ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Радикален ислямизъм в Западните Балкани

Автор: Ганчо Ганев дата: 16/04/2021 (Брой 2 2021г.) от 65 до 76 страница  
За автора

 

Експерт в Център за изследвания по национална сигурност и отбрана при Българската академия на науките.

1. Поява и възход на радикалния ислямизъм в Западните Балкани

На Балканския полуостров от векове е налице съвместно съществуване на исляма и християнството. В резултат на това в повечето случаи сред местните общества преобладава умереност и толерантност в религиозните възгледи и убеждения, поради което всякакви радикални интерпретации на исляма са относително чужди за основната част от населението. Същевременно, през последните три десетилетия в Западните Балкани се наблюдава ясно изразен процес по разширяване на общественото и политическото влияние на исляма. Това се способства от различни външни и вътрешни фактори. Един от тях е масовото строителство на джамии. Под влиянието на исляма в Западните Балкани се обособиха добре организирани малцинствени етнически или религиозни общности, разполагащи със свои структури, ръководства, инфраструктура и финансови възможности. В тези общности религията се превърна в основен разграничаващ и идентифициращ фактор. По този начин ислямът постепенно разшири влиянието си над все по-широки слоеве от населението, стеснявайки полето на атеистичната или религиозно индиферентната част от жителите в страните, в които той доминира (Босна и Херцеговина, Албания и Косово) и обхващайки по-плътно етническите малцинства, изповядващи тази религия, в другите държави от региона (например албанците в Северна Македония и Сърбия)[1].

Тези процеси активно се насърчават и подпомагат от намиращата се в непосредствена географска близост Турция. Водена от неоосманитстката си идеология и дългосрочните си геополитически интереси, тя упражнява основното външнo религиозно влияние в Западните Балкани и използва мюсюлманските общности там като инструмент в своя стремеж за трансформиране в регионален лидер и глобален фактор. Тази политика разполага с необходимия административен и финансов инструментариум в лицето на Дирекцията по религиозните въпроси (Дианет), ТИКА (Агенцията за сътрудничество и развитие) и други правителствени и неправителствени организации и институции. Анкара полага усилия да въздейства върху ръководствата на ислямските общности в региона, включително чрез изпращане на турски мюсюлмански свещеници и подпомагане (финансово, организационно, чрез учебници и преподаватели) обучението на местни имами. Освен това, Турция се опитва да влияе и върху политическите процеси в региона чрез стимулиране създаването и подкрепата на партии на турска етническа основа[2].

Същевременно, през последните три десетилетия и други външни фактори навлязоха в Западните Балкани. В резултат на войните и етническото противопоставяне в бивша Югославия през 90-те години на XX век и възникналата хаотична ситуация (определена от високите нива на насилие, отсъствието на достатъчно ислямски образователни институции и наличието на вакуум в обучението на местни имами) се създадоха условия за установяването на нетрадиционни за балканския ислям организации и идеологии, които понякога подпомагат, а понякога и конкурират турското влияние. Възползвайки се от нестабилната обстановка в края на миналия век, голям брой радикални ислямисти и религиозни активисти от Близкия Изток (Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Обединените арабски емирства, Катар и др.) се закрепиха трайно в Западните Балкани. Към региона се насочиха огромни парични средства, за да финансират учебни заведения, пропагандиращи уахабистки ценности и мироглед, антизападни настроения и радикална форма на исляма (единствено в Босна и Херцеговина вътрешни условия за навлизане на по-радикални ислямистки идеи съществуват още от 60-те и 70-те години на XX век), предимно уахабизма, с характерните за него проповядване на върховенство на шериата и идеята за „свещен джихад“[3]. Основно това се осъществява посредством неправителствени организации, осигуряващи хуманитарна помощ (под формата на храни и лекарства) и финансова подкрепа. Първоначално това се обвързва с меки условия: мъжете да посещават редовно службите в джамиите, а жените да се движат забрадени и облечени по съответния консервативен начин. Впоследствие обаче се преминава към строителство и възстановяване на джамии и училища за изучаване на Корана, осигуряване на стипендии за висше духовно образование в арабския свят в духа на един по-консервативен канон, особено в известния салафистки ислямски университет Ал-Мадина ал-Мунавара, и т.н. Първоначално това ново чуждо влияние търси навлизането в по-малки населени места, с по-изолирано и бедно население, чрез имамите в местните джамии, около които постепенно се образуват ислямистки ядра. Мишената са преди всичко ветерани от военните конфликти в съответните страни или безработни млади хора. Активно се работи и сред ромския контингент, който поради социалната си маргинализация в повечето страни е по-податлив към подобни външни радикални влияния[4].

