За нас

Петдесет поредни години
с пулса на глобалните международни събития

Издател: Издателско сдружение Международни отношения (ИСМО)

ИСМО е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност от обществена полза с основна задача да осигурява широка подкрепа за формиране на националната външна политика.Във връзка с постигане на целите си сдружението има за предмет на дейност издаването и разпространяването на „Международни отношения” – списание за дипломация, политика и икономика.
Средствата, с които сдружението постига своите цели са: използването на комплекса от международни контакти на членовете; внедряването на техния административен, експертен и аналитичен потенциал, както и използването на научния и икономически ресурс и организационните възможности и способности на членовете.
Сдружението се представлява от Изпълнителния директор – Д-р Георги Мисайлов.

Учредители:

Дипломатически институт към министъра на външните работи

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ е юридическо лице към министъра на външните работи и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище в София.
Издръжката на Дипломатическия институт се формира от бюджетни приходи и приходи от собствена дейност.
Структурата и организацията на дейността на Дипломатическия институт се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на външните работи.
Служителите в Дипломатическия институт са служители в дипломатическата служба.
Директорът на Дипломатическия институт се назначава от министъра на външните работи след провеждане на конкурс
Предмет на дейност:
– 
организира и провежда стажа и обучението на стажант-аташетата;
–  организира и провежда обучение за повишаване на професионалната квалификация на служителите на Министерството на външните работи и на служителите в други бюджетни организации, включително курсове по чуждоезиково обучение, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на външните работи;
– подготвя, осигурява и провежда курсове по дипломатическо обучение за служители на чуждестранни дипломатически служби и чуждестранни държавни администрации;
– организира и поддържа сътрудничество с български органи, организации и академични институции, както и с европейски и световни дипломатически школи и институти, международни организации, университети, изследователски и информационни центрове и сдружения с нестопанска цел в сферата на международните отношения;
– организира и осъществява самостоятелно или съвместно с български и чуждестранни партньори изследователски програми и проекти, като предоставя резултатите от изследователската дейност на Народното събрание, президента на Република България и Министерския съвет;
– осъществява публична дейност за популяризиране на дипломатическата професия чрез организиране на медийни прояви, конференции, лекции и издателска дейност.
Директор на Дипломатическия институт е г-жа Таня Михайлова, член на Издателския съвет на списание «Международни отношения».

Издателска къща “Международни отношения”

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА “МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ” е създадена през 1992 г. с предмет на дейност издаване на списание “Международни отношения”, бюлетин „Поверителни хроники” и на поредица от книги и справочници с политическа, дипломатическа и академична тематика.
Чрез своите издания ИК “Международни отношения” се стреми да бъде в центъра на един разгърнат професионален диалог на гражданското общество по широк спектър на глобални и стратегически световни проблеми и в частност по актуални събития в Европа, на Балканите и в други региони.
Сред по-любопитните книги публикувани от Издателската къща са: “Зараждането на ислямската държавност”и “История на политическите учения” от проф. Владимир Чуков; “Десети ноември – заговор, преврат или политическо решение”, проф. Недю Недев; “Политика, дипломация, разузнаване: Задочни интервюта с Любен Гоцев”; “Краткият следобед на един дълъг ден”, проф. Д-р Веселин Благоев; също и справочниците: Българските средства за масова информация; Адвокати и адвокатски колегии.
Голям обществен и политически интерес предизвика издадената от ИК в края на 2008 г. книга на президента на Чешката република Вацлав Клаус “Синя, а не зелена планета”, която бе представена лично от него на официална среща, организирана от ръководството на Издателската къща, в присъствието на президента на Република България Георги Първанов, дипломати, политици, депутати, учени, студенти.
ИК “Международни отношения” работи с широка разпространителска мрежа. Издателството излага свои продукти в библиотеките и книжарниците на Българска академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Нов български университет, Югозападния университет, Университета за национално и световно стопанство, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и други.

Национална асоциация за международни отношения (НАМО)

НАЦИНОЛНАТА АСОЦИАЦИЯЗА МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ – НАМО е доброволно сдружение с идеална цел за осъществяване на дейност в обществена полза, създадено през 1994 г., което обединява усилията и възможностите на широк кръг български международници. В настоящия момент в НАМО членуват 348 физически лица и 15 организации и дружества.
Основни цели на асоциацията са да:
– Съдейства за защита и осъществяване на националните интереси на България;
– Помага при формирането на националната външна политика;
– Защитава професионализма в областта на външната политика;
– Насърчава обмена на идеи, научни знания, информация и интелектуални ценности по въпросите на международните отношения в национален и международен план;
– Популяризира проблемите на международните отношения сред обществеността.
За тези цели асоциацията:
– Разработва анализи, алтернативни предложения и оценки;
– Извършва информационна, издателска и консултантска дейности;
– Сътрудничи с обществени, държавни и частни институции;
– Провежда срещи, семинари , симпозиуми и други;
– Осъществява контакти и сътрудничество със сходни организации в страната и чужбина;
– Издава бюлетини, списания, лекции и др.
Печатен орган на НАМО е списанието “Международни отношения”.
Председател: Проф. д-р Александър Янков, професор по международно право, член-кореспондент на Българската академия на науките; посланик във Великобритания /1972-1976 г./; постоянен представител на България в ООН /1976-1980 г./; член на Комисията по международно право на ООН /1977-1996 г./; член на постоянния арбитражен съд в Хага /1971-1998 г./; член на института по международно право; заместник-председател на Световния океански институт; председател на Българската асоциация за международно право.
Изпълнителен директор: Чавдар Минчев, кариерен дипломат, завършил Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски” – София; специализация по Международно частно право и Публична администрация; мандат в Париж; зам.- началник отдел “Печат” МВнР; Старши съветник на Президента на Република България; Главен редактор на списание “Международни отношения”; Изпълнителен директор на международна консултантска агенция за инвестиции.
Заместник-председател: Светла Попова, кариерен дипломат. Завършила ИМО-Москва /1963 г./. два мандата в Токио /1966-1971 и 1974-1978 г./; зам.-началник на отдел “САЩ, Канада, Западна Европа/ /1978-1980 г./; посланик в Дания /1990-1992 г./; управляваща посолството на Република България в Норвегия /1996-1998 г./.

Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

УНИВЕРСИТЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО (УНСС) е най-голямото и най-старото висше икономическо училище в България и Югоизточна Европа, с 90-годишна история
Визия
Университетът за национално и световно стопанство се вижда в бъдещето като лидер сред висшите училища в Югоизточна Европа, обучаващи студенти и провеждащи изследвания в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката.
І. Мисия:
Университетът за национално и световно стопанство е призван да формира високообразовани личности, които да водят обществото към един по-съвършен и хуманен свят. Това означава:
1. Да подпомага цялостно интелектуално развитие на своите студенти, да развива тяхната грамотност в най-широк смисъл, като задава високи стандарти за духовен живот в условията на новия свят на знанието и информацията.
2. Да предоставя на своите студенти знания и умения, така че те творчески да решават проблемите на настоящето и бъдещето в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката чрез използване и усъвършенстване методите на хармоничен комплекс от класически и съвременни академични дисциплини и на основата на най-новата информация.
3. Да развива възможностите на своите студенти да разбират предимствата и недостатъците на света, в който живеем, както и тяхната убеденост в ценностите на свободата, в отговорността да се стремят към истината и смелостта да я отстояват, в социалната чувствителност към общото благо на днешните и бъдещите поколения и човешките права за всички индивиди.
4. Да подкрепя мотивацията на своите студенти да продължат образованието през целия си живот. Да предоставя както на тях, така и на всички заинтересовани граждани възможности за продължаващо обучение, което да осъвременява и конкретизира на академично равнище техните знания и умения, в синхрон с потребностите на практиката.
5. Университетът служи на своите студенти и ги разглежда като фокус на съществуването си. Дипломата, която им дава, е сертификат за изпълнението на мисията му.
II. Университетът за национално и световно стопанство е отговорен да поддържа и развива високо ерудиран академичен състав от изявени, национално и международно признати преподаватели и учени.
Университетът приема за свои цели:
1. Да подкрепя усилията на своя академичен състав да развива и обогатява академичните образователни програми с върховите световни постижения на знанието и в съответствие с потребностите на обществото да прилага високи стандарти на преподаване и образователни технологии, които пълноценно съчетават световните тенденции с българските и университетските традиции.
2. Да развива възможностите на своя академичен състав за иновативно партньорство с бизнеса, публичните администрации и международната академична общност, да създава условия и подпомага разработването и разпространението на интелектуален изследователски продукт, с който да съдейства за развитието на динамични и устойчиво развиващи се икономика и общество.
3. Да поощрява и залага високи критерии за творческо развитие на своя академичен състав, да създава среда на взаимна съпричастност към индивидуалното научно развитие и оценяване на ползите от богатото разнообразие на хора и идеи, обединени от взаимно доверие и стремеж да се служи на университета в толерантна и плуралистична академична общност.
4. Да създава материални и други условия за издигане на престижа и самочувствието на членовете на своя академичен състав като хора с важен и уникален принос в общественото развитие, при справедлива оценка на труда на всеки.
III. Университетът за национално и световно стопанство е призван да се утвърждава и развива като безспорна, уважавана и ценна територия на националното, европейското и световното образователно и изследователско пространство.
Университетът приема за свои цели:
1. Да пази ревностно своята академична автономия и институционална цялост, като ги приема за основа на поддържането на най-високи стандарти за интелектуално развитие, академична свобода и социална отговорност, спазването на които широко да прокламира, като търси обществената оценка за това.
2. Да изгражда и развива връзките, сътрудничеството и мобилността на своя академичен състав, студенти и администрация с водещи български и чуждестранни университети, целенасочено да търси и анализира положителния опит и своевременно да го прилага по най-подходящ начин, да участва активно в разработването и предлагането на идеи за развитието на националното и европейското образователно пространство.
3. Да подкрепя и развива високо квалифициран административен състав, поставен в служба на университета и реализацията на неговата мисия, да подпомага и поощрява развитието на знанията и опитността му в мениджмънта и функционирането му в системите за управление.
4. Да развива университетската библиотека, цялата информация и материално-техническа база на университета, като се стреми към най-високите европейски стандарти в синхрон с напредъка на информационните и комуникационните технологии.
Университетът, като се основава на своите добри дългогодишни традиции, е длъжен непрекъснато да обогатява и затвърждава своя облик на динамично развиваща се и модерна българска и европейска образователна и изследователска институция.
Ректор на УНСС е проф. д.ик.н. Стати Статев, член на Издателския съвет на списание «Международни отношения».

