Черноморският регион традиционно е възприеман като регион със сериозно значение във външнополитическото целеполагане на страната ни. Поради географската близост, поради исторически връзки и традиции, поради възможностите, които може да предостави сътрудничеството там.
Но и поради рисковите фактори и натрупан сериозен ескалационен потенциал, имащи непосредствено значение при усещането за стабилност – национална, регионална и европейска такава.
Като страна-членка на ЕС и НАТО страната ни е част и от рамката на разлома, който се проектира по линията страни-членки/не-членки на двата съюза със съответното отражение в икономически и политически план и по отношение на въпросите на сигурността. Динамиката в региона предполага и съответното адаптиране на външнополитическото поведение на България и на неговата насоченост.
България в Черноморския регион
Един от основните механизми за анализ на приоритетността на темата е прегледът на основни документални източници, формиращи българската външна политика и политика за сигурност към съответния регион.
Съвременните стратегии в сигурността имат двойно предназначение – вътрешно и външно. Външното предназначение е да създадат прозрачност на политиката на сигурност за съседни държави, партньори, съюзници, да разсеят съмненията за водена агресивна политика или териториални претенции. Вътрешното предназначение е да мобилизират и синхронизират усилията на институциите, за да се постигне синергичен ефект в дейностите по сигурността.
При липсата на Национална доктрина, Стратегията за национална сигурност на Република България е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност.
При сравнение между текстовете на Стратегията за национална сигурност от 2011 г.[1] и действащата към момента Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България (приета с Решение на НС от 14.03.2018 г., обн. ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.)[2] е видно, че отношението към политиката към Черноморския регион е изцяло трансформирано – от развитие на регионалното сътрудничество в първоначалния текст към засилване на участието на НАТО и ЕС в политиките и механизмите за сигурност в региона и продължаване на процесите на интеграция на страните в европейските и евроатлантическите структури.
Черно море и Черноморският регион са споменати в седем раздела. Но само в три от тях има посочени общи констатации и изводи. В т.39 е записано: „Република България разглежда Черноморския регион в широкоевропейски и евро-атлантически контекст с цел задълбочаване на сътрудничеството между държавите в сферата на икономиката, търговията и сигурността. Особено голямо значение този регион придобива в контекста на развитието на мрежата за пренос на основни енергоносители, свързващи страните производителки с енергийните пазари в Европа“. Наблегнато е, че важността на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, както и ангажиментите є по охраната на външните граници на ЕС.
Същевременно, в т.40 е отбелязано, че: „Кризата в Украйна и незаконното анексиране на Кримския полуостров водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в региона на Черно море. Разрастват се противоречията и в областта на икономиката и културата.“ Акцентира се върху разбирането, че незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на информационни операции и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността на европейския континент.
Притеснително е декларативното заявление в т.145: „Повишаването на присъствието на НАТО в Черноморския регион демонстрира съюзническа солидарност и решителност за отбрана на територията на Алианса в случай на евентуална агресия. Република България участва в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз чрез Единна европейска система за сигурност и отбрана в рамките на НАТО.“
При сравнение между действащата към момента Национална отбранителна стратегия[3] и предходната Национална отбранителна стратегия[4] (приета с Решение от 13 април 2011 на МС) правят впечатление основно няколко неща: уязвимостта на Черноморския регион се определя от разширяването на конфликтите и очертаващата се тенденция към трайното им „замразяване“, докато към 2011 г. – от съществуващите конфликти и дейността на терористични организации. Добавен е и текст, че рисков фактор за сигурността е и неуточненият статут на морските пространства, и липсата на делимитационни споразумения между част от черноморските държави. Възможностите за добиване на енергийни ресурси в континенталния шелф на България носят допълнително значение за страната ни в допълнение към нашите ангажименти по охрана на външните граници на НАТО и ЕС.
Сериозен показател за измерване доколко обаче Черно море е реален приоритет на българската външна политика е отделеният кадрови потенциал в ключови институции (МВнР), който да е предоставен за реализиране на политическия диалог в такъв сложен регион, какъвто е Черноморският.