По този начин влиянието на радикалните ислямистки идеологии нарасна значително през последните години, като се полагат активни усилия да бъде заменена етническата идентичност на групи като албанците и бошнаците (чиито вековни традиции се отличават с толерантност) с чисто религиозна. В известна степен това се способства от тежката икономическа ситуация в региона и цялостната липса на икономически възможности за населението, особено сред младежта. Държавите от Западните Балкани имат нива на безработица сред младите, надвишаващи 50% (Таблица 1), а средната работна заплата е едва около 300 евро.

 

Таблица1

Безработица сред младежите на възраст между 15 и 24 г. в някои страни
от Западните Балкани като процент от общата работната ръка

Държава

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Косово

73

55,3

60,2

-

-

-

Албания

25,2

25,8

27

28,3

28,7

29,2

Сърбия (Нови Пазар)

41,7

45,5

50,4

50,6

49,7

49,5

Македония

55,2

53,7

55,4

53,8

51,8

50,8

 

Същевременно, държавните институции в Западните Балкани са слаби, а нивата на недоволство – високи. При тези условия съществува риск повече хора да бъдат привлечени от реториката на радикалните ислямистки организации и да се превърнат в техни симпатизанти и поддръжници. В този контекст през май 2017 г. дори немското правителство официално заяви, че дейността на Саудитска Арабия и останалите богати арабски монархии от Персийския залив е възможно да доведе до ускоряване на процесите по радикализация сред мюсюлманските общности в Западните Балкани[6].

Налице са и други фактори, съдействащи за навлизането на тези чужди религиозни влияния като: освобождаването на духовното пространство от идеологическите табута и атеистичния държавен контрол; дезангажирането на правителствата от подготовката на ислямски духовници, довело до масовото им обучение в горепосочените арабски страни; политическата конфронтация и използването на исляма като инструмент за политическа или етно-национална идентификация. Следва да се отбележи и това, че за някои страни външното влиянието на радикалния ислям навлиза посредством вътрешни за региона канали – например през Босна и Херцеговина в Сърбия или през Косово и Албания в Сърбия и Македония[7].Така в резултат на посочените процеси през последните тридесет години се създаде настоящата ситуация, при която около 5% до 10% от мюсюлманите в Западните Балкани са индоктринирани в нетрадиционни за региона радикални ислямистки идеологии[8].

Навлизането на тези външни фактори се характеризира и с друга важна специфика – освен радикалното, те донесоха със себе си и военизираното крило на ислямизма чрез навлизането на значителен брой доброволци-джихадисти за участие във въоръжените конфликти в Западните Балкани през 90-те години на XX век. Джихадистките движения в региона изградиха многопластова инфраструктура, включваща убежища и конспиративни квартири в изолирани селски райони или в джамии под контрола на радикални духовници[9], както и широка мрежа за разпространение на пропагандни материали посредством печатни издания, поддържането на книжарници, уебсайтове и You Tube канали, предназначени за насаждане на религиозна омраза и нетолерантност, възхваляване на насилието, женомразство и хомофобия, свободно споделяне на антиамерикански, антисемитски и цялостни антидемократични послания, лозунги и други.  Създадени бяха ислямистки книжарници в много основни градове, разпространяващи трактати от съвременни и класически ислямистки идеолози като Юсюф ал-Карадави и Сайед Кутб. Джихадистки уебсайтове промотират джихад, осъществяване на самоубийствени атентати и убийството на немюсюлмани. В You Tube, например, се разпространяват песни с текстове като:

„Красивият джихад е изгрял над Босна

И бошнакът започна с викове и молитви „Аллах Акбар“

Америка най-добре да знае, че аз правя дауа

С Божията помощ Америка ще бъде разрушена до основи

Ако още веднъж се опитате да нараните муджахидините, о неверници,

Нашите братя Талибани ще дойдат от всички краища на света,

Ще ви осъдят със своите мечове.

Америка и всички останали тирани най-добре да знаят

Че всички мюсюлмани са сега като Талибаните,

Джихадът, джихадът, о Аллах, ще бъде изкуплението на вярващите.

