ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ
  • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО КЛЮЧОВА ДУМА
    • ТЪРСЕНE ПО БРОЙ
    • ТЪРСЕНE ПО АВТОР
    • ТЪРСЕНE ПО ТЕМА

Започваме да мислим много по-мащабно в развитието на Инициативата „Три морета“

Автор: Румен Радев дата: 06/07/2021 (Брой 3-4 2021г.) от 5 до 10 страница  
За автора

Румен Радев, президент на Република България

Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград. През 2016 г. е избран за Президент на Република България. Завършва Математическата гимназия в Хасково. Дипломира се като първенец на випуска във военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 2000 г. става доктор на военните науки. Завършва Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ със степен магистър. Името му е изписано в Алеята на славата на Военновъздушния колеж.

Уважаеми г-н Кючуков,

Уважаема г-жо Кортлендер,

Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие днес да бъдем заедно и да дискутираме тази важна за България и за нашия регион тема. Искам да поздравя организаторите на това събитие, защото много точно е подбрана темата. Трябва да имаме ясна представа винаги, когато говорим за международна инициатива, какъв е нейния геополитически формат, какви са нейните външни измерения, но и какъв ще е отзвукът във вътрешнополитически план в страните участнички, какви ще са ползите и перспективите за всяка една страна. Ако погледнем от гледна точка на България, аз бих перифразирал това много добро заглавие в следния вид - Инициативата „Три морета“: Между инсинуациите за вътрешнополитическата употреба и реалните ползи за страната.

Още с поемането на домакинството на тази инициатива миналата есен от България, започнаха всевъзможни спекулации. Връщане 100 години назад към идеите на полския маршал Пилсудски за „Междуморие“, военно-политическо противопоставяне на Русия и т.н. Започнаха да се проектират всевъзможни теории в тази посока. Всъщност тази Инициатива в момента се развива в съвсем друго време, в съвсем друго геополитическо пространство. Ще започна с това какво не е Инициативата „Три морета“, защото вървят всякакви спекулации как, виждате ли, това е един политико-военен проект срещу Русия. Нито е съюз, нито е военен, нито е срещу Русия.

Следващата спекулация е как тази инициатива целяла да отреже тръбите на руския газ от изток на запад към Европа. Нелепо е това да се твърди точно в страна - участничка в тази Инициатива, където една тръба, наречена „Турски поток“ мина със завидна скорост през България и  не само мина, но и ние, българите, платихме за нея, така че няма никаква почва едно такова твърдение. Видяхте, че и „Северен поток“ приключва успешно, така че и тази инсинуация отпада. Инициативата целяла да откъсне нашия регион, Централна и Източна Европа от ЕС. Нищо подобно. Европейската комисия и Германия са стратегически партньори на тази Инициатива. Нейната основна цел е по-бързото социално и икономическо сближаване между Източна и Западна Европа. Така че, аз приветствам тази конференция, защото тук може да изказваме тези, които се базират на факти.

Какво всъщност е тази Инициатива? Тя е платформа за сътрудничество за регионално развитие, която обхваща 12 държави от Централна и Източна Европа. Защо тези държави? Защото като изключим Австрия, всички останали имаме сходна историческа, икономическа, социална траектория на развитие през последното столетие. И затова, обединявайки нашите усилия, ние можем да бъдем много по-ефективни, когато се стремим с общи усилия, постигайки синергия, по-бързо да се интегрираме в Европа, по-бързо да постигнем конвергенция и необходимия и бих казал изравняващ се социален статус с останалите държави от Западна Европа. Това е неинституционална платформа за диалог на ниво президенти и нейната цел е търсене на най-ефективни пътища за синергия.