Издателски съвет:

Чл. кор., проф. д-р Аксиния Джурова

Завършва висшето си образование в УНСС, като придобива магистърска степен по „Международни икономически отношения” (1984) и докторска по „Икономика” (2000, България) и „Бизнес администрация” (2002, САЩ).
Тя постъпва на работа в Университета за национално и световно стопанство като преподавател по международен бизнес и международен маркетинг през 1995 г. В периода 2002 – 2006г. г-жа Василева заема длъжността директор на Център по международна икономика, политика и право към Института за следдипломна квалификация при УНСС. Притежава богат практически опит в областта на международната търговска и инженерингова дейност. Специализира международен мениджмънт и маркетинг в Instituto de Estudios Superiores de laEmpresa- Барселона , CityUniversityBusinessSchool, Лондон и AsiaPacificUniversity, Бепу, Япония. Участва в международни проекти за научноизследователска дейност, за обучение на мениджъри, за обмен на преподаватели и др. Осъществява научно ръководство на докторанти. Чела е лекции в университети в Полша и Япония. Има многобройни публикации в страната и чужбина. Консултира български фирми по проблеми на външноикономическата дейност, маркетинга, публично-частното партньорство и др. Понастоящем проф. Василева е декан на факултет „Международна икономика и политика” в УНСС.

Проф. д-р Борислав Борисов

  • Роден на 12 септември 1949 година.
    Завършва средно образование в Техникума по автоматика през 1969 г. в София, висше образование по „Политическа икономия“ през 1976 г. във ВИИ „К. Маркс“ (днес УНСС). През 1988 г. е удостоен с научната степен кандидат на икономическите науки (днес доктор по икономика).
    Носител е на диплом за дългосрочна следдипломна квалификация от Централния институт за повишаване на квалификацията на кадрите в патентната дейност в Москва. Провел е дългосрочна специализация в Ленинград (дн. Санкт Петербург) и краткосрочни в Берлин, Прага, Будапеща, Варшава, Москва, Талин, Женева и други.
    От 1976 г. е редовен асистент във ВИИ, избран е за доцент (1990) и за професор (2004). Чете лекционен курс по „Интелектуална собственост“ и по „Управление на нематериалните активи“. Автор е на над 100 публикации – в това число монографии, статии, учебници и доклади.
    Бивш ректор (2003 – 2011) на Университета за национално и световно стопанство.
    Бил е съветник на президента Георги Първанов.

Борис Китанов

Акад., проф. д.ист.н. Георги Марков

Акад., проф. д.ист.н. Георги Марков

Проф. д-р Даниела Тодорова

Проф. д-р Даниела Тодорова

Проф. д-р Димитър Димитров

Проф. д-р Димитър Димитров

Проф. д-р Захари Захариев

Роден: 17 август 1949 г., София
Образование: 
1963-67 г. Средно политехническо училище, София
1967-71 г. Висш икономически институт „Карл Маркс”- София, специалност „Международни отношения”
Професионална дейност:
1971-72 г. Съветник в Държавния комитет за наука и технически прогрес, София
1972-74 г. Заместник-главен редактор в Комитета за радио и телевизия, София
1974-77 г. Докторат, Рейнски университет, Бон, ФРГ
1979-86 г. Консултант към Политбюро и към Секретариата на ЦК на БКП по въпросите на външната политика и международните връзки; Научен сътрудник в Института по партийна история; Доцент в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) и в Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски”;
1986-89 г. Генерален директор на Генерална дирекция „Международна културна дейност” към Комитета за култура с ранг на зам.-председател.
Политическа и обществена дейност от 1989 г.
– Участник в Кръглата маса и зам.-председател на Парламентарно-обществената комисия за радио и телевизиявъв Великото Народно събрание;
–  Депутат в 36-то Народно събрание;
– Председател на парламентарната група за приятелствомежду българския и руския парламент към Интерпарламентарната група на Народното събрание;
– Член на Висшия съвет на БСП от 1990 година;
– Съучредител на създаденото през 1990 г. Движение за радикална промяна в БСП и негов зам.-председател;
– Председател на Федерацията за приятелство с народите наРусия и ОНД от 1990 година;
– Председател на Фондация „Славяни” от 1991 година;
– Професор – Държавен институт по културата, Харков,Украйна;
– Председател на Сдружение „Славянски университет”;
– Инициатор за създаването на Славянския университет в България и негов Президент;
– Председател на Международната асоциация „Славянскакултура, образование и наука”;
– Председател на Асоциация „Източноевропейски университет ”Йоан Екзарх”;
– Основател и председател на създадения през 1997 г. Дискусионен клуб „Политика-21”;
– Академик на Европейската академия за наука, култура и хуманизъм при ЮНЕСКО;
– Член на Европейската академия по социално управление;
– Член на Академичния консултативен съвет на Форума за Нова политика (Горбачов Форум);
– Академик на Славянската академия „Св. Св. Кирил и Методий” – Москва;
– Академик на Международната кадрова академия, Украйна;
– Академик на Украинската академия на науките по екологияи други украински, руски и международни академии;
– Един от инициаторите и създателите на Международното движение „Духовно близки народи” през 1992 г.
Проф. д-р Захари Захариев е изнасял лекции като гост-преподавател и участвал в конференции в Русия, Украна, Беларус, Казахстан и други страни от ОНД и Прибалтика, Германия, Холандия, Финландия, Франция, Гърция, Турция, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия, Великобритания, САЩ, Италия, Испания, Китай, Тунис, Йордания, Палестина, Белгия, Куба, Венецуела, Кипър и др.
Специализирал е във ФРГ, Великобритания, Холандия и САЩ.
Автор е на 11 самостоятелни монографични изследвания, 30 брошури, повече от 50 студии. Участвал е в редица колективни научни трудове, съставител е на сборници и автор на много статии в периодичния печат. Негови материали са публикувани във всички български централни издания. Има публикации в ГДР, Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и другите страни от бившия Съветски съюз, Унгария, ФРГ, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Индия, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Гърция и др. Тези публикации касаят сферата на политическите науки и международните отношения. Значителна част от тях са свързани с българо-руските отношения и сътрудничество. Награден е с български правителствени и държавни награди и отличия, с държавната награда на Руската Федерация – орден „А. С.Пушкин” и с награди и отличия от научни, културни, държавниинституции, правителствени и неправителствени организации от Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и други страни от ОНД, Грузия, Полша, Палестина, Германия и от други държави.
Семейно положение: Женен, дъщеря

