ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Ексклузивно интервю с председателя на Отдела за външни църковни връзки към Московската патриаршия Волоколамски митрополит Иларион, взето от Чавдар Минчев, главен редактор на списание „Международни отношения” (Москва, октомври 2018 г.)

Автор: Митрополит Иларион дата: 05/11/2018 (Брой 4 2018г.) от 5 до 12 страница  
За автора

Волоколамски митрополит Иларион е председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: Руската православна църква е най-голяма в лоното на Православието. Тя е в постоянен възход, сякаш е възкресена за нова роля както в руското общество, така и по отношение на държавността. В посланието на Осветения Епископски съвет към духовенството, монасите и всички верни чада на Руската православна църква (2 декември 2017 г.) се казва: "... Ние свидетелстваме за неизменната мисия на Църквата, която Спасителят е отстоявал със Собствената си Кръв, за да доведе  хората до единство с Бога ...”. Как оценявате и виждате тази мисия днес в Русия и в други страни на Православието?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: В ХХ век ние придобихме един ужасен опит. Привидно в името на справедливи идеали беше налагано нечовешко насилие и жестокост. Революцията изкара от дъното на човешките души всичко най-низко и, оправдавайки се с някакви светли цели, водеше към извършването на чудовищни престъпления.

След като мина през кладата на революционни изпитания, на гражданска война, през тъмниците на лагерите и затворите, през натиск, унижение и порицание от страна на властите, Руската Църква продължи да остава със своя народ. Тя и сега призовава за опазването на мира и разбирателството в обществото, за междуетническо единство, за грижовно отношение към духовното наследство и моралните ценности.

Нашата Църква заема такава позиция както в Русия, така и в други страни от нейната канонична територия. Специални мироопазващи дейности се извършват от Украинската Православна Църква, която служи като народна сила, стояща над политическите разпри в Украйна, призовава всички страни в конфронтацията да възстановят единството, основано на вярата в Бога и отговорността пред бъдещите поколения.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ:: Векове наред Православието се стреми да увеличава своето влияние, да привлича нови миряни и вярващи към духовните ценности, както в рамките на традиционните територии, така и извън техните граници. Всъщност, към това също се стремят и други световни религии. В историята то често беше съпътствано с противопоставяне, понякога дори с конфликти. Какво е отношението на Православието към тези процеси в съвременния свят? Какво, според Вас, е най-голямото предизвикателство пред християнството днес?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Православната църква никога не е искала да увеличава своето влияние във властта или да завладява територии. Агресивният прозелитизъм е напълно чужд на Православието. Въпреки факта, че мнозинството от руското население принадлежи към Православната Църква, другите традиционни религии се ползват със същите права. Никой не забранява те да демонстрират своята религиозност и да извършват обредите си. Народите на Русия векове наред трупат опит за едно мирно и добросъседско съжителство. Ние и днес успешно съхраняваме и умножаваме този опит, въпреки стремежите на терористите да разтърсят тази ситуация. Между традиционните религии в нашата страна се развиват много конструктивни взаимоотношения. Междурелигиозният съвет на Русия съществува вече 20 години. В него лидерите на православието, исляма, юдаизма и будизма се събират няколко пъти годишно и обсъждат различни проблеми и предложения, изработват координирана позиция по важни въпроси на нашето време, като борбата с екстремизма и тероризма, защитата на живота на неродените деца, диалогът с властта и обществеността.

Освен това, нашата Църква провежда задълбочен диалог с мюсюлмански и еврейски организации и лидери по целия свят. Напоследък имах много срещи с ислямски дейци от Иран, Саудитска Арабия, Катар и редица други държави. Всички тези срещи преминаха в атмосфера на взаимно уважение и разбиране за общите предизвикателства, пред които са изправени нашите религии. Руската православна църква има храмове в Техеран, Кайро, Дамаск, Обединените арабски емирства и Израел.

А, ако говорим за други региони с многовековно православно присъствие, то в Близкия Изток преди пристигането на бунтовниците, християните и мюсюлманите съвсем спокойно и хармонично съжителстваха помежду си. Аз неведнъж съм бил в Сирия и в други страни от региона и със собствените си очи наблюдавах добрите отношения между хората от различни религии.