Към момента Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ разполага с 16 души (за сравнение – дирекцията, която покрива друг заявяван като приоритетен регион – Балканският – разполага с 22 души).[5]
По отношение на дипломатическите ни представителства в чужбина прави впечатление относително доброто кадрово обезпечаване на мисиите в сравнение с други региони. Тук, разбира се, следва да се отчита нееднаквата тежест на страни като Русия или Турция спрямо останалите и произтичащият от това по-разширен състав. Освен това, в държави като Украйна и Молдова, където има традиционни български малцинства, дейността се подпомага и от допълнително отворени Генерално консулство и консулство, които имат за цел подкрепа работата с българските общности в чужбина. (Таблица 1)
В графа административни и технически служители се имат предвид всички, които нямат дипломатически ранг – най-често експерти в Консулска служба, преводачи, служители във Финансова служба, деловодители, включително шофьори и охрана. В прегледа не са диференцирани поотделно, тъй като това не е същностно за анализа. Общото им разглеждане е от гледна точка изясняване на кадровото обезпечаване на дипломатическите представителства по линията дипломатически/недипломатически служители.
Прави впечатление, че в региона има 9 служители, отговарящи по военни, военноморски или военновъздушни въпроси – в Армения, Азербайджан, Беларус, Молдова (със седалище Букурещ), Румъния, Русия, Турция – 2 души, Украйна. Този факт до голяма степен говори за осъзнаването от страна на българската държава на необходимостта от специалисти на място, отговарящи именно за военно-отбранителния елемент на сигурността (и предвид засилващата се милитаризация на Черно море, нарастващите провокации по оста Русия-Украйна, но и заради наличието на сериозен процент на гъстота на т.нар. „замразени конфликти“).
Таблица 1
| Държава | Ниво на дипломатически отношения | Брой диплома-тически служители | Брой администра-тивни
/технически служители |
| Армения | Посолство | 3 | 4 |
| Азербайджан | Посолство | 7 | 0 |
| Беларус | Посолство | 5 | 2 |
| Молдова – Кишинев | Посолство | 7 | 2 |
| Молдова – Тараклия | Консулство | 1 | 1 |
| Румъния | Посолство | 10 | |
| Русия – Москва | Посолство | 14 | |
| Русия – С.Петербург | ГК | 2 | 3 |
| Русия – Екатеринбург | Консулство | 2 | |
| Турция – Анкара | Посолство | 14 | 3 |
| Турция – Истанбул | ГК | 11 | 10 |
| Турция – Одрин | ГК | 4 | 6 |
| Турция – Бурса | Консулска канцелария | 2 | 2 |
| Украйна – Киев | Посолство | 9 | 3 |
| Украйна – Одеса | ГК | 5 | 1 |
Източник: Авторът на база информация от уеб-сайта на МВнР
България и сътрудничеството в региона
Авторът отчита обективното приоритизиране на балканското регионално сътрудничество за сметка на черноморското такова (и след края на Студента война, както и днес) с идващите от това последици и по отношение на влияние, и на възможности за акумулиране на допълнителни ползи в различна посока.
Освен това, държи сметка, че развитието на сътрудничеството тук се възпрепятства най-вече от замразените и периодично размразяващи се конфликти в региона. Фрагментацията подкопава сътрудничеството в редица области, които засягат ЕС и България, сред които основно място заема енергетиката. Тази фрагментацията е ендемична – пречи на регионалното развитие, а това от своя страна води до нестабилност в държавите и нерешаване на проблемите. Получава се порочен кръг, който заплашва сигурността на региона и на ЕС[6].
През 2018 г. се навършиха десет години от съвместното заявление на министрите на външните работи на ЕС и на страните от Черноморския регион за разширено сътрудничество. Отчетено бе, че е дошъл момент за преглед на постигнатото, за по-голяма ангажираност както на ЕС, така и на региона, за определяне на следващите приоритети на сътрудничеството и механизми за тяхното реализиране.
