурс на българската армия.

Политическата и партийна система е относително стабилна. Социалното напрежение става основна характеристика при управлението на страната. Ставаме свидетели на скандали, редуващи се един след друг, които влошават вътрешно-политическите условия и намаляват инвестиционния интерес към страната. Отчита се забавяне в развитието на стопанството.

Други основни играчи в България, които влияят върху вътрешната среда на сигурност са националните и чуждестранни капитали. В сравнение с чуждестранните капитали националните са с ограничен обхват на действие. Основни стратегически инвеститори в българската икономика са страни като Германия, Италия, Белгия, Гърция, Испания, Холандия, Русия, което засилва европейския елемент и интеграцията към европейската икономика. Това неминуемо стабилизира икономическото и политическо състояние в България.

 

2. Стратегия за национална сигурност на Р България

Нормативната база в областта на сигурността е добре развита и балансирана. Остава обаче въпроса относно актуалността и прецизността на приетото законодателство в тази област. Определено може да се твърди, че съществува йерархична система от закони и подзаконови нормативни актове, които допълват взаимовръзките и разпределят правомощията и функциите в сферата на сигурността. Основният закон разбира се е Конституцията на Р България, който поставя рамката на държавата и институциите. Следващият по йерархия е документът: „Стратегия за национална сигурност на Република България“, който поставя основата на законодателната рамка по отношение на сигурността. Той е отправна точка за подготовка и приемане на всички останали специализирани закони за Национална служба за охрана, Национална разузнавателна служба, Държавна агенция за национална сигурност, Държавна комисия по сигурността на информацията, закон за въоръжените сили на Р България, за Консултативния съвет за национална сигурност към Министерски съвет и други. Първият документ е приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност на Р България[2]. През 2011 г. Народното събрание приема Стратегия за национална сигурност на Р България[3], която чак през 2018 година беше актуализирана, въпреки силно динамичната среда за сигурност.

В тази връзка е необходимо да се направи нов стратегически преглед на системата за сигурност и отбрана, който да бъде база за усъвършенстване на законодателството в областта. Актуализацията на съществуващите закони и приемането на някои нови ще допринесе за развитие на системата за национална сигурност с цел да се укрепи държавността и доверието в институциите на Република България. Същевременно, законодателството ще създаде условия за формулиране на новите стратегически цели пред България и в това число задачи, и отбранителни способности пред Министерство на отбраната, и Въоръжените сили (ВС) на Р България.

Актуализираният вариант на Стратегия за национална сигурност е необходимо да бъде генерално преработена или да бъде приета нова стратегия. Трябва да се настоява за стратегически преглед на сектор Сигурност и тогава да се подготви нова Стратегия за национална сигурност. В този си вид документът е хаотичен и несистематизиран. Би трябвало структурата на стратегията да бъде прецизирана, да бъде уеднаквен стила. Анализът на документа показва липсата на логически връзки между отделните части. Тези сериозни слабости налагат тезата, че Стратегията трябва да бъде съкратена и прецизирана. Обемът є не трябва да превишава 30 страници. Въпреки това, към така предложената Стратегия може да се направят някои важни, критични бележки с цел нейното подобряване.

На първо място, в началото трябва задължително да се посочи дефиницията, която се възприема за Национална сигурност. Няма как да се съгласим с разбирането на авторите, които приемат, че националната сигурност на България е комплекс от сигурността на всеки един гражданин. И това да е основата. Може да бъде обмислено следното предложение: Националната сигурност е система от политики, които гарантират териториалната цялост, независимост, суверенитет, сигурността на държавата и всеки български гражданин, като осигуряват устойчиво развитие на гражданите, обществото и държавните институции и повишаване на тяхното благосъстояние.

За всяка стратегия е задължително да се формулира цел на стратегията. Ето защо може да дефинираме, че цел на настоящата Стратегия за национална сигурност е да се гарантира териториалната цялост, суверенитет и независимост на държавата, нейните институции и гражданите, утвърждаването на България като регионален център, и надежден и предвидим партньор в международен и регионален план за постигане на устойчиво развитие и просперитет на страната.

Могат да бъдат формулирани и приоритети на базата на така поставената цел:

1. Защита на териториалната цялост;

2. Гарантиране на независимост и суверенитет на страната;

3. Гарантиране на гражданската и обществена сигурност;

4. Гарантиране на нормалното функциониране на демократичните институции; и правата и свободите на българските граждани;

5. Изграждане на модерни и боеспособни Въоръжени сили;

6. Изграждане на модерни и ефективни органи на национална сигурност – правоохранителни, разузнавателни и въоръжени сили;

7. Изграждане на ефективно работеща публична администрация;

8. Формулиране и провеждане на външна политика, основана на националния интерес и демократичните ценности.

Анализът на средата за сигурност е повърхностен, което налага неговото прецизиране, задълбочаване и преработване. Рисковете и заплахите трябва да бъдат прецизирани. Черноморският регион не трябва да се възприема като заплаха. Може да бъде записано следното: Черноморският регион трябва да бъде немилитаристична зона на сътрудничество между държавите. България ще бъде активен участник и посредник за преодоляване на тлеещите и възникващи кризи в черноморския регион и постсъветското пространство.