Религиозните конфликти са чужди на Православието. Ние намираме общото с всички традиционни религии и заедно работим за благото на мира.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: В цялата история на човечеството, много междудържавни и междуетнически конфликти често притежаваха религиозен нюанс. Войната в Близкия Изток, макар и предизвикана по политически причини, също има религиозен мотив. Понастоящем в Близкия Изток се извършва преследване на християни. Религиозна окраска придоби и тероризма. Какво мислите за противопоставянето на исляма и християнството? Необходимо ли е Църквата да играе по-активна роля, включваща и тази на църковната дипломация,  при решаването на  конфликтите? Как виждате тази роля?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Опитът да се придаде религиозна окраска на определени конфликти не е нищо друго освен желание отвън за изкуствено предизвикване на конфронтация. Аз ще цитирам думите на Негово Светейшество Патриарх Кирил, казани на среща с един от мюсюлманските лидери: „Арабската пролет и появата на мюсюлманските радикални военизирани сили, извършваните от тях публични екзекуции на хора – всичко това е насочено, за да бъде демонизиран исляма в очите на световното обществено мнение”.

Очевидно е, че на „архитектите” на настоящите политически конфликти е изгодно хората да бъдат разделяни и по религиозен признак. Опитът от диалога на религиозните лидери обаче показва, че религията има главно мироопазваща мисия, насочена към свързването на хората, а не към тяхното разделение.

Руската Православна Църква непрекъснато подчертава, че тероризмът няма нищо общо с религията, защото религията не може да призовава към убийства и насилие. Терористите, които масово избиват цивилното население в Близкия Изток и в Африка са служители на Сатаната, те използват религиозни лозунги, за да влияят на умовете и чувствата на хората. Агресивното разпространение на светската идеология и неморалността само увеличава протеста сред консервативното население и дава на екстремистите допълнителни възможности за вербуване и привличани на нови членове в техните редици.

Църквата следва своето мироопазващо призвание и полага всички възможни усилия не само да подпомага страдащите християни, но и да запази една здравословна междурелигиозна обстановка в Близкия Изток. Това е единственият начин да се гарантира мирно бъдеще за всички. Бих искал да обърна внимание на факта, че нашите хуманитарни действия включват разпределянето на помощ за всички, които са страдали от войната, независимо от тяхната вяра. Тази година ние осигурихме лечението в Русия на сирийски деца с тежки травми. Ще продължим да извършваме такава дейност.

Представители на Руската Православна Църква навсякъде и винаги повдигат въпроса за защитата на потиснатите религиозни малцинства. Това се случва както на най-големите международни платформи, като например ООН или ОССЕ, така и в хода на диалога с политици и лидери от други религии. Успяхме да гарантираме през 2015 година 65 държави по света да приемат в ООН декларация в подкрепа на християните в Близкия Изток. През 2016 г., след срещата на папа Франциск и Негово Светейшество Патриарх Кирил в Куба, геноцидът срещу християните бе признат официално от Съединените щати и от други страни по света.

Именно така виждам ролята на Църквата в преодоляването на конфликти: да свидетелства и да съдейства на всеки, който е останал незащитен, който е пострадал или загубил всичко.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: Православната църква е канонична, тъй като се придържа към Каноничното право. Това са многовековни ценности, правила и традиции, които позволяват да се поддържа целостта и стабилността както на Църквата, така и на нашето общество.

Светът обаче се променя много бързо. Виждаме как възникват нови взаимоотношения, променят се ценности. Как трябва да се отнася Православието към тези процеси? Как виждате ролята на Православието в съвременното общество, неговото място в бъдеще и отношението му към процесите на глобализация?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Наистина, съвременният свят се променя много бързо. Под влиянието на процесите на глобализация се реализира интензивен културен и информационен обмен между народите, формират се транснационални корпорации, създават се политически и военни съюзи, развива се технологичният процес.

От една страна, глобализацията улеснява комуникацията и движението на хората в съвременния свят, допринася за развитието на икономическото, научното и културното сътрудничество, съдейства за естественото укрепване на международните връзки. От друга страна, процесът на глобализация е свързан с формирането на универсална идеология, основана на принципите на приоритета на човешките права и свободи, изолирани от традиционните ценности и моралните идеали. Освен това, най-радикалните поддръжници на такава идеология наричат моралните идеали и традиционните ценности анахронизми и музейни експонати, изключвайки тяхната роля в регулирането на обществените отношения.