Аллах Акбар, Аллах е нашият господар.

Слушайте, мои братя, вярващи от целия свят,

С експлозиви на нашите гърди ние ще прокараме път към Рая!“

Пропагандните канали на екстремистите предават и новини от различните джихадистки фронтове в множеството въоръжени конфликти в Близкия Изток, Северна Африка и Южна Азия, излъчват проповеди от екстремистки духовници и съобщения от лидерите на групировки като Ал Кайда и други. Добър пример е босненският уебсайт https://putvjernika.com. Така те се стремят да привличат към своята кауза лесни за манипулиране мюсюлмани, предимно младежи. Ежедневно нараства броят на хората, които „харесват“ (т.е. „like“-ват в социалните мрежи), коментират и споделят съдържанието в тези мрежи, особено когато информацията касае религиозни лидери, екстремисти и уахабисти. Това предоставя изключително полезна и незабавна обратна връзка относно това кой подкрепя подобни каузи. Фейсбук общността „Кренария Исламе“ („Ислямска гордост“ в превод от албански език) например, която публикува снимки и истории на албански бойци, воюващи в Сирия, има над 3500 членове. Такъв висок брой следва да се идентифицира като съображение и риск, дори ако по-голямата част от тези хора са просто привърженици на ислямизма, а не активни джихадисти[10]. Често пъти посочените инициативи се финансират от близкоизточни донори и се поддържат от малки групи местни екстремисти, успели да инфилтрират влиятелни политически, религиозни и обществени институции[11].

Този непрестанен поток пропаганда оказва ефект върху младото поколение. От началото на XXI век джихадисти от Балканите са участвали в организацията и осъществяването на редица атентати по целия свят – атаката от октомври 2002 г. срещу американското посолство във Виена, планът от май 2007 г. за бомбен атентат срещу Форт Дикс (Ню Джърси), планът от юли 2009 г. за терористични атаки в Ралей (Северна Каролина), планът от 2009 г. за нападение срещу метрото в Ню Йорк, атаката от октомври 2011 г. срещу американското посолство в Сараево, планът от януари 2012 г. за бомбени атентати срещу нощни клубове в Тампа, убийството на двама американско военнослужещи на летището във Франкфурт през февруари 2012 г., както и самоубийствената атака на младеж от Косово (първа за джихадист от Балканите) в Багдад през март 2014 г., при която загинаха 50 души[12].

По този начин се реализираха опасенията на правителствата и службите за сигурност в Западните Балкани, че уахабистката активност е възможно да създаде отдадени на каузата джихадисти, които допълнително да дестабилизират държавите в региона, да доведат до ръст в насилието, липса на толерантност и екстремизъм[13].

2. Популяризиране на „Ислямска държава“ сред радикализираните елементи в Западните Балкани, присъединяване към групировката, участие в бойни действия в Близкия Изток и последващо завръщане

В международен план присъствието на радикалния ислямизъм в Западните Балкани в продължение на дълго време беше пренебрегвано от световната общност. Например, след атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният върховен представител на ООН за Босна и Херцеговина Волфганг Петрич заяви в статия за Ню Йорк Таймс, че няма доказателства страната да служи като база за Ал Кайда. Настоящият заемащ поста Валентин Инзко също е твърдял, че уахабитите в Босна и Херцеговина не представляват заплаха за Европа[14].

Радикалният ислямизъм в Западните Балкани обаче придоби значителна публичност и привлече световното внимание след като се изясни, че над хиляда бойци от региона са се сражавали през последните години в Сирия и Ирак за терористичната групировка „Ислямска държава“[15]. Приблизително половината от тях са родом от Босна и Херцеговина, а останалите – предимно от Косово и Албания, но известна част също от Македония (от албанското население) и от Сърбия (бошняци от Санджак, но не и албанци от Прешево).Лагери за вербуване и обучение на ислямистки бойци може да съществуват в Босна и Херцеговина и в Косово, като официалните албански власти не изключват възможността такива да е имало и на албанска територия. Във времеви план този процес е най-изразен в периода 2012-2015 година. След това няма данни за по-значимо придвижване на доброволци от Балканите към Близкия Изток, а през последните две-три години процесът е практически преустановен[16].

