ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Политици в униформа: ролята на военните в турския политически живот

Автор: Мариян Карагьозов дата: 16/02/2020 (Брой 1 2021г.) от 47 до 70 страница  
ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ

Турската армия извършва четири успешни интервенции в политическия живот на страната и три неуспешни опита за военен преврат в периода от 1923 г. насам. При по-ранните намеси тя е разединена, а впоследствие действа като относително единен актьор. В повечето случаи основните мотиви за политическа интервенция са изваждане на страната от дълбока политико-икономическа криза (1960 г., 1971 г. и 1980 г.) и само веднъж – евентуалната заплаха срещу секуларизма (1997 г.). Статията посочва, че представата, че военните винаги са играли водеща роля в турската политика е погрешна, тъй като до това положение се стига с течение на времето. Анализирани са и разликите в обществената подкрепа и съюзниците на армията в цивилния живот при различните ѝ намеси, както и степента на отражението им върху обществото. Проследени са и основните дебати в литературата по въпроса, както и промяната на парагдигмата на гражданско-военните отношения след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 година.

 

Politicians in uniform: the role of the military in Turkish political life
Marian Karagiozov

BNR correspondent in Istanbul, Turkey (2017-2020).He is currently completing his dissertation at the Institute of Balkan Studies - BAS.His academic interests are related to Turkish foreign and domestic policy, the Balkans and the Middle East.Author of a monograph dedicated to the new Turkish foreign policy and articles in the Bulgarian periodicals and specialized press about Turkey and the Arab countries.

Since 1923, the Turkish army has intervened successfully in Turkish domestic politics four times and has organized three failed coup attempts. During some of the eralıer interventions the army was divided, while in the later instances it has acted as a unified player. In most cases the main rationale behind the actions of the military was to “save” the country from a deep political and economic crisis (1960, 1971, 1980) and only once was their motivation a reaction against a potential threat to the secular nature of the Republic. The article argues that the idea that the Turkish military has always played a leading role in Turkish politics is misleading, because the armed force’s involvement has evolved in the course of the time. It also analyzes the differences in the public support for the military interludes, the alliances the military crafted and the different repercussions on Turkish society after each intervention. The main scholarly debates and the changes in the civil-military relations paradigm after the failed coup attempt on 15 July 2016 are scrutinized as well.

За автора

Кореспондент на БНР в Истанбул, Турция (2017-2020). Понастоящем завършва дисертацията си в Института за балканистика – БАН. Академичните му интереси са свързани с турската външна и вътрешна политика, Балканите и Близкия Изток. Автор на монография, посветена на новата турска външна политика и на статии в българския периодичен и специализиран печат за Турция и арабските страни.

 

    Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