ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Да съчетаем глобалните тенденции, съхранявайки нашата балканска самобитност

Автор: Калоян Паргов дата: 04/12/2019 (Брой 5-6 2019г.) от 3 до 3 страница  
За автора

Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия и лидер на БСП – София

Уважаеми госпожи и господа,

 

Искам да поздравя с „Добре дошли в София!“ нашите гости от Албания, Гърция, Северна Македония и Румъния и да Ви благодаря, че се отзовахте на поканата за тази инициатива. Без да претендирам за абсолютна точност, ще отбележа, че среща в подобен формат се провежда за първи път на Балканите.

Става дума не само за среща на кметове и политически лидери на общинско и градско ниво, а за среща на лидери с лява, център-лява и центристка политическа платформа, т.е. на високо отговорни хора, провеждащи политики и търсещи решения в рамките на една обща идейна концепция, базирана върху принципите на свободата, солидарността и справедливостта. На хора, търсещи най-модерни, авангардни урбанистични и социално ориентирани решения за развитие на своите градове и общини.

Става дума за среща насочена към споделяне на идеи и практики, на намерения и планове, за разработване на общи проекти, за търсене на общи решения по всички важни и актуални въпроси на развитието на градската среда, инфраструктурата, икономиката, опазването на околната среда, здравеопазването и образованието в нашите градове и общини.

Има ли лява алтернатива за общините? Кои са нейните репери? С какво се отличава тя? Може ли да има обща лява алтернатива за общините на Балканите? Кои са общите за всички нас теми? Какви са актуалните проблеми, върху които работим? Кои са проблемите на бъдещето, върху които да съсредоточим и обединим усилията си?

За нас това са основните, макар и далече не всички въпроси, които бихме искали да поставим и да дискутираме заедно.

Глобализацията прониква дълбоко в нашия бит и култура, трансформира начина на живот и отношенията, уеднаквява. Позитивното от нея е, че на тази основа се създават условия за сближаване и комуникация. От друга страна обаче, тя поставя на изпитание устойчивостта на нашите традиции, ценности, културна специфика и идентичност, които смея да твърдя, по силата на близостта ни, имат много общо помежду си.

Как да съчетаем глобалните тенденции, съхранявайки нашата балканска самобитност? Как да се еманципираме от огромния външен натиск, на който сме подложени, да запазим достойнство и защитим собствените си ценности и интереси.

Това е една група основни въпроси, пред които се изправяме, когато планираме развитието на нашите градове и общини.

Как да съхраним огромното, многопластово, многообразно и уникално културно-историческо наследство, с което историята богато е надарила нашите земи? Как да развиваме и укрепваме взаимната толерантност, уважение и взаимно зачитане, до което сме стигнали, след многовековни противоречия и битки?

Това са друга важна група въпроси, пред които ни изправя съвремието.

Как да преодолеем бедността, да намалим неравенствата, да развиваме съпричастността към другите и солидарността между хората? Как да осигурим повече справедливост и равни възможности?

Това е трета, голяма тема за размисъл и обсъждане.

Лявото, прогресивното мислене и действие днес са в период на търсене на нови идеи, осмислящи процесите в обществото, на нови подходи, цели, тактики, стратегии и решения.

Води се, бих я нарекъл, епохална битка между либералния, консервативния и социалния модел на обществено устройство. Правят се опити да се натрапят култура, ценностни и държавно-политически модели. В някои случай се стига до остри сблъсъци, загуба на ориентация и обществена дезинтеграция.

В съвременния свят противоречията се развиват по всички направления и на  всички равнища – в икономиката, ценностите, културите, бита и традициите.

Рязко са се променили и ускорено ще се променят отношенията между труда и капитала. Техническата и технологична революция променят коренно характера и съдържанието на труда, а с това и отношенията в обществото. При високата обществена динамика огромни маси от хора се оказват временно или продължително без пряко участие в създаването на общественото богатство, формират се големи групи от паразитиращи потребители. Тези процеси деформират пазара на труда, дестабилизират социалната структура и поставят под напрежение  отношенията в обществата, с риск за конфликти и сблъсъци.

