ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАТЕ АБОНАМЕНТ!
АКО ИМАТЕ АБОНАМЕНТ, МОЛЯ ВЛЕЗТЕ ВЪВ ВАШИЯ ПРОФИЛ ИЛИ СЕ АБОНИРАЙТЕ.
ВХОД
РЕГИСТРАЦИЯ
Справянето с бедността на общоевропейско и национално ниво е основен приоритет пред Европейския съюз и пред България, в частност. Недопустимо висок е броят на европейците, които живеят около линията на бедност, в трайна се превърна тенденцията за ръст на работещите бедни, все повече европейци имат несигурна работа.
Голяма и безпрецедентна крачка за борба с тези проблеми е решението на ЕС за 750 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики от пандемията от Ковид-19. Но както има задължителни квоти за дигитализация и зелена енергия, трябва ЕК да изисква от държавите членки да отделят задължителен процент за социална политика. От друга страна липсват гаранции, че ще се запази кохезионната политика, която цели уравновесяване на стандартите на живот, и в критериите на Европейската комисия не е застъпен достатъчно социалният аспект. Политиката по сближаване не трябва да пада жертва на политики като цифровизация, нанотехнологии и т.н.
Време е и да променим философията на усвояването на европейските средства – да приемем Плана за възстановяване и устойчивост не като на усвояване на средства, а като целенасочени политики за развитие, които отговарят на въпроса каква България искаме след 5-10 години. За съжаление, България е назад и в дебатите за бъдещето на Европа, чието начало бе поставено символично на 9 май. Трябва да диагностицираме пукнатините, ако сериозно искаме да заздравим сградата. Но няма как да обсъждаме пукнатините в ЕС, ако не ги видим в развитието на собствените си държави.
Не на последно място е и необходимостта от реформа на европейските институции, които не са създадени да работят ефективно с толкова държави членки. Основен в Конференцията за бъдещето на Европа трябва да е въпросът за справяне с брюкселската бюрокрация, при която назначените европейски чиновници доминират над избраните с гласовете на европейските граждани.
The most important priority for the EU and Bulgaria is tackling poverty
Iliуana Yotova
Vice-President of the Republic of Bulgaria on January 19, 2017. Member of the 40th National Assembly of the Republic of Bulgaria (2005-2007). Three mandates (2007-2017) is Bulgaria's representative in the European Parliament, where he holds a number of leading positions – LIBE Vice-Chairman of the Committee on Civil Liberties, Justice and Home Affairs; deputy member of the Committee on Regional Development (REGI); deputy member of the Committee on Women's Rights and Gender Equality (FEMM) and others.
Coping with poverty on European and national level is a major priority of the European Union as well as of Bulgaria. The number of Europeans, living below poverty line is intolerably high, the increase of the number the ‘working poor’ has become a stable tendency, more and more Europeans feel unsecure about their employment. The allocation of 750 billion euros for the recovery of European economies after Covid-19 pandemics is an important and unprecedented step meant to deal with this problem. Nevertheless, if there are fixed quotas for digitalization and green energy, the same approach should apply to social policies and countries should allocate certain fixed percentage of this financial resource to cover support social needs. What is more, the social aspect is not sufficiently covered by the European Commission criteria and there are sparse guaranties that the cohesion policy, aimed at balancing living standards, will be preserved. The cohesion policy should not fall a victim to other priorities like digitalization, nano technology, etc.
It is high time to change our philosophy about European funds, to look at the Recovery and Resilience Plan not as a mere appropriation of funds, but as a tool for implementing development policies, which can lead Bulgaria to the level we would like to see in 5-10 year time. Unfortunately, Bulgaria is lagging behind in the debates about the future of Europe, launched on May 9. We have to diagnose cracks in order to reinforce the building. But prior to discussing the cracks in the EU structures we should examine the developments in our own countries.
A reform of the European institutions is also needed, because in their current shape they cannot work efficiently with so many member-states. Coping with Brussels bureaucracy where appointed European bureaucrats dominate over publicly elected European representatives should be an issue of paramount importance within the Conference on the Future of Europe debates.