В резултат на това, под претекст за защита на човешките права в редица държави и на международно ниво, отношенията между един и същ пол, евтаназията, идеите за съществуването на т.нар. „трети пол” постоянно се легализират и насърчават. Във филмовата индустрия безразборните сексуални отношения се оправдават, придава се романтика на половата разпуснатост, извънбрачните връзки са широко разпространени и се считат за норма. Освен това, идеолозите на светския свят призовават християнските конфесии да преосмислят отношението си към споменатите греховни явления.

Отделен проблем на глобализацията е влиянието върху съвременния свят на международните корпорации и финансовите общности под чиято зависимост попадат все повече страни. Днес ние виждаме, че за придобиването на контрол над енергийните ресурси биват сваляни национални правителства, държави и цели региони се превръщат в арена на военни действия, в обществото се налага хаос и страх, хората масово се преселват на безопасни за живеене места.

Ние не можем да не бъдем обезпокоени от страданията на хората и поради това Руската Църква счита, че мирният живот, гражданското съгласие, благополучието на семействата са ценности, на които човешката алчност и политическите амбиции нямат право да посягат.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: Отношенията между Руската и Българската Православна Църква заемат важно място в историята на Православието. През ХIХ век духовната близост на нашите народи изигра решаваща роля за успеха на съвместната им борба за Освобождението на България от османското иго и за възстановяването на българската държавност. Отношенията между нашите Църкви винаги са били оазис на интимност и духовно братство в променливия климат на европейската политика.

Какво, според Вас, е днешното значение на отношенията между Руската и Българската Православна Църква и какво ще бъде то в бъдеще, като се има предвид, че политиката често разделя нашите две страни? Какви трябва да бъдат основните пътища за укрепването на връзките между нашите Църкви?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Духовните връзки между народите, подхранвани от Руската и Българската православна църква, се коренят в дълбините на вековете, от времето на покръстването на Рус.

Светите равноапостоли Кирил и Методий и техните богоподобни ученици формират в Средновековието единно културно пространство, общо за всички славянски народи, част от което става Киевска Рус. Братята от България активно участват в християнизацията на нашите предци. Оттогава насам връзките ни трайно се основават на общата славянска писменост и на единството на вярата. Така е било и в епохата на османското иго, когато Русия помогна за опазването на православната вяра на Балканите, и в годините на борбата за Освобождението на България, чиято 140-та годишнина се отбелязва през тази година.

Както правилно посочихте, нашите Църкви поддържат топли отношения помежду си, независимо от външната политическа конюнктура.

Наскоро от нашите две църкви беше прославен Свети Серафим (Соболев) – знакова фигура в руската църковна емиграция, който завършва своите дни в София. Свети Серафим е изтъкнат духовник, днес той се радва на пълно уважение в България. Руснак по рождение, Свети Серафим даде душата си на българския народ и е наш общ светец.

Руско-българските взаимоотношения между църквите са доказателство и плод на нашата обща вяра. Вярвам, че и в бъдеще ние трябва да се стремим да подражаваме на нашите предци: да пазим паметта за нашето общо славно минало и да образоваме подрастващото поколение в евангелските ценности.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: Някои привърженици на еднополюсния свят и противопоставянето директно сочат Православието за фактор, възпрепятстващ техните амбиции и цели. Една от водещите цели на глобалната им политика е борбата срещу Православието и неговото влияние. Защо, по Ваше мнение, те насочват атаките си срещу Православната Църква? Каква трябва да бъде реакцията на Православието?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Именно защото Църквата посочва истината и осъжда греха и несправедливостта, тя бива приемана от тези, които не я харесват за противник и враг.

Това положение на нещата обаче не е необичайно за Църквата. Тя е преследвана и дискриминирана през цялото време заради своята евангелска истина. Думите на Христос Спасител: „Ако са Ме преследвали, ще преследват и вас; ако са зачитали Моето слово, ще зачитат и вашето” (Йоан 15:20), ни дават сила да не се отклоняваме от пътя на евангелската проповед. Спомняме си също и думите на Божествения Учител, адресирани до светия апостол Петър: „Аз ще създам Църквата Си и портите на ада няма да надделеят над нея” (Матей 16, 18).

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: За съжаление, далеч не на всички наши съвременници е присъщо разбирането за важната роля, която общата вяра играе в отношенията между православните народи. Често причината за това е недостатъчното вкореняване в Православието.