Глобализацията налага преодоляване на националните формати и поставя на дневен ред идеята за глобалното ляво, за едно ново интернационално взаимодействие. В очертаващите се многополюсен свят и нов световен ред, идеите за свобода, справедливост и солидарност, придобиват нови измерения. Все повече излизат от досегашните национални рамки. Все повече ще се убеждаваме в необходимостта от принципно нови решения по отношение на конкретни теми и въпроси свързани с тях.

Трябва да се научим да се борим с бедността заедно, съвместно и координирано. Трябва да развиваме общи системи за солидарност. Трябва по нов начин и с нови форми да работим за защита на труда и срещу съвременните форми на робство, трафик на хора, безмерна експлоатация, поставяне на огромни маси от мигриращи работници в неравностойни, а често и в унижаващи човешкото достойнство условия.

Балканите стават и все повече ще стават един общ стопански конгломерат и ние все повече, ще се сблъскваме с тези проблеми  преди всичко в общините – там където непосредствено живеят и работят хората.

Тези процеси, с особена сила, засягат и столиците на балканските държави, които непрекъснато се разрастват и превръщат в социални образования от нов тип, интегриращи икономика, жизнена среда, съществуване и взаимодействие на различни културни, етнически и религиозни общности, на хора от целия възможен спектър на доходи и социален статус. Изправени сме пред предизвикателството да осигурим работа, съвременно жилище, прехрана, добро образование и здравеопазване, условия за отглеждане на децата, възможности за отдих и развлечения на непрекъснато нарастващо градско население. Изправени сме пред огромни транспортни проблеми, свързани със задръствания, препълване с автомобили и липса на паркоместа, пред сериозна опасност от екологична катастрофа, породена от замърсяването на въздуха и огромното количество генерирани отпадъци.

Градовете изискват все по-социално насочено мислене и действие, а то както знаем винаги е било прерогатив на левицата. Проблемите са еднотипни и макар и разделени в пространството са общи и търсените решения все повече ще имат общи измерения. 

Казвам това, като се основавам на опита от работата на  представителите на БСП в общинското управление – в Столичния общински съвет. Софийската градска организация има свои конкретни политики и решения по всички основни проблеми на града, радикално различни от тези на управляващите в момента десни.

След малко повече от месец в страната ще се проведат избори за местна власт. Ние сме представили на гражданите на София нашето виждане за принципно нови политики във всички сфери и ресори на общинската политика. Наша основна цел е управлението на столицата да се изведе от наложения модел, в интерес на ограничен кръг от хора и на една партийна клика. На преден план поставяме въпроса за промяна в стратегическата насоченост на икономическото развитие на града – увеличаване на относителния дял на високотехнологичните производства в създавания БВП, увеличаване на износния профил, развитие на кооперирани производства със значително по-висока добавена стойност. Предлагаме модели на по-силно влияние на общината за развитие на такъв тип инвестиции. На второ място поставяме въпросите свързани с бурните темпове на миграция на населението към столицата и свързаното с това презастрояване на огромни площи от територията на града, без да има адекватни инфраструктурни решения. Създаването на екологична жизнена среда заема важна част от нашите идеи и предложения.  Предлагаме нови решения свързани с прекомерната автомобилизация на града – днес София е един от градовете в Европа с най-много автомобили на глава от населението, за които не достигат паркоместа. За съжаление, голяма част от колите са стари, закупени втора ръка – силно замърсяващи въздуха, който дишаме. Отделяме изключително внимание на подрастващите и младите – предлагаме политики, гарантиращи добро образование, професионална реализация, жилищна политика и стимулирането на нисколихвено кредитиране. Целта е да спасим града ни от застаряване. Да задържим младите хора тук. Специално внимание отделяме и на въпросите, свързани с равния достъп до качествено здравеопазване.

