Русия, с нейното съвременно държавно въплъщение, вече четвърт твърде трудно да формира разбираемо и убедително послание за своята същност и оптимални пътища за реализацията си във външния свят. Същевременно, при всеки зигзаг в руската външнополитическа практика все по-актуален става въпросът: с какво послание се обръща съвременна Русия към днешния свят, как вижда себе си в него в близкото бъдеще, както и своята мисия в този свят? В каква степен тази желана роля е съвместима с основните интереси на другите значими действени световни сили и къде изпъкват опасните ръбове на видимото и остро неприкосновение с техните интереси и цели? Възможно ли е да се намери баланс на дългосрочните стратегически интереси или над света отново ще се зададе призракът на насилственото преразпределение на ролите – в „студен” или в „горещ” вариант?
Как стои въпросът с идентичността на съвременната руска държава и с търсенето на такава идентичност? В действителност, без този важен фундамент трудно можем да се представим някаква задълбочена и дългосрочна стратегическа външнополитическа линия.