Доц. д-р Здравко Попов

Доц. д-р по философия
Завършва философияи психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Работи като редовен преподавател в Софийския университет, като паралелно с това епреподавател и в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, Югозападния университет “Неофит Рилски”в Благоевград и в Нов Български университет.
Има докторантска специализация в университета „Ла Сапиенца”в Рим, Италия.
Специализира външна политикаи дипломация в САЩ; политика засигурност в Канада; публична политика във Великобритания.
Външнополитически съветникна президента на България д-р ЖелюЖелев; член наЦентралната комисия за борба с малолетната престъпност към Министерски съвет; член на Съвета по евроатлантическа и европейскаинтеграция към президента на България Георги Първанов.
Вицепрезидент на Атлантическия клуб в България.
Директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2004-2006).
От 2005 г. е национален представител в Направляващия комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследванияна сигурността на ЕС в Париж.
Извънреден и пълномощен посланикна Република България в Чешката република (2006-2011 г.)
Владее английски и руски, ползва гръцки и италиански език.

Ивайло Калфин

Роден на 30 май 1964 г. в София.
Завършва 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София.
Магистър по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София.
1992 година учи международен маркетинг в Стопанския университет във Виена, Австрия. През 1998 година се обучава по програма за обмен „Маршал“, Marshall Memorial Fund, the German Marshall Fund of the US в САЩ. 1999 година става магистър по международно банкиране (International Banking), университет в Лофбъро (Loughborough University) във Великобритания. През 2001 се обучава по програма за запознаване с институциите на ЕС (EU visitors programme) в Брюксел и Страсбург. 2002 г. учи по програма за обмен на преподаватели, Университет в Портсмут (Portsmouth University), Великобритания. 2003 г. изучава икономическо и политическо развитие на Република Корея в Р Корея.
2004 г. учи преговори в ЕС (EU negotiations – advanced training course), Колеж на Европа, Брюж, в Белгия. От 1990 до 1994 година и от 1997 до 2000 година е управител и старши съдружник в консултантски фирми. От 2000 г. е старши преподавател в Интернешънъл Юниверсити – София. През 2001 и 2003 година е наблюдател на изборите в Косово в рамките на мисии на ОССЕ. От 2002 до 2005 година е секретар по икономическите въпроси на президента на Република България Георги Първанов.
От 2004 година е член на Консултативния съвет на Българската народна банка. Бил е заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз – 1995-1997 г. Учредител е и на Политическо движение „Социалдемократи“. Народен представител от 1994 до 1997 г., 2000 до 2001 г., и от юни 2005 до август 2005 г., когато е избран за заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи.
Член на Европейския парламент от юни 2009 г.; зам.-председател на Комисията по бюджета; заместник в Комисията по бюджетен контрол и Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Владее английски, френски, руски и испански език.