Първоначално балканските джихадисти са се присъединявали към „Ал-Нусра“ (крилото на „Ал-Кайда“ в Сирия), а впоследствие мнозинството постъпват в „Ислямска държава“. Наличната информация сочи, че това са предимно млади хора (до 35 години), необразовани, с криминално минало, беден произход, често семейно свързани помежду си (вследствие на силните кланови връзки в част от тези общества). Има основание да се заключи, че съществува определена специфика в мотивацията на джихадистите от Балканите. При много от тях важни идеологически компоненти в комплекса от мотиви са били:

· силни симпатии и солидарност към „тежко страдащите“ сунити (както ислямистката пропаганда умело ги представя), поставени под натиск и репресии, преследвани и атакувани от шиитски групировки или от войските на президента Башар ал-Асад;

· чувство за дълг към умма-та (световната мюсюлманска общност) и идентифициране с жертвите в Сирия и Ирак вследствие на кървавите събития на Балканите през 90-те години на XX век;

· споменът за тези събития (без значение дали са били преживени лично или са били научавани чрез разказите на близки и роднини, които са ги преживяли);

· убеждението, че кошмарното насилие е било прекратено само благодарение на външна интервенция, т.е. намесата на джихадисти от чужбина;

· желанието за водене на живот според законите на шериата и за практикуване на исляма в среда, при която държавата не ги наблюдава или репресира заради консервативните им убеждения и не се стреми да им наложи контрол, а сред обществото липсват ислямофобски намеци, поведение или настроения, продиктувани от носене на бурки или бради, например;

· перспективата да се освободят от ограниченията, налагани от един стриктен семеен ред, при който не биват приемани от своите най-близки роднини и не получават разбиране и поддържка за консервативните си убеждения.

Също така, поради своята наивност и бедност, много от потенциалните членове, особено в селските райони, са вярвали, че заминаване в Близкия Изток би им осигурило и материални облаги. Всичко това се е способствало от „добре аргументираното“ убеждение от страна на рекрутиращия джихадист и неговото умение да говори арабски език, който повечето местни жители не са владели. Това е увеличавало неговия престиж и в много случаи е поставяло вън от съмнение неговото тълкуване на корана, тъй като той, за разлика от тях, може да чете божието слово така, както то е било низпослано от Аллах на пророка Мохамед – на арабски език. Така джихадистите действително могат да създават чувството за дълг у кандидатите към принципи като „хиджра“ (имиграцията в мюсюлманска земя), „джихад“, защита на умма-та и изграждане на халифата. Това подтиква част от радикализираните елементи да отпътуват за далечните конфликтни зони, за живот в условията на „халифат“ или за участие във войни, които практически не разбират. През първите години на въоръжените конфликти те действително са се присъединявали по идеологически подбуди, а конкретно косоварите дори се уповават на силната морална подкрепа на тогавашния косовски министър на външните работи и призива му за присъединяване към опозицията в Сирия за борба срещу управляващия режим.

С течение на времето обаче голяма част от индоктринираните джихадисти започват да се разочароват от реалностите, т.е. от непрекъснатите сблъсъци между различни фракции, напълно игнориращи всякакви идеологически съображения. Водещият мотив се преобразува от идеологически в материално-паричен, поради което последващите вълни от балкански джихадисти в Близкия Изток по-скоро могат да се разглеждат като наемници. Същевременно много от тези джихадисти от Югоизточна Европа след известен престой в зоните на конфликт, и особено след разгрома на „Ислямска държава“ и загубата на териториалния є контрол в Сирия и Ирак, започват се завръщат по родните си места[17].

В резултат на това, понастоящем редица специалисти и водещи политици (сред които например хърватският президент Колинда Грабар-Китарович) вече считат, че от цяла Европа именно в Западните Балкани е налице една от най-високите потенциални заплахи за сигурността, продиктувани от тези процеси на завръщане (главно в Босна и Херцеговина, Косово и  Албания) на опитни и обучени джихадисти, евентуалното създаване на техни мрежи, опити за дестабилизация на съседни държави (като Македония, Косово, Сърбия и България), както и с транзитното им преминаване. В определени случаи завръщащите се джихадисти дори не се стараят да скрият своите дългосрочни намерения, като някои отбелязват, че са напуснали родината си единствено с намерението впоследствие да се завърнат с оръжие в ръка, като част от „революция на исляма“. Дори бившият български главен мюфтия Недим Генджев е изявявал мнения, че джихадисти се опитват да създадат фундаменталистки триъгълник на Балканите, включващ Босна и Херцеговина, Македония и България, в частност Родопите[18]. Заплахата не бива да бъде подценявана, особено отчитайки, че повечето от тези хора са безвъзвратно идеологически индоктринирани, обучени да боравят с оръжие и психологически по-лабилни отколкото преди заминаването им, предвид травматичните събития, през които несъмнено са преминали в условията на брутален и безмилостен въоръжен конфликт.

