Докато по света се разработваха стратегии за гарантиране на сигурността (национална и международна), създаваха се какви ли не средства за елиминиране или минимизиране на заплахи, корона вирусът ни заставя да преразгледаме много догми, които бяха наложени и трябваше да се прилагат в организирането на обществения живот. Вирусът се оказва сериозна заплаха за човечеството като цяло, заплаха за живота на земята. Реално рязко спадна производството на блага. Очакванията бяха за съвсем други заплахи – тероризъм, мигранти, а най-сериозната опасност за човечеството се оказа нещо невидимо. Сега всички са изправени пред заплахата от този невидим враг, наречен COVID-19. Той ни заставя да преразгледаме много догми, които бяха наложени и трябваше да се прилагат в организирането на обществения живот.
При вихренето на тази принципно нова заплаха нашият невралгичен район си остава поле на съперничество в контекста на стереотипи от миналото, което се наблюдава в Източното Средиземноморие и Кавказ, в енергийната геополитика. Той е заплаха за сигурността в Черноморския район, отдалечава Западните Балкани от европейските им перспективи, т.е. Балканите да си останат „Балкани“ със своята печална слава на несигурен район.