Д-р Любомир Кючуков, посланик

Председател на Издателския съвет

Проф. д-р Миглена Темелкова

Проф. д-р Миглена Темелкова

Младен Червеняков, посланик

Младен Червеняков, посланик

Проф.д.ик.н. Нина Дюлгерова

Проф.д.ик.н. Нина Дюлгерова

Петър Мутафчиев

Петър Мутафчиев

Доц. д-р Пламен Ралчев

Доц. д-р Пламен Ралчев

Таня Михайлова

Директор на Дипломатическия институт към МВнР от 1 февруари 2012 г.
Тя работи в Дипломатическия институт от 2005 г. като последователно е била ръководител на програма „Изследвания”, началник на отдел „Публични дейности и сътрудничество”, а в последните две години е била и.д. директор. Таня Михайлова участва като български представител в Направляващия комитет на Колежа за европейска политика за сигурност и отбрана (Брюксел) и в Борда на директорите на Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (Париж). Има дипломатически ранг „Съветник”.
Тя е магистър по право. Била е адвокат, а като юридически експерт в дирекция „Европейска интеграция” на Народното събрание в преговорния процес за членство на България в ЕС е давала юридически становища за съответствието на законопроекти с правото на ЕС и степента им на хармонизиране с българското законодателство с ресорни преговорни глави – „Регионална политика”, „Енергетика”, „Околна среда”, „Административен капацитет”.
От 2002 до 2005 г. е парламентарен секретар на МВнР, като организира връзките на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание; участва в разработването на проекта на законодателна програма на министерството и координирала изпълнението й от Народното събрание; координира и отговаря за подготовката на участието на министъра в парламентарния контрол на Народното събрание; подпомага парламентарните комисии и делегации при осъществяване на тяхната международна дейност.
Таня Михайлова има допълнителни квалификации в Колежа на Европа–Брюж; Института по публична администрация и европейска интеграция; Обучителния център на ПА на НАТО; Холандския институт за международни отношения „Клингендал”; Държавния департамент на САЩ – по въпроси, свързани с правото на ЕС, ролята и структурата на НАТО, дипломацията в глобализирания свят, обучението в областта на международните отношения.
Участва в редакционната колегия на българското двуезично списание „Дипломация” от самото му създаване. Таня Михайлова има мултидисциплинарни професионални интереси. През последните няколко години участва редовно в конференциите на ГД „Образование и култура” на ЕК и програма „Жан Моне”, Евро-китайския форум, организиран Евро-китайското международно бизнес училище – Шанхай и др.
Владее английски език, ползва френски език.

Чaвдaр Минчев - Председател на Издателския съвет, главен редактор

Роден на 2 август 1951 г. в гр.София. Завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1974 г., като магистър по право. Специализирал е публична администрация в Националната школа по администрация, Париж, Франция (1984 г.).
В периода 1978-1989 г. работи в Министерство на външните работи, като дипломат от кариерата – 1983-1987 е първи секретар в българското посолство във Франция, а 1987-1989 г. е зам.-началник на Дирекция „Печат” в МВнР. След кратко прекъсване, през 1991-1992 г. отново е на работа в Министерството.
От 1989-1990 г. е старши съветник в президентството на Република България.
В течение на две години 1992-1993 е управител на Рекламна агенция „Медиаком” ООД. 15 години (1993-2008) е управител на Издателска къща „Международни отношения”, а от 1994 г. до сега е изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения (НАМО).
Бил е член на Управителния съвет на Центъра за европейска интеграция към Министерския съвет (1996-1997).
От 1997 г – Изпълнителен директор на Консултантска агенция за проучвания и инвестиции „М-КАПИ” АД.
2001 г. – Изпълнителен директор на в-к „Дума”.
От 2008 г. е съиздател в „Издателско сдружение Международни отношения” (ИСМО), заедно с Дипломатическия институт към министъра на външните работи, Университета за национално и световно стопанство и НАМО. Главен редактор на списание „Международни отношения”.
В периода 2005 – 2009 е съветник в Парламента на Република България – Комисия по земеделието и горите и член на Обществения съвет към Министерството на транспорта.

Редколегия:

Андрей Карславов, посланик

Андрей Карславов, посланик

Димитър Пенков

Завършил „Икономическа кибернетика“ в Москва през 1974 г.
Работил като анализатор и ръководител на информационно-аналитични звена в системата на МВР (1976-1997 г.).
Съветник в администрацията на Министерски съвет (2001-2005 г.).
Директор на Института за публична администрация (2005-2009 г.).
Специалист в областта на организацията и управлението на социалните системи.

Проф. д-р Динко Динков - зам.-главен редактор

Професор в Университета за национално и световно стопанство, катедра „Международни отношения“,
Председател на БЕКСА (Българска асоциация за изследване на Европейската общност); седем години (1991-1998) е съветник по външната политика на българските правителства.
Автор е на 6 книги и на над 100 статии за външната политика на България, регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, европейската интеграция, международната сигурност.
Член е на Редколегията на списание „Международни отношения” и на Издателския съвет на сп. „Икономически алтернативи”.

Д-р Еньо Савов

Д-р Еньо Савов

Красимира Стоянова - зам.-главен редактор

Родена на 12 ноември 1950 г. в гр. София. Завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет „Ориенталистика” през 1973 година. В периода 1973-1976 г. е сътрудник-изследовател в Института за външна политика „Иван Башев” към Министерството на външните работи, който през 1976 г. преминава в Института за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ), където до 1990 г. е анализатор в отдел „Информация и анализи“. В периода 1990-1992 г. е зам.-ръководител на отдел „Външнополитическа информация“ в Института за международни отношения и външна политика (ИМОВП).
Две години работи като наблюдател към парламентарния в-к „Дебати”. В периода 1994-2006 г. е зам. директор на Института за международни изследвания (ИМИ).
В периода 1997-1999 г. е завеждащ отдели „Връзки с обществеността” и „Кадрови потенциал” в Славянския университет.
От 1992 до 1994 г. е редактор в ИК „Международни отношения”, а от 1994 г. до сега е зам.-главен редактор на сп. „Международни отношения”. Член е на Националната асоциация по международни отношения.
Има издадени пет книги (в съавтарство) по проблеми на международните отношения и външната политика, както и редица статии в списания и вестници. Работила е по проекти към Фондация „Фридрих Еберт”.
Владее турски, чешки и руски език, ползва английски и сърбохърватски.