Отивайки към прагматизма, първото нещо, което виждаме, е че транспортната, енергийна, дигитална инфраструктура на нашия регион е много по-неразвита, отколкото на западните държави. И, ако се направят едни по-практически анализи, несъмнено ще стигнем до извода, че стандарта и качеството на живот са правопропорционални на развитието на тази инфраструктура. Тя е в основата на икономиката, на просперитета. Тя е в основата на икономическото развитие на всяка една страна и на отделни регионални икономики, затова и тук говорим за енергийна, транспортна и дигитална свързаност като фундамент за ускорен икономически растеж, за догонване, за перспективно развитие.

В последните години, работата вътре в Инициативата се ускори в преследване на тази важна цел. На Срещата на върха на Инициативата в Словения беше иницииран Инвестиционния фонд на „Трите морета“, макар и засега той да разполага със скромни инвестиции, на фона на огромните нужди. Знаете, че ако трябва да изравним нашата инфраструктура и свързаност с тази на останалата част на Европа са нужни 2 и повече трл. евро. През м.г. беше избрана и финансовата група, базирана в Лондон – „АМБЪР“, която управлява проектите и съветва Инвестиционния фонд. Вече имаме първите инвестиции в тези три основни направления и това е факт, че Инициативата най-сетне започна да се движи в посока практическа реализация.

Разбира се, има много още какво да изминем. В момента правим така, че на базата на задълбочен политически диалог да привлечем внимание към нашия регион на инвеститори, финансови институции, публично-частно партньорство. Интересът се повишава и вече има желание за участие от редица страни като Япония, Южна Корея, Великобритания, Катар и други.

Важен инструмент на тази Инициатива е Бизнес-форумът. Благодарение на изключително усърдната работа на институциите в България – президентска институция, МВнР, Министерство на икономиката Бизнес-форумът, съпътстващ Срещата на върха на Инициативата в София се очертава като един от най-големите провеждани досега. Всеки, който смята че Инициативата „Три морета“ е насочена срещу нашите геополитически интереси, нека да се замисли добре ли е тук да дойдат големите цифрови гиганти, големите енергийни гиганти и да седнат да си говорят с нашия бизнес за първи път. Аз мисля, че в това няма нищо лошо. Това ще даде един стимул на нашата IT индустрия, на дигитализацията, на развитието и търсенето на интелигентни съвременни решения в нашата индустрия, на привличането на нови мащабни инвестиции – това е пътят, това са ползите. Неслучайно г-н Кючуков маркира и важните приоритети, които България постави на масата, отвъд свързаността – транспортна, енергийна и дигитална.

Когато приехме домакинството през октомври, аз обявих и още два приоритета. Първоначално те се възприеха с голям интерес, но и с резерви. В последствие всички бързо се обединиха около тезата, че тези нови приоритети дават голяма добавена стойност на Инициативата. Поглеждането отвъд нейния географски обхват е как да бъдем достатъчно ефективни и свързани, ако тази Инициатива спре на българската граница. Ние знаем и какви са нашите интереси и какво става в Гърция в момента. Факт е, че пристанището в Александруполис вече по капацитет на обработка на контейнери задмина най-голямото Черноморско пристанище в Констанца. Факт е, че строим и се надяваме да се завърши най-сетне след 10 години газовия интерконектор между Гърция и България, до Александруполис е LNG терминала, в който България участва финансово, тук са разположени и важни транспортни коридори, магистрали, ЖП линии, огромните центрове за база данни, които ще изгражда Фейсбук в Гърция. Те също ще трябва да тръгнат нагоре по оста Север-Юг. Затова всички държави-участнички в „Трите морета“, поглеждайки трезво, казаха „да“ на моята инициатива да поканим президента на Гърция като гост на Софийската среща на върха. Нека само да си помислим какви са огромните ползи за България от включването на нашия партньор, съсед и приятел Гърция. Това означава изключителна интензификация на нашата транспортна мрежа и обхват, енергийна и дигитална и т.н.