Паралелно с това, пропагандната кампания на „Ислямска държава“ на Балканите насажда убежденията, че през последните сто години мюсюлманите в региона са били зверски репресирани и малтретирани и единственото решение е воденето на „свещен джихад“ срещу „комунисти, евреи и кръстоносци“. В отличаващ се със своето техническо качество онлайн видео материал, например, групировката подтиква мюсюлманите в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Албания и Македония да убият своите съседи „неверници“, като слагат бомби в автомобилите им, отравят храната им и т.н. В това видео терористите дори носят прякори според родното им място – ал Босни, ал Албани, ал Косови. „Ислямска държава“ целенасочено използва такива речовити командири от албански и босненски произход, като косоваря Лаврдим Мухаджери и бошнака от Санджак Абит Подбиканин, за да пропагандират те сред своите сънародници идеята за водене на джихад, превръщайки се в модели за подражание и показвайки как мюсюлмани от Западните Балкани могат да имат важна роля в завоеванията и развитието на „халифата“[19].Благодарение на силното є присъствие в социалните мрежи (само в Туитър тя публикуваше над 200 хиляди кратки съобщения седмично) и фокусът върху нея на световните медии, „Ислямска държава“ неимоверно повиши профила си в публичното пространство, стана широко разпознаваема, а пропагандата є достигна до голям брой радикализирани елементи. В тази своя кампания тя налагаше един лесен за разбиране мироглед, при който всичко се описва или като позволено и праведно, или като забранено и престъпно. Полагаше усилия за формирането сред потенциалните си привърженици на чувство на дълг, обещаваше им цел и значимост в живота, наблягаше на отговорността на всеки мюсюлманин да осъществи „хиджра“, и да се включи в „джихад“. Отчитайки, че средната месечна работна заплата (ако въобще имат работа) на много от тях е около 200 – 300 евро, групировката обещаваше и добро заплащане (съизмеримо с това на политиците в Западните Балкани), материални облаги (като безплатно настаняване в луксозни имения, достъп до всякакви удобства, автомобили, храна и др.), сексуални партньори (съпруги или сексуални робини – следва да се има предвид, че много от необвързаните мъже и жени в региона, поради незадоволителното им финансово състояние, имат малки перспективи за сключване на брак в родните си места), възможност за плячкосване на превзети територии и израстване в йерархията, както и за водене на консервативен ислямски живот съгласно законите на шериата в нейната „справедлива и просперираща утопия“, в която мюсюлмани от всички раси съжителстват наравно и получават важни роли и задачи. В случай на смърт групировката обещаваше наградите на мъченичеството и въздигане в Рая. Наред с това, проповядваше апокалиптичните легенди в исляма за титаничен сблъсък в Дабик (т.е. Сирия), при който армиите на халифата, под черни знамена, ще се сразят срещу неверниците за окончателно решаване съдбата на човечеството непосредствено преди настъпването на Страшния съд и Края на дните. Благодарение на обратната връзка в социалните мрежи групировката бързо успяваше да установи контакт със свои поддръжници, изразяващи склонност да се присъединят и да заминат за Близкия Изток. Ситуацията бе достатъчно сериозна, за да се обсъди на среща на върха на G7[20].

Същевременно, горепосоченото се използва от представителите на другите етноси и религии на полуострова за разпространение на страх по отношение на ислямизма, което създава допълнително напрежение в обществата. Бившият президент на Република Сръбска (сръбският ентитет в Босна и Херцеговина) например, Милорад Додик твърди, че мюсюлмани политици осигуряват логистично терористи.