Не може да се съгласим и с трактовката, че България ще гарантира своята териториална цялост и .... като част от системата за колективна отбрана на НАТО. Предлагам промяна като се запише – ВС на България изпълняват своите конституционно заложени задачи в стратегическо партньорство с НАТО. Страната ще бъде надежден съюзник, изпълняващ своите ангажименти към Алианса.

Необходимо е преработване на раздел Отбрана. Определено можем да кажем, че не са отчетени новите реалности в международен и национален план, които водят до промяна на задачите на ВС. Трябва преструктуриране на този раздел. Къде са задачите на ВС, свързани с охрана на границата, други задачи в мирно време, касаещи критичната инфраструктура и населението, управление на кризи, бедствия и аварии?

Въз основа на новите променени външни и вътрешни условия за българската държава можем да изведем актуализираните роля и задачи пред ВС на Р България. А именно, вследствие на проведените реформи в системата за сигурност и отбрана Българската армия беше силно редуцирана, което рефлектира върху нейната готовност за бойни действия и участие в операции. Доказателство за това са намалените или изпълнявани отчасти отбранителни способности на ВС.

Ролята на съвременните въоръжени сили на българската държава трябва да са съобразени със съществуването на асиметрични заплахи и рискове. Например, като член НАТО България не се намира в пряка опасност за нарушаване на териториалната є цялост. За сметка на това се появяват друг вид заплахи като тероризъм, кибер атаки и поддържане на критичната инфраструктура, за да устоява на бедствия и аварии.

В този смисъл, ролята на българските военни формирования може да се разглежда в контекста на гражданската сигурност и защита на хората и инфраструктурата при бедствия и аварии, от една страна. По отношение на тази роля си струва да се помисли за разполагане на военните поделения с цел да се постигне териториален баланс, за да могат бързо да реагират и да участват в преодоляването на кризисни ситуации. И от друга страна, способностите є трябва да съответстват на поетите ангажименти като член на НАТО и Европейския съюз. Разбирането е, че България ще участва в Алианса при осъществяване и на трите мисии, което предполага повишаване на равнището на подготовка и развиване на нови отбранителни способности, както и тяхното поддържане. Това е свързано с аквизицията на необходимото въоръжение и техника, които обаче изискват съответния финансов и кадрови ресурс.

Можем да приветстваме целта, която е записана в Стратегията за постигане на 2% от БВП разходи за отбрана. Но на този етап тази цел не е реалистична. Основни елементи на системата са човешките ресурси, въоръжението и техниката и капиталовите разходи. Необходимо е по-ефективно използване на средствата за отбрана. Трябва да бъде постигнат баланс между бюджет и отбранителни способности на българската армия. За тази цел е необходимо разходите за отбрана да бъдат поне 1,5% от БВП.

Ефективното управление на ресурсите за отбрана се изразява в разумно, прецизно и балансирано разпределение на средствата, като е важно да се постигне съотношение между разходи за личен състав, поддръжка на въоръжение и техника и капиталови. На този етап съотношението е нарушено, поради което се наблюдава и влошено състояние на въоръжените сили. На първо място, трябва да бъде решен въпроса с възнагражденията на военнослужещите и цивилните лица, след което да се помисли за модернизиране на българската армия.

България е малка страна с ограничени ресурси и възможности за международно влияние. Следователно, политиката є за сигурност както в региона, така и в световен план (ако би могло да се каже) се предопределя от политическите и икономически играчи в планетарен мащаб, в това число и международни организации. В този ред на мисли става ясно, че българската политика се предопределя от членството на страната в НАТО и в ЕС с произтичащите от тях задължения и поети ангажименти. Ето защо България трябва да се стреми да се възползва максимално от членството си в двата съюза, както за гарантиране на сигурността си, така и за национално развитие. Следователно, България трябва да формулира нейните национални интереси и политики на Балканите и в Европейския съюз. Българската държава има своя исторически шанс да бъде посредник в диалога между Русия и НАТО; Русия и Европейския съюз. По този начин бихме могли да реализираме национално отговорна политика и формулираните български интереси.

 

Литература

1. Карастоянов, Ст. Политическа география, Геополитика, Геостратегия. УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2008.

2. Цонков, Н. Икономическа сигурност на българската държава в условията на глобализация.// Дисертационен труд, ВА „Г.С. Раковски“, С., 2012.

3. Конституция на Р България. ДВ: бр. 56, С., 1991.

4. Концепция за национална сигурност на Р България. ДВ: бр. 46, С.,1998.

5. Стратегия за национална сигурност на Р България, ДВ: бр. 26, С., 2018.



[1]Конституция на Р България. ДВ: бр. 56, С., 1991.

[2]Концепция за национална сигурност на Р България. ДВ: бр. 46, 1998.

[3]Стратегия за национална сигурност на Р България, ДВ: бр. 26, 2018.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