Налице е един ЕС, разделен на вътрешни групи и лагери, който изключително трудно взима навременни и категорични позиции по ключови стратегически въпроси. Това го прави бавен и неефективен играч на международната сцена, който може да бъде лесно изненадан от противоречиви интереси дори на собствените си членове.
В такъв контекст отчетливото проявление в редица ситуации на интензивен регионализъм в ЕС е интерпретирано и като търсене на компенсаторен регионален стимул за определени страни. Факт, който към настоящия момент не може да бъде отчетен като стимулиращ интеграцията и кохезиятана Съюза, но и обстоятелство, която не води и непременно до сепаратизъм, капсулация и изолация на отделни региони в рамките на ЕС.
За съжаление, актуалното състояние на регионалното сътрудничество и степента на регионална политическа съгласуваност, демонстрирана в рамките на различни регионални формати и стратегии, не създава повод за оптимизъм по отношение силата на регионализма за засилване позициите на Съюза в световен план.