Според повечето оценки понастоящем, степента на риска от осъществяването на терористични действия в повечето балкански страни е относително ниска, особено в сравнение с редица западноевропейски държави. Регионът имат по-скоро второстепенна роля в процесите на финансиране и/или приютяване на терористични организации, а през последните години на Полуострова не са били осъществявани джихадистки атаки. Въпреки това, самото членство в терористични организации на значителен брой лица от Западните Балкани (Таблица 2) е достатъчно притеснително.В проучването „Дерадикализация на Западните Балкани“ българските учени Татяна Дронзина и Сюлейман Муча също посочват, че от общо 4-те хиляди европейци, които са се присъединили към „Ислямска държава“ около 900 са били от Западните Балкани[21].

Таблица 2

Държава

Ориентировъчен брой бойци, присъединили се към „Ислямска държава“

Босна и Херцеговина

320

Косово

300

Албания

150 – 200

Македония

150

Сърбия

70

Франция

500

Белгия

420 – 500

Великобритания

700

Испания

120

 

Следва да се отчита и това, че за разлика от Западна Европа, джихадизмът на Балканите не се води от имигранти, а е локален, възприет е от местните мюсюлмански общности и е тясно свързан с национализма и с етническите конфликти в регион[22].

3. Предприети мерки от правителствата в Западните Балкани за пресичане влиянието на радикалния ислямизъм

Посочените фактори, в комбинация с поредицата джихадистки атентати в много страни от Европа през последните години, както и обществените опасения от навлизането в континента на радикални ислямисти посредством бежанските и мигрантски канали от Близкия Изток, Северна Африка и Афганистан, принуди страните от Западните Балкани да приемат конкретни мерки под формата на целенасочено законодателство срещу рисковете от транснационалния ислямски тероризъм. Те обхващат две сфери – борба с джихадизма и недопускане разпространението на радикален ислямизъм. Предвидено е наказателно преследване за деяния като набиране на доброволци, финансиране пропагандата на радикален ислям, забрана за участие във въоръжени конфликти в чужбина и други. На тази основа вече има осъществени редица арести и издадени осъдителни присъди срещу лица, чиято дейност е в разрез с тези закони. Беше забранена и дейността на религиозни структури и отделни лица, проповядващи радикален ислям. Известно внимание се отделя и на превантивната дейност, насочена към преодоляване на изначалните причини за притегателната сила на радикалния ислямизъм. Също така правителствата в региона като цяло полагат усилия да поддържат добро институционално сътрудничество с ислямските общности, изхождайки от разбирането, че борбата с екстремизма може да бъде успешна единствено в съюз с широката мюсюлманска общност. Тук се залага преди всичко на обстоятелството, че обществените нагласи в огромното си болшинство са обвързани с традиционния умерен местен ислям, но също така се търси и ангажирането на религиозни лидери и проповедници за противопоставяне на радикални ислямистки идеи[23].

Несъмнено, за максимално ефективно справяне със ситуацията страните от Западните Балкани ще имат нужда от помощта и съдействието на Европейския съюз. ЕС може да поеме конструктивна роля и да подпомогне създаването на обстановка, при която радикалният ислямизъм да има по-слаб притегателен ефект. Немалко страни-членки на ЕС имат богат опит в справянето с дейността на пристигнали от чужбина радикални имами и завърнали се от Близкия Изток джихадисти, както и в ангажирането на по-широкото мюсюлманско общество в неутрализирането на екстремизма. Полезно би било тези западни страни-членки да сътрудничат на държавите от Западните Балкани в тази насока. Поне засега, обаче, стратегията на Брюксел поставя приоритет върху политическата стабилност в региона, а демокрацията и фундаменталните човешки права остават на задно място. ЕС до голяма степен предпочита да не обръща внимание на автократичните форми на управление на местните политически елити, стига те да осигуряват стабилност и регионално взаимодействие. Най-често ЕС не изглежда заинтересован да постави тези лидери под натиск да осъществят реформи за подобряване на управлението и за борба срещу корупцията. В краткосрочен план това може да е ефективно, но в дългосрочен аспект подобен недалновиден подход, в комбинация със социалното неравенство и високата безработица сред младежта в региона, ще доведе до фрустрация сред голяма част от местното население (особено младите хора) и наред с фактори като религията и кризата на идентичността е възможно да способства ръст в националистическите настроения и разпространение на радикален ислямизъм. Към момента ЕС не само игнорира тези процеси и необходимостта от реформи, но и ясно индикира, че е малко вероятно в обозримо бъдеще да приеме нови страни-членки, а това дава улеснява местните политици да продължат с лошите си управленски практики[24].