И още нещо важно за тази Инициатива. Тя работи изцяло в рамките на приоритетните политики на ЕС, на база на европейските средства. Досега мислихме първо за националните проекти. Всяка страна, на база на европейските средства, какви национални проекти иска да развие, които са най-добри за нея. Следващ етап, към който трябва да вървим са проектите за трансгранично сътрудничество. Ако помислим в по-голям обхват и не визираме само националните измерения на проектите, дори не само обхващащи две съседни държави, а целия наш регион? Тогава ефективността, синергията ще бъдат много по-значими. Ще дам пример. Ако този огромен обем товари, който вече се очертава през гръцките пристанища, тръгне през България, Румъния, Унгария, Чехия, до Полша и Прибалтийските държави, какво означава това. Лошо ли е да имаме магистрала Черно море? Не! Имайки предвид икономическото и инфраструктурно развитие в региона към Александруполис прави магистралата Свиленград-Русе вече неизбежна, както и ЖП връзката. Ако мислим по-мащабно, същото измерение ще има и магистралата Виа Карпатия, от Прибалтика и Полша през Видин до Кулата през тунел Петрохан.

Едва ли някой ще отрече ползите за България, ако всички тези проекти започнат да се осъществяват. Повратният момент в развитието на Инициативата е, че вече започваме да мислим много по-мащабно, с много по-голям размах. При мен дойде един инициативен комитет за нов мост над Дунав. Да, казах, имаме интерес. И тъй като хората са експерти те се занимават с финансови разчети и строителство, казаха, че не един, а са необходими 4 нови моста над Дунав между България и Румъния. В първия момент човек си казва не е ли много, не, когато е модулно строителство ще бъде много по-евтино и бързо. Има и организации, които искат да инвестират и когато човек започне да мисли по-мащабно, си дава сметка, че щом над Дунав има толкова много мостове (само над Будапеща са 7), а в България на 450 км те са само два. Сега може да си представим как ще изглежда Северна България, ако има още 4 моста равномерно разпределени между Румъния и България.

Това означава съвсем друга инвестиционна политика, взаимодействие, съвместни туристически и икономически проекти, съвсем друг пазар на труда, транспорт и т.н. Това означава едно изключително интензивно отваряне към по-бързо и прогресивно развитие на нашите изостанали региони. Затова предложих наистина да мислим за включването на Гърция, защото това има огромно значение за нас. Това отпушва България за всички държави в региона.

Следващият приоритет, който България предложи, да мислим за бъдещето отвъд физическата инфраструктура. Да мислим за научната, образователната свързаност, защото няма какво да се заблуждаваме, докато ние не изградим съответната научна и образователна инфраструктура и тя не бъде свързана, за да се извършват съответните научни и технически изследвания, да се внедряват нови технологии, ние няма как да догоним социално и икономически другите държави. Науката вече е водещият фактор в развитието на икономиката. Научните изследвания водят към успех. Така че ние работим интензивно в тази насока и на Срещата на върха в София, нашата амбиция е да приемем споразумение между съответните научно-изследователски и образователни центрове в тези 12 държави. Както и да дадем перспектива на младите хода, на младите учени в нашия регион съвместно да разгръщат научния си потенциал. Според мен, той е огромен, но трябва да му създадем среда, в която той да се развива още по-интензивно. Надявам се и това да стане факт.

Разбира се, можем да говорим още. Винаги ще има спекулации относно геополитиката, но да не забравяме, че България е член на ЕС и ние трябва да правим всичко възможно, така че този съюз да става все по-силен, все по-устойчив. Как може да стане това? Като водим политика за по-бързо сближаване, за хомогенно социално и икономическо развитие.

България трябва да използва всички възможности за взаимодействие с развитите държави. Това ще позволи да ускорим нашия икономически растеж, да привлечем повече значими инвестиции и да подобрим условията за живот в страната ни.

Ще се радвам, ако имаме дискусия, различни тези и въпроси и съм готов да отговарям на тях.

Благодаря!

  СВАЛИ PDF   Други статии по темата
НАЧИНИ ЗА ПЛАЩАНЕ