В статията се анализират обратите в отношението на Запада към великия руски писател Александър Солженицин – носител на Нобелова награда за литература за 1970 година. Във връзка с това се разкриват завоите в отношението към него на руския политически елит. Изтъква се ролята на Солженицин във формирането на съвременната руска доктрина на “суверенната демокрация”. Предлага се аргументиран отговор на въпроса кой е заинтересован от забравянето на Солженицин, като се обосновава тезата, че той просто не може да бъде забравен.