ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

БРЕКЗИТ - ПРЕДИЗВЕСТЕН И НЕОЧАКВАН

България, балканите и света  

Доц. д-р Борислав Градинаров

 

Известният руски естествоизпитател, социолог и  основоположник на цивилизационния подход в историята, Николай Данилевский твърди, че не съществува обща времева ос за всички цивилизации, те не се градират по степен на цивилизованост и не могат да се делят на нисши и висши. В популярното си съчинение „Русия и Европа“ (1820) той подчертава, че няма единен „културно-исторически тип на развитие“[1] Всеки културно-исторически тип притежава своя уникалност, която не позволява да бъде сравняван с други, а измененията винаги са поставени в рамките на „особения психически строй, характеризиращ всяка народност“[2]. И тъй като обществените явления не се подчиняват на никакви други сили или закони, освен духовните, а последните са винаги неповторими и различни за различните общества, то и съставянето на каквато и да теория за обществените изменения е невъзможна.  Всяка цивилизация възниква „под влияние на собствените си морфологически начала“[3] и след като обогати общочовешката културна съкровищница залязва, често пъти без да остави свое специфично и естествено продължение. 

Друга позиция пък защитава американският социолог Питирим Сорокин с неговата известна концепция за социокултурните флуктуации  - повтарящи се, но не до степен на идентичност, процеси в социалния и културния живот, и в историята. Според него обществените (социокултурните) изменения нямат генерално направление, те често сменят посоката си, самоповтарят се, а съставящите ги социални процеси могат да се разделят и отново да се пресекат. Понякога, достигайки „точката на насищане“, те кардинално изменят направлението си и да тръгнат назад.[4] Тази особена „флуктуираща“ картина е видна по цялото протежение на световната история, а най-важният й принцип според Сорокин е смяната на доминиращите типове културен манталитет (в една и съща последователност от умозрителна през идеалистическа към чувствена култура).

В концепцията на Сорокин циклите не са пълно повторение един на друг, а по-скоро различни вариации и проявления на споменатия основен принцип. Тези цикли също така не протичат с една и съща скорост, нито пък притежават една и съща продължителност. Изглежда, че историята се повтаря, но това са нови вариации на едни и същи теми, с по-различно съдържание, ритмичност и скорост.[5]

Цялата тази противоречивост на представите за същността на социалните изменения (или промени) води до логичния въпрос кое ги подхранва и на какво се дължи фактът, че за всяка от тях могат да се намерят предостатъчно илюстрации, доказващи правотата й, но и немалко примери, които внасят съмнение в достоверността й? Един от възможните отговори е, че мисленето и говоренето за обществените изменения не може да се абстрахира напълно от авторовите пристрастия. Това важи в още по-висока степен, когато предмет на анализа са събитията, на които сме съвременници и които пряко ни засягат.

В книгата „Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?)“[6] са представени анализи и прогнози на онова, което се случва около процеса на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз, стартирал с референдума от 26 юни 2016 г. На  този референдум британските граждани трябваше да отговорят на въпроса „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“[7] Крехкият превес на привържениците на т. нар. Брекзит[8] отключи поредица от процеси, развиващи се не само в самото Обединено кралство и дори не предимно в пределите на Европейския съюз, а и далеч отвъд границите на стария континент. Един от логичните въпроси при осмислянето на тези процеси е накъде ще тръгне западноевропейската цивилизация оттук - насетне? Върху кого ще се стоварят по-тежките последици от процеса на раздялата – върху поданиците на Нейно величество или върху оставащите 27 страни-членки на Съюза? И в крайна сметка как ще се отразят тези събития върху пренареждането на световната „шахматна дъска“, което и без това се отдалечава все повече от утвърдените следвоенни правила на играта?

Книгата е събрала гледните точки на 18 различни по своята квалификация, опит, мъдрост и идейни позиции автори. Обхватът на проблемите, върху които разсъждават те, е обединен от темата „Европа и Брекзит“,  но практически обхваща много по-широк кръг от въпроси.