4. Изводи

1. През последните три десетилетия религията придоби по-значителна обществена тежест сред мюсюлманите в Западните Балкани. Същевременно, умереният характер на традиционния за региона ислям и дългогодишните традиции на мирно съжителство и толерантност между различните вероизповедания в повечето случаи са значителни препятствия пред навлизането на радикални ислямистки идеологии. Влиянието им е значително по-малко сред традиционните, установени и интегрирани ислямски общности, които са много по-устойчиви спрямо него. Мнозинството от мюсюлманите на Балканския полуостров не одобряват религиозния екстремизъм и открито се противопоставят на присъединяването на техни съграждани към джихадистки организации. Важно е и обстоятелството, че в повечето случаи в масовото обществено съзнание съществува ясно разделение между „своите“ мюсюлмани (които, поради умерения им мироглед, не се разглеждат като заплаха за сигурността) и „чуждите“ (главно от Близкия Изток, сред които има опасения за наличие на джихадисти).

2. Същевременно, в резултат редица вътрешни (национални и регионални) и външни (Саудитска Арабия, ОАЕ, Иран, Турция и др.) фактори, налице е потенциал за дестабилизация и последващо по-мащабно разпространение на радикален ислямизъм в Западните Балкани. Въпреки че през последните няколко години в региона не са били осъществявани джихадистки атаки, а атентатите на други места в Европа нямат връзка със Западните Балкани, подценяването или отричането на заплахата би било огромен риск, би демонстрирало дълбоко непознаване на реалностите и би могло да има опасни последици.

3.1. Сред вътрешните фактори основно място заема обстоятелството, че страните от Западните Балкани се сблъскват с трудната задача да градят суверенитет и институции и да консолидират обществото (което често е съпроводено от силни националистически настроения), като паралелно с това съхранят нормални междуетнически и междурелигиозни отношения, както в рамките на своите граници, така и на регионално ниво. Неукрепналата държавност, неефективните институции, вътрешните разделения в ръководствата на мюсюлманските общности и противоборство между по-старото придържащо се към традициите духовенство и младата генерация, липсата на добри управленски практики, манталитетът на влиятелните фигури за присвояване на цялата власт, националистическата реторика, масово разпространената корупция и стремежът единствено към персонална изгода, неуважението и неспазването на законите и човешките права, липсата на кохерентно, хомогенно и сплотено общество правят Западните Балкани застрашени от инфилтриране на радикален ислямизъм. В най-голяма степен това е валидно за Босна и Херцеговина и Косово, а при евентуална дестабилизация – и за РСМ. Същото важи и за Санджак, където териториална концентрация и компактността на ислямската общност създават условия за нейното допълнително самозатваряне и изолиране, особено в контекста на интензифицирането на националистическите тенденции. Именно в Босна и Херцеговина, Косово и Санджак понастоящем е налице значителен брой на глава от населението на привърженици на радикалния ислямизъм. Ключово значение при вътрешните фактори безспорно имат и социално-икономическите проблеми, особено последиците от прехода към пазарна икономика, деиндустриализацията, високата безработицата и липсата на възможности за получаване на образование и житейска реализация, огромната по своите мащаби миграция, особено сред младото поколение. Това води до сериозно нарушаване на социалната тъкан и има водеща роля в процесите на радикализация на млади хора. Също уязвими са и маргинализираните общности като ромите. В своята съвкупност тези вътрешни за региона проблеми крият опасен дестабилизиращ потенциал за целия Полуостров и правят мюсюлманските общества уязвими и за външно (предимно от Близкия Изток) проникване на екстремизъм, въпреки умерения характер на традиционния за региона ислям.