Как да се преодолее пропастта между традиционно инстинктивното чувство за принадлежност към Православието и дълбоко обмисленото и мотивирано познаване на вярата? Какво трябва да направим, за да бъде утвърдено разбирането за истината по отношение на ролята на Православието в историята? Как да привлечем по-активно младите хора в Църквата?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Преодоляването на „вътрешното” безразличие към Православието възниква само чрез личен контакт с Христос чрез духовни усилия, насочени към собственото усъвършенстване. Живият Бог се нуждае от сърцето ни, Господ желае нашето поведение да бъде мотивирано от Неговите заповеди, а не от обществената мода или от моралните стандарти на тази епоха. Именно на това ни учи Църквата, включително чрез осмислянето на примера за жертвеното благочестие на по-старите поколения – просто трябва да сме в състояние да се прислушаме към това.

Повече от две хиляди години Светата Православна Църква запазва непроменено апостолското евангелие, като е неизчерпаем източник на благодатни дарове. И присъствието на Православната Църква в съвременния свят е фактор за възход и преображение на човешката история.

Именно в Православната Църква временната, актуална реалност влиза в контакт с вечността, придобивайки връзка с духовния, интелектуалния и културния живот на предишните поколения. В същото време, Православието е жизнена и динамична традиция, отворена за приобщаването на всеки, който желае това – никога не е късно да се обърнем към него.

Православието съживи душите на нашите предци, призова към живот особено богатата славянска култура, допринесе за формирането на народите, отгледани от Руската и Българската Православни църкви, ставайки техен цивилизационен кодекс, крайъгълен камък на държавността и на цялото им историческо съществуване. Без да сме проникнали в духа на православната вяра, не е възможно да разберем величието на нашето минало, нито да изградим бъдещето.

Само по себе си изучаването на Православието сред дисциплините, препоръчани на младите хора да учат на училищната скамейка, създава предпоставки за повишаване на равнището и подобряване на живота на всяка православна държава.

 

ЧАВДАР МИНЧЕВ: В настоящия период една от основните теми, дискутирани в средствата за масова информация, е църковната ситуация в Украйна. Константинополската Патриаршия назначи в Киев двама свои екзархи, за да подготви автокефалия. На 14 септември 2018 г. на извънредно заседание Светият Синод на Руската Православна Църква реши временно да прекрати възпоменанието на Константинополския патриарх по време на божествената служба и да прекрати съвместното си служене с епископите на Константинополската патриаршия.

В какво е особеността на тази ситуация? Какви са причините за нея и какви могат да бъдат последствията?

МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН: Основната особеност е, че нито Предстоятелят, нито епископът, нито духовенството и вярващите на единствената в Украйна канонична Украинска Православна Църква не се обърнаха към Константинополската патриаршия за автокефалия. Напротив, в неотдавнашно изявление на йерархията на тази Църква се подчертава, че тя е напълно доволна от настоящия си статут.

Зад проекта за украинска автокефалия не стоят църковни хора, а днешните светски власти на Украйна, опитващи се да подобрят своя разклатен рейтинг, украински разколници, надяващи се да получат легитимност и униати, които мечтаят да принесат Украинската Църква в подчинение на Рим. Изпращането в Киев на двамата екзархи от Константинополската патриаршия е стъпка към осъществяването на този план. Тя бе извършена без каквато и да било координация с Патриарха на Москва и на цяла Русия и с Най-блаженния митрополит на Киев и на цяла Украйна Онуфрий.

Този акт е квалифициран от Светия Синод на Руската Православна Църква като нахлуване в нейната канонична територия. Тя реши да спре молитвеното  упоменаване на патриарха на Константинопол Вартоломей, съслуженето с епископи на Константинопол, както и Московската патриаршия да напусне междуправославните и междухристиянските организации, които се председателстват от представители на Константинопол. А на 15 октомври ние решихме напълно да прекратим евхаристийското общение. За съжаление, противоканоничните  действия на Константинопол ни доведоха до опасна линия, отвъд която може да се стигне до катастрофални последици за целия православен свят.

Ние много се надяваме, че Константинополската църква ще се откаже от необоснованите папистки претенции, каквито в последно време предявяват нейни представители, и ще се вслуша в общото мнение на братските Местни Православни Църкви, които не поддържат агресивните действия на Фанариот и незаконното му нахлуване в каноничната територия на Руската Православна Църква.

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