Доц. д-р Николай Цонков - зам.-главен редактор

Доц. д-р Николай Цонков – зам.-главен редактор

Петър Попчев

Петър Попчев

Пламен Милев

Пламен Милев

Чaвдaр Минчев, посланик - Главен редактор

Роден на 2 август 1951 г. в гр.София. Завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1974 г., като магистър по право. Специализирал е публична администрация в Националната школа по администрация, Париж, Франция (1984 г.).
В периода 1978-1989 г. работи в Министерство на външните работи, като дипломат от кариерата – 1983-1987 е първи секретар в българското посолство във Франция, а 1987-1989 г. е зам.-началник на Дирекция „Печат” в МВнР. След кратко прекъсване, през 1991-1992 г. отново е на работа в Министерството.
От 1989-1990 г. е старши съветник в президентството на Република България.
В течение на две години 1992-1993 е управител на Рекламна агенция „Медиаком” ООД. 15 години (1993-2008) е управител на Издателска къща „Международни отношения”, а от 1994 г. до сега е изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения (НАМО).
Бил е член на Управителния съвет на Центъра за европейска интеграция към Министерския съвет (1996-1997).
От 1997 г – Изпълнителен директор на Консултантска агенция за проучвания и инвестиции „М-КАПИ” АД.
2001 г. – Изпълнителен директор на в-к „Дума”.
От 2008 г. е съиздател в „Издателско сдружение Международни отношения” (ИСМО), заедно с Дипломатическия институт към министъра на външните работи, Университета за национално и световно стопанство и НАМО. Главен редактор на списание „Международни отношения”.
В периода 2005 – 2009 е съветник в Парламента на Република България – Комисия по земеделието и горите и член на Обществения съвет към Министерството на транспорта.

ИСМО е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност с обществена полза с основна задача да осигурява широка подкрепа за формирането на националната външна политика.

Списание „Международни отношения” фигурира в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.

В него се публикуват резюмета на научните статии (на български и английски език) предвид изискванията за придобиване на Импакт фактор - показател за рейтинга на научните издания.

Авторските публикации и направените в тях оценки и становища не ангажират Издателя.

Посланик Чавдар Минчев, главен редактор

Международни отношения, едно обичано и четено издание отбеляза своя полувековен юбилей. В качеството си на  дългогодишен председател на Издателския съвет и главен редактор съм изпитал и имам реална представа за трудния път на различните екипи, създаващи тази академична книжнина, както и за усилията, положени за нейното оцеляване. По тази причина ми се иска, макар и накратко, да отбележим поне част от стотиците автори, които със своите анализи и прогнози помогнаха интересът към списанието да не спада, а напротив то да бъде непрекъснато във фокуса на научната и експертна общност и студентската аудитория. Нещо повече – от самото си създаване до днешни дни изданието поддържа жизнена връзката “държава-събитие-автор-читател”, която е устойчива и гъвкава. Традиция, без която реално не може да се изграждат, популяризират и дискутират сред гражданското общество, външнополитическите приоритети и националните ценности и интереси на българската държава. В този план, без никакво самохвалство можем да кажем, че списанието е допринесло за формирането на пет поколения дипломати, посланици, ръководители на мисии, международници, научни работници, журналисти, експерти и т.н. – личности, ръководили през всички тези години външнополитическата дейност и връзки на РепубликаБългария.

Смятам, че е редно в самото начало да изкажа благодарност поне на част от хората, които бяха до нас и най-благородно ни помагаха в нашата родолюбива дейност в тежките години на прехода, учени, които, за съжаление, вече не са на този свят – проф. Евгени Александров, проф. Пенка Григорова; чл. кор., проф. Александър Янков; проф. Драгомир Драганов, Костадин Карамитрев и други.  Значителен принос имат нашите колеги и съратници Веселин Благоев, д-р Георги Мисайлов, проф. Захари Захариев, ген. Тодор Бояджиев, проф. Борислав Борисов, д-р Любомир Кючуков, Ивайло Калфин и още редица други.

Ако се върнем към самото начало трябва да отбележим, че първият (пилотен) брой на списанието на бившия Институт за външна политика „Иван Башев“ (към МВнР, а по-късно към БАН) излиза в края на 1972 година. Днес, тази академична структура вече не съществува, но научното издание, което неотменно се занимава с проблемите на българската и международната политика оцеля. То остана, за да олицетворява силата и обаянието на българския научен и експертен дух.

Заедно с неоспоримите научни приноси на авторитетните ни автори е необходимо да се отбележат и заслугите на редакционните екипи, които реално списваха списанието през тези петдесет години. Едва ли можем да споменем всички редактори, някои от които за съжаление вече не са между нас, чиито организаторски талант и усилия бяха насочени към професионалното селекциониране и редактиране на сложната материя на авторовите статии. Безспорно обаче, следва да се отбележат имената на академик Николай Тодоров, Бойко Димитров, проф. Нешо Царевски, Виктор Велев, проф. Евгени Александров, проф. Владимир Чуков, проф. Милан Миланов, проф. Евгений Гиндев, Сергей Наков, Красимира Стоянова и други. Без техния алтруизъм и професионален инстинкт списанието не би било реалност.

Прекосило различни етапи на идейно-политическо и научно развитие списанието доказа своето достойно място в българската научна сфера. Неговото дългогодишно рефериране от тогавашната Висша атестационна комисия е само формален признак за това, че отпечатаните в списанието материали се приемат за научни публикации за хабилитация на специалистите в тази област. Сега сп. „Международни отношения” фигурира в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране и е съобразено с изискванията за придобиване на Импакт фактор – показател за рейтинга на научните издания. То се превърна не само в генератор на идеи в сферата на външната политика, но и в откровен форум за сблъсък на мнения на висококвалифицирани кадри, занимаващи се с този вид дейност.