Българската експертна общност положи сериозни усилия един от приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. да бъде разработване на всеобхватна макрорегионална стратегия[7] за Черно море (в контекста на Резолюция на ЕП от 2011 г. за създаване на Черноморска стратегия на ЕС).[8] Силна политическа стратегия, която да има като цели: намаляване на рисковете и недоверието; стабилизиране на вътрешните и външнополитическите процеси; постепенно приобщаване на страните от региона към стратегическите цели на обединена Европа, като върховенство на закона, развитието на динамична, модерна и справедлива икономика, очертаване на перспективи пред младите и други.
Във връзка с Председателство се проведе и Кръгла маса „Черноморски дневен ред на ЕС: политически приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС“.[9] Членът на ЕП Георги Пирински представи идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на Българското председателство. Идеята по същество бе да се направи опит България и Румъния, като черноморски страни-членки на ЕС, да инициират разработката на Макрорегионална стратегия за региона на Черно море.
Черно море се появи в приоритетите, но не и в този категоричен контекст и си остана по-скоро в пожелателния, по-общ тон на стремежа към развитие на сътрудничество. Приети са т.нар. Бургаска декларация „Към общ морски дневен ред в Черно море“[10] и стратегия „Инициатива за син растеж за изследвания и иновации в Черно море“ в рамките на Европейския морски ден.
Общият морски дневен ред има за цел да служи като референтна рамка за хармонизиране на политиките в областта на морското дело и на финансовите инструменти, включващи национално, европейско и международно финансиране. Според оценката на Европейската комисия приетите Декларация и Стратегия са етапи, които проправят пътя за по-структурирано и прагматично сътрудничество, основано на взаимни приоритети.
Под мотото „Море от възможности“ в началото на 2019 г. страната за четвърти път пое шестмесечното ротационно председателство на ОЧИС. Акцент бе поставен върху сътрудничеството в областите на културата, транспорта и опазването на околната среда. Реализирани са усилия за засилване на координацията между ОЧИС и ЕС в рамките на Интегрираната морска политика[11] и проекта на Европейската комисия „Механизъм за син растеж“[12].
Като цяло оценката за инициативността на България може да се измерва в рамката на общоевропейското говорене и действия (включително и спрямо отношенията и санкциите срещу Русия). От това произтичат и редица колебания в активността и престижа на страната в региона.
През 2021 г. България пое председателството на Инициативата „Триморие“. Тя се развива като платформа за сътрудничество с основен фокус задълбочаване на интеграцията и създаване на по-голяма свързаност на страните между трите морета по линията Север–Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса. Факт е обаче, че основната є цел е по-скоро свързана със сдържането на Русия (и Китай в икономически смисъл). На политическо ниво Инициативата има подкрепа в страната, но експертните мнения за нея са противоречиви. От друга страна се осъзнава, че България не би могла да остане изолирана от такъв регионален проект, като освен това се отчитат и ползите от развитие на транспортната и комуникационна инфраструктура в Източна Европа.
Същевременно не може да не се отчете и фактът, че тя се ползва и като инструмент в геополитическата конфронтация и не води до деескалация на напрежението между ЕС и Русия, като освен това създава допълнителни разделителни линии вътре в ЕС (и във връзка с приоритизирането на Полша и прибалтийските страни).
Значимост на България в Черноморския регион
Значението на България за процесите в региона се разглежда основно през призмата на сигурността (най-вече като част от Източния фланг на НАТО) и енергетиката. В този смисъл, значението на България се проектира във връзка с решението за засилване на военното присъствие на НАТО в Черно море и с разбирането за България като стратегически аванпост към брега на Черно море, възприеман като уязвима зона на Русия. Тази роля се мисли и през възможността НАТО да може да наблюдава присъствието и движенията на Русия в Черно море, Украйна и Кавказ и да може да заобиколи Босфора, ако е необходимо.[13] Планира се и изграждане на постоянни складови бази за голямо количество въоръжение и бойна техника за военно време в три източноевропейски държави, между които и България.
Според американското списание The National Interest, цитирано от Агенция „Фокус“ България и Румъния се очаква да играят ключова роля в руско-украинския конфликт[14]. И двете разбират, че ползите от добрите отношения с Русия далеч надхвърлят потенциалните ползи, които ще получат, ако поемат ролята на „стенобойно оръдие“ в борбата срещу нея.
