ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Моника Панайотова участва в юнската пленарна сесия на Европейския парламент

Българско председателство на Съвета на ЕС 2018  

Заместник-министърът за Българското председателство, представляващ Съвета на Европейския съюз пред Европейския парламент (ЕП), Моника Панайотова, участва в пленарната сесия на ЕП, която се проведе в Страсбург в периода 11-14 юни 2018 г.

Съветът на ЕС бе поканен да участва в традиционния дебат за подготовката на предстоящото заседание на Европейския съвет на 28-29 юни 2018 г. То ще се съсредоточи върху някои от най-неотложните политически въпроси с фокус върху миграция, сигурност и отбрана, растеж и конкурентоспособност, иновации и цифрова Европа, следващата Многогодишна финансова рамка, както и външни и търговски отношения на ЕС. Лидерите на ЕС ще обсъдят и преговорите за Брекзит във формат ЕС-27, както и еврозоната във формат среща на върха на държавите от еврозоната. В рамките на дебата бе поставен акцент върху необходимостта от правилен баланс между отговорност и солидарност в контекста на реформата на Общата европейска система за убежище. В тази връзка Панайотова подчерта, че от самото начало Българското председателство работи усилено за преодоляване на различията между държавите-членки и разработване на конкретни решения, като Председателството е предложило нов механизъм за действие при кризи, който разграничава три фази на кризисност и предвижда ясни критерии, определящи нива на натиск и мерки, насочени към намиране на пропорционален отговор във всяка фаза. Панайотова подчерта, че новият подход по Регламента Дъблин, резултат от дискусиите, водени от Българското председателство през последните пет месеца, предлага добра и справедлива основа за постигане на търсения баланс между отговорност и солидарност.

Председателството бе поканено да участва от името на Съвета на ЕС и в дебат относно извънредната хуманитарна ситуация в Средиземноморието и солидарността в ЕС. В своето изказване Панайотова посочи, че миграцията и днес остава ключово предизвикателство за ЕС, като неговият отговор на това предизвикателство е в две направления: поставяне във фокуса на внимание корените на миграцията и укрепване инструментите за ограничаване на незаконната миграция с фокус върху реформата на Общата европейска система за убежище. Тя подчерта, че интензивните усилия показват ясен резултат, за който свидетелства фактът, че броят на пристигащите в Италия до 8 юни 2018 г. е намалял с 77% в сравнение със същия период през 2017 г. Панайотова също така подчерта, че е необходимо да бъдат засилени всички предприети мерки в Либия и съседните страни с фокус върху оборудване и изграждане на капацитет за подобряване на управлението на границите, създаване на платформи за борба с трафика на хора, както и подкрепа на международни организации за подобряване условията в центровете за задържане в Либия и насърчаване на доброволното завръщане. В същото време обаче трябва да има ясен ангажимент и от страна на региона, тъй като миграционните процеси са споделена отговорност не само в рамките на ЕС, но и в целия регион.

По време на пленарната сесия Панайотова представи позицията на Съвета на ЕС и по отношение на темата за актуалното състояние на Конвенцията от Истанбул в контекста на първата годишнина от подписването й. В своето изказване от името на Съвета на ЕС Панайотова подчерта, че борбата срещу всички форми на насилие срещу жени и млади момичета е ключов въпрос от общ интерес, който засяга основните ценности на ЕС. Конвенцията от Истанбул представлява всеобхватна рамка за премахване на насилието, за защита на жертвите и за преследване на извършителите, като в същото време тя допринася за справяне с дискриминацията срещу жените и насърчава равенството между половете. Тя подчерта, че Българското председателство изпълнява своите функции, работейки за финализирането на Кодекса за поведение, който да даде възможност на Съвета на ЕС да вземе решение за присъединяването на ЕС към международното споразумение за борба с насилието над жени. По отношение на ситуацията в България по темата, тя подчерта, че следва да бъде уважен публичният дебат и конституционните процедури по ратификация във всяка от държавите-членки и отбеляза, че се очаква произнасянето на Конституционния съд по темата, което да допринесе за повече яснота и информиран публичен дебат.

Съветът на ЕС се включи и в дебат относно независимостта на съдебната система в Полша.Панайотова обърна внимание на факта, че защитата и насърчаването на върховенството на правото изискват постоянни усилия и внимание в различни области на политиките. Общите ценности като човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и правата на човека са в сърцевината на Европейския проект и всяка държава-членка трябва да ги зачита, защитава и насърчава. Панайотова подчерта, че Съветът е редовно информиран за резултите от диалога между Полша и Европейската комисия, който продължава. Съветът на ЕС изрази увереност, че двете страни ще действат отговорно и конструктивно за постигане на положителни резултати, отразяващи европейските ценности. Темата за Полша е включена в дневния ред на следващото заседание на Съвет Общи въпроси на 26 юни 2018 г. Председателството действа и продължава да действа като честен медиатор, отчитайки всички позиции и обстоятелства по темата.

