Доц. д-р Николай Цонков
През последните седмици международната система за сигурност претърпя радикални промени. Редът, който беше установен след разпада на СССР, логично спря да съществува. Войната, започнала в Украйна, практически илюстрира края на един етап от еволюцията на системата на международни отношения. Сега действат принципите на реал политиката, при които военната и икономическата сила са водещи и определящи. Не случайно, в тази обстановка, повечето от европейските държави, в това число и членовете на НАТО, увеличиха разходите си за отбрана. За съжаление, само в подобни условия, гражданите и управляващите елити могат да осъзнаят важността и ролята на въоръжените сили, тяхната бойна подготовка, боеспособност, боеготовност и сили за възпиране и неутрализиране на евентуални заплахи за националната им сигурност. Войната, терора и хибридните кризи не са по-верните и най-правилните решение за преодоляване международните противоречия и установяване на нов баланс на интереси, но понякога са неизбежни. И именно затова армията във всеки един момент трябва да бъде в състояние на бойна готовност и обезпечена с модерно въоръжение и техника. Именно затова са толкова важни инвестициите в националната отбрана. Защото тя гарантира нормалното функциониране на обществения и икономически живот на държавата.
Предвид на това е важно в какво сътояние е българската армия в днешните условия на опасност и несигурност. Не е тайна, че въоръжените ни сили не могат да изпълняват своите конституционно заложени задачи поради комплекс от причини – недокомплект, остаряло въоръжение и техника, системна недофинансираност, влошено състояние на инфраструктурата и материланата база. Ето защо в тази реалност българската държава се оказа напълно неподготвена за военните и икономически предизвикателства, които възникват и ще се появяват занапред. В този смисъл първостепенна мисия на въоръжените сили на България става отбраната. Но тази основна задача пред българската армия предопределя различен подход към поддържане и надграждане на отбранителната система на държавата.
Българският интерес, особено в този напрегнат момент, е да има силна и беоспособна българска армия. Това означава да бъде поне на 90% окомплектована, боеспособна и притежаваща модерно въоръжение. Но предвид на състоянието си българската армия трябва да изпълнява своите основни ангажименти с наличното въоръжение и техника. А както знаем то е морално остаряло. И въпреки това българските въоръжени сили все още притежават някои военни платформи, които могат да защитят критичната инфраструктура в държавата (т.е. АЕЦ „Козлодуй“, столицата и други стратегически обекти). Тяхното притежание гарантира националния суверенитет, сигурността на българските граждани и защита на територията и въздушното пространство. Това са системите С-300, които са придобити през 80те години на ХХ век.
ПВО и С-300 са системите, които изграждат отбранителната система на България. Без тях оставаме без средства за гарантиране на националната сигурност и защитата на населението. Без тях българската армия ще загуби своите основни отбранителни способности. Тези системи олицетворяват защитата на българските национални интереси.
България е част от Европейския съюз и като такава е външна граница на Съюза. България е държава, която първа трябва да защити европейските държави и тяхната сигурност.
Сега предстои посещение на високопоставена американска делегация с една цел очевидно, а именно предоставяне на въоръжение и бойни припаси за Украйна. В частност по непотвърдена информация от нас се иска да предоставим на Украйна системите ни С-300. А това ще обезмисли съществуването на държавата.
Нека припомним, че за членството ни в НАТО, отново под давлението на водещи държави в алианса, България извърши първото си предателство към българския национален интерес, като унищожихме ракетите СС-23. А точно тези ракетни установки гарантираха на българската държава достойно място в регионален план, защита на територията и населението. В замяна получихме членство в НАТО и колективна отбрана. Но никой не казва, че основен принцип в НАТО е първо съответната армия да даде своя принос в колективната сигурност, най-малко като бъде модерна и боеспособна.
Предоставянето на системите С-300 на Украйна е унищожително за българската държава. Възниква въпроса как ще пазим столицата и ядрените ни способности. При евентуална атака на АЕЦ „Козлодуй“ ще пострада цяла Европа. Кой ще ни гарантира бърза и адекватна замяна на тези системи с други. Нека тук да кажем, че всяка нова отбранителна платформа трябва да бъда усвоена от съотвените въоръжени сили. Няма време за обучение и подготовка. Следователно можем да очакваме увеличаване на чуждото военно присъствие в България, макар и в рамките на колективната система за сигурност и отбрана на НАТО. И тук можем де се сетим за поговорката, че който няма собствена армия, ще храни чужда. Предавайки отбранителната платформа С-300 ние на практика оставаме без необходимите отбранителни способности за поддържане на националния суверенитет и гарантиране на националната сигурност и интереси.
Сега е момента бързо да стабилизираме българските въоръжени сили и да повишим отбранителните им способности. Българският интерес предопределя засилване бойната подготовка и бърза модернизация на армията. Нека не забравяме, че все още очакваме новите самолети Ф-16. По същия начин напълно възможно е да изпаднем в пълна зависимост от чужди интереси, като предавайки С-300 ще очакваме аналогични ПВО системи някога в бъдещето. С ограничените ресурси и въоръжение трябва да гарантираме националните интереси, както и български пилоти и самолети да охраняват въдушното ни пространство. Давайки въоръжение не решаваме, а подклаждаме конфликта, като в подобна ситуация ще изпаднем във военна несъстоятелност и загуба на суверенитет.