Ако направим един кратък обзор на имената на авторите, изявили се на страниците на „Международни отношения“, ние с право бихме ги определили като българския политически, експертен и научен елит. Подобна констатация е особено вярна сега, когато България е в тридесет и трета година на своето демократично развитие. Активни сътрудници на рупора на българската външна политика са изявени общественици и политици, депутати, експерти от МВнР и представители на българския политически свят с различни “цветови” симпатии и пристрастия: Димитър Станишев, Людмила Живкова, Любен Гоцев, Петър Бояджиев, Иван Пушкаров, Валентин Александров, Николай Камов, ген. Аню Ангелов, Юнал Лютфи,Георги Ананиев, Антон Станков, Меглена Кунева, Янаки Стоилов, Венцеслав Димитров, Огнян Шентов, Георги Прохаски, Мариана Тодорова, Стоян Сталев, Иван Генов, Огнян Пишев, Благовест Сендов, Георги Пирински, Захари Захариев, Филип Боков, Елена Поптодорова, Любен Кулишев, Ивайло Калфин, Веселин Близнаков, Августин Пейчинов, Ирина Бокова, Алексей Петров, ген. Стоян Андреев, ген.Ангел Марин, Соломон Паси, Симеон Николов, Георги Близнашки, Велизар Шаламанов, Ангел Найденов и други.

В течение на времето на страниците на изданието развиват своите мисли, анализи и прогнози най-първите политически мъже на България – Тодор Живков, Петър Младенов, Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, министър-председатели и настоящи и предишни лидери на политически партии – Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов, Димитър Попов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Надежда Михайлова, Петър Дертлиев, Красимир Каракачанов, Анастасия Мозер, Александър Каракачанов, Александър Томов, Жорж Ганчев. Част от тези известни политически дейци са писали и са давали интервюта специално за нашето списание. Може би не особено известен факт е, че Симеон Кобургготски отговори на въпроси на редакционния екип, свързани с избора на България в международната й политика през 1994 г. (почти две и половина години преди първото си завръщане в страната).

Автори на списанието са и чужди политици, дипломати, учени и общественици, известни световни имена на международната сцена, като Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Андрей Громико, Михаил Горбачов, Ханс Дитрих Геншер, Ричард Шифтър, Аркадий Волски, Александър Солженицин, Збигнев Бжежински, Хавиер Солана, Ханс Ван ден Брук, Томас О`Съливан, Бутрос Бутрос Гали, Кофи Анан, Себит Брюкай, Лазар Китаноски, Бениамино Адреоти, Жозе Маурицио Бустани, Жак Вюненбюрже, акад. Евгений Примаков, д-р Карл-Хайнц Камп, Катрин Ги Кен, Джо Уилсън, Том Лантос, проф. Джон Ламп, проф. ЮрийКашлев, д-р Ернст Валх, проф. Томаш Волги, д-р Вилем Ван Екелен, проф. Владимир Шишкин, Койчиро Мацуура, Катрин Лалюмиер, Ален Тереноар, Фабрицио Мастрофини, Алфред Мойсиу, Мод деБоер – Букикио, Денис Плесас, Паоло Пипонен, д-р Ури Резник, ЖоржСампайо, Нгуен Зи Ниен, Денис Макшейн, предишни и настоящи посланици в Република България от различни държави: САЩ – Р. Майлс, Дж. Пардю, Дж. Байърли, ФРГ – У. Зайлер-Албринг, Китай – Т. Мяофа, Франция – Марсел Тремо, Русия – Л. Керестеджиянц, А. Потапов и Ю. Исаков, Украйна – Ю. Рълач, Япония – К. Фукуи, Алжир – М. Лаала, Палестина – М. Салайме, Ирак – Х. Ал-Барак и други.

Наред с тях списанието „генерира“ имената на такива изявени български учени като професорите Александър Янков, Борис Спасов, ВиталиТаджер, Васил Мръчков, Пенка Караиванова, Георги Стефанов, Ангел Шишков, Евгени Александров, Нешо Царевски,

Андрей Пантев, Евгений Гиндев, Митьо Исусов, Нансен Бехар, Тодор Вълчев, Владимир Кутиков, Георги Карасимеонов, Чавдар Палавеев, Ангел Тодоров, Пламен Пантев, Жоржета Григорова, Илчо Димитров, Петко Ганчев, Чавдар Николов, Добрин Канев, Агоп Гарабедян, Георги Генов, Емил Минчев, Минчо Спасов, Петър-Емил Митев, Нина Дюлгерова, Кръстьо Петков, Венелин Цачевски, Мария Чавдарова, Емил Казаков, Васил Проданов, както и доц. Николай Слатински, доц. Динко Динков, политолозите проф. Огнян Минчев и Иван Кръстев, журналистът Петко Бочаров и редица други.

Голяма е и палитрата на нашите автори, заемали и заемащи дипломатически постове сред които са: Иван Ганев, Геро Грозев, Владимир Павлов, проф. Еньо Савов, Слави Пашовски, Александър Стрезов, Марий Иванов, Тодор Чуров, ген. Тодор Бояджиев, Киряк Цонев, Любомир Попов, Светла Попова, Иван Гарвалов, Петър Попчев, Юрий Щерк, Любомир Иванов, Петко Драганов, Горан Йонов, Любомир Кючуков, Валентин Радомирски, Георги Димитров, Георги Пейчинов, Златин Тръпков, Андрей Караславов, Камен Величков, Марин Райков, Валери Рачев и т.н.