Отношението към Русия е ключов показател в оценката. Мириам Козмел[15] (съавтор на анализ на фондация „Бертелсман“ относно геополитическите амбиции на Русия в Черноморския регион) в интервю за Дойчландфунк заявява, че в България различните обществени групи и политици като цяло реагират нееднозначно. Много хора остават по-скоро спокойни, доколкото нагласите им към Русия носят отчетливия печат на историческите връзки. Все повече хора обаче и в България се тревожат от случващото се, някои дори се гневят заради агресивното поведение на Кремъл. Докато в Румъния руските действията се възприемат масово като заплаха.
Тук следва да се отчита и фактът, че между членовете на НАТО от Черноморския регион липсва съгласие относно формулирането на обща антируска позиция. Румъния, например, се оказва по-заинтересована от обединяването с (т.е. поглъщането на) Молдова и ситуацията в населената с етнически румънци Буковина, която е част от Украйна. България пък, съвсем разбираемо, отдава сериозно значение на случващото се в Турция, която периодично се конфронтира със САЩ и демонстративно пренебрегва ангажиментите си като член на НАТО, а също от нарастващия брой мигранти от Сирия и усилващата се ислямистка заплаха.
Енергийната рамка е другата съществена плоскост, през която се оценява ролята на България в региона. Нагнетяването на напрежението между Русия и Украйна се поставя в контекста и на строителство на „Северен поток 2“, много важен стратегически проект за Русия, но също и за Германия и САЩ.
Тъй като България традиционно се разглежда и през призмата на зависимостта от руския природен газ, дори се подчертава, че сближаването между България и Русия е достигнало толкова висока точка, че САЩ е трябвало да заплашат София със санкции за участието є в проекта „Турски поток“, който транспортира руски природен газ от Сибир до Балканите.[16]
Географското разположение на България изисква висока степен на външнополитическа съобразителност и своевременни реакции на базата на предварително разработени стратегии, доктрини и сценарии. В тази посока следва да се ориентира целеполагането ни по отношение на Черноморието. Единствено на тази основа би могъл да бъде търсен и конструктивният и ефективен подход към региона.
По-задълбоченото ангажиране на страната с регионални формати се явява изключително важно направление по линия на което тя може да осигури „добавена стойност“ и видимост на европейските интеграционни процеси, от една страна, и на България – от друга. Установените връзки на България с други черноморски държави могат съществено да съдействат на съюзно ниво за засилването на ефективността на политиката в областта на външните отношения и сигурността, и особено на Европейската политика на съседство.
От друга страна, България трябва да се ангажира по-сериозно с регионалното развитие като не следва пасивно лансирани инициативи и предложения в рамките на ЕС, а проявява по-голяма инициативност при формирането на политиките и решенията по темите, засягащи Черноморския регион.
Информационни източници
- Агенция „Фокус“. The National Interest: Не НАТО, а Русия владее ситуацията в Украйна, 27 април 2021, http://focus-news.net/news/2021/04/27/2865383/the-national-interest-ne-nato-a-rusiya-vladee-situatsiyata-v-ukrayna.html
- Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на НС от 14.03.2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018.
- Бенишева, Бисерка, Кючуков, Любомир. Българският приоритет: Черноморски дневен ред на ЕС. − в-к Труд, 27.01.2017
- Декларация на министрите от черноморските държави – С поглед към Общ дневен ред за Черно море, 11.02.2019, http://blacksea.bg/novini-statii/deklaratciia-na-ministrite-ot-chernomorskite-d-rzhavi-s-pogled-k-m-obshch-dneven-red-za-cherno-more/
- Национална отбранителна стратегия, приета с Решение на МС от 13 април 2011.
- Национална отбранителна стратегия, приета с Решение на МС 283 от 18 април 2016.
- Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на НС 08.03.2011.
