Към нотите ний нямаме охота
и пеем по народен глас,
а болшевиките изпратили са нота –
и чакат отговор от нас.
Дома да беше барем президента,
решил би всичко веднага….
1920г. Христо Смирненски
***
Москва, Москва!
Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш!
Ти пак си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над братски стиснати ръце.
1921 г. Христо Смирненски
Живеем във време когато сигурно ще се намери някой, който ще предложи да се откажем от национални гении като Христо Ботев, Вазов и Смирненски, защото в писменото си творчество са увековечавали обичта на българския народ към „Дядо Иван“ и братския славянски, едноверен и пишеш с дарената му от нас азбука руски народ.
Живеем във време когато някои правят всичко по силите си, за да пренаписват историческата действителност и да върнат времето преди Херодот – бащата на историята, направил преход от митологичното към историческото осмисляне на обективната реалност.
Не съм политолог.
Аз съм вече един застаряващ индивид на 82 години, но с претенции, че съм натрупал житейски наблюдения и опит, преминали през три исторически епохи: монархо-фашизъм през най-ранното детство, почти половин век през ранния и „развития“ социализъм и още три десетилетия през възстановения див капитализъм.
Не мога да не се гордея, че като професионалист в сферата на външната търговия бях първият успял да продаде на американския пазар иновативния български патент – „Метод за електролитно добиване на мед при високи плътности на тока“ и то за забележителна за времето си – 1969 година, сума от 675 хиляди долара.
Не мога да не се гордея, че като български дипломат минал по йерархичната стълбица до пълномощен министър моя лична заслуга бе, че ООН пусна мемориални марки посветени на 1300 годишнината от появата на модерната българска държава отвъд Дунава.
Стана общоизвестен и фактът, че през всичките тези години съм работил и в българското разузнаване. И се гордея най-вече с това, че след като престанах да получавам заплата, напуснах системата и се появих в 7-то Велико народно събрание, се „проявих“ и в нова за мен професия на медиатор.
По моя инициатива, до реализирането на която не бях допуснат по политически причини, имено в София, под патронажа на българския президент Жельо Желев се събраха представители на няколко десетки разузнавателни служби, за да дискутират темата „А сега, накъде?“. Годината бе 1992, а няколко години по-късно се появи и книгата ми „Разузнаването“ в съавторство с двама руски, трима американски, френски, хърватски, английски, немски и двама български шефове от разузнавателните служби на своите страни. Какво по-добро от това да си на „ти“ с такива личности.
След всичкото това самоизтъкване, защо ИСКАМ ДУМАТА?
Ами защото българският политически „елит“ за пореден път се на@ка публично и то по най-комичния възможен начин. И то, не само министър председателят, а всички – поединично и колективно. И както е казано в Книгата на книгите: „Всички съгрешиха и вкупом ненужни станаха“.
За съжаление обаче за пореден път няма да платят виновните, а отново ще трябва да плащаме всички ние. И сигурно си го заслужаваме, защото ние ги избираме.
Но ние ги избираме, ЗА ДА НИ СЛУЖАТ, а те стигайки до властта моментално забравят клетвата, която току що са положили публично и решават, че имат мандат да ни УПРАВЛЯВАТ еднолично без въобще да се интересуват какво мислим и какво искаме.
И затова трябва да понесат своята отговорност и да бъдат наказани. Но не от чужд посланик и от чужда държава, а от нас, които сме се излъгали и сме направили грешката да ги овластим.
За съжаление, както казва един съседен нам народ, а ние сме го възприели като свое умотворение, не ни е за „сефте“. И друг път сме творили дипломатически парадокси. Нали ние бяхме единствената държава, която по времето на една от египетско-израелските войни беше прекъснала дипломатическите си отношения едновременно с двете държави?
Но този път парадоксът е „чутовен“. Да направиш невъзможното! Най-близката ти исторически държава да те определи за „враг“, да те включи в стратегическите цели, към които могат да полетят ракетите на „Страшния съд“, но преди това да скъса и дипломатическите отношения с теб, това просто ми се струва невъзможно.
НЕ ОЧАКВАМ, че политическият ни „елит“ ще тръгне да се извинява и да съжалява за проявената простотия и недалновидност.
НО ОЧАКВАМ, че руското държавно ръководство няма да слезе до тяхното неадекватно и безотговорно ниво. Още повече, че руското посолство възразява официално не толкова срещу конкретния недомислен факт, а срещу нарушаване на човешките права на 70 човека обявени без конкретни доказателства за чужди „шпиони“. И като се има предвид, че очевидно сме пред избори, нормално е да се изчака и да се види каква ще бъде присъдата на българските избиратели, а не да се налага отвън.
Как ще се развият събитията през следващите дни?
– Русия ще извика посланик Митрофанова „за консултации“ в Москва;
– Българското външно министерство ще повика в София българския посланик в Москва „за консултации“;
– Нивото на представяне остава на по-ниско ниво. Доколкото в списъка на 70-те фигурира и заместника на руския посланик в София, очевидно „временно управляващия“ пада на още по-ниско ниво.
– „Консултациите“ могат да продължат месеци, т.е. това може да продължи до едни предсрочни избори, ново редовно правителство и изчакване до очертаване на новата външна политика;
Разбира се това е оптимистичния и разумния вариант на междудържавните отношения.
За съжаление обаче няма гаранции, че руското държавно ръководство е имунизирано срещу политически грешки.
Скъсването на дипломатическите отношения между две държави, които дори по времето на Втората световна война когато бяха в двата противостоящи си и воюващи военни съюза, дори тогава комунистическа Русия и царска България не закриха посолствата си. А българският посланик в Москва с риск за живота си активно помагаше на СССР за победата над нацизма.
Ако сега си позволят да го направят ще бъде тежък грях пред техните народи.
Времето, в броени дни ще покаже дали съм прав в краткосрочната си „прогноза“.
Дано разумът, а не емоции и обида вземе връх.
Бог да пази България!