Българското председателство бе поканено да участва и в дебата относно преговорите за ново споразумение за партньорство между ЕС и държавите от Африка, Карибски и Тихоокеански басейн (АКТБ). Отношенията между държавите от АКТБ и ЕС след 2020 г. са сред приоритетите на всички председателства през последните четири години, като Българското председателство имаше възможността да поеме водеща роля във важния момент на подготовка за започване на преговори между двете страни. Панайотова подчерта, че бъдещата рамка на сътрудничество трябва да бъде адаптирана към новите реалности, така че да бъде отговорено по ефективен начин на глобалните предизвикателства. Амбицията на ЕС е да изгради всеобхватно политическо партньорство, което да обхване всички важни теми от общ интерес като права на човека, демокрация, принципи на правовата държава и доброто управление, устойчиво и приобщаващо развитие, мир, сигурност и правосъдие, както и мобилност и миграция. Целта на Европейския съюз е еволюиране на отношенията му със страните от АКТБ, които да прераснат от „донор-бенефициент“ във взаимодействие между партньори. Именно това е пътят към постигането на мирни, добре управлявани и проспериращи държави и общества, стремящи се към устойчиво развитие и изкореняване на бедността, дискриминацията и неравенството, подчерта Панайотова.

В рамките на тази пленарна сесия залегна и представяне на позицията на Съвета на ЕС по темата за изпълнение и последващи действия във връзка с Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите. В своето изявление Панайотова отбеляза, че е общ дълг осигуряването на достоен шанс за живот и равни възможности за всички европейски граждани, независимо от техния етнически произход. Вече седем години Европейската рамка за национални стратегии за интегриране на ромите действа като проява на общия ангажимент за социална справедливост. В тази връзка, сътрудничеството и финансирането на европейско ниво могат да допринесат значително за образованието, обучението и интеграцията на ромите на пазара на труда. Предвиденото предложение за 25% финансиране за социално включване, в Европейския социален фонд (ЕСФ+), залегнало в предложението за новия европейски бюджет след 2020 г., ще позволи на държавите-членки да прилагат успешно своите национални стратегии.

Панайотова участва и в дебата за подобряване на изучаването на езици, съхранението на „по-малките езици“ и взаимното признаване на езиковите компетентности в ЕС. В своето изказване тя отбеляза, че езиковите компетентности имат важно значение за взаимното разбирателство и мобилността в рамките на Съюза. В контекста на бъдещето на Европа те играят важна роля за създаването на чувство за принадлежност към споделените европейски ценности сред младите хора, както и за увеличаване на техните възможности за мобилност и за образователно и професионално развитие. Многоезичието се определя като една от осемте ключови компетентности, които следва да бъдат адаптирани към европейските образователни системи. Тази тема е не само ключ към амбицията за създаване на Европейско пространство на образование до 2025 г., но и към изграждането на Европа на бъдещето, основана на общи ценности и уважение към многообразните традиции и култури.

В Страсбург Панайотова участва и във втората тристранна политическа среща по досието за задължителен Регистър за прозрачност за трите основни институции на ЕС – Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Като представител на Съвета на ЕС, тя продължи обсъждането по новото предложение заедно с преговарящите от страна на ЕП –  Данута Хюбнер, председател на Комисията по конституционни въпроси, и Силви Гийом, заместник-председател на ЕП, и от страна на Европейската комисия – Франс Тимерманс, първи заместник-председател. Дискусията отбеляза съществен напредък по това важно политическо досие. Трите страни подчертаха постигнатото до момента по отношение на тълкуването на ключовия въпрос за обхвата на Регистъра и нивото на участие на представители на трите институции с представителите на интереси в него. Преговарящите потвърдиха амбицията си за осигуряване на прозрачност в рамките на преговорния процес. По време на срещата Панайотова ясно потвърди от името на Съвета на ЕС волята и политическия ангажимент за по-голяма прозрачност във взаимодействие с представителите на интереси, залегнал в предложена от Българското председателство проектодекларация и нормативни изменения в първоначалното предложение на ЕК. Тя подчерта необходимостта от практични, прагматични и законосъобразни решения за трите институции, съобразени с преговорните мандати и съществуващите правни ограничения, съгласно Договорите.

По време на пленарната сесия се състоя и седмият по ред дебат за бъдещето на Европа с участието на министър-председателя на Кралство Нидерландия, Марк Рюте. Дискусията с представителите на ЕП е част от поредица дебати по инициатива на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни между държавни и правителствени ръководители на ЕС и евродепутатите относно бъдещето на Съюза. В своето изявление, министър-председателят на Нидерландия отправи силно послание за ролята на единството за бъдещето на ЕС в контекста на глобалната трансформация. Той подчерта, че то може да бъде постигнато само чрез фокусиране върху конкретни резултати в стратегически за ЕС сектори, които да покажат ясно идентичността, силата и ефективността на Съюза. Рюте отбеляза, че ЕС е най-успешният пример в световната история за това как мултилатерализмът и готовността за компромис могат да доведат до сигурност, стабилност и просперитет.

 
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