- Устройствен правилник на МВнР, https://www.mfa.bg/bg/ministerstvo/dokumenti/normativni-dokumenti
- Deutsche welle. Експерт: Отношенията на България с Русия охладняват. Все повече българи са гневни, 26.04.2021, https://www.dw.com/bg/експерт-отношенията-на-българия-с-русия-охладняват-все-повече-българи-са-гневни/a-57336531
- Fischer, Sabine. The European Union and security in the Black Sea region after the Georgia crisis. − Southeast European and Black Sea Studies, 9:3, 2009
- News.bg. Катимерини: Западът иска приятелска България, за да наблюдава Русия, 13.04.2021, https://news.bg/world/katimerini-zapadat-iska-priyatelska-balgariya-za-da-nablyudava-rusiya.html
[1] Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с решение на НС 08.03.2011.
[2] Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на НС от 14.03.2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018.
[3] Доразвива основните положения на Военната доктрина относно предназначението, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на въоръжените сили в новата стратегическа обстановка; Национална отбранителна стратегия (приета с Решение 283 от 18 април 2016 г. на МС)
[4] Национална отбранителна стратегия (приета с Решение от 13 април 2011 на МС)
[5] Устройствен правилник на МВнР, https://www.mfa.bg/bg/ministerstvo/dokumenti/normativni-dokumenti
[6] Fischer, Sabine. The European Union and security in the Black Sea region after the Georgia crisis. − Southeast European and Black Sea Studies, 9:3, 2009, 333-349
[7] Интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал, включващ държави членки и трети страни, които осъществяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.
[8] Бенишева, Бисерка, Кючуков, Любомир. Българският приоритет: Черноморски дневен ред на ЕС. − в-к Труд, 27.01.2017
[9] Форумът е организиран от Българското дипломатическо дружество, Фондация „Фридрих Еберт“ и Института за Икономически и международни отношения (EIRI) на 3 април 2017 г.
[10] Декларация на министрите от черноморските държави – С поглед към Общ дневен ред за Черно море, 11.02.2019, http://blacksea.bg/novini-statii/deklaratciia-na-ministrite-ot-chernomorskite-d-rzhavi-s-pogled-k-m-obshch-dneven-red-za-cherno-more/
[11] Представлява цялостен подход към всички политики на ЕС, свързани с моретата и океаните. Oсновава се на идеята, че Съюзът може да извлече по-голяма възвръщаемост от морското си пространство с по-малко въздействие върху околната среда като координира широкия спектър от своите взаимосвързани дейности, имащи отношение към океаните, моретата и бреговете. Обхваща следните области: син растеж; данни и знания за морската среда; морско пространствено планиране; интегрирано морско наблюдение; стратегии за морските басейни.
[12] Проектът стартира през октомври 2017 г. и е с продължителност две години като е взето решение той да бъде удължен с още две. Основната му цел е да подпомага всички заинтересовани страни при изпълнението на проекти в сектора, чрез използването на всички финансови инструменти и капацитета на различни фондове за подпомагане на синята икономика.
[13] News.bg. Катимерини: Западът иска приятелска България, за да наблюдава Русия, 13.04.2021, https://news.bg/world/katimerini-zapadat-iska-priyatelska-balgariya-za-da-nablyudava-rusiya.html
[14] Агенция „Фокус“. The National Interest: Не НАТО, а Русия владее ситуацията в Украйна, 27 април 2021, http://focus-news.net/news/2021/04/27/2865383/the-national-interest-ne-nato-a-rusiya-vladee-situatsiyata-v-ukrayna.html
[15] Мириам Козмел е старши експерт във фондация „Бертелсман“. Deutsche welle.Експерт: Отношенията на България с Русия охладняват. Все повече българи са гневни, 26.04.2021, https://www.dw.com/bg/експерт-отношенията-на-българия-с-русия-охладняват-все-повече-българи-са-гневни/a-57336531
[16] Агенция „Фокус“. The National Interest: Не НАТО, а Русия владее ситуацията в Украйна, 27 април 2021, http://focus-news.net/news/2021/04/27/2865383/the-national-interest-ne-nato-a-rusiya-vladee-situatsiyata-v-ukrayna.html
