ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

НАЦИОНАЛНАТА КАУЗА Е ЗАЩИТЕНА

България, балканите и света  

Автор: Калин Тодоров
 

На 6 октомври в Бърдо, край Кран, Словения, се състоя срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани. Тя беше организирана от словенското председателство на Съюза и в нея участваха лидерите на държавите-членки на ЕС и шестте партньора от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Северна Македония и Косово. ЕС беше представен от председателя Шарл Мишел и председателката на Европейската комисияУрсула фон дер Лайен. От българска страна в срещата участва президентът Румен Радев.

На срещата беше приета Декларация, в която се потвърждава категоричната подкрепа на ЕС за европейската перспектива на Западните Балкани. Обявяват се инициативи в подкрепа на свързаността и екологичния и цифровия подход в региона, ангажименти в сферата на политическото сътрудничество и сигурността. В нея са предвидени и редица конкретни решения в полза на Западните Балкани, сред които:

Икономически и инвестиционен план за 30 милиарда евро; Ангажимент за повишаване на равнищата на ваксинация срещу COVID-19; Курс към намаляване на цените на роуминга; Програма за иновации за Западните Балкани; Зелени ленти за преминаване и планове за действие на транспортната общност.

Лидерите на ЕС потвърдиха отново своя ангажимент към процеса на разширяване и припомниха колко е важно съюзът да подържа и задълбочава собственото си развитие като гарантира капацитета си да интегрира нови членове. Партньорите от Западните Балкани изтъкнаха отново своята привързаност към европейските ценности и принципи и към провеждането на необходимите реформи.

Въпреки оптимистичния тон на срещата, поне в следващите десет години присъединяването на Западните Балкани към Обединена Европа едва ли ще стане. Затова, за нас най-важната част от срещата беше свързана с отношенията между България и Република Северна Македония. Там президентът Румен Радев беше категоричен, че нашата страна ще подкрепи членството на РСМ в Евросъюза, само ако бъдат изпълнени няколко условия:

Македонските българи да бъдат наистина равно поставени с другите седем съставни части от народа, които са изрично отбелязани в Конституцията на Република Северна Македония. И това да бъде записано в конституцията и законите на страната. Те да бъдат адекватно отразени като народност и като брой и в процеса на преброяване, в неговите резултати.

Така както бе призната историческата истина в отношенията на РСМ с Гърция, така следва да бъде призната тя и в отношенията с България. Обективните факти от  общата история не трябва да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване.

Получаването и прилагането на българското съгласие следва да получи ефективни гаранции от ЕС, каквито прецеденти вече има в преговорните процеси.  

За президента Румен Радев няма съмнение, че докато продължава процесът на системно унищожаване на българското културно историческо наследство в Република Северна Македония и са потискани основни човешки права, ние няма как да кажем "да" на проекта за присъединяване на тази държава към Европейския съюз. „Това не е вето, не е стопиране на процеса, трябва да се уважават европейските принципи, трябва да се изкорени езикът на омразата, превратната представа и тълкуване за България от учебници, музеи, паметници, публично говорене, от държавната политика, тогава нашият народ е готов да каже "да", допълни той. По думите му, ключът към съгласие на България не е сложен, той зависи от коректното изпълнение на Договора за приятелство и добро съседство, сключен през 2017 година. 

България и Република Северна Македония работят по Протокол 5 + 1, който да съдържа правно обвързващи гаранции за изпълнение на поетите в Договора от 2017 година решения и трябва да бъде готов към началото на ноември. Той ще съдържа шест точки, между които:  Македонските българи да бъдат третирани наравно с останалите нередности; Да спре фалшифицирането на историческата истина; Да бъдат променени учебните програми; Да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи; Държавното ръководство в Скопие ясно и категорично да скъса с идеологемите на тоталитарното минало. България настоява гаранциите да бъдат изведени на ниво Съвет на ЕС, а не да бъдат част от Процеса по стабилизиране и асоцииране, където тя няма право на вето.

Преди срещата страната ни бе подложена на масиран натиск да се откаже от справедливите си искания към РС Македония, само и само да продължи разширяването на ЕС с нея и Албания. Свикнала през последните години да бъде послушна държава, този път България не преви гръб, не си глътна езика и се наложи. В българската общественост почти единодушно е мнението, че в Словения достойно е била защитена националната ни кауза. И резултатите  имат и европейско измерение. Чуждите фалшификации и опитите за пладнешки обир на историята и националната ни памет получиха сериозен отпор. А това означава отстояване и на идентичността ни. Предотвратихме втори Ньой, този път на минало и памет. Естествено е да се спомене отстояването на европейските ценности. Но за нашата народопсихология е по-важно, че наложихме позицията си над Евросъюза и Запада като цяло. И няма да е лошо след Бърдо да спрем се подценяваме.

Заслуга за пречупването на негативизма към нас в ЕС и отварянето на  Европа към българската кауза имат както президентът Румен Радев, така и цялата ни политическа класа, Този път никой не отстъпи от Декларацията на парламента ни за РС Македония. Поне от десетилетие казусът ни със Скопие е единственият случай, в който раздробеното иначе партийно пространство остана здраво "сглобено".

 
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