София е голям бенефициент на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Ние предлагаме решения за тяхното по-ефективно използване, превенция на злоупотребите с тях.

В крайна сметка, става дума за един принципен подход, базиран на традиционните ни ценности, който ги обвързва със съвременността и ги превръща във фактор за общественото действие, което да доведе до промяна.

Модерното ляво мислене акцентира върху еволюционния подход в развитието. Върху необходимостта от постепенен и непрекъснат градеж и количествени натрупвания, за да се премине към ново качество.

Модерното ляво акцентира върху намаляването на неравенствата, чрез засилване на социалната функция на капитала.

Според мен, модерното ляво утвърждава държавата като носител на общите ценности и дух на общността и държи на повишаване на нейната роля в осигуряване на повече равенство чрез преразпределение.

Модерното ляво търси съчетаване на общностния и личностния интерес, за разлика от традиционното ляво, което ги разглеждаше в йерархия.

Убеден съм, че нашите виждания и идеи са привлекателни и приемливи за широки кръгове от населението, а не само за нашите членове и симпатизанти.

Целта е да обединяват, а не да разделят гражданите. На местно, градско и общинско ниво това е принципно изискване към разработваните и провеждани политики и стратегии.

 

Уважаеми госпожи и господа,

Днес много от съществуващите и прилагани на международно ниво политически инструменти за общуване и решаване на проблеми се оказват неефективни и непродуктивни. Сътрудничеството и преговорите се заменят със санкции и противопоставяне. Доверието е в немилост.

За всеки разумно мислещ човек това състояние трябва да се преодолее. Трябва да ползваме нов инструментариум, нови форми на комуникация, нови работещи международни формати.

За целта се изискват преди всичко разбиране, търпимост, толерантност, зачитане на другата страна и на нейните интереси. Това са все неща, които или отсъстват, или се постигат трудно и бавно.

В това отношение съм убеден в особената сила, големите възможности и значение на регионализма и регионалните формати. Големите формати са подходящи за определяне на глобални дългосрочни политики, принципи и правила за действие, свързани с важни международни въпроси – климат, общи системи за сигурност, борба с епидемии, глада и други.

Според мен, за решаването на конкретни въпроси, по-ефективни са малките формати на участници с общи интереси, споделящи общи идеи.

На градско и общинско ниво тези формати могат да са по-гъвкави, по-еманципирани от великите интереси, което ги прави и по-ефективни. Положителна страна на подобни регионални формати на Балканите е, че в тях могат да участват представители и структури от всички балкански страни, без оглед на тяхната държавно-политическа обвързаност.

 

Уважаеми колеги,

Искам да Ви уверя, че искрено желая и се надявам днешната ни среща да постави началото на един нов формат на балканско сътрудничество на регионално ниво. Такива срещи да станат  традиционни. На тях да обсъждаме проблемите, свързани с развитието на нашите градове и общини, развитието и укрепването на местното самоуправление. Да разработваме и промотираме нови съвместни проекти за сътрудничество, в интерес на гражданите. Да работим за развитието на културните връзки и туристическия обмен. Да сближаваме нашите народи – нещо, което, убеден съм, споделяме всички. Така, че взаимодействието и сътрудничеството на общинско ниво да прокарва нови пътища за мир, добросъседство и просперитет на Балканите, на нашите държави и народи.

Ние винаги сме акцентирали върху общностното начало. Интернационалното мислене и действие е съществен и първостепенен елемент на този принципен подход. Тъкмо това ме кара да съм оптимист за бъдещото ни сътрудничество  в общата ни  работа за доброта на обикновените хора.

Накрая бих искал да споделя желанието ни, в резултат от работата на конференцията, да приемем общ нон-пейпър, който да отрази нашите основни предложения и намерения да продължим съвместното ни сътрудничество.

 

Желая успех на конференцията!

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