3.2. Дезинтеграцията на бивша Югославия и създалият се вакуум в резултат на разпада на социалната тъкан биват до голяма степен запълнени от дейността на външни фактори и техните органи (религиозни, хуманитарни, благотворителни организации и т.н.). Този близкоизточен компонент на външния фактор цели да трансформира характерния за региона умерен ислям в негова по-консервативна и дори радикална разновидност, което би могло да доведе до своеобразно капсулиране на мюсюлманските общности, до засилване на възприятия им за различност, особено сред младежта, и да провокира актове на агресия срещу „другите“, т.е. срещу всички нерадикализирани мюсюлмани и срещу представители на останалите религии. Същевременно, намесата на Турция във вътрешните работи на страните от Западните Балкани създава предпоставки за допълнително разделение в техните общества, стимулиращо появата, като контрапункт, на силни националистически тенденции и генериране на вътрешни конфронтационни процеси. Това също увеличава опасността от изолиране на ислямските общности и последващо радикализиране. Като цяло влиянието на външния фактор (както близкоизточния, така и турския компонент) е по-осезаемо там, където се генерират по-силни конфронтационни процеси (етнически и политически) и където се наблюдава по-сериозна вътрешна динамика на обособяване и развитие на мюсюлманските общности.

4. Под въздействието на тези вътрешни и външни фактори мюсюлманските общности от страните в Западните Балкани осигуриха относително значим контингент джихадисти за попълване редиците на терористични организации като „Джабхат ал-Нусра“ и „Ислямска държава“ и активно взеха участие във въоръжените конфликти в Близкия Изток през последното десетилетие.

5. Положително е това, че правителствата в региона осъзнаха рисковете от разпространение (включително чрез навлизане отвън) на радикален ислямизъм и постепенно започнаха да генерират политическата решимост и обществената подкрепа за по-решителни мерки против тази тенденция. Те обаче не разполагат с нужните ресурси, за да осигурят подобни систематизирани и всеобхватни мерки. Не адресират проблема с нужната ефективност и в необходимата дълбочина, а фокусът и усилията на международната общност са до голяма степен съсредоточени в други направления, поради което заплахата за целия регион от ислямския радикализъм в Западните Балкани ще продължи да съществува и занапред. Този феномен няма да отмине от само себе си и ще съпътства Полуострова през идните години и десетилетия. С голяма степен на убеденост може да се каже, че ислямът на Балканите никога няма да има същата форма като от преди последното десетилетие на XX век. В случай че проблемите по сигурността, нестабилността и неблагоприятните икономически условия в Югоизточна Европа се запазят, влиянието на радикализма няма да бъде изкоренено и е възможно да продължи да се разраства.



[1] Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[2] Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[3] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

[4]  Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[5] The Balkan Jihad - https://www.jstor.org/stable/10.5325/soundings.101.2.0079?seq=1

[6] Could Balkan nations become the new hotbeds of Islamist extremism? - https://www.dw.com/en/could-balkan-nations-become-the-new-hotbeds-of-islamist-extremism/a-39045256

[7] Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[8] Jihad in the Balkans - https://www.jstor.org/stable/43555258?seq=1

[9] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

[10] Jihad in the Balkans - https://www.jstor.org/stable/43555258?seq=1

[11] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

[12] Could Balkan nations become the new hotbeds of Islamist extremism? - https://www.dw.com/en/could-balkan-nations-become-the-new-hotbeds-of-islamist-extremism/a-39045256

[13] Could Balkan nations become the new hotbeds of Islamist extremism? - https://www.dw.com/en/could-balkan-nations-become-the-new-hotbeds-of-islamist-extremism/a-39045256

[14] Jihad in the Balkans - https://www.jstor.org/stable/43555258?seq=1

[15] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

[16] Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[17] The Balkan Jihad - https://www.jstor.org/stable/10.5325/soundings.101.2.0079?seq=1

[18] Jihad in the Balkans - https://www.jstor.org/stable/43555258?seq=1

[19] The Balkan Jihad - https://www.jstor.org/stable/10.5325/soundings.101.2.0079?seq=1

[20] Is Kosovo a breeding ground for Islamists? - https://www.dw.com/en/is-kosovo-a-breeding-ground-for-islamists/a-36898392

[21] Black Banners in the Western Balkans: Jihadis in Serbia, Bosnia, Albania, Kosovo and Macedonia - https://www.migraciokutato.hu/en/2018/01/25/black-banners-in-the-western-balkans-jihadis-in-serbia-bosnia-albania-kosovo-and-macedonia/

[22] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

[23] Балканският ислям – мост или бариера? - https://eiri.bg/publikacii-iimo/international-relations/balkanskiyat-islyam-bariera-most-radikalizatsiyata/

[24] Lack of good governance contributes to growth of radical Islam in the Western Balkans - https://spectator.clingendael.org/pub/2017/4/the-growth-of-radical-islam/

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