Познанието не е идеология, а се използва за формулиране на системата от фундаментални идеи и ценности за обществена промяна. Днес управляващите елити вървят след събитията във външната политика и междудържавно общуване, вместо да ги изпреварват и направляват чрез аргументирана прогноза. В резултат се стига до извода за налагането на една дебалансирана и опасна система на международните отношения, в която система най-често използваното средство не е разумът, а силата. Включването на познанието като фактор на външната политика и международните отношения предполага осъзнаване на единността и взаимозависимостта на света. Борбата срещу следствието в международната политика преди адекватен анализ за идентифициране и преодоляване на причината е безсмислен.