Не е възможно да осмислим социално-политическата каузалност на сегашните събития, които се разгръщат на стария континент, ако пренебрегнем тяхното минало и не вникнем в икономическите, историческите и психологическите им корени. Това не само ни позволява да съставим свързана картина на ставащото, но и да формулираме по-конкретни очаквания за предстоящото. Върху тази обща методологическа нагласа са изградени анализите на проф. Искра Баева, на проф. Динко Динков, на доц. Захарин Марков, на доц. Борислав Градинаров и на гл. ас. д-р Мариана Тодорова.

Върху разпределението на последиците от „развода“ между Лондон и Брюксел и възможността те да отключат по-нататъшни дезинтеграционни процеси в Европейския съюз поставят ударението разработките на проф. Никола Аврейски, на бившия външен министър и вицепремиер на Република България Ивайло Калфин,  на посланик д-р Любомир Кючуков, на д-р Радослав Деянов.

 Друг поглед върху Брекзит предлагат разработките на проф. Иван Кацарски, на гл. ас. Христо Христов, на гл. ас. Ива Манова и на д-р Ива Куюмджиева. Те извеждат същността на дезинтеграционната тенденция, която всъщност никога не е преставала да съществува в Европейския съюз, от ерозията на установилия се след Втората световна война междудържавен ред и засилването на недемократичните политически тенденции, както и от кризата на европейските ценности, подхранващи евроскептицизма и национализма.

Военните и геополитическите аспекти на процеса на напускането на Обединеното кралство са основният предмет на изследване в разработките на Симеон Николов и на ас. д-р Вихра Павлова.

Как ще се отрази напускането на Обединеното кралство върху процесите на миграция и на свободното движение на работната сила в Европейския съюз пък анализират в своите разработки доц. Силвия Трифонова и гл. ас. Камелия Петкова

Дали Брекзит е следствие на нетърпимостта на британците към намирисващото на корупция лобиране на европолитическия и евробюрократичния брюкселски „елит“ или по-скоро от невъзможността те да определят  и да се дирижират правилата на тези практики е отворен въпрос. Върху него разсъждава адвокат д-р Любомил Иванов.

Но може би най-важният въпрос, който следва да си зададем след запознаването с анализите, предложени в сборника „Европа и Брекзит“, е дали оттеглянето на Обединеното кралство от проекта „Европейски съюз“ не е само един от много признаци на изчерпването на западноевропейската цивилизация? Тази цивилизация, която въпреки своето глобално присъствие е вътрешно нехомогенна  – секуларна и същевременно с дълбоки, но предимно християнски корени, либерална, но и проявяваща културно и институционално високомерие, материалистически ориентирана и заедно с това заслепена от представата за своята уникалност и непобедимост, прокламираща идеите на универсализма и толерантността, но и дълбоко подозрителна към всяка проява на несъгласие. Това води до риторичния въпрос  не сме разтворили последните глави на европейското цивилизационно повествование?

Според един от влиятелните изследователи на упадъка и разрушаването на процъфтяващи и изглеждащи успешни за дълги периоди от време общества,  американският антрополог и историк Джузеф Тейнтър,  основният "виновник" за колапса на цивилизациитеебезконтролно нарастващата им сложност. Тя води до загуба на два много важни за оцеляването им качества - адаптивност и контрол върху системните ресурси. Тейнтър интерпретира колапса на сложните обществени системи преди всичко като политически процес. Главният белег на обществения колапс, смята той, е бързата и значима загуба на установеното до този момент ниво на социополитическа сложност.[9]

Основната причина за колапса на сложните общества и цивилизации е достигането на онази точка в еволюцията им, при която производството на материалните блага и функционирането на социалните институти, породили разцвета им, стават неефективни. След този момент тези системи вече не са в състояние да обезпечат и гарантират благосъстоянието и сигурността за членовете си.  Точният момент, в който ще настъпи колапсът, не може да се предскаже с точност, тъй като процесът на разпад често се  отключва от елементарни, но внезапни събития като природни бедствия и катаклизми. Обикновено рухването на  цветущи, могъщи и изтънчени обществени системи и дори на цели цивилизации става за много кратък период. Според Тейнтър той рядко надвишава едно-две поколения.[10]

И американският икономист и футуролог Робин Хенсъне на мнение, че по-сложните социални системи са по-уязвими при разразяването на сериозни кризи. По-сложната координация между различните елементите на общественото цяло, която лежи в основата на производителността и просперитета (по критериите на съответната епоха), е същевременно и механизъм, катализиращ колапса и увеличаващ неимоверно влиянието на дребни наглед неблагоприятни изменения в условията. Такива са някои природни катаклизми (земетресения, урагани, продължителна суша и др.), но също и нарастващата диспропорция между различните видове капитал (природен, физически, човешки и социален[11]), което пък води до нарастващо неравенство.