Искрено се надявам, че не съм уморил аудиторията с изброяването на толкова значими имена, а и няма да обидя тези, които не успях да спомена, тъй като за това ще е необходимо да съставя обширен именник на авторите на списанието. В никакъв случай, обаче, не искам да игнорирам и множеството по-млади и амбициозни изследователи, част от които са направили своя научен дебют именно тук, някои дори от студентската скамейка. Сами по себе си имената говорят красноречиво за широката политическа палитра, която единственото у нас дългогодишно научно списание за международна политика отразява. Огромната авторова численост е достатъчна гаранция за идейния плурализъм и респективно за дискусионния характер на разглежданите проблеми.

Съвсем логично, идейната редакционна концепция на сп. „Международни отношения” е да следва приоритетите и принципите на българската външна политика. Така списанието в пълна степен изпълнява първата и задължителна за всяко научно издание функция – да информира в дълбочина нашата общественост за значимите в българската и в световната външнополитическа практика събития. Не съществува факт, който да е попаднал в обектива на българското официално външнополитическо решение и да не е бил разгледан от нашите автори. Нещо повече, проявявайки своя професионализъм, те отразяват собствени виждания, изразяват творческа фантазия при лансирането на позициите си. Така се оформят оригиналните и необходими за всяко научно списание алтернативи. Освен анализи и констатации авторите ясно формулират своите прогнози и предложения. Именно това е ценното и то е неделима част от българската научна мисъл. Освен това, не е маловажно, че авторите на списание „Международни отношения“ покриват целия научен спектър: юристи, историци, политолози, социолози, културолози, философи, географи, икономисти, финансисти и най-вече професионални международници. Всеки следва своя научен стил и субективен авторов почерк, което е задължително за сериозната наука.

През всички тези години редакционният екип следи изключително задълбочено региона на Югозападна Европа, в центъра на който е нашата страна. Списанието най-активно отразява основните балкански събития, общобалканските инициативи (включително и документално), отношенията на големите държави към тях, адекватно променящото се българско експертно мнение, изразено на авторитетни „кръгли маси“, конференции и други форуми. Водещи мотив при подборката на отделните становища е постигането на консенсус по общите и жизненоважни за страната проблеми, като винаги е търсено общото, а не разделящото между отделните участници в диалога.

Подобен е подходът и при разглеждането на процеса на интеграция на нашата страна към европейските и евроатлантическите структури, което е приоритет на външната ни политика. Нашите автори разгледаха стъпките на сближаване на Република България към различните институции като ЕС и членството на страната ни в него, ОССЕ, НАТО и др. в тяхната сложност и противоречивост. Беше посочена спецификата им с оглед постигане на общонационално съгласие по тези изключително важни за българската държава проблеми.
Не по-различен е подходът при разглеждането на отношенията ни с Русия, страните от ОНД, Източна и Централна Европа, както и по-отдалечени региони в света като Близкия и Далечния Изток, Африка, Латинска Америка и т.н. Възстановяване на изгубените позиции и търсенето на взаимна икономическа изгода са основния извод на авторите, пишещи по тази тематика.

Нашето издание продължава да се стреми да бъде в центъра на един разгърнат професионален диалог на гражданското общество по широк спектърна глобалните и стратегическите световни проблеми и особено по въпросите на националната сигурност на страната. В него се отразяват вътрешни и международни дискусии, провеждани по жизненоважни въпроси на външната политика на Република България. В последните години заслужен положителен отзвук получиха специалните тематични броеве на списанието свързани със: 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и САЩ (2003г.); 125-годишнината на дипломатическите отношения между България и Русия (2004 г.); 60-годишнината от създаването на ООН – всички те с участието на видни чуждестранни и български политици, дипломати, политолози, историци.

С висок обществен интерес бяха посрещнати и дискусиите и конференциите, свързани с военните мисии на България зад граница; международният тероризъм; форумът „Европа Китай”; отношенията Европейски съюз – Русия; инициативата на ООН „Алианс на цивилизациите”; новата архитектура на европейската сигурност; регионалното сътрудничество на Балканите; интегрирането на Западните Балкани в ЕС; проблемите на националната сигурност и външната политика на Република България; стопанското разузнаване и бизнес културата на ХХI век и много други.

Всичко казано дотук съставя картината представя в общи линии единственото полувековно българско научно списание за международни отношения, появило се на научната сцена и оцеляло дълги години. Периодът е достатъчно дълъг, за да сме уверени в неговата зрялост и активно присъствие и занапред във всички водещи български държавни институции, учреждения, политически партии, научни институти, университети, библиотеки, чужди посолства в България и български в чужбина, лични архиви на експерти-професионалисти и сдружения на гражданското общество.

Атестат за интереса към списанието е новата структура на издателството – ИЗДАТЕЛСКО СДРУЖЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ (ИСМО) с учредители – Дипломатически институт към министъра на външните работи, Издателска къща „Международни отношения”, Национална асоциация за международни отношения (НАМО), Университет за национално и световно стопанство (УНСС). ИСМО е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност с обществена полза с основна задача да осигурява широка подкрепа за формирането на националната външна политика и е орган на Националната асоциация за международни отношения.

Без излишен патос можем да отбележим, че списание „Международни отношения“ е традиция, а традицията никой не може да игнорира или заличи!

Welcome Back!

Login to your account below

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.