Ролята на "спусък" (trigger factor), според Хенсън, е възможно да играят разнообразни и често случайни, непредвидими от гледна точка на хората, събития. Няма пропорционална зависимост между степента на разрушителната сила на случайните бедствия и отражението им върху социалната система. Не съществува също така надежден механизъм за прогнозиране размера на социалния колапс, дори ако събитията-катастрофи са относително добре изучени и очаквани. Причината е, че обществата не реагират по един и същ начин на едни и същи неблагоприятни събития, дори когато вече са им познати и имат опит с противодействието им.

Джаред Дейманд в изследването си"Колапсът" (2006)  формулира пет ключови според него системи от причини (фактори) за рухването на човешките общества. Първата е свързана с щетите, които хората нанасят на околната среда. Втората са климатичните промени, върху които обществата нямат контрол или ако имат, той е частичен и косвен. На трето място Даймънд поставя враждебните съседи като прави уговорката, че "въоръженият конфликт с някой по-силен противник може да бъде само една от проксималните причини за колапса. Основната е онзи фактор, чиято промяна е предизвикала упадъка"[12] Четвъртият фактор е намаляването на подкрепата от страна на приятелски настроените съседи, най-вече в икономическо и военно отношение. Не е възможно, смята той, едно общество или каквато и да социална система да просъществува дълго, ако се намира във враждебно обкръжение и не може да разчита на търговски, културен и друг обмен с тези, който се намират непосредствено до границите му. Но най-важна и деликатна е петата група фактори – начинът, по който обществото решава проблемите си и реагира на заплахите, независимо от техния характер. Тук ключова е ролята на политическите, икономическите и социалните институции, а също и на културните  ценности.

Най-трудното, според Даймънд, когато едно общество или цивилизация се изправи пред сериозни проблеми, е да налучка евентуалната печеливша стратегия. Всяко решение при тези условия е и „донякъде хазартно, защото никога не е ясно какво ще спечелиш, ако отстояваш докрай дадена ценност или пък ако се разделиш с нея.”[13] По-често като че ли успяват онези общества, които са имали куража да направят труден избор в една неясна ситуация, но и късметът е бил на тяхна страна. Но винаги ще има както печелещи, така и губещи. Следователно съществува нещо, което не можем докрай да анализираме и манипулираме и което е определящо не само за това накъде и колко бързо ще се развива дадена цивилизация (или общество, или индивид), но и дали изобщо ще оцелее или ще загине.

Всичко това ни поставя пред далеч по-сложен проблем, в който турболенциите в Европейския съюз са само един щрих – проблемът за дългосрочните последици от нашите днешни и изглеждащи оправдани от обстоятелствата действия.

Дори когато те ни изглеждат единствено правилните.



[1]Данилевский, Николай Я., 2011,Россия и Европа , Москва, изд. Институт русской цивилизации, с. 144.

[2]Пак там, с. 194.

[3]Пак там, с. 195.

[4]Sorokin, Pitirim A., 1937. Social and Cultural Dynamics, vol. 1, NewYork, American Book Company, p. 170.

[5] Sorokin, Pitirim A., 1937. Social and Cultural Dynamics, vol. 1, NewYork, American Book Company, 201-202.

[6] Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?), 2019, София, изд. BISFRIM.

[7]„Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union?“

[8]Съчетание от английските думи Britain и exit, или накраткоВrexit.

[9]Tainter, Joseph A. 1988, Collapse of Complex Societies, New York Cambridge University Press, р. 4.

[10]Пак там.

[11] Hanson, Robin2008, Catastrophe, Social Collapse and Human Extinction, in Global Catastrophic Risks, Oxford, Oxford University Press, р. 365.

[12] Diamond, Jared M., 2006, Collapse: How Societies Choose to Fail or Succeed, London, Penguin Group, р. 13.

[13]Пак там, р. 433.

 
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